Цикъл от 10 лекции базел – 1912 г

С К А З К А П Е Т А

В то­ва име - Кришна - се об­х­ва­ща нещо, ко­ето в ду­хов­но­то раз­ви­тие све­ти много, мно­го хи­ля­до­ле­тия в разви­ти­ето на човечеството. И ко­га­то се за­дъл­бо­чим във всичко, ко­ето мо­же да се на­ре­че откровение, уче­ние на Кришна, на­ши­ят пог­лед про­ник­ва в не­обоз­ри­ми ви­си­ни на чо­веш­ко­то ду­хов­но откровение, спря­мо които чо­век из­пит­ва чувството: по отноше- ние на това, което звучи от откровението на Кришна, по отношение на всичко което се съдържа в това откровение, едва ли би могло да има някакъв напредък, едва ли има нещо по-възвишено. Това, ко­ето зву­чи от от­к­ро­ве­ни­ето на Кришна пред­с­тав­ля­ва сво­его ро­да на­й-въз­ви­ше­но­то учение. Естествено тук в ли­це­то на Кришна ние обхващаме за­ед­но мно­го неща, ко­ето е плод на мно­го откриватели. Но у не­го то от­но­во се про- явя­ва така, че всичко, ко­ето пос­те­пен­но в те­че­ние на хи­ля­до­ле­тия и сто­ле­тия е би­ло съ­об­ще­но пре­ди него, на онези, ко­ито трябва­ше да бъ­дат но­си­те­ли на та­ко­ва от­к­ро­ве­ни е в древ­ни­те времена, - се­га се въ­зоб­но­вя­ва в него, в Кришна, сгъс­тя­ва се, до­ве­де­но до за­вър­шек и раз­к­ри­то на не­го­вия народ. И ко­га­то от ду­ми­те на Кришна взе­мем начина, по кой­то той го­во­ри вър­ху божествените, вър­ху ду­хов­ни­те светове, вър­ху от­но­ше­ние то на бо­жестве­ни­те и ду­хов­ни све­то­ве спря­мо човечеството, вър­ху хо­да на све­тов­ни­те събития, ко­га­то взе­ме она­зи ду­ховност, до ко­ято са­ми тря- б­ва да се из­диг­нем ако ис­каме да про­ник­нем в по­-дъл­бо­кия сми­съл на уче­ни­ето на Кришна, то­га­ва мо­же би ще съ­щес­т­ву­ва са­мо ед­но не­що в те­че­ние на раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то от по­-къс­ни вре­ме­на, ко­ето по оп­ре­де­лен на­чин би мог­ло да се срав­ни с него. За от­к­ро­ве­ни­ето на Кри- шна мо­жем да ка­жем: в определен смисъл това е едно тайно учение. Ед- но тайно, окул­т­но уче­ние по­ра­ди това, за­що­то мал­ци­на хо­ра мо­гат да си из­ра­бо­тят она­зи вът­реш­на способност, за да се из­диг­нат до та­ка­ва ду­хо- вна висота, за да раз­бе­рат нещата. Не е нуж­но та­ки­ва неща, как­ви­то Кришна е разкрил, да бъ­дат скрити, "затворени" чрез външ­ни средства, за да ос­та­нат те тайни; защото те остават "тайни" затова, защото твърде малко хора могат да се издигнат до висотата до която е необ- ходимо да се издигнат, за да ги разберат. Такива от­к­ро­ве­ния ка­то те­зи на Кришна, мо­гат да бъ­дат раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ни не ог­ра­ни­че­но меж­ду хо- рата, мо­гат да бъ­дат да­ва­ни все­ки­му в ръ­це­те - те въп­ре­ки то­ва си ос­та­ват тай­ни­: защото средството да бъдат те извадени от тяхната тай- нственост не е това, да бъдат разпространявани между хората, а

Едно не­що има, казах, ко­ето мо­же да се срав­ни с на­чи­на по кой­то е го­во­рил Кришна. А имен­но­: т­ъ­к­мо това, което може да бъде свързано с името на Кришна, може да се сравни с това, което е свързано с три, явили се по-късно имена, имена които в определен смисъл стоят близо до нас: само че у тези имена, имена които в определен смисъл стоят близо до нас, само че у тези имена то се явява в съвършено друга фор- ма, във формата на понятия, във философска форма: то е всичко, ко- ето е по онова време е свързано с трите имена на Фихте, Шелинг, и Хегел. По от­но­ше­ние на окул­т­на­та стра­на уче­ни­ята на те­зи три лич­ност мо­гат да бъ­дат срав­нени с дру­ги "Окултни учения" на човечеството.

