Conf bg 43/01 междуправителствена конференция за присъединяването на република българия към европейския съюз



страница7/24
Дата08.05.2018
Размер3.09 Mb.
#68446
ТипРегламент
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   24

Влакнодайни култури

Памук


Памукът е традиционно отглеждана култура в страната. Секторът осигурява постоянна заетост на около 10 000 лица годишно в преработвателната промишленост. Кампанийно в отглеждането и обработването на културата се създава сезонна заетост допълнително за около 3 000 човека.

Изградени са и функционират 5 промишлени предприятия за първична преработка, които са в състояние да преработват 100 000 тона неомаганен памук годишно. Те притежават достатъчни и добре оборудвани в технологично отношение складови мощности за съхранение на неомаганения памук и влакното.



България желае включването на националните сортове памук в каталога на ЕС (Виж Таблица 10)

Българските памучни влакна са с дължина 29-33 мм и спадат към групата на средно фините памуци и се отличават с добра здравина и равномерност на влакното. Местните сортове памук, заемат 100 % от засяваните в страната площи.



Република България желае да бъде установено максимално гарантирано количество от 40 000 тона неомаганен памук.

Производството на неомаганен памук в страната през периода 1966г.-1975г. варира от 31 582 т. до 68 578 т. ,след което спада и се стабилизира в границите от 10 000 т. до 20 000 т. (Виж Таблица 11). В страната има около 30 000 ха изключително благоприятни почви и климатични условия за отглеждане на памук, съсредоточени главно в два региона - Южна и Централна част на Северна България. В същите райони има изградени напоителни системи, които могат да се използват за напояване на памука. Понастоящем памукът в страната се отглежда без напояване, поради което получените добиви се движат през последните години от 700-800 кг/ха до 1580 кг/ха. При поливни условия добивите се удвояват и достигат до 2200-3000 кг/ха. Исканото максимално гарантирано количество ще допринесе за увеличаване заетостта в Южна България, която понастоящем се характеризира със сравнително висока безработица. Производството на памук е от особено важно значение за регенерирането на индустриално замърсените и ерозирани почви в България.


Лен и Коноп


България е традиционен производител на лен и коноп и произвежда висококачествени влакна от тези култури.

В страната работят две частни предприятия за получаване на ленено влакно, чийто капацитет за преработка на лен е 4000 тона ленени влакна (къси и дълги).



Република България желае да бъде установено максимално гарантирано количество от 600 тона дълго ленено влакно и 1100 тона късо ленено влакно.

В периода 1980г. – 1990г. площите, заети с лен, са варирали от 21 654 ха до 62 356 ха, а производството на готови ленени влакна (къси и дълги) от 1 071тона до 1 662 тона (Виж Таблица 12). След 1991г. заетите площи и производство силно намаляват като достигат 1000 ха и 41 тона готови влакна. Съществува тенденция за възстановяване на заетите с лен и коноп площи през последните години, като прогнозите са, че това ще продължи и през следващите години. Увеличаването на производството на лен се предопределя и от потребностите на текстилната индустрия от ленено влакно за задоволяване нуждите на вътрешния пазар. Капацитетът на преработвателните предприятия (4 000т.) е достатъчен за производството на исканото максимално гарантирано количество ленено влакно.

Култивирането на влакнодаен лен и коноп в България е важно и от екологична гледна точка с цел регенериране и пречистване на замърсени и ерозирали почви. В същото време производството на лен и коноп е важно от социална гледна точка тъй като то увеличава заетостта и е източник на доходи за социално слабото население в селските райони.

Република България желае да бъде установено максимално гарантирано количество от 3000 тона дълго конопено влакно.

Заетите с коноп площи в България през периода 1980г. - 1990 г., варират от 5 165 ха до 57 033 ха, а произведеното количество готови влакна от 1 144т. до 4 727 т. готови влакна (Виж Таблица 13). След 1990г. заетите площи и произведените количества намаляват поради извършилата се реконструкция и приватизация в отрасъла. През този период лен и коноп са се култивирали главно за семена с цел поддържане на генофонда.

