Четиридесето народно събрание четиристотин четиридесет и шесто заседание

ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ДЕПАРТАМЕНТА ПО ЕНЕРГЕТИКА НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО НА НЕЗАКОННИЯ ТРАФИК НА ЯДРЕНИ И ДРУГИ РАДИОАКТИВНИ МАТЕРИАЛИ.

Господин Спасов, имате думата.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря, господин председател.

Процедурно предлагам в залата да поканим господин Тодор Чуров – заместник-министър на външните работи.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма възражения срещу това да бъде поканен господин Чуров. Поканете заместник-министъра в пленарната зала.

Заповядайте.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ СПАСОВ:
„ДОКЛАД

относно Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на вътрешните работи на Република България и Департамента по енергетика на Съединените американски щати за сътрудничество в предотвратяването на незаконния трафик на ядрени и други радиоактивни материали, внесен от Министерския съвет на 12.12.2008 г.

Меморандумът е подписан на 17 юни 2008 г. във Вашингтон въз основа на проекта, одобрен с решението по т. 38 от Протокол № 23 от заседанието на Министерския съвет на 12 юни 2008 г.

Въз основа на Меморандума ще се предостави безвъзмездна техническа помощ под формата на оборудване, материали, обучение и услуги. Предвидено е предоставяне на уреди за откриване на специални ядрени материали, като за целите на Меморандума „Специални ядрени материали” означава плутоний и уран, обогатен с 20 или повече процентно съдържание на изотопа U-235. Понятието „други радиоактивни материали” включва, но не се изчерпва с радиоактивни източници, подходящи за употреба в уреди за дисперсия на радиоактивни материали.

Меморандумът създава правната рамка за включване на Република България в програмата „Втора линия за защита”, разработена от Департамента по енергетика на Съединените американски щати. Програмата включва предоставяне на обучение и оборудване. Целите, които са заложени в концепцията на тази програма, са укрепване на международното сътрудничество в областта на неразпространението на оръжия за масово унищожение и намаляване на глобалната заплаха от оръжие за масово унищожение.

Оборудването, което се предоставя по тази програма, е предназначено за предотвратяване на незаконния трафик на ядрени и други радиологични материали на граничните контролно-пропускателни пунктове. Обучението на персонала се отнася до използването и поддръжката на оборудването. В допълнение се предоставя и известно начално количество резервни части за оборудването. Задълбочаване на сътрудничеството в областите – предмет на Меморандума, е от взаимен интерес на двете страни.

Дължимите държавни вземания (мита, данъци, такси), произтичащи от изпълнението на Меморандума, са за сметка на българската страна, като необходимите средства ще се осигурят от бюджетите на ведомствата, получатели на помощта по Меморандума за съответната година, поради което Меморандумът, за да влезе в сила, подлежи на ратифициране със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България.

В резултат на проведеното обсъждане и мотивите комисията прие следното становище:

Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между Министерството на вътрешните работи на Република България и Департамента по енергетика на Съединените американски щати за сътрудничество в предотвратяването на незаконния трафик на ядрени и други радиоактивни материали, като двете гласувания да се проведат в едно заседание.

Становището е прието на 17 декември 2008 г. с 19 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Спасов.

Има и доклад на Комисията по външна политика.

Кой ще представи доклада на Комисията по външна политика? Има ли член на Комисията по външна политика? Няма.

В екстремни ситуации председателстващият заседанието на Народното събрание би могъл да предложи на вашето внимание становището на комисията, а то е:

„Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между Министерството на вътрешните работи на Република България и Департамента по енергетика на Съединените американски щати за сътрудничество в предотвратяването на незаконния трафик на ядрени и други радиоактивни материали.”

Това е есенцията на доклада на Комисията по външна политика.

Не виждам в залата поканения заместник-министър на външните работи господин Чуров.