Защото, въпреки, че в край­на смет­ка ня­кои мо­же да вла­дее уче­ни­ята на Фихте, Шелинг и Хегел, ни­кой не мо­же да отрече, че в ши­ро­кия сми­съл на ду­ма­та те все пак си ос­та­ват ис­тин­с­ки тай­ни учения. Малцина са оне- зи, ко­ито би­ха мог­ли да се за­дър­жат на ви­со­та­та на те­зи неща, ко­ито са пи­са­ли те­зи три­ма мислители. Изхождайки от ня­как­ва фи­ло­соф­с­ка кур­то­азия - бих­ме мог­ли да ка­жем - в оп­ре­де­ле­ни фи­ло­соф­с­ки кръ­гове от­но­во се го­во­ри за Хегел и ко­га­то се ка­же не­що ка­то то­ку що изразеното, въз­ра­зя­ва се, че все пак хора, ко­ито се за­ни­ма­ват с Хегел. Но ко­га­то се взе­ме това, ко­ето те­зи хо­ра из­на­сят и ко­ето те доп­ри­на­сят за раз­би­ра­не­то на Хегел, то­га­ва виждаме, че за те­зи хо­ра Хегел е ос­та­нал ед­но ис­тин­с­ко окултно, тай­но учение. Но това, ко­ето Кришна е до­не­съл ка­то уче­ние на Изток, у Фихте, Шелинг и Хегел то се явя­ва в от­в­ле­чена форма, фор­ма на по­ня­тия и се изис­к­ва ед­но дъл­бо­ко проникновение, за да бъ­де за­бе­ля­за­на при­ли­ка­та­: за това се изисква едно съвсем особено устрой- ство на душата. Бих ис­кал да ка­жа откровено, какво се изис­к­ва за това.

Когато днес ня­кой счита, че има не сред­но об­ра­зо­ва­ние и култура, а ед­но вис­ше об­ра­зо­ва­ние и взе­ма в ръ­це ед­но от съ­чи­не­ни­ята на Фихте или Хегел, той за­поч­ва да че­те и мисли, че на­ми­ра там нещо, ко­ето пред­с­та- вля­ва ход на раз­ви­ти­ето на понятия. И при то­ва бол­шин­с­т­во­то от хо­ра­та ще бъ­дат един­ни в сво­ето мнение, че ко­га­то се отвори, нап­ри­мер Хеге-

Можем да срав­ним уче­ни­ето на Кришна с та­зи та­ка на­ре­че­на на­й-­но­ва фа­за на чо­веш­ко­то въз­ли­за­не в ду­хов­ни­те ви­си­ни­: са­мо това че има една съществена разлика. Това, кое то сре­ща­ме у Фихте, Шелинг и Хегел у те­зи на­й-з­ре­ли мис­ли­те­ли на Християнството, ние го на­ми­ра­ме в ед­на пред­х­рис­ти­ян­с­ка епоха, та­ка как­то е тряб­ва­ло да бъ­де тогава, у Кришна. Защото, как­во пред­с­тав­ля­ва то­ва от­к­ро­ве­ние на Кришна? То е нещо, ко­ето след ка­то ни­ко­га не мо­же­ше ве­че да дойде, ко­ето тряб­ва да бъ­де при­ето в не­го­ва­та висота, ко­ето по своя род не мо­же ни­ко­га да бъ­де надминато. И кой­то има раз­би­ра­не за тези неща, той до­би­ва ед­но поня- тие, ед­на идея за си­ла­та на ду­хов­на­та свет­ли­на ко­ято се из­лъч­ва от от­к­ро­ве­ни­ето на Кришна, ко­га­то ос­та­вим то­ва от­к­ро­ве­ние да дейс­т­ву­ва вър­ху на­ша­та душа, ко­га­то ос­та­вим да дейс­т­ву­ва вър­ху на­ша­та ду­ша та­ки­ва неща, ко­ито са свър­за­ни с културата, от ко­ято е про­из­ля­зъл Кришна. Ну- жно е са­мо да ос­та­вим те­зи не­ща пра­вил­но да ни подействуват. Ако взе­мем ня­кои от­къс­ле­ци от уче­ни­ето на Кришна и ос­та­вим ду­ми­те да ни по­дейс­т­ву­ват - те са взе­ти от Бхагават Гита - ако взе­мем она­зи част къ­де­то Кришна говори, за да изяс­ни сво­ето соб­с­т­ве­но същество, ние сти­га­ме до оп­ре­де­ле­ни познания, чув­с­т­ва и усещания, ко­ито ще оха­рак­те­ри­зи­ра­ме след това. Така Кришна каз­ва­: ­"­Аз съм Духът на ставането /раз- витието/, неговото начало, неговата среда и неговият край. В същест- вата аз съм винаги най-благородното, което е ставало между духов- ните същества аз съм Вишну, аз съм Слънцето между звездите, между светлините съм Луната, между стихиите съм огънят, между планини- те съм високата Меру, между водите съм великото световно море,