Преструктурирането и приватизацията на отрасъла вече са приключили и се очаква неговото възстановяване. Капацитетът на преработвателното предприятие (3 000т.) е достатъчен за производството на исканото максимално гарантирано количество конопено влакно.

Копринени буби


Бубарството е традиционен подотрасъл на българското земеделие. Отглеждането на копринени буби е било от голямо икономическо значение за земеделските стопани от определени райони и особено за малоимотните като източник на допълнителен доход. Българските породи и хибриди буби са признати като едни от най-добрите в света от големите производители на коприна- Япония, Китай, Египет и други.

Република България желае да се възползва от схемите на ЕС за подпомагане в сектора.

Съществуващите условия на отглеждане на копринени буби в България са идентични с изискванията за предоставяне на помощ на бубохранителите, предвидени в Регламенти 845/72, 1668/00, 922/72 и 1054/73. Всяка кутия, предоставяна на бубохранителите съдържа 21 000-22 000 бубени яйца. Средно от една кутия се произвеждат 20 кг. пашкули, а люпимостта е 98%. В последните 2-3 г. на основата на новосъздадените хибриди средният добив на суровите пашкули е 24-25 кг от кутия, а за 2000г е 26,4кг.



Приложение

Сортове памук отглеждани в България


(Българските сортове принадлежат към вида g. hirsutum L.)

Таблица 10

1

Бели извор

2

Огоста

3

Чирпан 539

4

Чирпан 603

5

Авангард 264

6

Перла 267

Данни за памукопроизводството по официални статистически данни на НСИ (1966-1999)


Таблица 11

Година

Култивирана площ (в хектари)

Реколтиран неомаганен памук (тонове)

1966

49448

68578

1967

50724

55585

1968

42856

31051

1969

43735

40566

1970

41912

36015

1971

40838

40022

1972

37175

49412

1973

37063

37926

1974

36557

37288

1975

26451

31582

1976

25469

3315

1977

18670

13088

1978

18173

15909

1979

16123

17509

1980

12405

11743

1981

12760

12727

1982

12711

20052

1983

12622

17040

1984

11552

14508

1985

14426

14113

1986

14543

18118

1987

13671

19756

1988

11923

12963

1989

11269

12831

1990

8995

7889

1991

14992

17911

1992

13774

8583

1993

7296

4993

1994

9134

6738

1995

11482

13939

1996

12873

11815

1997

14106

8943

1998

10199

7150

1999

8366

10015

Данни на НСИ за производството на лен (1980-1990)


Таблица 12

Година

Култивирани площи (хектари)

Произведени влакна (тонове)

1980

56 252

1 071

1981

62 356

1 416

1982

61 198

1 662

1983

56 180

1 500

1984

60 344

1 366

1985

58 531

1 460

1986

45 253

1 547

1987

38 640

1 300

1988

31 378

1 687

1989

21 654

1 503

1990

28 060

1 321

Данни на НСИ за производството на коноп (1980-1990)


Таблица 13

Година

Култивирани площи (хектари)

Произведени влакна (тонове)

1980

39 076

4 727

1981

54 814

3 579

1982

50 587

2 763

1983

53 605

2 679

1984

57 033

2 702

1985

53 490

2 673

1986

45 825

2 109

1987

27 668

1 532

1988

13 372

2 981

1989

6 635

1 498

1990

5 165

1 144

Каталог: stranici -> Evropa
Evropa -> To the european union bulgaria
Evropa -> Конференция по присъединяване към ес – българия –– Брюксел, 25-ти ноември 2002
Evropa -> ПРиложение I национална система за екологичен мониторинг
Evropa -> Конференция по присъединяване към европейския съюз българия
Evropa -> Агенция митници reference: bg9806-02-01
Evropa -> Програма за спонгиформната енцефалопатия по говедата (сег)
Evropa -> Дейност на Република България за противодействие на тероризма в изпълнение на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на ООН за мерки, които държавите-членки на ООН следва да предприемат в борбата с тероризма
Evropa -> Програма Курс по Управление на публичните разходи (упр)


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница