Памук
Памукът е традиционно отглеждана култура в страната. Секторът осигурява постоянна заетост на около 10 000 лица годишно в преработвателната промишленост. Кампанийно в отглеждането и обработването на културата се създава сезонна заетост допълнително за около 3 000 човека.
Изградени са и функционират 5 промишлени предприятия за първична преработка, които са в състояние да преработват 100 000 тона неомаганен памук годишно. Те притежават достатъчни и добре оборудвани в технологично отношение складови мощности за съхранение на неомаганения памук и влакното.
България желае включването на националните сортове памук в каталога на ЕС (Виж Таблица 10)
Българските памучни влакна са с дължина 29-33 мм и спадат към групата на средно фините памуци и се отличават с добра здравина и равномерност на влакното. Местните сортове памук, заемат 100 % от засяваните в страната площи.
Република България желае да бъде установено максимално гарантирано количество от 40 000 тона неомаганен памук.
Производството на неомаганен памук в страната през периода 1966г.-1975г. варира от 31 582 т. до 68 578 т. ,след което спада и се стабилизира в границите от 10 000 т. до 20 000 т. (Виж Таблица 11). В страната има около 30 000 ха изключително благоприятни почви и климатични условия за отглеждане на памук, съсредоточени главно в два региона - Южна и Централна част на Северна България. В същите райони има изградени напоителни системи, които могат да се използват за напояване на памука. Понастоящем памукът в страната се отглежда без напояване, поради което получените добиви се движат през последните години от 700-800 кг/ха до 1580 кг/ха. При поливни условия добивите се удвояват и достигат до 2200-3000 кг/ха. Исканото максимално гарантирано количество ще допринесе за увеличаване заетостта в Южна България, която понастоящем се характеризира със сравнително висока безработица. Производството на памук е от особено важно значение за регенерирането на индустриално замърсените и ерозирани почви в България.
Лен и Коноп
България е традиционен производител на лен и коноп и произвежда висококачествени влакна от тези култури.
В страната работят две частни предприятия за получаване на ленено влакно, чийто капацитет за преработка на лен е 4000 тона ленени влакна (къси и дълги).
Република България желае да бъде установено максимално гарантирано количество от 600 тона дълго ленено влакно и 1100 тона късо ленено влакно.
В периода 1980г. – 1990г. площите, заети с лен, са варирали от 21 654 ха до 62 356 ха, а производството на готови ленени влакна (къси и дълги) от 1 071тона до 1 662 тона (Виж Таблица 12). След 1991г. заетите площи и производство силно намаляват като достигат 1000 ха и 41 тона готови влакна. Съществува тенденция за възстановяване на заетите с лен и коноп площи през последните години, като прогнозите са, че това ще продължи и през следващите години. Увеличаването на производството на лен се предопределя и от потребностите на текстилната индустрия от ленено влакно за задоволяване нуждите на вътрешния пазар. Капацитетът на преработвателните предприятия (4 000т.) е достатъчен за производството на исканото максимално гарантирано количество ленено влакно.
Култивирането на влакнодаен лен и коноп в България е важно и от екологична гледна точка с цел регенериране и пречистване на замърсени и ерозирали почви. В същото време производството на лен и коноп е важно от социална гледна точка тъй като то увеличава заетостта и е източник на доходи за социално слабото население в селските райони.
Република България желае да бъде установено максимално гарантирано количество от 3000 тона дълго конопено влакно.
Заетите с коноп площи в България през периода 1980г. - 1990 г., варират от 5 165 ха до 57 033 ха, а произведеното количество готови влакна от 1 144т. до 4 727 т. готови влакна (Виж Таблица 13). След 1990г. заетите площи и произведените количества намаляват поради извършилата се реконструкция и приватизация в отрасъла. През този период лен и коноп са се култивирали главно за семена с цел поддържане на генофонда.
Преструктурирането и приватизацията на отрасъла вече са приключили и се очаква неговото възстановяване. Капацитетът на преработвателното предприятие (3 000т.) е достатъчен за производството на исканото максимално гарантирано количество конопено влакно.
Копринени буби
Бубарството е традиционен подотрасъл на българското земеделие. Отглеждането на копринени буби е било от голямо икономическо значение за земеделските стопани от определени райони и особено за малоимотните като източник на допълнителен доход. Българските породи и хибриди буби са признати като едни от най-добрите в света от големите производители на коприна- Япония, Китай, Египет и други.
Република България желае да се възползва от схемите на ЕС за подпомагане в сектора.
Съществуващите условия на отглеждане на копринени буби в България са идентични с изискванията за предоставяне на помощ на бубохранителите, предвидени в Регламенти 845/72, 1668/00, 922/72 и 1054/73. Всяка кутия, предоставяна на бубохранителите съдържа 21 000-22 000 бубени яйца. Средно от една кутия се произвеждат 20 кг. пашкули, а люпимостта е 98%. В последните 2-3 г. на основата на новосъздадените хибриди средният добив на суровите пашкули е 24-25 кг от кутия, а за 2000г е 26,4кг.
Приложение
Сортове памук отглеждани в България
(Българските сортове принадлежат към вида g. hirsutum L.)
Таблица 10
1
|
Бели извор
|
2
|
Огоста
|
3
|
Чирпан 539
|
4
|
Чирпан 603
|
5
|
Авангард 264
|
6
|
Перла 267
| Данни за памукопроизводството по официални статистически данни на НСИ (1966-1999)
Таблица 11
Година
|
Култивирана площ (в хектари)
|
Реколтиран неомаганен памук (тонове)
|
1966
|
49448
|
68578
|
1967
|
50724
|
55585
|
1968
|
42856
|
31051
|
1969
|
43735
|
40566
|
1970
|
41912
|
36015
|
1971
|
40838
|
40022
|
1972
|
37175
|
49412
|
1973
|
37063
|
37926
|
1974
|
36557
|
37288
|
1975
|
26451
|
31582
|
1976
|
25469
|
3315
|
1977
|
18670
|
13088
|
1978
|
18173
|
15909
|
1979
|
16123
|
17509
|
1980
|
12405
|
11743
|
1981
|
12760
|
12727
|
1982
|
12711
|
20052
|
1983
|
12622
|
17040
|
1984
|
11552
|
14508
|
1985
|
14426
|
14113
|
1986
|
14543
|
18118
|
1987
|
13671
|
19756
|
1988
|
11923
|
12963
|
1989
|
11269
|
12831
|
1990
|
8995
|
7889
|
1991
|
14992
|
17911
|
1992
|
13774
|
8583
|
1993
|
7296
|
4993
|
1994
|
9134
|
6738
|
1995
|
11482
|
13939
|
1996
|
12873
|
11815
|
1997
|
14106
|
8943
|
1998
|
10199
|
7150
|
1999
|
8366
|
10015
| Данни на НСИ за производството на лен (1980-1990)
Таблица 12
Година
|
Култивирани площи (хектари)
|
Произведени влакна (тонове)
|
1980
|
56 252
|
1 071
|
1981
|
62 356
|
1 416
|
1982
|
61 198
|
1 662
|
1983
|
56 180
|
1 500
|
1984
|
60 344
|
1 366
|
1985
|
58 531
|
1 460
|
1986
|
45 253
|
1 547
|
1987
|
38 640
|
1 300
|
1988
|
31 378
|
1 687
|
1989
|
21 654
|
1 503
|
1990
|
28 060
|
1 321
| Данни на НСИ за производството на коноп (1980-1990)
Таблица 13
Година
|
Култивирани площи (хектари)
|
Произведени влакна (тонове)
|
1980
|
39 076
|
4 727
|
1981
|
54 814
|
3 579
|
1982
|
50 587
|
2 763
|
1983
|
53 605
|
2 679
|
1984
|
57 033
|
2 702
|
1985
|
53 490
|
2 673
|
1986
|
45 825
|
2 109
|
1987
|
27 668
|
1 532
|
1988
|
13 372
|
2 981
|
1989
|
6 635
|
1 498
|
1990
|
5 165
|
1 144
|
Сподели с приятели: |