Четиридесето народно събрание четиристотин четиридесет и шесто заседание

Аз лично не съм за това този режим да бъде безкрайно либерален. Трябва да има някаква организационна подготовка, основание на някаква обществена нужда за възникването им. Поради тази причина и вчера направих някои от предложенията във връзка с тези първи стъпки, но не повече от налагането на допълнителен формализъм във връзка с отчетност, документация, регистрирани структури, членска маса и т.н., което обективно трудно би могло да бъде контролирано.

Нека да съсредоточим общото ни виждане за противодействие на явленията, които бяха констатирани в нашия политически живот, чрез мерките по повод на функционирането на партиите, а не по повод на тяхното възникване. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Янев? Няма.

Желаещи да вземат думата?

Заповядайте, господин Георгиев.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председател.

Аз няма да кажа нещо повече. Ще се съглася с господин Янев и господин Шопов. При възникването на партията трябва да се минимализират пречките за възникване. Сега се изискват 500, но съдът може да реши да поиска 5 хиляди декларации, може да измисли хиляда неща, макар че в Закона за политическите партии е указано точно какво се иска. И това се прави – смело ще го заявя – с цел получаване на пари. Всъщност това е един от начините, по които съдът няма да може да рекетира създаването на политически партии.

Друг е въпросът, че когато вече партията съществува, както каза господин Янев, там трябва да се насочат усилията. Трябва да избегнем факта с прекомерно въвеждане на бумаги – протоколи, изисквания и т.н. Трябва да се определят твърди неща, които да се следват и да се изискват от партиите при контрола.

Трябва да насочим нашето внимание при финансирането на тези партии. Пак повтарям – има явно и тъмно финансиране. Има поставени условия за определени икономически и политически влияния. Така че самото възникване на партията не е проблем. Пак повтарям – декларациите може да станат и 5 хиляди. Проблемът на партиите е как след това ще съществуват, как една партия ще докаже, че е жизнеспособна и може да стои в политическия свят.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Няма.

Има ли желаещи да вземат думата? Няма.

Обръщам внимание, че предложението на комисията е § 1, предложен от вносителите, да отпадне, че не се подкрепя предложението на госпожа Иванова и господин Анастасов.

Заповядайте, господин Стоилов, имате думата.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Преминаваме към § 2.

Има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов – в чл. 20 ал. 1 се изменя така: „Политическите партии създават своите структури на териториален принцип.”

Комисията не подкрепя предложението. Това вече беше обсъждано.

Има предложение на Елеонора Николова, което е подкрепено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 1:

„§1.Създава се чл. 19а:

„Чл. 19а. Политическите партии представят в Софийския градски съд извлечение от протокол, с който се удостоверява проведено заседание на техния върховен орган, определен с устава на партията, независимо дали са налице обстоятелствата, подлежащи на вписване, в срок до един месец от провеждане на заседанието.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Стоилов.

Колеги, имате думата по текстовете, предложени с § 2.

Заповядайте, госпожо Михайлова.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.

Вземам думата, тъй като ми се струва, че е важно да има едно уточнение, което да остане в стенограмата на Народното събрание. Става въпрос за регистрация, свързана със заседание на върховните органи на партиите – конгреси, съвещания, национални събрания. Зависи как партиите са ги нарекли в своите устави, а не за текущите заседания на върховните им органи, които обикновено са изпълнителните им органи по уставите на партиите. Правя уточнението, за да няма ненужен спор при казус, който може да възникне в съда.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това е всъщност органът, който приема устава.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Да, това е органът, който има право да приема устава, да променя програмата, да избира ръководството. Става въпрос за тези върховни органи на партиите, когато говорим в текста на чл. 19а, че следва всяко заседание да бъде регистрирано в Софийския градски съд, независимо дали съответният върховен орган е взел решения, подлежащи на вписване, а именно промяна на устав, промяна в ръководството и другите неща, изброени в Закона за политическите партии.