А се­га да взе­мем ед­на дру­га про­ява от съ­ща­та култура, ко­ято на­ми­ра­ме във Ведите – Девасите /боговете/ се съ­би­рат под прес­то­ла на Всемогъ- щия и бла­го­вей­но го за­пит­ват, кой е той самият. Тогава от­го­ва­ря Всемо- гъщи­ят/ в то­зи древ­но­ин­дийс­ки сми­съл то­ва е ми­ро­вия Бог/. "Ако освен мене би съществувал някой друг, тогава аз бих описал себе си чрез него. Аз съществувам от вечността и ще съществувам в цялата вечност. Аз съм първопричината на всичко, първопричината на всичко онова, което се намира на запад, изток, север, юг, първопричината съм на всичко, което се намира във висините горе и в дълбините долу. Аз съм всичко, аз съм по-стара от всичко, което е. Аз съм господар на господарите. Аз съм самата истина, самото откровение, аз съм причината за открове- нието".

И ко­га­то при та­зи кул­ту­ра се за­пит­ва - та­ка пи­ше в то­зи дре­вен до­ку­мент - за при­чи­на­та на всичко, каз­ва се­: ­"П­ъ­р­воп­ри­чи­на­та на света – това е огънят, това е Слънцето, това е също Луната, това е също то- зи чист Брахман и тази вода и това най-висше създание. Всички мигове и всички седмици, месеци и години и всички столетия и хилядолетия и милионолетия са произлезли от него, произлезли са от неговата лъче- зарна същност, която никой не може да схване, нито горе, нито долу, нито околовръст и нито в средата, там където ние стоим!"

Такива ду­ми са би­ли ка­за­ни в оне­зи прад­рев­ни времена. Ние се от­да­ва­ме на те­зи ду­ми Когато раз­г­леж­дахме без­п­рис­т­рас­т­но те­зи думи. Когато раз­г­леж­да­ме как­во тряб­ва да почувствуваме? Там са ка­за­ни оп­ре­деле­ни неща. Видяхме, че Кришна каз­ва не­що за са­мия се­бе си; видяхме, какво казва върху Мировия Бог, върху първопричината на нещата. От са­ми­ят тон на познанието, с кой­то са ка­за­ни тук, ка­за­ни са неща, ко­ито ни­ко­га не са из­каз­ва­ни та­ка величествено, та­ка знаменателно. А то­ва зна­чи­: тук в човечеството е поставено нещо, поставено е нещо в развитието на човечеството, което такова, каквото то е, трябва да остане, трябва да бъде прието така, което е стигнало до един завършек. И къ­де­то и да е би­ло мис­ле­но по­-къс­но вър­ху те­зи не­ща­: мо­же хората са помислили, че според методите от по-късно време са успели да ги обхванат в по-ясни понятия, направили са по един или друг начин известни изменения: но те не са успели да ги кажат по-добре - никога!

Що е чис­ти­ят Брахман?

