Цикъл от 10 лекции базел – 1912 г

Божествено-духовните съ­щес­т­ва са да­ли на чо­ве­ка не­го­вия вън­шен об- раз, не­го­ва­та външ­на форма. Но то­ва, ко­ето бе­ше жи­вя­ло в та­зи външ­на фор­ма от Лемурийската епо­ха насам, се е на­ми­ра­ло ви­на­ги под вли­яни- ето на луциферските, а след то­ва под вли­яни­ето и на ари­ма­ни­чес­ки­те сили. Под те­зи вли­яния се е об­ра­зу­вало пос­ле всичко, ко­ето хо­ра­та са на­ри­ча­ли наука, познание, разбиране.

Нищо чуд­но тогава, че пред чо­ве­чес­т­во­то зас­та­ва през оно­ва вре­ме исти- нската, свръх­се­тив­на­та същ­ност на човека, хо­ра­та на­й-­мал­ко я поз­на­ва­ха и на­й-­мал­ко си да­ва­ха смет­ка как­во бе­ше ста­нал човекът. Човешкото знание, чо­веш­ко­то поз­на­ние все по­ве­че се бе­ше зап­ле­ло в сетивното, ма­те­ри­ал­но­то битие. Човешкото позна­ние пос­те­пен­но из­гу­би спо­соб­нос­т­та да се до­бе­ре до ис­тин­с­ка­та същ­ност на човека.

Това имен­но е важ­но­то и то­ва треб­ва ние да преценим, ко­га­то още вед­нъж се об­ръ­ща­ме към Сина Человечески, кой­то е изос­та­вен от своите, към об­ра­за на човека, кой­то стои пред нас в момента, ко­га­то спо­ред Евангелието на Марка кос­ми­чес­ки­ят Христос се на­ми­ра­ше в ед­на раз­х­ла­бе­на връз­ка със Сина Человечески. Тогава пред човечеството, пред ко­ето бе­ше по­ка­за­но всич­ко това, сто­еше човекът, в он­зи образ, кой­то бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни­те съ­щес­т­ва бя­ха да­ли на човека. Така сто­еше той там, но облагороден, оду­хот­во­рен чрез три­го­диш­но­то пре­би­ва­ва­не на Христа в Исуса от Назарет. По от­но­ше­ние на тях­но­то поз­на­ние хо­ра­та бя­ха до­

Това се­бе­поз­на­ние би тряб­ва­ло да имат хората, чо­ве­чес­т­во­то би­чу­ва го, из­ве­де го на мяс­то­то на раз­пя­тието! Тази е дра­ма­тич­на­та пов­рат­на точ­ка в това, ко­ето би тряб­ва­ло да бъ­де­: меж­д­у признаването на факта, че тук стоеше нещо, с което нищо в света не може да се сравни - и това, което ни се разказва, че е станало. Тук ни се опис­ва човекът, който, вмес­то да поз­нае мо­же да при­еме Импулса, пос­те­пен­но да реализира себе си в по­-на­та­тъш­на­та пер­с­пек­ти­ва на зем­но­то развитие.

Такъв бе­ше световно-историческият момент и та­ка тряб­ва ние да го оха­рак­те­ри­зи­ра­ме, ко­га­то ис­ка­ме да го оха­рак­те­ри­зи­ра­ме правилно, та­ка как­то ни по­каз­ват и забележителните, мощ­ни из­ре­че­ния на Евангелието на Марка. Защото то­ва тряб­ва не са­мо да бъ­де разбрано, то­ва тряб­ва да бъ­де почувствувано.

От то­ва по­тъп­к­ва­не в пра­ха на соб­с­т­ве­но­то съ­щес­т­во из­ле­зе пос­ле това, ко­ето в моя ци­къл от сказ­ки "От Исуса до Христа" /Карлсруе 1911 го- дина/ бе опи­са­но ка­то фантом. Защото чрез това, че чо­ве­кът по­тъп­ка в пра­ха сво­ето соб­с­т­ве­но същество, това, ко­ето бе­ше вън­шен образ и по- добие на Бога, се пре­вър­на във "фантома", кой­то се раз­м­но­жа­ва и та­ка раз­м­но­жен мо­же да про­ник­не в ду­ши­те на при по­-на­та­тъш­но­то раз­ви­тие