Правя предложение за малка промяна в текста по въпрос, който дълго беше дискутиран в Комисията по правни въпроси. Срокът, в който трябва да се предложат документите, за да се извърши вписването в Софийския градски съд, по текста на комисията е един месец. Правя предложение този срок да бъде увеличен на два месеца. Казвам това като човек, който се е занимавал с регистрация на партия пред Софийския градски съд – неведнъж и не два пъти. Зная, че е необходимо подготовката на много документи, които да бъдат внесени изрядно в съда. Понякога се изискват и документи, които на партията й изглеждат ненужни за предоставяне, но съдът иска допълнително още и още неща.

Затова предложението ми е, за да не създадем пречки на изрядните партии, които ще спазват ...

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това е само за протокола.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Протокол, протокол, но се иска заверка от нотариус, подписи и т.н.

Предложението не е толкова по същество, но е по посока да не се създадат проблеми за самата партия при регистрацията. Промяната не е толкова драматична – дали ще е един или два месеца. Правя това предложение чисто процедурно. То не променя същината на текста.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли въпроси към господин Стоилов и госпожа Михайлова?

Госпожо Михайлова, във връзка с първия въпрос, който повдигнахте – за върховния орган, определен с устава, считате ли с господин Стоилов, че си заслужава уточнение, за да стане ясно за какъв вид заседания става дума? Господин Стоилов спомена, че става дума за заседания на органи, които имат право да променят устава, но от текста не личи, че става дума за такива заседания.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние казваме „върховен орган, определен с устава на партията”. Дали този върховен орган ще се занимава на конкретното заседание с промяна на устава, това няма значение. Поискали сме те да представят протокол, за да може да се следи ритмичността на заседанията. Защото според този протокол, който остава в съда, след време ще може да се прецени колко време е минало от това заседание до следващото, дали това съответства на устава и дали не е премината максималната граница, която законът изисква.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Понятието „заседание” предизвиква въпрос според мен, защото не е ясно дали се касае за всяко заседание на националния орган на партията или за националния форум, който се събира на няколко години.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Някъде могат да се събират през няколко години, другаде – всяка година. Това зависи от устава на партията. При всички случаи става въпрос за техния върховен орган. Може би имате предвид, че не всички заседания на този върховен орган имат еднаква тежест за самата партия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Става дума за върховния орган.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това не подлежи на съмнение. То е определено от устава. Затова ще кажа още веднъж, че върховен орган е този, който има право да приема и променя устава на партията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Понятието „върховен” е достатъчно ясно.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това всъщност е актът, с който партията комуникира в гражданското общество и пред съда. Другите нейни политически или изпълнителни органи са въпрос на вътрешна организация.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Стоилов.

За изказване има думата госпожа Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Бих искала да кажа няколко думи с цел уточняване, а не въвеждане на нови съображения.

В случая, както каза господин Стоилов, сме имали предвид заседание на върховния орган, както е определен с устава на партията. Тук трябва да се прави разлика между задължението на всяка политическа партия да представя протоколи от заседание на върховния орган тогава, когато те съдържат обстоятелства, подлежащи на вписване – промени в седалището, в ръководните органи, промени в устава. По силата на закона при наличието на такива променящи се обстоятелства, политическата партия е длъжна да представя протоколите от заседанията с цел тези промени да бъдат отразени в делото, което партията има в Софийския градски съд.

В случая обаче става дума за всяко заседание на върховния орган на партията. Тук не се изисква да бъде представен целият протокол с всички обстоятелства, а извлечение от протокола, за да бъде ясно, че е провеждано заседание на върховния орган. Идеята е партиите да се стимулират да спазват уставите си и да водят вътрешнопартиен живот, което е гаранция за демократичността на тази партия. Казано с други думи, решенията в тази партия няма да се вземат от кръг лица, които не са легитимни спрямо устава на партията и които могат да вземат всякакви решения, включително за преотстъпване на партийната регистрация по време на избори, както и всякакви други еднолични решения, по които не осигуряват демократичното участие на всички членове на партията във вземането на сериозните решения в нея.

За справка ще кажа, че сред сега съществуващите партии има такива, които не са в състояние да си свикат националните органи, за да бъдат саморазпуснати. За какво става дума?! Затова правилата, които въвеждаме, стараейки се да не влизаме във вътрешнопартийната сфера на всяка партия, са с цел да се осигури демократичност и реалност на съществуването на партиите като основни политически субекти.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Манолова?

Заповядайте за реплика, господин Георгиев.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря.

