Човек в търсене на смисъл
Изтегляне 1.03 Mb.
|
Свързани:
Записки-от-подземието-Ф.-М.-Достоевски-4eti.me
НоодинамикаСъс сигурност търсенето на смисъл от човека може да предизвика по-скоро вътрешно напрежение, отколкото вътрешно равновесие. Но тъкмо това напрежение е неотменима предпоставка за психично здраве. Смея да твърдя, че на света няма нищо, което така ефикасно да помага на човек да оцелее, дори в най-тежки условия, както убеждението, че неговият живот има смисъл. Има много мъдрост в думите на Ницше: „Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.“ В тези думи виждам едно мото, което остава вярно за всяка психотерапия. В нацистките концентрационни лагери човек можеше да стане свидетел как най-способни за оцеляване бяха онези, които знаеха, че им предстои да изпълнят някаква задача. До същите изводи стигат и други автори на книги за концентрационни лагери, а също и при психологически проучвания в японски, севернокорейски и северновиетнамски военнопленнически лагери. Що се отнася до мен самия, при изпращането в концентрационния лагер в Освиенцим ми бе конфискуван готов за публикуване ръкопис.12 Със сигурност моето дълбоко желание да напиша наново този текст ми помогна да оцелея в суровите лагери. Например когато в един лагер в Бавария ме втресе от тиф, аз драсках на малки парченца хартия много бележки, които трябваше да ми помогнат да напиша ръкописа, ако оцелеех до деня на освобождение. Сигурен съм, че възстановяването на моя загубен ръкопис в тъмните бараки на баварския концентрационен лагер ми помогна да превъзмогна опасността от срив на сърдечно-съдовата система. И тъй, става видно, че душевното здраве се основава на известно напрежение между вече постигнатото и това, което още предстои да бъде осъществено, или разликата между онова, което човек е, и онова, което трябва да стане. Това напрежение е присъщо на човешкото същество и поради това е необходимо за психическото благополучие. Следователно не трябва да се колебаем да предизвикаме човек, който има да осъществява смисъл. Само така ние пробуждаме неговата воля за смисъл от латентно състояние. Смятам за опасен погрешния възглед на психическата хигиена, че това, от което човек се нуждае на първо място, е равновесие, или, както се нарича в биологията – хомеостаза, тоест състояние без напрежение. Това, от което човек наистина се нуждае, не е безметежно състояние, а по-скоро стремеж и борба за смислена цел, свободно избрана задача. Той се нуждае не от снемане на напрежението на всяка цена, а от призива на потенциалния смисъл, очакващ да бъде осъществен от него. Човек се нуждае не от хомеостаза, а от онова, което аз наричам „ноо-динамика“, тоест екзистенциална динамика в поле на полярни напрежения, като единият полюс представлява смисълът, който трябва да бъде осъществен, а другият – човекът, който трябва да го осъществи. И не трябва да се мисли, че това е валидно само при нормални условия; то дори е по-вярно за невротични индивиди. Ако архитектите искат да подсилят грохнал свод, те увеличават тежестта върху него, защото така частите по-здраво се сцепват помежду си. И тъй, ако терапевтите искат да подхранят психичното здраве на пациентите си, те не трябва да се страхуват да създадат разумно по сила напрежение чрез преориентиране към смисъла на човешкия живот. Веднъж показал благотворното влияние на ориентирането към смисъла, се обръщам към пагубното въздействие на онова чувство, от което днес се оплакват толкова много пациенти, а именно чувството за пълно и окончателно безсмислие на живота им. Липсва им осъзнат смисъл, за който си струва да се живее. Преследва ги преживяването за вътрешна празнота, пустота в тях самите; те са попаднали в онази ситуация, която съм нарекъл „екзистенциален вакуум“. Изтегляне 1.03 Mb. Сподели с приятели:
|