Правителството има ли отношение към този Меморандум или изцяло се доверява на Народното събрание? (Реплика от народния представител Светослав Спасов.) Не съм склонен да подценявам отсъствието на представител на вносителя. Издирванията в сградата на Народното събрание се оказват безуспешни досега.

Уважаеми колеги, откривам дискусията по първото четене на законопроекта.

Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта? Няма желаещи.

В такъв случай обявявам за приключено обсъждането на първо четене на предложения законопроект. Гласуването и евентуално на процедурното предложение за преминаваме към второ четене ще бъде в началото на утрешния пленарен ден.

ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА ОРЪЖИЯ ЗА МАСОВО УНИЩОЖЕНИЕ, № 802-02-39, внесен от Министерския съвет на 12.12.2008 г.

Имате думата, господин Спасов.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря, господин председател.

„Законопроектът е разгледан от комисията на 17.12.2008 г. Споразумението между правителството на Република България и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на предотвратяване разпространението на оръжия за масово унищожение е подписано на 17 юни 2008 г. във Вашингтон.

Целта на споразумението е да улесни сътрудничеството между Република България и САЩ в борбата срещу разпространението на оръжия за масово унищожение и свързаните с тях технологии и материали към и от територията на България, както и в предотвратяване на незаконния трансфер, транзит и транспортиране на ядрени, биологични и химически или радиологични оръжия и свързани с тях технологии.

Предотвратяването на разпространението на оръжия за масово унищожение е особено важно в контекста на борбата срещу тероризма. Задълбочаването на сътрудничеството в областите – предмет на споразумението, е от взаимен интерес за България, Съединените американски щати и Европейския съюз.

Съгласно споразумението правителството на САЩ, неговият персонал и персоналът на доставчиците му не заплащат данъци или сходни плащания за официални нужди във връзка с дейности, предприети в изпълнение на споразумението. Данъци, мита или други подобни държавни вземания, свързани с изпълнението на дейностите по силата на това споразумение, няма да се заплащат със средства, предоставени по споразумението.

Самолети и плавателни съдове, различни от редовните търговски самолети и плавателни съдове, използвани от американската страна във връзка с дейности по това споразумение, не заплащат митнически сборове, такси за прелитане през територията, навигация, кацане, паркиране, пилотиране или пристанищни такси, или други подобни такси. Българската страна осигурява без заплащане от американската страна паркиране и охрана на самолетите на американската страна във връзка със споразумението.

Споразумението предвижда, че в случаите, когато в резултат на дейности по споразумението са нанесени имуществени вреди или е причинена смърт или телесна повреда на лица, възникнали в резултат на дейности по това споразумение, българската страна няма да предявява искове или да ангажира наказателна отговорност на американски персонал. Американската страна поема задължението да избягва дейности, които могат да доведат до щети или унищожаване на имущество или смърт, или телесна повреда на лица.

Съгласно споразумението на американския персонал, който е прикрепен към посолството на САЩ, за да изпълнява дейности по това споразумение и е официално нотифициран чрез Министерството на външните работи, се предоставя статут, еквивалентен на този, който се дава на административно-техническия персонал на посолството, съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г.

С оглед на цитираните клаузи на споразумението, за да влезе в сила, е необходимо то да бъде ратифицирано със закон от Народното събрание.

В резултат на проведените обсъждания комисията изразява следното становище:

Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 1, 4 и 7 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между Министерството на вътрешните работи на Република България и Департамента по енергетика на Съединените американски щати за сътрудничество в предотвратяването на незаконния трафик на ядрени и други радиоактивни материали, както и двете гласувания да се проведат в едно заседание.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Дали в залата се появи колега член на Комисията по външна политика?

Уважаеми колеги, това не е тривиален вид споразумение.

Нека да проверя още веднъж, господин Христов, изчакайте, за да представим този доклад.

И така, колеги, няма ли представител или член на Комисията по външна политика?

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): И миналия път нямаше, и сега няма!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Този доклад остава непредставен.

