Цикъл от 10 лекции базел – 1912 г

С К А З К А О С М А

На тре­то мяс­то се каз­ва в сти­хо­ве 20-21: "И Той дойде в един дом. и отново се събра народ много, така щото не можеха да ядат хляб. и като чуха своите му, излязоха да го уловят: защото те казват, че не е на себе си". Тук ни се го­во­ри за три мес­та­: п­ри морето, на планината, у дома. Както, ко­га­то се го­во­ри за "планина", знаем, че ви­на­ги ста­ва не­що

Ако ис­ка­ме да разберем, как­во оз­на­ча­ва в та­ка­ва ед­на връз­ка "на море- то", ние тряб­ва да при­пом­ним за нещо, ко­ето чес­то сме обяснявали. Ние описахме, как на­ша­та Следатлантска епо­ха е би­ла пред­шес­т­ву­ва­на от та­ка на­ре­че­на­та Атлантска епоха, че и на Атлантида въз­ду­хът е бил още из­пъл­нен с гъс­ти ма­си мъгла, така що­то гле­дай­ки то­зи вън­шен свят, в кой­то са ца­ру­ва­ли ус­ло­вия съ­вър­ше­но раз­лич­ни от сегашните, сами­ят ду­ше­вен жи­вот на хо­ра­та е бил раз­ли­чен от сегашния. През вре­ме на Атлантската епо­ха хо­ра­та са би­ли на­да­ре­ни със ста­ро­то ясновидство. Но то­ва бе­ше свър­за­но със съ­вър­ше­но раз­лич­но­то със­то­яние на фи­зи­чес­ко­то тяло, ко­ето е жи­ве­ело по­то­пе­но в та­зи из­пъл­не­на с гъс­та мъг­ла атмо- сфера. От всич­ко то­ва у чо­ве­чес­т­во­то е ос­та­на­ло ка­то ед­но ста­ро наслед- ство. Когато през След ат­лан­т­с­ка­та епо­ха ня­кой е бил въ­веждан в окул­т­ни отношения, ка­къв­то е бил слу­ча­ят с уче­ни­ци­те на Исуса, той - ста­вал мно­го - по­-чувстви­те­лен за ок­ръ­жа­ва­ща­та го среда, за при­род­ни­те отно- шения. Бихме мог­ли да ка­же­м: п­ри онова грубо отношение с природата, каквато днес съществува у човека на следатлантската епоха, не е от особено значение, дали той пътува по море, дали живее до морето, дали се изкачва на планината или стои у дома си. Как виж­дат очите, как мис­ли умът, то­ва не за­ви­си тол­ко­ва много от об­с­то­ятел­с­т­во­то къ­де се на­ми­ра съ­от­вет­ния човек. Но ко­га­то се съ­бу­ди по­-тън­ко­то зрение, ко­га­то чо­век се из­ди­га в ду­хов­ни­те от­но­ше­ния на све­та, то­га­ва обик­но­ве­но­то чо­веш­ко съ­щес­т­во се оказ­ва твър­де грубо. Ако през времето, ко­га­то се про­буж­да яс­но­вид­с­ко­то съз­на­ние чо­век пъ­ту­ва по море, къ­де­то от­но­шени­ята са съ­вър­ше­но различни, да­же и ко­га­то той жи­вее на брега, то­-­