Когато ня­кой е чо­век на на­ша­та ма­те­ри­алис­тич­на епоха, той на­пис­ва ед­на за­бе­леж­ка или ос­та­вя да се из­т­ръг­не от не­го ед­на та­ка­ва забележка, как­ва­то днес чес­то мо­жем да про­че­тем или да чу­ем осо­бе­но у завла­де­ни­те от мо­нис­тич­но су­еве­рие хо­ра - ис­ках да ка­жа у мо­нис­тич­но "просве- тените". На това ни­кой чо­век не е мо­гъл да от­го­во­ри­: за­що съществу- ването, животът е такъв, какъвто е той? Защо имаме страдания? Бу- да, Сократ, Джордано Бруно не са могли да повдигнат дори и крайчеца на това було? Това чу­ва­ме да се пов­та­ря без­б­рой пъти. Такива хора, ко­ито пи­шат това, не забелязват, че те пос­та­вят се­бе си мно­го по­-ви­со­ко от Буда, Христа, Сократа и т.н. и че раз­би­рат всич­ко в то­зи смисъл. Но как мо­же­ше да не бъ­де та­ка в ед­на епоха, в ко­ято все­ки час­тен до­цент раз­би­ра по­-доб­ре нещата, ко­ито все­ки час­тен до­цент пи­ше сво­ите книги, ко­ито той тряб­ва да пи­ше по професия!

И пър­во на те­зи же­ни се явя­ва младежът, т.е. кос­ми­чес­кия Христос след то­ва се явя­ва на сво­ите уче­ни­ци от мъж­кия пол. Окултизъм се съ­дър­жа и в те­зи на­й-­мал­ки под­роб­нос­ти ис­тин­с­ки окул­ти­зъм и ис­тин­с­ка ду­хов на на­ука­: той е вграден чак до най-малките подробности на композицията и в съдържанието на Евангелията - и особено в Евангелието на Марка.

Когато ще се разбере, че го­во­рей­ки за Христа Исуса ние ня­ма­ме ра­бо­та с ед­но его­ис­тич­но ве­ро­из­по­ве­дание, а с не­що ко­ето вся­ко ве­ро­из­по­ве­да­ние мо­же да приз­нае в съ­щи я сми­съл ка­то ед­но ис­то­ри­чес­ко съ­битие на човечеството, ед­ва то­га­ва хо­ра­та ще стиг­нат до ед­но раз­би­ра­не на това, ко­ето със­тав­ля­ва яд­ка­та на мъд­рос­т­та във всич­ки религии.

Тези, ко­ито са на­пи­са­ли евангелията, са описали, фи­зи­чес­ки­те съ­би­тия чрез яс­но­вид­с­ко наблюдение, след ка­то те­зи съ­би­тия са станали. Това тряб­ва да се разбере, но съ­щев­ре­мен­но да се ви­ди не­го­ва­та не­об­хо­ди­мост: за­що­то хората съвременници на събитията от Палестина не мо- жаха да разберат това, което стана тогава: защото едва самото то- ва събитие можеше да даде импулса за неговото разбиране. Преди да ста­не то­ва събитие, не мо­же­ше да съ­щес­т­ву­ва ни­кой човек, който мо­же­ше да го разбере. То тряб­ва­ше пър­во да действува. И по­ра­ди та­зи при­чи­на то мо­же да бъ­де разбрано едва впоследствие. Защото ключът на разбирането на тази Тайна на Голгота е самата Тайна на Голгота! Христос тряб­ва­ше пър­во да дейс­т­ву­ва с всич­ко онова, ко­ето тряб­ва­ше да про­из­веде, до из­вър­ш­ва­не­то на Тайната на Голгота, ед­ва след това, чрез това, ко­ето той произведе, мо­жа да въз­ник­не от са­мия не­го раз­би­ра­не­то на всичко, ко­ето бе станало. Тогава чрез това, ко­ето Той бе­ше мо­жа да се запали Словото, ко­ето е съ­щев­ре­мен­но е из­раз на не­го­ва­та ис­тин­с­ка Същност.

И та­ка чрез това, ко­ето бе­ше Христос, се за­пал­ва Първичното Слово, Словото, ко­ето ни е пре­да­де­но и ко­ето от­но­во мо­же да бъ­де поз­на­то чрез яс­но­вид­с­ко съзерцание, сло­во­то ко­ето въз­вес­тя­ва ис­тин­с­ка­та същ- ност на Тайната на Голгота. За то­ва съ­що Слово тряб­ва да мис­лим ние, ко­га­то го­во­рим за соб­с­т­ве­ни­те ду­ми на Христа, за оне­зи слова, ко­ито той не са­мо изговори, но и ко­ито за­па­ли в ду­ши­те на онези, ко­ито мо­-

Евангелието на Марка за­пал­ва в на­ши­те ду­ши поз­на­ни­ето че Небето и Земята ще преминат, онова, ко­ето мо­жем да зна­ем вър­ху Тайната на Голгота, ще про­дъл­жа­ва да съ­щес­т­ву­ва и в бъ­де­щи­те епохи, ко­га­то Небето и Земята ще са пре­ми­на­ли вече.