Заповядайте за процедура, господин Христов. Имайте предвид, че очевидно няма кой да гласува процедурно предложение. Той има шанс само ако е единодушно прието.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин председател! Докато дойдат представителите на комисията и съответно на министерството, имам процедурно предложение.

През тази седмица беше прието от Народното събрание в дневния ред да се гледа предложението ми за отпадане на наказателните такси и лихви за предсрочно погасяване на потребителски кредит. Вчера Комисията по икономическа политика се събра на извънредно заседание, за което благодаря на ръководството и подкрепи и законопроекта. Той се състои от буквално два или три реда, които визират именно отпадането на тази такса за предсрочно връщане.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурата Ви каква е?

МИНЧО ХРИСТОВ: Процедурното ми предложение е, ако може, да се гледа непосредствено сега, на второ четене този законопроект, за да може да мине на това заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Обръщам се към квесторите да отидете до стаите на парламентарните групи на Коалиция за България, на Национално движение Симеон ІІ, на Движението за права и свободи, и да помолите членовете на ръководствата, които са там, да осигурят член на Комисията по външна политика, който да дойде да представи доклада.

Господин Христов, Вашето предложение няма как да бъде подложено на гласуване, защото, пак казвам, няма необходимия минимум от народни представители в залата. Разбирам съображенията Ви. Да се надяваме, че в утрешния ден, наред с многото други гласувания, ще може в самото начало на пленарния ден да поставя на гласуване и Вашето предложение, евентуално доколкото става дума за един текст, той да бъде приет.

Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по този законопроект, въпреки че един от докладите не е представен. Няма да закрия обсъжданията преди той отговорно да бъде представен пред вас.

Комисията по външна политика незабавно да прекъсне заседанието си! Ще отложим гледането на тази точка докато дойде комисията и ще преминем към следващата точка. Предайте им, че ще бъдат и санкционирани за това своеволие.

И така, уважаеми колеги, отлагам по-нататъшното обсъждане на този законопроект. Имаме още две кратки точки, които са в нашия дневен ред преди да преминем към второто четене на Законопроекта за културното наследство.
Поставям на обсъждане:

Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители са Надя Антонова, Яни Янев и Диана Хитова от 3 декември 2008 г.

Има доклад на Комисията по правни въпроси.

Заповядайте, госпожо Антонова.

ДОКЛАДЧИК НАДЯ АНТОНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На вашето внимание е и докладът на Комисията по правни въпроси по разглежданата точка от дневния ред.

„На редовно заседание, проведено на 11 декември 2008 г., Комисията по правни въпроси обсъди проект за решение № 854 02 125 за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с вносители Надя Антонова, Яни Янев и Диана Хитова от 3 декември 2008 г.

Комисията обсъди проекторешението в частта му от § 3 до § 5 включително и с 8 гласа „за” и 1 „въздържал се” подкрепи предложените текстове така, както са представени от вносителите и предлага следния проект за решение:

за изменение и допълнение на

Правилника за организацията и дейността

на Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:

§ 1. В чл. 1 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание (приложение към правилника) се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 4:

„(4) От бюджета на Народното събрание могат да се финансират и конкретни проекти и програми, свързани с формиране на демократична гражданска култура, лидерски умения и демократични практики в процеса на вземане на решения, както и курсове за квалификация на народни представители и лидери от всички парламентарно представени политически сили с оглед членството на Република България в Европейския съюз.”

2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.

§ 2. Член 2 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание (приложение към правилника) се прилага от 1 януари 2008 г.

§ 3. Решението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Антонова. Това е проектът за решение, докладът на комисията.

Има ли желаещи да вземат думата по този проект за решение? Не виждам.

Обявявам за приключено обсъждането на проекта.

Гласуването ще бъде също утре в началото на пленарния ден.
Преминаваме към:

ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОЕННОИНВАЛИДИТЕ И ВОЕННОПОСТРАДАЛИТЕ.

