Три – ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ХРАМА НА ПОСЛЕДНОТО ВРЕМЕ

Произхода на буквалния възглед

В тази глава ще погледнем още веднъж един от тези спорни есхатологични въпроси, а именно, възстановяването на един физически храм в Ерусалим. С новите напрежения в Близкия Изток – както често се е случвало в миналото – спекулацията за един трети храм се разпалва отново. Разбира се, веднъж когато този храм е завършен „милениума“ (хиляда години на Христовото царуване на земята) ще последва. Този възглед произлиза от диспенсационното тълкуване на буквалното изпълнение на видението на Езекиил за храма в глави 38-48, и подразбиращото се повторно въвеждане на жертвите от животни. Това се е предлагало като необходимост за изкуплението от греховете на хората в „милениума“. В това време, свещениците отново ще изпълняват задълженията си в храма, а хората по земята ще отиват в Ерусалим за определените празници.

Има много възгледи по този предмет, които се различават в някои детайли, които не са толкова важни за целта на това изучаване. Много книги са били написани по този предмет. Целта на тази книга е да разкрие стратегията на врага в опита му да отклони Божиите хора от истинското нещо, което е опасно за църквата. За да уловим основния процес, който в момента работи, ще трябва първо да изобличим и да се справим с препятствията по пътя.

На това място искам да направя ясна разлика между християните ционисти, които изглежда, че имат сценарий за абсолютна война в Близкия Изток и за края на света,⁷⁴ и тези, които са станали известни като юдейски анти-ционисти. Последните искат да покажат на света, че не всички юдеи са ционисти и че те не всички се идентифицират с държавата Израел или с нейните действия в името на юдеите. Яков Рабкин посочва към техните (юдейските анти-ционисти или християните ционисти) опити да помогнат за спасяването на честта на юдаизма в очите на народите – начинание известно в традицията като кидуш ха-шем, което означава освещаване на името на Бог.⁷⁵ Един такъв опит, според Рабкин, е бил насочен към широката общественост, под формата на реклама публикувана в Ню Йорк Таймс няколко дни след избирането на Ариел Шарон за министър председател на Израел:

„В резултат от изборите в държавата Израел се е превърнало в често срещан израз, че религиозните юдеи и техните партии поддържат кандидат, който подкрепял забавянето или спирането на мирния процес. Създадено е било впечатление, че ултра-Ортодоксалното юдейство, в съответствие с традиционните убеждения на Тората, са върлите привърженици на запазване на суверенитета на Израел на „територии“ и Хълма на Храма в Ерусалим.

„Всъщност, нищо не може да е по-далеч от истината.

„Преди две хиляди години, по времето на разрушаването на храма, на юдейския народ било забранено от Създателя (Kesubos [BT Ketubot] 111a) да упражнява суверенитет над Святата земя преди влизането в сила на Месианската ера. Допълнително им било забранено да водят всякаква форма на война срещу народите по време на тяхното изгнание. Напротив, парадигмата на юдейското съществуване в диаспората е да се държат по граждански, честен и благодарен начин към своите домакини по целия свят. За повече от две хиляди години, юдейския народ е приемал своето изгнание като Божествен указ….

„По подобен начин, по време на последните дни на втория храм, равина Йоханан бен Закей се заканва на юдейските фанатици по своето време и започва преговори за предаване с римляните.

„Това уеднаквяване на вяра и практика остава непокътнато до преди около сто години и появата на ционизма. Ционистите, представляващи едно малко движение, потърсили прекалено невъзможното. Тяхната заявена цел била да отменят божественото постановление за изгнание…. Ционизма представлява пълен и радикален разрив с вярванията и практиките на юдейския народ в цялата история….