Когато вдиш­ва­ме и из­диш­ва­ме въздуха, чо­ве­кът ма­те­ри­алис­тът мисли, че той вдиш­ва са­мо кислород. Но това е ед­на измама. С вся­ко вдиш­ва­не ние при­ема­ме в се­бе си дух, ди­ша­ме дух. Това, ко­ето жи­вее във вдиш­вания въз­дух ка­то дух, вли­за в нас и из­ли­за от нас. И ко­га­то древ­ни­ят човек, на­да­рен с ясновидство, е гле­дал това, той не виж­да не­щата така, как­то днеш­ни­ят материалистът, кой­то вярва, че вдиш­ва кислород. Това е един ма­те­ри­алис­ти­чен предразсъдък. Древният яс­но­ви­дец е съзнавал, че той вдиш­ва етер­ни­ят еле­мент на ду­ха "Брахман", от кой­то ид­ва животът. Както днес хо­ра­та вярват, че жи­во­тът ид­ва от кис­ло­ро­да на въз­духа, та­ка и древ­ни­ят чо­век е знаел, че жи­во­та ид­ва от Брахман, и при­емай­ки в се­бе си Брахман, той живее. Чистият Брахман е при­чи­на­та на на­шия соб­с­т­вен живот. И до как­ви ви­си­ни на по­ня­ти­ята се из­ди­га та­зи прад­рев­на чис­та мъдрост, та­зи ефироподобна, свет­ло­по­доб­на мъдрост.

Днес хо­ра­та смятат, че мо­гат да мис­лят мно­го тънко. Но така, как­то днес хо­ра­та без­ред­но раз­бър­к­ват не­щата, ко­га­то ис­кат да обяс­нят нещо, не мо­жем да има­ме ни­как­во го­ля­мо ува­же­ние към днеш­но­то мислене, име- нно към днеш­но­то логическо мислене. Нека раз­г­ле­да­ме по­-дъл­бо­ко ед­но обяснение, ко­ето из­г­леж­да твърде от­в­ле­че­но­ /­аз ще сто­ря то­ва кол­ко­то е

Когато го­во­рим за ду­хов­ни не­ща - да­же и за на­й-­вис­ши­те ду­хов­ни не­ща - чес­то пъ­ти се пи­та по съ­щия начин, как­то се пи­та що е лъв? Що е хищ- ник? И т.н. И там, къ­де­то е при­ето да се да­ват бе­леж­ки и нак­рая на сказ­ки­те да се от­го­ва­ря на въпроси, ко­га­то на бе­леж­ки­те са за­пи­са­ни чес­то пъ­ти съ­щи­те въпроси, без­б­рой пъ­ти се за­да­ва въп­ро­съ­т: ­"що е Бог?" или "кое е началото на света?" или "какъв е краят на света". Много хо­ра ис­кат да зна­ят са­мо "що е Бог?", "кое е началото на света?", "какъв е краят на света?" не повече, ни по-малко, съ­що както, ко­га­то се пи­та­: ­"що е лъв" и т.н. Хората мислят: това, което важи за всекидневието, трябва да важи и за най-висшите неща. Те съв­сем не помислят, че ха­рак­тер­но­то за на­й-­вис­ши­те не­ща тряб­ва да бъ­де имен­но то­ва, че не мо- жем да задаваме вече така въпроси по от­но­ше­ние на тях. Защото, ко­га­то се из­ди­га­ме от "лъва" към "хищника" и т.н., тряб­ва да стиг­нем из­вед­нъж до нещо, ко­ето не мо­жем да опис­ва­ме ве­че така, къ­де­то ня­ма ве­че ни­ка­къв сми­съл да пи­та­ме­: ­"що е това? "Защото ко­га­то се за­да­ва въп­рос по то­зи начин, чо­век ис­ка да има към под­ло­га сказуемо. Но вед­нъж тря- б­ва да има не­що на­й-­вис­ше съ­щес­т­во ко­ето мо­же да бъ­де об­х­ва­нато чрез са­мо­то се­бе си. Въпросът "що е Бог" в ло­ги­чес­ки сми­съл е на­пъл­но без- смислен. Можем да от­ве­дем на­го­ре всич­ко до най-възвишеното, но към на­й-­въз­ви­ше­но­то не би­ва да се при­ба­вя ве­че ни­как­во сказуемо, за­що­то то­га­ва ка­то от­го­вор след­ва­: ­"Бог е". Иначе това, чрез ко­ето бих­ме мог­ли да опи­шем Бога, би би­ло не­що по­-вис­ше от не­го то­ва е на­й-с­т­ран­но­то противоречие, ко­ето мо­же да съществува. Фактът, че днес то­зи въп­рос пос­то­янно се задава, доказва, кол­ко ви­со­ко се бил из­диг­нал в прад­рев­ни вре­ме­на Кришна, за да ка­же­: бо­го­ве­те се събират около престола на всемогъщия в благоговение но го запитват, кой е той самият: тогава той отговаря/: "ако освен мене би съществувал някой друг тогава аз бих описал себе си чрез него". Но той не пра­ви то­ва­: той не описва себе си чрез един друг. И та­ка ние зас­та­ваме, бих­ме мог­ли да кажем, с пре­да­ност и благовение, как­то Де­ва­си­те ­/­ин­дийс­ки­те богове/, пред прад­рев­на­та све­ще­на кул­ту­ра и се въз­хи­ща­ва­ме съ­щев­ре­мен­но и на ней­на­та вели- чествена, въз­ви­ше­на логика, ло­ги­ка до­би­та не чрез мисленето, но чрез