Има доклад за второ четене на Комисията по труда и социалната политика.

Заповядайте, господин Мръцков, да представите доклада.

ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви представя Закона за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.

„На заседание, проведено на 17 декември 2008 г., Комисията по труда и социалната политика разгледа приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите № 854-01-139 от 12 ноември 2008 г., с вносители народните представители Ангел Найденов, Димитър Дъбов и Донка Михайлова и предложенията, направени по време на заседанието.

Комисията предлага на Народното събрание следния проект на

Закон за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.

Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 1:

„§ 1. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 в текста преди т. 1 след думата „военноинвалидите” се добавя и „военнопострадалите по чл. 4, т. 1 и 4”.

2. Алинея 2 се отменя.”

Комисията подкрепя текста на вносителите за § 2.

Комисията подкрепя текста на вносителите за § 3.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мръцков.

Има ли желаещи да вземат отношение по този законопроект, по тези няколко текста? Не виждам такива.

В такъв случай обявявам за приключено обсъждането на доклада за второ четене на този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.

Доколкото разбирам, в залата все още няма представител на Комисията по външна политика.
В такъв случай, преминаваме към:

ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО, продължение

Моля съгласието на госпожа Чилова, която представя този законопроект, но преди края на заседанието, в случай че се появи представител на Комисията по външна политика, да се върнем за момент към представянето на техния доклад и евентуално, ако има някой, да вземе думата.

Доколкото свидетелства справката пред мен, на второ четене са докладвани заглавието и членове от 1 до 47 включително, който става 54. Предстои докладването на Дял ІІ "Дейности по опазването" от страница 43. Вярно ли е това, госпожо Чилова?

ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Съвсем вярно.

"Дял ІІ – Дейности по опазването."

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне.

"Глава десета – Опазване на недвижимото културно наследство."

Комисията подкрепя текста на вносителя за Глава 10, която става Глава пета.

"Раздел І – Идентифициране."

Комисията подкрепя текста на вносителя.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48, който става чл. 55.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49, който става чл. 56.

По чл. 50 има предложение от народните представители Бойко Ватев и Борислав Българинов: в чл. 50а, ал. 2, в края на изречението се добавя "и от независими експертни оценители".

Комисията не подкрепя предложението.

Има предложение от народния представител Станислав Станилов.

Комисията подкрепя предложението.

Има предложение от народния представител Нина Чилова.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Има предложение от народния представител Николай Михайлов.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50, който става чл. 57:

"Чл. 57. (1) Издирване и изучаване на недвижими културни ценности, с изключение на археологическите, се извършва от Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности, Центъра за подводна археология, от научни организации, висши училища, музеи, физически и юридически лица по:

1. ежегодни териториални програми, утвърдени от министъра на културата, или

2. предложение на общинските органи, областните управители, физически и юридически лица.

(2) Предварителната оценка по чл. 56, т. 3 на недвижимите културни ценности се извършва от Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности въз основа на научните резултати на лицата по ал. 1."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря ви.

Господин Ватев, заповядайте.

БОЙКО ВАТЕВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е, когато се правят оценки на недвижими паметници на културата, да участват освен Националният институт за паметниците на културата, и независими експерт оценители. Това е известно и по цял свят има такава практика.

Първо, Националният институт за паметниците на културата няма такъв капацитет. Нещата вървят много бавно. Освен това има и монопол. Независимите експерт оценители ще бъдат лицензирани и ще бъдат в списък към Министерството на културата. Всъщност последната оценка, последният параф, така да се каже, ще се дава от НИПК. Но на практика това ще даде възможност на страшно много хора, вече пенсионирани, но с големи възможности и познания, да участват в работата по оценяването на тези паметници. Самите хора от НИПК казват, че нямат толкова голям капацитет. По този начин се лишаваме от по-бързо преглеждане на съответните паметници и на практика се развива един монопол. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата?

Господин Георги Георгиев – за изказване.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председателю.

Чухме, че в този законопроект се дава възможност само на държавни институции да участват в опазването и разработването на тези паметници на културата. Аз питам следното. Досега сме свидетели как държавата опазва паметниците на културата. Първо, изключително остра нужда от средства. Паметниците на културата не могат да се консервират, просто се оставят на природните въздействия. Ако тръгнем по цялата страна, може би ще видим с хиляди такива паметници, които са обявени за защита от държавата, но по никакъв начин не се полага грижа за тяхното опазване.

Съставителите на този законопроект не можаха ли да видят възможността и за частната инициатива? Какво имам предвид? Събират се хора с опит, така както на времето се каза, че искате да пресечете иманярството, така наречените иманяри. Не подценявайте техните знания и възможности. Смея да кажа, че те имат много добри познания в това отношение. Знаем, че има и много свободни хора, археолози и т.н., които не са работа. (Смях от народните представители Нина Чилова и Камелия Касабова.)

Когато към тези групи се поставят и археолози и всичко се извършва, както предполага археологията, нещата няма да вървят така, тоест ще се обхванат по-големи възможности за стопанисване и опазване на паметниците на културата. Мисля, че ако това се разгледа спокойно и внимателно, всеки ще съзре, че има рационален елемент. По този начин ще се отворят и работни места, ще се отвори и възможност... (Смях и реплики от народните представители Нина Чилова и Камелия Касабова.)

Защо се смеете? Аз не говоря конкретно по това, говоря за паметниците на културата, защото те наистина се разграбват и унищожават. Защото държавата не може да успее да надникне навсякъде. Излезте малко да видите!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има реплика към господин Георгиев от доктор Михайлов. Виждам изострено желание да се направи реплика.

Заповядайте, имате думата, господин Михайлов.

НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.

Една много кратка реплика с усилие да се въздържа от бурен смях. Простодушието може да извърши огромна услуга на всяка кауза, но в противното. Това, което каза господин Георгиев, директно, в прав текст изразява скритата мисъл на една сплотена група противници на този закон. Когато господин Ватев казва, че трябва да участват независими експерти и оценители, той разбра простодушно, че това трябва да бъдат иманярите с тяхната прословута компетентност, да нахлуят и да бъдат официализирани.

Никой да не забравя това, което изрече господин Георгиев, до края на дебатирането по този закон и особено при неговото гласуване!

Можете да ползвате правото на дуплика, господин Георгиев. Имате думата.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря на господин Михайлов за тази емоционална реплика, която ми направи. Това, което казах, Вие трябваше да разберете какво имам предвид – че има други хора, извън хората, занимаващи се с археология, които имат немалки познания, господин Михайлов.

Така че това, което казахте, няма никакво основание. И ако трябва да направите реплика, направете я на себе си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Кой желае думата?

Имате думата, господин Дилов.

ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря Ви, господин председател.

Според мен разменените реплики доказват, че една реплика може да бъде профанирана еднакво успешно и от просветени, и от непросветени. Само равнището на достъп е различно. А в случая става дума за нещо, което още в първия си член изключва археологията. Така че целият дебат беше излишен – издирване и изучаване на недвижими културни ценности с изключение на археологическите. С изключение!

А що се отнася до по-важната теза – дали трябва да има така наречените свободни, лицензирани оценители или не, проблемът наистина е интересен и може би е един от поредните текстове в този закон, които, според мен, както пледирах много пъти тук, се нуждаеше от един по-добър правен преглед, което беше и нашето настояване – целият закон да мине и през Правна комисия. Защо? Най-простата аналогия, която може да бъде направена, е с КАТ. Много фирми правят годишен преглед на автомобили. КАТ издава лицензите, в смисъл удостоверява, че автомобилът може да се движи или не. Предложението на колегата Ватев е подобно. Той смята, че трябва да има и други лицензирани, разбира се, по специален ред в Министерство на културата оценители и експерти за това една сграда какъв точно паметник на културата е – местен, локален, архитектурен. А разбира се, накрая след тази процедура решението се издава от наследника на Националния институт за паметници на културата.

Мога да ви дам конкретен пример. В центъра на София има една сграда, която не е много историческа – бившият Профсъюзен дом на културата “Георги Димитров” на транспортните работници, която в момента пак е своего рода паметник на културата, тя е прочутият Клуб “Син сити”. Тази сграда например, уважаеми колеги, е архитектурен паметник на културата с местно значение. Няма сила, която да накара М-тел и Глобул, дори вездесъщия Бойко Борисов не е в състояние да се справи, да си свалят рекламите от тази сграда, които са я покрили и отвсякъде са я опаковали. Тя просто не се вижда от рекламни пана.

Ето ви един конкретен пример кой да санкционира, кой да направи оценка, кой е компетентен. И затова аз смятам, че трябва да помислим сериозно и може при гласуването да си помислите дали да няма възможности за лицензирани оценители. Те не извършват друго. Те не дават разрешение или статут на една сграда, те просто участват в правенето на оценката за самия обект, който, пак подчертавам, не е археология. Макар че по европейските определения всичко по-старо от 120 години вече е археология.

Когато стигнем да гласуваме този момент отново ще ви обърна внимание и мисля, че този институт на лицензирани оценители не е лишен от смисъл. Още повече, че ако при недвижимите паметници, които не са чак толкова малко, макар че хич не са малко, само си спомнете за стари къщи извън архитектурните резервати в центъра на градовете или интересни други съоръжения, които са на инфраструктурата, колко трудно е само един институт да може да поеме тази дейност. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Изказвания?

Има думата за изказване госпожа Чилова. Заповядайте, имате думата.

ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Уважаеми колеги, наистина имаше изключително задълбочен професионален дебат по този текст. Разбира се, беше провокиран от направените предложения от колегата Бойко Ватев и обсъждахме в комисията дали би могло да бъде подкрепено това предложение. Струва ми се, че частично то е подкрепено в ал. 1. Защото, ако прочетете, вие ще видите, че издирването и изучаването на недвижимите културни ценности, освен от държавния орган се извършва от научни организации, висши училища, музеи, физически и юридически лица. Тоест, в целия този процес ние допускаме възможността и физически и юридически лица да участват в тази процедура.

Няма как обаче предварителната оценка, с която приключва целия този процес, да не бъде издадена от държавен орган, който в случая е Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности. Защото това е индивидуален административен акт. С този акт се определят временните режими за съхранение, за опазване, за консервация и реставрация на недвижимата културна ценност. Няма как независим експерт оценител да издаде един акт, с който да вмени задължение на физически и юридически лица. Просто това е нонсенс. И поради тази причина ние допуснахме възможността по отношение на издирването, изучаването, разбира се и резултатите, с които приключват тези процеси, да участват експерт оценителите. Но окончателният резултат, който се съдържа в един акт – предварителна оценка или декларационен акт, да бъде издаван от държавен орган. Защото той създава режими, правила за опазване, той дава възможност за административно обжалване на заинтересованите лица. Това не може да бъде издавано от друг, освен от държавен орган. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Чилова?

Господин Ватев, заповядайте, имате думата.

БОЙКО ВАТЕВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Чилова. Всичко частично в един закон нали разбирате е несъвършено. Частично е предвидено – значи е несъвършено е предвидено. Предвидено е да има експерти или физически лица, но поканени от НИПК. Значи НИПК кани едни хора, а не кани други хора. Има голямо недоволство в средите на експертите, които са архитекти, археолози и т.н., и т.н. И пак, както каза господин Дилов, не става дума за археология. Никой не е искал крайната оценка да се дава от експерт оценители. Те свършват тежката работа, черната работа, а получават и заплащане за това. И накрая последният документ се издава от НИПК. Едното не противоречи на другото. Но огромният обем от работа може да се извършва от независимите експерт оценители, които са лицензирани и стоят в Министерството на културата, не ги канят точно НИПК – някои харесват, други не харесват. Пак ви казвам, по този начин НИПК държи монопол. Това е неприемливо за една демократична държава и за една пазарна икономика. Защото тук има и елементи на пазарна икономика.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика има ли? Няма.