Госпожо Манолова, това е хубаво за така наречените рестрикции. Аз ги наричам така.

Но Вие изисквате за всяко събиране на този върховен орган да се представя протокол. Не е ли малко множко?! После в изказването си казахте „извлечение от протокола”. Кой ще определи точно какво извлечение ще иска съдът? Става въпрос не за пълния протокол, а за някакво извлечение. Това не е определение. Това няма тежест като термин в закона. Според мен то не е и необходимо. Но защо се страхувате да го наречете конгрес?! (Реплика на Мая Манолова.)

Трябва да се представят протоколите на извънредни и редовни заседания, определени в устава. Примерно в устава е казано „на три години”. Дава се протоколът от това заседание на трите години. Ако се наложи промяна в устава или промяна в ръководството, тогава да се представи този протокол. А вие искате за всяко събиране, примерно честване на годишнина или отиване еди къде си, да се представи протокол или някаква извадка. (Реплика на Александър Паунов.)

Говоря за конгрес. Но разбирам, че за всяко събиране трябва да представяме някаква извадка.

АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ, от място): Ако има промяна в устава, значи трябва!

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Тогава трябва да се каже „върховното заседание”, „конгресът” или нещо такова. А ние можем да се съберем, за да решим да наградим еди кого си...

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Та конгресът ли ги взима тези решения?!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Други реплики към госпожа Манолова? Няма.

За дуплика има думата госпожа Мая Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Все пак се надявам днешният дебат да не се превърне в лекция по партийно строителство. В случая става дума за заседание на върховния орган на партията, както е предвидено в нейния устав. Заседанието на върховния орган може да бъде заседание на конгреса, на националната конференция, на общото събрание или както уставът е нарекъл върховния орган на съответната партия. Не можем да слагаме изисквания в тази посока.

От друга страна, за да улесним максимално партиите при представянето на доказателства за провеждане на такива форуми, сме записали „извлечение от протокол”, с който се удостоверява проведено заседание на техния върховен орган. Даже не е необходим целият протокол, тъй като Софийският градски съд, където се водят делата на всички партии, не се интересува от конкретните дебати и разисквания, даже не и от конкретните решения, изключвайки случаите, в които има промяна в ръководството, седалището или нещо друго, което подлежи на вписване.

Има два типа заседания на върховните органи - едни, които взимат решения по обстоятелства, подлежащи на вписване, когато трябва да се извърви цялата процедура с прилагане на всичките необходими документи, и други, които визираме в този член, когато се представят само доказателства, че е имало заседания на върховния орган – например заседание на конгреса на БСП или на националната конференция на СДС, или на вашата партия. Не знам какъв е точно нейният върховен орган. Тогава се представя извлечение, в което пише: кворум, присъстващи, отсъстващи, дневен ред. Това е извлечение от протокол.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За изказване има думата народният представител Илко Димитров.

ИЛКО ДИМИТРОВ (БНД): Благодаря, господин председател.

Мисля, че въпреки достатъчно ясния текст, който предлага комисията, ние влизаме в безкрайно излишен дебат. Тук не се предлага набор от решения, казуси от определени случаи, в които съответният върховен орган ще представя или няма да представя протоколи. Това е дисциплинираща норма, която казва, че съответният орган, независимо с какво се е занимал, трябва да представи протокол в съда, за да удостовери, че е жив, че е действал съобразно сроковете и правилата в устава.

Пак казвам – по никакъв начин от текста не става ясно дали върховният орган се занимава с промяна на устава или други проблеми.

Предлагам да бъдем по-съсредоточени, защото има предколедна разсеяност, която започва вече да дразни. Нека да отидем по-напред в санкцията, която съпътства този проблем – непредставянето на съответния протокол. Това е на стр. 17, където в чл. 40 се подчертава дисциплиниращият ефект за представянето на тези протоколи, изключващ каквото и да било специфициране на казуса или проблематиката, с която се е занимал съответният орган.

Мисля, че текстът е достатъчно ясен. Той има дисциплиниращ характер и не предлага никаква база за дискусия по отношение на предмета на заниманието на този орган.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Димитров.

Давам думата на господин Радославов.

АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Аз мисля, че тук възниква една колизия, защото Българската социалистическа партия има постоянно действащ конгрес. Тоест не както всички други партии, които правят конгреси или национално общо събрание на три-четири години, съгласно уставите си, на които действително се правят промени в устава, в програмата, в ръководните и други органи, те си имат заседания всяка година и на четири или на три години си правят истинския конгрес.

Обръщам се към госпожа Манолова. Върховният орган в нашия устав е точно националното събрание, което се събира на четири години, в смисъл, на не повече от четири години. Ние имахме едно извънредно в 2005 г. във връзка с промените в закона, когато трябваше да променим устава, че не може да се членува в две партии. Направихме цял конгрес само за това изменение на нашия устав, което следваше от промените в закона.

Така че аз споделям това, което каза и председателят Пирински, и това, което каза председателят на комисията господин Янаки Стоилов, че трябва ясно да се каже, че става въпрос за този истински конгрес, на който се взимат действително кардинални решения, а не става въпрос за редовните заседания примерно на конгреса на партията. Защото иначе националният ни изпълнителен съвет, който е от 101 човека, редовно заседава. Затова искам да кажа, че това тълкувание, което дава председателят на Правната комисия, в резултат на репликата на председателя, е това, което трябва да е ясно в текста и според мен изчерпва този казус.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Радославов, доколкото се говори за върховен орган, очевидно това е достатъчно ясно.

Госпожо Дикова, заповядайте за изказване.

МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Колеги, моето изказване ще бъде съвсем кратко. Просто искам да Ви напомня да погледнете текста на § 17, с който се променя чл. 40 от Закона за политическите партии. Той разглежда случаите, в които Софийският градски съд може да постанови прекратяване. В предложеното изменение в този проект се казва, че Софийският градски съд може да разпусне политическа партия, която не е провеждала предвидените в устава заседания на Върховния орган повече от два последователни мандата, но не по-малко от веднъж на пет години и не е представила в съда за вписване състава на новото ръководство.

Така че по-скоро дебатът, който водим, може би трябва да се води, когато се гледа този текст, а текстът, който в момента разглеждаме за чл. 19а, е съвсем ясен и от правна гледна точка е абсолютно коректен. Ако има колеги в залата, които се притесняват, че не могат да съберат върховния орган поне веднъж на пет години или както е по устав, това вече е съвсем друга тема. Но има много по-сериозни текстове, които трябва да дебатираме според мен, а не точно този текст и не точно тук, ако става въпрос за това дали ще бъде основание за прекратяване на съществуването на една партия несъбирането на върховния орган. А мисля, че на всички, които сме в тази зала, ни е ясно какво означава върховен орган.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря ви.

Заповядайте за изказване, господин Паунов.

АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Този текст от правна гледна точка, ако няма промяна в устава, в програмата, в седалището или в ръководството, както казва, че не е необходимо вписване, не виждам защо е необходимо изобщо да бъде представен.

Второ, както каза колежката Дикова, там е вписано задължение пет години. По отношение на нас, ние сме точно на пет години и старата партия–майка БКП винаги е правила конгреси на пет години. Може би това е било основанието да запишете пет години. Ако някой е решил на шест или на седем години, трябва да си промени устава и да влезе в рамките на пет години. Но едно време имаше петилетки, сега няма петилетки, нали разбирате, че тогава имаше някакво основание да има конгреси на пет години и се правеше във връзка с петилетката. Сега какво е основанието да бъде на пет години?

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Сега има избори на четири години, ние предлагаме пет години.

АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Изборите са на четири години, да запишем тогава четири години. Ами ако има предсрочни избори, какво ще направим тогава? Трябва съобразно предсрочните избори да направим конгрес? Няма логика в това нещо. Ако няма промяна в устав, програма, ръководство и седалище, това не е нужно. Много пъти съм влизал в съда за регистрация, знам как съдът изисква нови и нови неща, как се хваща за запетайки. Влезеш ли в съда, много трудно се излиза оттам. Затова в съда трябва да се влиза само когато има промяна в тези четири елемента, които изброих. И да помислим за петте години – дали да са пет, четири или шест. Защо точно пет години?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика – госпожа Манолова, заповядайте.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Казвам го за яснота. В случая не става дума, уважаеми колеги, за вписване на някакви обстоятелства. Изискването за съответната партия е просто да представи в Софийски градски съд извлечение от съответния протокол. Казвам го за яснота, ако има някой, който не го разбира или после съдът да не го прилага правилно, затова обяснявам. Просто се представя пред Софийски градски съд.