Но мо­ре­то пра­ви те­зи спо­соб­нос­ти да се про­явят по-лесно, ко­ито спо­соб­нос­ти се от­на­сят към не­що на­пълно определено, а не към всичко. За- щото съ­щес­т­ву­ва разлика, да­ли яс­но­вид­с­ко­то съз­на­ние се уп­раж­ня­ва на полето, или то се из­кач­ва на планината. На пла­ни­на­та чув­с­т­ви­тел­но яс­но­вид­с­ко­то съз­на­ние е наг­ла­се­но към не­що различно, от­кол­ко­то на по- лето. И резултатът, кой­то се по­лу­ча­ва от­нос­но това, за ко­ето е наг­ла­сено яс­но­вид­с­ко­то съз­на­ние на мо­ре­то или на планината, е съ­вър­ше­но разли- чен. На мо­ре­то ­/то­ва мо­же да се пос­тиг­не и в града, но с го­ле­ми усилия/. Това, ко­ето каз­ва­ме сега, ва­жи осо­бе­но за прояви, ко­ито ид­ват от са­мо се­бе си­ /на морето/, по водата, в гъс­то мъг­ли­ва­та ат­мос­фе­ра яс­но­вид­с­ко­то съз­на­ние е осо­бе­но наг­ла се­но за имагинативното /образно/ позна- ние, то е наг­ла­се­но да чув­с­т­ву­ва всич­ко имагинативно, ас­т­рално­-об­раз­но и да при­ла­га това, ко­ето е пос­тиг­на­ло вече. На планината, в раз­ре­де­ния въздух, къ­де­то има дру­го от­но­ше­ние на раз­п­ре­де­ле­ни­ето на азот и ки- слород, яс­но­вид­с­ко­то съз­на­ние е по­ве­че наг­ла­се­но да се из­диг­не до вдъхновението, да нап­ра­ви да въз­ник­не в яс­но­вид­с­ки­те си­ли не­що нова. Ето за­що "възлизането на планината" не тряб­ва да се раз­би­ра са­мо сим- волично, а така, че пла­нин­с­ки­те ус­ло­вия бла­гопри­ятс­т­ву­ват за об­ра­зу­ва­не­то на но­ви окул­т­ни сили. Също и из­ра­зът "отиване на морето" не тряб­ва да се раз­би­ра са­мо символично, но то­зи из­раз е из­б­ран за това, за­що­то кон­так­тът с мо­ре­то бла­гоп­ри­ятс­т­ву­ва про­яв­ле­ни­ето на окул­т­но­то виж­да­не при­ло­же­ни­ето на окул­т­ни­те сили. И на­й-т­руд­но се про­явя­ват окул­т­ни те способности, ко­га­то чо­век е у дома, в своя соб­с­т­вен дом - без­раз­лич­но да­ли е сам, или за­ед­но със сво­ите, с домашните. Защото, до­ка­то на човек, кой­то дъл­го вре­ме е жи­вял на морето, е лес­но да по­вяр­ва - ко­га­то чо­век от­го­ва­ря - че, през бу­ло­то на тя­ло­то той има имагинации, ако за човек, кой­то жи­вее на пла­ни­на­та е лес­но да вярва, че се из­ди­га по-висо- ко, то за човек, хо­ра­та имат прос­то чувството, че той е из­вън сво­ето тя- ло, че е "извън себе си", "не е на себе си". Не, че той не би мо­гъл да раз­вие окул­т­ни­те способности, но то­ва не е в хар­мо­ния с ок­ръ­жа­ва­ща­та го среда, по от­но­ше­ние на та­зи сре­да то не се явя­ва та­ка ес­тес­т­вено, как­то в съ­от­вет­ните слу­чаи на мо­ре­то и планината. Ето за­що фактът, че Еванге- лието съб­лю­да­ва това, ко­ето то­ку що описахме, има из­вън­ред­но дъл­бок сми­съл и то е взе­то от окул­т­ни­те отношения. Евангелието спаз­ва то­ва в пъл­но съг­ла­сие с фак­ти­те и по окул­т­ни­те закони. Така ние пос­то­ян­но ще ви­дим след­но­то­: когато се развиват, когато се разгръщат лечителни- те сили или ясновиждащи сили употребяват се вече определени сили, и