Заповядайте за Вашата дуплика.

ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Ще кажа само, че опазването на паметниците на културата не влиза в частта на пазарната икономика, а тя е изцяло в приоритетите на българската държава.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи да вземат думата по разглежданите текстове? Няма.

Заповядайте, госпожо Чилова да продължите четеното на доклада.

ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: “Раздел ІІ – Деклариране”.

Имаме предложение на народния представител Александър Паунов, което не е подкрепено от комисията – Дял ІІ, Раздел ІІ да се преименува от “Деклариране” на “Обявяване на недвижими културни ценности”. Навсякъде в текста по-нататък “деклариране” да се замени с “обявяване”, „декларационен акт” да се замени с “акт за обявяване на недвижима културна ценност.”

Предложение на народния представител Лъчезар Иванов, което не е подкрепено от комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: То е идентично. Няма нужда да го четете.

ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела.

По чл. 51 имаме предложение на Нина Чилова, което беше оттеглено в комисията.

Предложение на господин Михайлов, което беше оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51, който става чл. 58:

“Чл. 58. (1) Декларирането на обекти, които могат да бъдат определени като недвижими културни ценности” се извършва от Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности въз основа на предварителна оценка на тяхната културна и научна стойност и обществена значимост.

    (2) С декларационния акт, издаден от директора на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности се определя научната и културната стойност на недвижимия обект, предварителната му класификация и категория, както и временните режими за неговото опазване.

    (3) Всяко физическо или юридическо лице може да прави предложение и да декларира недвижими обекти на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности. Предложението може да се прави и чрез съответния регионален инспекторат по опазване на културното наследство.”

По чл. 52 има предложение от народния представител Нина Чилова, което е оттеглено.

Има предложение от народните представители Силвия Алексиева и Борислав Владимиров, което е подкрепено от комисията.

Предложение от народния представител Александър Паунов, което не е подкрепено – срокът в чл. 52, ал. 3 да се промени от три години на шест месеца.

Абсолютно същото е предложението от народния представител Лъчезар Иванов, което не е подкрепено от комисията.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 52, който става чл. 59:

„Чл. 59. (1) Декларационният акт и приложенията към него се съхраняват в Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности, като копия от тях се изпращат до съответните общински администрации, които поддържат местните архиви на недвижимите културни ценности, както и до съответния регионален инспекторат по опазване на културното наследство и по компетентност до Центъра за подводна археология.

(2) Общинските администрации уведомяват писмено собствениците на недвижими обекти в 14-дневен срок от получаване на декларационния акт и изпращат незабавно копие от уведомлението на съответния регионален инспекторат по опазване на културното наследство, който уведомява Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности за това.

(3) Временният режим за опазване на недвижими обекти е за срок до три години, влиза в сила от датата на уведомяването на собственика им по ал. 2 и е задължителен за всички физически и юридически лица.

(4) В срока по ал. 3 декларираните недвижими обекти имат статут на недвижими културни ценности.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, имате ли възражения да бъдат представени текстовете до Раздел ІІІ, тоест включително чл. 56 по вносител – чл. 63 в окончателна номерация, и да бъдат дискутирани едновременно? Не виждам противно мнение на това предложение.

ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 53 има предложение от народния представител Нина Чилова, което е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53, който става чл. 60:

„Чл. 60. Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности води публичен регистър на издадените по чл. 59, ал. 1 декларационни актове.”