Когато хвър­лим пог­лед на­зад в пър­ва­та сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епоха, древно-индийската, мо­жем да ка­же­м: ­за тази епоха ние нямаме никакви писмени документи, защото тогава хората още са виждали в духов- ните светове. Това, ко­ето чо­ве­чес­т­во­то е по­лу­чи­ло ка­то от­к­ро­ве­ния то­га­ва мо­же да бъ­де от­но­во на­ме­ре­но са­мо чрез Акашовите за­пи­си Това е

Следователно, за коя епо­ха го­во­ри преданието, ко­га­то каз­ва че Кришна се по­яви през "третата световна епоха?" То го­во­ри за она­зи епоха, ко­ято ние на­ри­ча­ме "египто-халдейска културна епоха"! И то­ва из­точ­но ин­дийс­ко уче­ние на Кришна съв­па­да точ­но с това, ко­ето описваме. Ко- гато ста­ро­то яс­но­видство и всич­ки сък­ро­ви­ща на ста­ро­то яс­но­вид­с­т­во на чо­ве­чес­т­во­то за­поч­на­ха да се губят, то­га­ва се яви Кришна, и ги раз­к­ри от но­во та­ка как­то те мо­гат да бъ­дат за­па­зе­ни за по­-къс­ни времена.

Нека още вед­нъж из­ви­ка­ме пред ду­ша­та си това, ко­ето да­дох­ме ка­то ха­рак­тер­но за Кришна: велики мощни откровения на ясновиждането от древни времена, изразени с такива думи, щото бъдещето може да раз- бере тези думи и може да почувствува в тях отзвука на старото ясно- видство на човечеството - така стои Кришна пред нас. Неговото от­к­ро­ве­ние е за хо­ра­та нещо, ко­ето те мо­гат да приемат, по от­но­ше­ние на ко­ето те мо­гат да ка­жа­т: т­ук се съдържа мъдростта на намиращия се зад сетивния духовен свят, светът на причините, на духовните факти. Това се съ­дър­жа в от­к­ро­ве­ни­ето на Кришна, пре­да­де­но във велики, мощ­ни слова. И ко­га­то се за­дъл­бо­чим във Ведите, във всичко, ко­ето мо­жем да об­гър­нем ка­то за­вър­шек на от­к­ро­ве­ни­ето на Кришна, мо­жем да каже­м: ­то­ва е светът, в който човек се чувствува у дома си, светът, който се намира зад това, които очите виждат, ръцете напипват и т.н.

Ти ду­ша човешка, при­над­ле­жиш на света, за кой­то ти го­во­ри Кришна!