Сега ние тряб­ва да раз­г­ле­да­ме сце­на­та с пре­об­ра­же­ни­ето имен­но от та­зи глед­на точка. Способни да бъ­дат въ­ве­де­ни в по­-дъл­бо­ки­те тай­ни на Гол- готската Тайна се оказ­ват три­ма­та уче­ни­ци - Петър, Яков и Йоан. И на от­во­ре­ни­те яс­но­вид­с­ки очи на те­зи три­ма­та се явя­ват - тях­на­та ду­хов­на същ­ност - Илия от ед­на стра­на, Мойсей от дру­га­та страна, а са­ми­ят Хри- стос в средата, но се­га в та­къв об­ра­з /­за­то­ва об­раз­но се за­гат­ва в Еванге- лието/, чрез кой­то той мо­же да бъ­де поз­нат в не­го­ва­та ду­хов­на същност. Това дос­та­тъч­но е по­со­че­но и в Евангелието на Марка: "И той се пре- образи пред тях, и дрехите му станаха блестящо бели, толкова бели, каквито никой белилник на Земята не може да го направи. И явиха им се Илия и Мойсей и те разговаряха с Исуса" /Марк, 9, 3-4/.

След ве­ли­кия мо­но­лог на Бога, се­га един раз­го­вор меж­ду Тримата. Ка- къв чу­де­сен дра­ма­ти­чен развой! Еванге­ли­ята са нав­ся­къ­де из­пъл­не­ни с та­ки­ва ху­до­жес­т­ве­ни сте­пе­ну­ва­ни­я­: те­зи евангелия са съчинени по един величествен начин. След ка­то пър­во чух­ме мо­но­ло­гът на Бога, след­ва един раз­го­вор на три. И ка­къв разговор! Първо виж­да­ме от две­те стра­ни на Исуса - Христа - Илия и Мойсей. Какво ни се по­каз­ва ту­ка с Илия и Мойсей? Образът на Мойсея ви е дос­та­тъч­но познат, съ­що и от она­зи окул­т­на страна, от коя то той бе чес­то осветляван, Знаем, че све­тов­но­-ис­то­ри­чес­ка­та мъд­рост из­б­ра ка­то пре­ход меж­ду прад­ревни­те вре­ме­на и епо­ха­та на Голготската Тайна пос­ред­ни­чес­т­во­то на Мойсея. От съ­зер­ца­ни­ята вър­ху Еванге­ли­ето на Лука знаем, че в он­зи об­раз на Исуса, за ко- й­то го­во­ри Евангелието на Матея соб­с­т­ве­но ка­за­но пър­во в мом­че­то "Исус" е въп­лъ­тен ду­хът на Заратустра. Но ние зна­ем също, че Зарату- стра - по от­но­шение на това, ко­ето бе­ше на не­го и в не­го - се пог­ри­жи то­ва не­го­во по­-къс­но ид­ва­не да бъ­де подготвено. Аз ве­че чес­то пъ­ти го­во­рих за това, как етер­но­то тя­ло на Заратустра, чрез осо­бе­ни окул­т­ни процеси, бе отс­тъ­пено от не­го и пре­да­де­но на Мойсея, та­ка що­то Мой-
сея са дейс­т­ву­ва­ли си­ли­те на етер­но­то тя­ло на Заратустра. И така, ко­га­то на сцената на Преображението ни се по­каз­ват Илия и Мойсея до Христа Исуса, в Мойсея ние има­ме силите, ко­ито при­веж­дат пър­вич­ни­те фор­ми на древ­на­та кул­ту­ра към това, ко­ето тряб­ва­ше да бъ­де да­де­но в Христа Исуса и в Голготската Тайна. Но в Мойсея ние има­ме един об­раз на пре­хо­да и по друг начин. Знаем, че Мойсея има­ше в се­бе си не са­мо етер­но­то тя­ло на Заратустра, бла­го­да­ре­ние на ко­ето той но­си в се­бе си и мъд­рос­т­та на Заратустра, ко­ято след то­ва мо­же да се про­яви в него, но ние знаем, че Мойсей е пос­ве­тен в из­вес­т­но от­но­ше­ние и в тай­ни­те на дру­ги­те народи. Едно осо­бе­но не­го­во пос­ве­ще­ние тряб­ва да виж­да­ме и в сре­ща­та му с ми­ди­анит­с­кия жрец Йетро, ние ве­че го­во­рих­ме за това. Тази сре­ща е опи­са­на в Стария Завет. Там яс­но е показано, как Мойсей ид­ва при то­зи са­мо­тен жрец и се за­поз­на­ва не са­мо с тай­ни­те на пос­ве­ще­ни­ето на юдейството, а е с те­зи на дру­ги­те на­ро­ди и ги вна­ся в сво­ето същество, ко­ето ве­че бе из­пи­та­ло осо­бе­но ук­реп­ва­не чрез по­лу­ча­ва­не на етер­но­то тя­ло на Заратустра. Така чрез Мой сея бя­ха вне­се­ни в юдейс­кия на­род тай­ни­те на пос­ве­ще­ни­ето на це­лия за­оби­ка­лящ го свят и по то­зи на­чин той под­гот­ви на ед­на по­-нис­ка сте­пен това, ко­ето тряб­ва­ше да ста­не чрез Христа Исуса. Това бе­ше ед­но­то течение, ко­ето тряб­ва­ше да на­со­чи чо­ве­чес­т­во­то към Тайната на Голгота.

Другото те­че­ние бе­ше това, ко­ето дой­де от онова, за ко­ето ве­че загат- нахме, от онова, ко­ето жи­ве­еше по ес­тес­т­вен на­чин в ев­рейс­кия на­род ка­то народ. Мойсей бе­ше този, кой­то направи, що­то към онова, ко­ето те­че­ше в по­ко­ле­ни­ята от Авраама, Исаака и Якова, да се влее другото, ко­ето ве­че съ­щес­т­ву­ва­ше в света, до кол­ко­то то­ва бе­ше въз­мож­но по не­го­во време. Но въп­ре­ки всич­ко тряб­ва­ше да бъ­де за­па­зе­но онова, ко­ето бе­ше та­ка тяс­но свър­за­но с при­ро­да­та на древ­но­ев­рейс­ки­ят народ. За как­во бе­ше из­б­ран то­зи на род? Той бе­ше из­б­ран за да из­вър­ши подготов- ката за оно­ва време, ко­ето се опи­тах­ме да при­зо­вем пред на­ша­та душа, ко­га­то например, вче­ра го­во­рих­ме за гръц­ки­те фи­ло­со­фи и осо­бе­но за Емпедокла. С то­ва ние по­со­чихме она­зи епоха, ко­га­то хо­ра­та из­губ­ват ста­ри­те яс­но­вид­чес­ки способности, ко­га­то те из­губ­ват виж­да­не­то в ду­хов­ния свят и ко­га­то се раж­да си­ла­та на раз­съ­дъ­ка свойс­т­ве­на на Аза, ко­га­то се раж­да Азът разчитащ на своите собствени сили. Да бъ­де вне­се­но в то­зи Аз онова, ко­ето мо­же да му бъ­де вне­се­но от ес­тес­т­ве­но­то съ­щес­т­во на чо­ве­ка чрез ор­га­ни­за­ци­ята на кръвта, за то­ва бе­ше из­б­ран древ­но ев­рейс­ки­ят народ. В то­зи на­род тряб­ва­ше да се про­яви всич­ко онова, ко­ето мо­же да се про­яви чрез фи­зи­чес­ка­та ор­га­низа­ция на чо­ве­ка е свър­зан интелектът. От фи­зи­чес­ка­та ор­га­ни­за­ция на древ­но­-­ев­рейс­кия на­род тряб­ва­ше да се взе­ме онова, ко­ето мо­же­ше да се хра­ни имен­но оне­зи спо­соб­нос­ти на човека, ко­ито са свър­за­ни с интелекта. Другите

Така ние показахме, че от едната стра­на стои духовното течение, ко­ето ни е по­ка­за­но образно в Мойсея чрез сцената на Преображението.