„Напоследък, беше чута много войнствена реторика от тези, които описват себе си като „религиозни ционисти“. За съжаление тяхната позиция е нарушение на хилядолетните вярвани на Тора мъдреците и масите на юдейството. Целта на Тора юдейството е да се живее в тихо благочестие и да обитават мирно с всички нации и народи. Тези, които следват този Божествен дневен ред не са свързани с някакви войни, които са лъжливо изобразени като юдейски войни, но в действителност са ционистки войни“.⁷⁶

Християните могат да направят само добре, молейки се за юдеите. Обаче, е важно да бъдем ясни за тази разлика относно ционизма и Тора юдейството, тъй като отношенията на анти-юдаизъм и анти-семитизъм, идващи от много християни, са оставили едно срамно свидетелство в тяхната следа. По същия начин срещуположното виждане не означава подкрепа за диспенсационния дневен ред.

Какъв е произхода на групи като движението християнските ционисти за Храма на хълма?

Спекулации относно възстановяването на храма, са до голяма степен следствие от футуристичната, буквална херменевтика⁷⁷, популяризирана в началото на 19-ти век от Едуард Ървинг и по-късно от Джон Нелсън Дарби и след това много ефективно от Сайръс Скофийлд. Последния станал познат на повечето хора чрез своята Скофийлд Байбъл. Бележките и заглавията на Скофийлд били вмъкнати в библейския текст по такъв начин, че това възвисило диспенсационализма – дори в очите на много искрени вярващи – до неоправданото ниво на библейския авторитет.

Една от неразрешените трудности във връзка с въпроса за третия храм, според Сайзър⁷⁸, е съгласяването около точното местоположение къде трябва да бъде възстановен. Няма единодушие сред юдейските учени днес за това къде се е намирал оригиналния храм. Теорията поддържана от повечето израелски археолози е, че храма се е намирал където е настоящата джамия Купола на Скалата. Според много учени, това място е същото където са били Соломоновия храм и този на Зоровавел и на Ирод в миналото, който бил съсредоточен около оригиналната Светая Светих. През 1983 година, обаче, Хал Линдзи (автор на Последната велика планета Земя през 1970 година) предлага (променяйки предишното си изявление!), че третия храм може действително да бъде построен на около 26 метра в страни от Купола на Скалата, и все пак да е на правилното място. Това означава, че Купола на Скалата няма да трябва да се разрушава!⁷⁹ Истината е, че според диспенсационния сценарий, Христос не може да се върне отново, докато Купола на Скалата не е заменен от нов юдейски храм.

Сайзър също доставя следната информация: Ричмън, говорител за института на Храма, твърди, че плановете за третия храм са били готови от няколко години. Равина Шломо Горен ръководи изграждането на една реплика на Върховния Съд със седемдесет места, сграда за новия Синедрион, в непосредствена близост до хълма на Храма в еврейския квартал. През 1998 година, Слайди Лот, християнин и притежател на ранчо в Мисисипи, формира корпорация наречена Реставрация на Ханаанската земя, Inc. с цел отглеждане на добитък (който трябва да бъде чиста порода червена юница) за (бъдещата) жертва за храма. Това дори било съобщено в списанието Нюзуик!

А какво да кажем за средствата за тези проекти? Според Сайзър Интернационалното християнско посолство, както и някои мега-църкви и видни телевизионни мрежи и евангелизатори в САЩ, са подпомагали с набиране на средства, за да помогнат на групи като Верните на хълма на Храма на Гершон Соломон.⁸⁰ Например, в една скорошна публикация на Християнството днес, ръководителя на базираното в Чикаго Интернационално общение на християни и юдеи, обещало да участва с до 45 милиона щатски долара през 2006 година за държавата Израел.

Тези пари били дарени от християнски евангелски поддръжници, в това, което щяло да бъде най-големия годишен финансов принос, който групата е правила в своята 23-годишна история.⁸¹

Очевидно е, следователно, че споровете за това много оспорвано парче земя, независимо дали се основава на точна интерпретация на Писанието или не, има доказания капацитет да предизвика насилие с потенциално далеч по-широкообхватни последици, дори и в други части на света. В един скорошен бюлетин на организацията Оставените, тази заплаха е осветена. В този бюлетин, според наскоро публикувана книга на Джоел Розенберг, озаглавена Смъртоносна жега, която се превърна в Ню Йорк бестселър, той прави следното изявление: „Израел трескаво се опитва да завърши Третия храм“.⁸²

Но откъде идва тази погълнатост от издигането на физически „Трети храм“?