По чл. 54 има предложение от народния представител Нина Чилова, което е оттеглено.

Има предложение от народните представители Силвия Алексиева и Борислав Владимиров.

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 52, ал. 4.

Следва предложение от народния представител Александър Паунов, което не е подкрепено – срокът в чл. 54 да се промени от 3 години на 6 месеца.

Предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което не е подкрепено – с абсолютно идентичен текст.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 54, който става чл. 61:

„Чл. 61. Декларираните недвижими обекти подлежат на комплексна оценка във връзка с регистрирането им като културни ценности, която се извършва от Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности преди изтичане на срока по чл. 59, ал. 3, при взаимодействие със специализирани институции и компетентни лица.”

По чл. 55 има предложение от народния представител Нина Чилова, което е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55, който става чл. 62:

„Чл. 62. (1) Когато от комплексната оценка се установи, че декларираните недвижими обекти не притежават качества на недвижими културни ценности, директорът на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности издава мотивиран акт, с който прекратява временния им режим по чл. 59, ал. 3.

(2) Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности уведомява общинските администрации и съответния регионален инспекторат по опазване на културното наследство и по компетентност Центъра за подводна археология за издадения акт по ал. 1 в 7-дневен срок.

(3) Общинските администрации уведомяват писмено собствениците на недвижими обекти в 7-дневен срок от получаване на акта по ал. 2.”

По чл. 56 има предложение от народния представител Нина Чилова, което е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56, който става чл. 63:

„Чл. 63. Отказите на директора на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности за деклариране на недвижими културни ценности, декларационните актове и актовете по чл. 62, ал. 1 могат да се оспорват от собствениците на недвижими обекти в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за изказвания.

Господин Ватев, имате думата.

БОЙКО ВАТЕВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Чилова! Колеги, сега видяхте ли защо аз предлагах да има институцията на независимите експерт-оценители? За да няма трите години в НИПК, а да има шест месеца. Наистина НИПК не може да влезе в тези шест месеца със своите малко на брой специалисти. Затова хората ще чакат за тази комплексна оценка до три години, а при наличието на институцията на експерт-оценителите ще чакат до шест месеца. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики няма към господин Ватев.

Господин Дилов, заповядайте за изказване.

ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, ще опитам да ви разясня, за да си представите картината, защото когато ние твърдим, че този закон изисква много внимателно прецизиране, много от вас могат да бъдат пряко заинтересовани. Става дума за археология, не става дума за несъмнена данъчна култура.

По силата на текстовете, които сега ще приемем, всяка селска къща може би в продължение на три години да има немного ясен статут, тоест до изясняването му от НИПК. Понеже преди малко госпожа Чилова направи забележката, че не можело да има частна собственост, когато става дума за това - да, за археологията не може, но тук става дума за къщи. Каза го като реплика на господин Ватев. Пазарна икономика не можело да има. Тоест като собственици на селската ви къща не можете да смените черчеветата от дървени с пластмасови, защото три години ще се изяснява статутът й като паметник на културата.

Мисля, че институтът на независимия оценител би могъл малко или повече да интензифицира този процес, тоест собственикът да може да предизвика по-бързо определени действия с неговия имот, защото това е негов имот в крайна сметка. Дали да пристроите към тази селска къща лятна кухня или не е предмет на разрешение, което ще трябва да получите от НИПК. И ние казваме –срок три години. Аз съм леко притеснен от това нещо. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики?

Желаещи да вземат думата? Няма. Приключваме обсъждането на тези текстове.

Госпожо Чилова, молбата ми е да изчакате за момент във връзка с нашата уговорка.

Разбрах, че сред нас е колега с качеството на член на Комисията по външна политика – това се оказва народният представител Георги Божинов. (Ръкопляскания от ОДС.)

ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Браво!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Смятам, че има основание за тези приветствия лично към него, но те още веднъж подчертават отсъствието на неговите колеги.