Самата чо­веш­ка душа, как мо­же­ше тя да чув­с­т­ву­ва през след­ва­щи­те сто- летия? Тя мо­же­ше да види, как те­зи чу­дес­ни древ­ни от­к­ро­ве­ния го­во­ри­ха за същинското, духовното, не­бесно отечество, за не­бес­на­та ро­ди­на на човечеството, след то­ва тя мо­же­ше да пог­лед­не това, ко­ето се на­ми­ра око­ло нея. Тя виж­да­ше с очите, чу­ваше с ушите, на­пип­ва­ше не­ща­та с осезанието, мис­ле­ше вър­ху не­ща­та с ума, кой­то ни­ко­га не про­ник­ва в ду­ховното, за ко­ето ни го­во­ри от­к­ро­ве­ни­ето на Кришна. И ду­ша­та мо­же­ше да си ка­же­: ­"с­ветът духовната родина, която е около нас, обгръща онзи свят, който сега ние единствено познаваме, ние не живеем вече в духовната родина, ние сме изпъдени от това, за което Кришна така величествено говори”.

Тогава ид­ва Буда. Как го­во­ри Той за това, за ко­ето Кришна бе го­во­рил ка­то за на­й-­ве­ли­ко­то в све­та към ко­ето чо­век мо­же да пов­диг­не своя
поглед? "Разбира се, вие живеете в света на сетивата. В този свят ви доведе стремежът, който ви тласка от едно въплъщение в друго. Но аз ви говоря за пътя който може да ви изведе от този свят и да ви въведе в света за който Кришна бе говорил. Аз ви говоря за пътя, чрез който ще бъдете освободени от света, който не е светът на Кришна." Като нос­тал­гия за све­та на Кришна проз­ву­ча­ва през след­ва­щи­те ве­ко­ве уче­ни­ето на Буда. В то­зи сми­съл Буда ни се явя­ва ка­то пос­ле­ден сле­дов­ник на Кришна, ка­то пос­ле­до­ва­тел на Кришна, кой­то тряб­ва­ше да дойде. И ако Буда би го­во­рил вър­ху са­мия Кришна, как би го­во­рил той за него? Той би го­во­рил така, че би ка­за­л: ­"­аз дойдох, за да ви възвестя по-вели- кия който бе преди мене. Насочете своето чувство и разбиране назад към великия Кришна и ще видите онова, което можете да постигнете, когато напуснете света, в който сега се намирате и който не е ваша- та истинска родина. Аз ви показвам пътя на освобождението на света на сетивата, аз ви водя отново назад към Кришна!" Така би мо­гъл да го­во­ри Буда. Само, че той не е упот­ребил те­зи думи. Но той ги е ка­зал мал­ко по­-д­ру­го­яче: "в света, в който живеете, има страдание, страда- ние, страдание. Раждането е страдание, старостта е страдание, бо- лестта е страдание, смъртта е страдание, да не бъдеш съединен с то- ва което обичаш е страдание, да бъдеш съединен с това, което не оби- чаш е страдание, да желаеш това, което обичаш, и да не можеш да го добиеш, е страдание" И кога­то да­де "осмочленият път", то­ва бе­ше ед­но учение, ко­ето не из­ли­за­ше из­вън това, ко­ето Кришна бе­ше казал, за­що­то то бе­ше уче­ние за това, ко­ето Кришна бе­ше казал, за­що­то то бе­ше уче­ние за това, ко­ето Кришна бе­ше дал. "аз дойдох след него, който е по-ве- лик от мене, но аз искам да ви покажа пътя обратно към този, който е по-велик от мене". Тези са ми­ро­во ис­то­ри­чес­ки­те тонове, ко­ито зву­чат към нас от стра­на­та на Ганг.

А се­га не­ка ми­нем мал­ко по-назад. Нека още вед­нъж из­ви­ка­ме пред на­ша­та ду­ша об­ра­за на Йоан Кръстител и да си спом­ним думите, ко­ито Буда би мо­гъл да ка­же­: ­"­аз дойдох след него, след Кришна, защото той е по-велик от мене, и аз искам да ви покажа пътя, чрез който ще мо- жете да напуснете света, в който не се съдържа божествения свят на Кришна, чрез който отново ще можете да се върнете към Кришна. Обърнете вашето чувство, вашето разбиране назад!" А се­га об­ра­зът на Кръстителя. Как го­во­ре­ше той? Как из­ра­зя­ва­ше сво­ите възгледи, как из­ра­зя­ва­ше той фак­тите, ко­ито му се да­ва­ха от ду­хов­ния свят? Той со­че­ше на един "друг"; но той не казваше, как­то Буда би могъл да ка­же­: ­"­аз дойдох след него", а каз­ва­ше­: ­"с­лед мене иде един, който е по-велик от мене!" Така го­во­ре­ше Кръстителят. И той не каз­ва­ше­: ­"т­ук в света има страдание и аз искам да ви доведа до нещо, което се намира вън от