А защо на пет години, защо не на седем, защо не на петнадесет години? Всяка политическа партия е свободна в устава си да запише на какъв период се събира задължително нейният върховен орган, за да прави промени в подлежащите на вписване обстоятелства. Може една партия да си сменя ръководството през десет години, може – през петнадесет години, може някоя партия никога да не го сменя. Това обаче не означава, че за демократизма на една партия не е необходимо поне веднъж на пет години да се събере върховният орган, за да обсъди някакъв важен въпрос. На мен ми се струва излишно да коментираме защо е необходимо партията освен с избор на ръководство да се занимава и с обсъждането на други въпроси. И мястото е точно нейният върховен орган. Това е една нормална практика за всички европейски страни, за всички демократични партии. Просто не разбирам аргумента, че няма смисъл в рамките поне на пет години да се събере Върховният орган на една партия, за да обсъди някакъв проблем.

Втора реплика – господин Иван Сотиров. Струва ми се, колеги, че наистина прозвучалите мнения за диспут около несъществуващ въпрос имат известно основание.

ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също мисля, че се загуби много време по един текст, чиято необходимост е очевидна.

Господин Паунов, вие, след като се отрекохте от Варшавския договор, сега гледам, че се отричате и от петилетките и скачате срещу тях. Смисълът е точно в това, че една нормална демократична партия трябва поне веднъж на пет години да прави отчетно-изборно събрание. Това е свързано и с промените в чл. 40. Ясно е, че в България има партии, включително парламентарно представени, които със сигурност ще си умрат с лидера. Но въпреки това законът трябва да повелява не е задължително на пет години, но в рамките на пет години поне веднъж ще прави отчетно-изборен форум и затова ще бъдат внасяни документи в съда, за да може да се контролира дали действително няма фантомни партии. Защото и досега има подобни изисквания, проблемът е, че прокуратурата не си върши работата. Има много партии, които не съответстват и на действащия закон и въпреки това съществуват. Но е хубаво и демократично да има такава норма, господин Паунов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам трета реплика.

Господин Паунов, заповядайте за дуплика.

АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.

Колеги, аз не знам как е във вашите устави, но Мая Манолова каза, че партията трябва да се събира, за да обсъжда някакви проблеми в ръководството. Тези динамични политически въпроси се обсъждат на пленуми, Мая, не мога да чакам конгреса на пет години да обсъжда икономическата криза. Тези неща се обсъждат на пленума, който е избран и който има права да ръководи партията между два конгреса. Така, че не бъркайте пленума с конгреса.

Господин Сотиров, когато в закона сте заковали петте години, вярно е, че се отказахме от Варшавския договор, обаче вие ни набутахте в НАТО. Така и така ни набутахте в НАТО, а не във Варшавския договор, тогава махнете и тези петилетки. Не можете да махате Варшавския договор, а да оставяте петилетките. Защо ви харесват тези петилетки, не мога да разбера!

Ние всяка година приемаме тук бюджет, нови цифри, така че смятам, че петте години вече са отминали и недейте да заставате зад тях.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И така, уважаеми колеги, има ли още желание в залата да се продължи тази дискусия? Сякаш се изчерпа всичко възможно и невъзможно да се каже по въпроса.

Заповядайте, господин Стоилов.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Текстът на вносителя по § 3, гласи:

§ 3. Създава се чл. 20а:

“Чл. 20а. Политическа партия може да участва в избори, ако:

1. има създадени регионални структури на територията най-малко на половината от общините в страната;”.

Има направено предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов – в § 3 след думата “територията” се добавят думите “на всички областни градове и”.

Комисията не подкрепя предложението.

Има направено предложение от народния представител Елеонора Николова - § 3 да отпадне.

Комисията подкрепя предложението.

Има направено предложение от народния представител Петя Гегова и група народни представители - § 5 да отпадне.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 3 и предлага той да отпадне.