Всичко онова, ко­ето тряб­ва­ше да се влее към де­ло­то на Голготската Тай- на чрез ор­га­низ­ма на юдейс­кия народ, то ни е по­ка­за­но об­раз­но в Илия. Тук с вяр­ност ни е по­ка­за на връзката, ко­ято ни показва, как це­лостта на бо­жес­т­ве­но­то откровение, ко­ето жи­вее в юдейс­кия народ.

И та­ка при пре­об­ра­же­ни­ето на пла­ни­на­та ние има­ме дейс­т­ви­тел­но раз­лич­ни­те ду­хов­ни те­че­ния на чо­вешко­то развитие, ко­ито се сливат. Тук ни е показано, как ця­ла­та духовна стра­на на раз­ви­ти­ето се сли­ва в един по­то­к: ­от една страна това, което тече през юдейския народ и е изра- зено в неговата есенция в левитството - защото пред нас стои душата на Пинеас, синът на Елеазара, син на Аарона, от друга страна пред нас стои Мойсей и обединявайки ги пред нас стои изпълнителят на Голгот- ската тайна. Пред три­ма­та пос­ве­ща­ва­ни от Христа Исуса ученици, - Петър, Яков и Йоан - тряб­ва­ше да зас­та­не ас­т­рал­ни­ят образ, показващ, как се сли­ват ду­хов­ни­те сили, ду­хов­ни­те те­че­ния в света. И ко­га­то вче­ра аз се опи­тах да Ви об­ри­су­вам ка­то един зов, кой­то се на­соч­ва от Гърция към Палестина, а съ­що та­ка и от­к­ли­кът на то­зи зов, кой­то се насочва, ­

Сега ще обър­на вни­ма­ни­ето Ви вед­на­га вър­ху ед­но място, на­ми­ра­що се в 14-та гла­ва на Евангелието на Марка тъй ка­то то­ва мяс­то е мно­го важ­но за по­-на­та­тъш­ния ход на на­ше­то разглеждане.

Правилно би би­ло само, ако ви­на­ги бих­ме признали, че та­ко­ва не­що ед­но мяс­то в Евангелието има не­що твър­де за­бе­ле­жи­тел­но в се­бе си. И бол­шин­с­т­во­то от хората, ако те бя­ха честни, би тряб­ва­ло да си признаят, че сим­па­ти­зи­рат с онези, ко­ито негодуват, че ми­ро­то е би­ло разпиляно, че съв­сем не е нуж­но то да бъ­де из­ля­но ня­ко­му на главата. Болшинст- вото дейс­т­ви­тел­но ще вярват, че по­-доб­ре би би­ло ми­ро­то да се про­даде за трис­та ди­на­ра и па­ри­те да бъ­дат раз­да­де­ни но сиромасите. И ако те са честни, ще намерят, че мо­же би е жес­то­ко от стра­на на Христос, ко­га­то той каз­ва­: по­-раз­у­м­но е да не пречите на жената да стори това което иска, отколкото да се получат триста динара от продажбата на ми- рото.

Тук чо­век тряб­ва да си ка­же­: зад всичко това - трябва да се крие нещо:.. ако не се изплаши от целия този разказ. Евангелието пра­ви не­що по­ве­че­: на това мястото никак не се церемони. За що­то щом се на­ми­рат из­вес­тен брой хора, ко­ито приз­на­ват в се­бе си, че би могло, че би би­ло по­-доб­ре триста­те динара, ко­ито би­ха по­лу­чи­ли от про­даж­ба­та на мирото, да се раз­да­дат на сиромасите, Евангелието ис­ка да каже, че онези, ко­ито мис­лят така, мис­лят по­доб­но на някои определени други хора. Защото по­-на­та­тък то каз­ва­: ­"к­ъ­де­то на света и да се проповядва Евангелието, ще се говори за нейното дело за спомен неин". "а Юда Искариот, един от 12-те, отиде при високосвещениците, за да им го предаде. А те се зарадваха като го чуха и обещаха да му дадат пари: и той търсеше случай да им го предаде".

Защо имен­но Юда се въз­му­ти осо­бе­но мно­го от раз­пи­ля­ва­не­то на ми- рото! Онези, ко­ито при раз­пи­ля­ва­не­то на ми­ро­то се възмущават, се упо­до­бя­ват на Юда Искариот. Евангелието съв­сем не се церемони, - за­що­то счита, че онези, ко­ито се въз­му­ща­ват от изливането на мирото, са по­добни на Юда Искариот, кой­то пос­ле про­да­де Господа за 30 сребърника, - ка­то ис­ка да каже: "ето, такива, са хората, които искат да продават мирото за 300 динара, защото Юда държи на парите!" Евангелието съв­сем не тряб­ва да бъ­де из­ви­ня­ва­но по ня­ка­къв начин, за­що­то та­ко­ва ед­но из­ви­не­ние пре­чи на пра­вил­но­то обек­тив­но тълкуване. Тук ние тря- б­ва да на­ме­рим она­зи точка, ко­ято е съществена, и то­га­ва ще на­ме­рим

За как­во ста­ва ду­ма тук на то­ва място? За това, че Евангелието ис­ка да ка­же­: чо­век трябва да гледа не само на материалното битие: не само материалното битие може да има стойност и значение: но човек тря- бва преди всичко да приеме в себе си свръхсетивния свят и важно е в материалното битие да обърнем внимание и на това, което няма вече никакво значение. Тялото на Христа Исуса, ко­ето тук же­на­та пред­ва­ри­тел­но бал­са­ми­ра още пре­ди пог­ре­бе­ни­ето му, няма ве­че ни­как­во значе- ние, ко­га­то ве­че е на­пус­на­то от ду­ша­та­: но човек трябва да направи не- що за това, което има значение и стойност отвъд материалното би- тие. Това тряб­ва осо­бе­но силно да се подчертае. Ето за­що за не­го­во­то из­тък­ва­не тук се упот­ре­бя­ва нещо, за ко­ето са­мо­то ес­тес­т­ве­но чо­веш­ко съз­на­ние вяр­ва че то има на­й-­го­ля­ма стойност в ма­те­ри­ал­но­то битие. За да по­ка­же, че по­ня­ко­га чо­век тряб­ва да от­не­ме на ма­те­ри­ал­но­то би­тие нещо, да го да­де на ду­ха, на онова, в ко­ето Азът на се­ти­ва­та прониква, ко­га­то той е ос­во­бо­ден от тялото, за цел­та тук Евангелието из­би­ра един осо­бен пример. То из­бира нещо, ко­ето из­г­леж­да нап­ра­во не­поч­ти­тел­но­: на бедните се отнема това, което се дава на духа, когато той е без- плътен. То не гле­да на това, ко­ето при­да­ва стойност на зем­но­то същест- вуване, но на това, ко­ето мо­же да вле­зе в Аза и да се излъчи от Аза. Това осо­бе­но сил­но се из­тък­ва тук. Ето за­що то е свър­за­но с Юда Искариот, кой­то из­вър­ш­ва предателство, за­що­то не­го­во­то сър­це е осо­бе­но склон­но към ма­те­ри­ал­но­то битие, за­що­то той се при­мес­ва с онези, ко­ито тук Евангелието в мал­ко уч­ти­ва фор­ма на­ри­ча еснафи, въпреки, че то­ва е мал­ко жестоко. За Юда има зна­че­ние са­мо това, ко­ето има стойност за ма­те­ри­ал­но­то битие, как­то и за онези, ко­ито вярват, че това, ко­ето мо­же да се по­лу­чи за 300 динара, има по­-го­ля­мо зна­че­ние от­кол­ко­то това, ко­ето над­ми­на­ва ма­те­ри­ал­но­то битие. Навсякъде тряб­ва да се по­со­чат не стра­нич­ни­те неща, а същественото. Навсякъде ще бъ­де поз­на­то Еванге- лието ко­га­то се поз­нае стойнос­т­та на духовното. Там, къ­де­то ду­хов­но­то се поз­на­ва правилно, то­зи при­мер ще бъ­де приз­нат за мно­го под­ходящ. Ето за­що при раз­пи­ля­ва­не­то на ми­ро­то ще се го­во­ри за нещо, ко­ето ня­ма ни­как­во значение, нав­ся­къ­де там, къ­де­то ис­ка­ме да из­тък­нем стойнос­т­та на свръх­се­тив­но­то за Аза.