Така приемникът, следовникът на Кришна е Буда, а предтечът на Христа Исуса е Йоан Кръстител! Така всич­ко е обратното. Така сто­ят пред нас 6-те столетия, ко­ито са из­тек­ли меж­ду те­зи две съ­би­ти­я­: т­ук отново имаме двете комети с техните ядра. Едната Кришна с ядрото, ко­ето съ­дър­жа всичко, ко­ето со­чи назад, и Буда, кой­то во­ди хо­ра­та на­зад към ми­на­ли­те епохи. А дру­га­та ко­ме­та со­че­ща напред със сво­ето ядро, и този, кой­то зас­та­ва ка­то "предтеча". Когато схва­не­те в на­й-­доб­рия сми­съл Буда ка­то следовник, ка­то при­ем­ник на Кришна - и Йоан Кръстител ка­то предтеча на Христа Исуса, в та­зи фор­му­ла вие има­те из­ра­зе­но в на­й-п­рос­та фор­ма това, ко­ето ста­на за та­зи епо­ха на раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то - око­ло Тайната на Голгота. Така тряб­ва да виж­да­ме нещата, то­га­ва ние ги разбираме. Това е нещо, ко­ето с ни­що не за­ся­га кое да е вероизповедание, то­ва не са ни­как не­ща ко­ито мо­гат да бъ­дат сме­се­ни с та­зи или она­зи религия. Но това са световно исторически факти, из­ця­ло све­тов­но ис­то­ри­чес­ки факти. И някой, кой­то вижда, кой­то ги разбира в тях­на­та ос­но­ва не мо­же да ги пред­с­та­ви по друг начин. Защото от­не­ма ли се с то­ва по ня­ка­къв на­чин не­що от ня­коя про­ява на човечеството? Странно е, ко­га­то чу­ва­ме да се го­во­ри тук и там че ние ан­т­ро­по­со­фи­те пос­та­вя­ме по ня­ка­къв на­чин Християнството по­-ви­со­ко от други­те религии. Да, за то­ва "по-високо" или "по-ниско” ли ста­ва ду- ма? Не са ли то­ва на­й-­от­в­ле­че­ни­те думи, ко­ито ня­кой мо­же да упот­ре­би - "по-високо" или "по-ниско", "по-велико" или "по-малко"? Казваме ли ние тук нещо, ко­ето да въз­х­ва­ля­ва Кришна по-малко, от­кол­ко­то каз­ват онези, ко­ито пос­та­вят Кришна по­-ви­со­ко от Христа? Ние се от­каз­ва­ме от това, ко­ето е "висше" или по­-мал­ко "висше" и ис­ка ме да оха­рак­те­ри­зи­ра­ме не­ща­та в тях­на­та истинност. Важно е не това, да­ли ние пос­та­вя­ме Християнството по­-ви­со­ко или по-ниско, а то­ва да­ли ня­кой казва, че ние оха­рак­те­ри­зи­ра­ме пра­вил­но въп­ро­си­те на Християнството. Потър- сете оне­зи пи­са­ния и слова, ко­ито го­во­рят вър­ху Кришна, и се запитай- те, да­ли ня­къ­де дру­га да са ка­за­ни по­-въз­ви­ше­ни не­ща от­кол­ко­то при нас, ко­га­то ние се опит­ва­ме да да­дем не­що вър­ху Кришна. Другото са са­мо сло­вес­ни препирни. Но ис­ти­на­та из­ли­за наяве, ко­га­то дейс­т­ву­ва оно­ва чувство за истината, ко­ето про­ник­ва в същ­нос­т­та на нещата. Тук, къ­де­то ние оха­рак­те­ри­зи­ра­ме на­й-п­рос­то­то по фор­ма и на­й-­ве­ли­чес­т­ве­но­то от евангелията, ние има­ме слу­чай да раз­г­ле­да­ме все­ця­ло кос­ми­чес­ко­-зем­но­то мяс­то на Христа. Ето за­що ние тряб­ва­ше да раз­г­ле­да­ме