Църквата, която е оставена

Докато

Думата „докато“ се появява в толкова много Писания. Това основно е сигнал, че предмета на изявлението е основен. Съдържа ли това вероятно повече отговорност от страна на вярващия отколкото често сме готови да допуснем? Нека да погледнем няколко такива пасажа в Писанието:

„…защото ви казвам, че повече няма да го ям докато не се изпълни в Божието царство“.⁴²⁶

„…и Той да ви изпрати Исус, определения за вас Христос, Когото небето трябва да приеме до периода на възстановяване на всичко, за което е говорил Бог чрез устата на святите Си пророци от древността“.⁴²⁷

„Защото нетърпеливия копнеж на творението чака с нетърпение разкриването на Божиите синове. Защото творението беше подчинено на безсилие, не доброволно, но поради Този, Който го подчини, с надеждата, че самото творение също ще се освободи от своето робство на покварата в свободата на славата на Божиите деца. Защото знаем, че цялото творение стене и се мъчи с родилните болки до сега“.⁴²⁸

„Защото Той трябва да царува докато постави всичките Си врагове под краката Си“.⁴²⁹

„Дечица мой, с които отново съм в родилни мъки докато Христос се изобрази във вас…“⁴³⁰

„…докато всички ние достигнем до единството на вярата, и до познаването на Божия Син, до зрелия човек, до мярката на ръста, който принадлежи на пълнотата на Христос“.⁴³¹

„…чакайки от тогава ДОКАТО ВРАГОВЕТЕ МУ БЪДАТ НАРПАВЕНИ ЗА СТОЛЧЕ ПОД КРАКАТА МУ“.⁴³²

„Затова, бъдете търпеливи, братя, до идването на Господа. Фермера чака скъпоценното раждане на почвата, бивайки търпелив за това, докато получи ранните и късните дъждове“.⁴³³

Всичките стихове споменати по-горе трябва да бъдат гледани в контекста на това къде е започнало Божието слово. При първото пришествие на Исус преди повече от 2000 години, Той беше словото направено плът. Но Той имаше една по-голяма цел в ума Си; първото Му пришествие беше само началото на процеса, който накрая щеше да надделее. Това беше (и все още е) да изпълни всичко! Исая поставя тази голяма картина в перспектива: „защото както дъжда и снега слизат от небето, и не се връщат там без да са напоили земята, а я правят да ражда и да произрастява, и дава семе за сеяча и хляб за ядящия; така ще бъде и Моето слово, което излиза от устата Ми; няма да се върне при Мене празно, без да извърши това, което желая, и без да успее за това, за което го изпращам“.⁴³⁴

Със смъртта на Исус на Кръста и последвалото Му възкресение, една „вълна цунами“ беше освободена от небесата, която все още не е достигнала връхната си точка на земята. Словото няма да се върне празно, обаче, но напълно ще извърши това, за което е било изпратено! Живи послания трябва да отразяват евангелието на земята. Това „свършено е“ трябва да излезе на бял свят. Най-силното изразяване на „минало време“ се намира в израза „веднъж завинаги“. Когато Исус изговори думите: „свършено е“ на Кръста, цялото небе го чу. Но ушите на човечеството не го схванаха напълно. Последствията от завършените дела все още трябва да бъдат присвоени от мнозина. Чрез изкуплението, човечеството беше условно върнато там, където Бог беше замислил да бъдат. „Така че както чрез едно престъпление дойде осъждение за всички хора, така чрез едно праведно дело дойде оправдание за живот за всички хора“.⁴³⁵ Пълното въздействие от тази истина на Бог, възстановяването на всички неща изговорени чрез пророците в миналото все още предстои да бъде осъзната напълно.

Тялото на Христос трябва да стане пълнотата на Този, Който изпълва всичко във всички.⁴³⁶ Ключа за начина, по който Неговото слово няма да се върне празно се намира в първосвещеническата молитва на Самия Исус: „…за да могат те всички да бъдат едно; както Ти, Татко, Си в Мен и Аз в Теб, така и те да бъдат едно в Нас, за да повярва света, че Ти Си Ме пратил. Славата, която Ти Ми даде Аз я дадох на тях, за да бъдат едно, точно както Ние сме едно; Аз в тях и Ти в Мен, за да бъдат съвършени в единство, за да познае свята, че Ти Си Ме пратил, и Си ги възлюбил, както Си възлюбил Мен“.⁴³⁷ Това взаимно проникване на Бог и човека не само ще потвърди евангелието, така че света наистина да повярва, че Исус наистина е Изпратения, но също така ще бъде това тяло, чрез което Той ще изпълни земята! Следващата славна фаза на Божието царство на земята не може да дойде напълно докато това мистично единство не се осъществи, и избраните на Господа не се свържат с Него със същата природа и единство, които съществуват между Баща, Сина и Духа. Можем да бъдем сигурни, че Исус не спира да се моли с тази молитва за Своите ученици; Той все още се моли това единство да се случи. И този път ни е гарантиран позитивен резултат. Новия завет няма да се провали; Самият Исус е гаранта!⁴³⁸

Исус хвърля повече светлина върху този невероятен процес на умножение. Когато гърците поискаха да Го видят, ето как им отговори Той: „Чуйте внимателно: Ако житното зърно не е погребано в земята, не умре за света, то никога не е нищо повече от житно зърно. Но ако се погребе, то пониква и се възпроизвежда много пъти повече“.⁴³⁹ Многото синове, които ще ходят по земята ще бъдат точно отражение на Него! Това беше Божието първоначално намерение, когато създаде Адам и Ева. Исус не само разруши делата на дявола, но Той се разправи с проблема грях веднъж завинаги, заличавайки свидетелството за дълга срещу човечеството и побеждавайки дори самата смърт. Той най-накрая застла пътя за това многосъставно тяло на Христос чрез работата на Святия Дух, да Гои изяви на света! Точно преди разпъването, Исус каза на учениците Си, че е по-полезно за тях да Си отиде, защото ако остане в личността на Исус, Святия Дух (Паракелтоса) няма да дойде. „Но когато Онзи, Духът на истината, дойде, Той ще ви води в цялата истина; защото няма да говори по собствена инициатива, но каквото чува, това ще говори; и Той ще ви открие какво ще дойде. Той ще Ме прослави, защото ще взема от Моето и ще ви го открива“.⁴⁴⁰