Едно осо­бе­но място, къ­де­то от­но­во мо­жем да поз­на­ем ме­то­дич­но – ху- дожественото, ко­ето Евангелието крие в се­бе си ка­то окул­т­ни фак­ти в раз­ви­ти­ето на човечеството, ко­ето е съ­що ис­тин­с­ко из­пи­та­ние за тълку- вателите, е следното:

"И на другия ден, когато излязоха от Бетания, той огладня. И видя отдалече смоковница, която имаше листа, и се доближи до нея да види, дали няма да намери нещо, и като дойде да намери нищо освен листа: защото не беше времето на смокините. И като проговори, каза: никой во веки да не яде вече плод от тебе. И учениците чуха това". /Марк, 11, 12-14/.

Тук все­ки би тряб­ва­ло чес­т­но да се за­пи­та­: не е ли странно това, че евангелието да говори за някакъв Бог, че той отива при едно смокиново дърво да търси смокини, но не намира нищо, да обяснява след това, за- що той не намира смокини, защото изрично се казва "не беше времето на смокините", следователно да говори за един Бог, който отива да търси смокини, когато такива още не се бяха родили, и не намирайки да каже това: "никой во веки да не яде вече плод от тебе". А се­га взе­ме­те тълкуванията, ко­ито се да­ват вър­ху то­ва място, къ­дето су­хо и яс­но е казано, че по един стра­нен на­чин Христос Исус из­пит­ва глад, оти­ва при ед­но смо­ки­но­во дър­во в та­ко­ва време, ко­га­то не е вре­ме да има пло- дове, не на­ми­ра смо­ки­ни - и след то­ва прок­ли­на дър­во­то, во ве­ки да не из­рас­т­ват на не­го смокини. Какво пред­с­тав­ля­ва тук оно­ва смо­ки­но­во дър­во и за­що ни се раз­каз­ва ця­ла­та та­зи история.

Който знае да че­те окул­т­ни­те писания, той ще поз­нае в "смокиновото дърво" пър­во съ­що­то нещо, за ко­ето се го­во­ри у Буда, ко­ето сто­еше под дър­во­то Боди и по­лу­чи там оза­ре­ни­ето за про­по­вед­та от Бенарес. /Каква е връз­ка­та в Евангелието, то­ва ще ви­дим по-нататък/ под "дървото боди" има съ­що­то зна­че­ние как­то под "смокиновото дърво". Световно ис­то­ри­чес­ки по от­но­ше­ние на чо­веш­ко­то яс­но­виж­да­не по вре­ме­то на Буда още бе­ше "времето на смокините": т.е., човек можеше да получи, какъвто беше случаят и с Буда, озарение от дървото боди - под смокиновото дърво. Но се­га не бе­ше така. Това тряб­ва­ше да на­учат учениците. Сега бе­ше нас­тъ­пил све­тов­но­-­ис­то­ри­чес­ки­ят факт, че под дър­вото, къ­де­то Бу- да бе по­лу­чил сво­ето оза­ре­ние ня­ма­ше ве­че плодове. И това, ко­ето ста­ва­ше в ця­ло­то чо­ве­чество, то се от­ра­зя­ва­ше то­га­ва в ду­ша­та на Христа. В Емпедокла от Сицилия ние виж­да­ме един пред­с­та­ви­тел на човечество- то, един пред­с­та­ви­тел на мно­го хоро, ко­ито съ­що та­ка гладуваха, за­що­то тях­на­та ду­ша не на­ми­ра­ше ве­че това, което по­-ра­но на­ми­ра­ше и тряб­ва­ше да се за­до­во­ли с от­в­ле­че­ния аз. Така ние мо­жем да го­во­рим за "гла- дуващия Емпедокъл", мо­жем да го­во­рим за "глада на духа", кой­то из­питва всич­ки хо­ра по оно­ва време. И целият глад на човечеството се стовари в душата на Христа Исуса, пре­ди да нас­тъ­пи Голготската Тай- на - и уче­ни­ци­те тряб­ва­ше да взе­мат учас­тие в та­зи тай­на и да зна­ят за нея. Христос ги за­веж­да при смо­ков­ни­ца­та и им го­во­ри за тай­на­та на дър­во­то Боди, той не казва, че Буда още мо­же да на­ме­ри пло­до­ве на
смоковницата, за­що­то то­ва бе­ше без значение. Но се­га не бе­ше ве­че "времето на смокините", ко­ито по вре­ме­то на про­по­вед­та от Бенарес Бу- да по­лу­чи от дър­во­то Боди. Христос тряб­ва­ше да установи, че на дър- вото, от ко­ето се бе раз­ля­ла свет­ли­на­та на Бенарес, не мо­же­ха ве­че во ве­ки да зре­ят пло­до­ве­те на познанието, а се­га те­зи пло­до­ве тряб­ва­ше да дойдат от Тайната на Голгота!

Какво има­ме тук пред нас? Евангелието ни показва, че Христос Исус оти­ва за­ед­но със сво­ите уче­ни­ци от Бетания в Йерусалим и че по то­зи на­чин слу­чай се съ­буж­да ед­но осо­бе­но сил­но чувство, ед­на осо­бе­на мощ на сила, ко­ято про­буж­да в тех­ни­те ду­ши яс­но­вид­чес­ка­та способност, ко­ято спо­соб­ност тук се про­явя­ва в има­ги­на­тив­на /образна/ форма.

В уче­ни­ци­те са про­бу­де­ни ясновидчески, има­ги­на­тив­ни сили, те виж­дат в със­то­яние на яс­но­вид­с­т­во дър­вото Боди, смо­ков­ни­ца­та и Христос про­из­веж­да в тях познанието, че от дър­во­то Боди не мо­гат ве­че да дойдат пло­до­ве­те на познанието, за­що­то не е ве­че вре­ме­то на смокините, т.е. на ста­ро­то познание. Това дър­во ще из­съх­не за веч­нос­т­та и ед­но но­во дър­во тряб­ва да израсне, ко­ето се със­тои от мър­т­во­то дър­во на кръста, на ко­ето не ще зре­ят ста­ри­те плодове, а плодовете, ко­ито мо­гат да уз­ре­ят от Тайната на Голгота, ко­ето е свър­за­но с кръс­та на Голгота ка­то с един символ.

На оно­ва вре­ме в све­тов­на­та история, къ­де­то виж­да­ме Буда да стои под дър­во­то Боди, е пос­та­вен об­ра­зът на Голгота, къ­де­то е из­диг­на­то ед­но дру­го дърво, дър­во­то на кръста, на ко­ето ви­си жи­ви­ят плод на изя­вява­щия се Богочовек, за да лъ­че­за­ри от не­го но­во­то поз­на­ние на раз­ви­ва­що­то се по­-на­та­тък дърво, ко­ето тряб­ва да но­си пло­до­ве­те във вечността.