Чужденци в земята на обещанието?

Чужденци в земята на обещанието?

Какво противоречие в един израз: чужденци в Земята на Обещанието! Това ли е, където е била църквата в продължение на две хиляди години – чужденци в земята на обещанието? Първите апостоли очакваха да видят завръщането на Христос по време на техния живот. Бяха ли те непременно сбъркали? Трябва ли просто да разглеждаме факта, че те вярваха, че живеят във века на изпълнението на божествените обещания, като апокалиптичен екстаз? Апокалиптичния възглед винаги е бил силна християнска традиция, и е разбираемо защо. Той разпръсква една есхатологична надежда, едно пламенно желание и копнеж да се види Бога на историята изведнъж да стъпва в света и да установява царството Си. Времето винаги се е виждало близо: скоро ще дойде царството Му! През историята на древния Израел, тази надежда често е била осуетявана. В края на краищата божествената победа не се е случила в техния живот. Това осуетяване разрушило ли е надеждата им? Не, това разочарование просто е послужило, за да усили техния копнеж. Точно преди възнесението на Христос, след много поучения за царството, дори учениците Му Го попитаха: „Господи, сега ли ще възстановиш царството на Израел?“⁴¹⁰ Съгласен съм с Питърсън, който казва: „Причината защо много от нас не вярват пламенно в Евангелието е понеже никога не сме му давали щателна проверка, хвърляйки трудни въпроси върху него, изправяйки се пред най-деликатните си съмнения“.⁴¹¹ Важно е обаче, да не правим същата грешка, която направиха израилтяните. Те очевидно не успяха да направят промяна на парадигмата; те не можеха да видят, че това никога не е било предназначено да бъде едно политическо царство. И Божието царство не идва със знамения, за да се забележи.⁴¹² Божието царство не е нито политическо нито институционно; то е взаимоотношение.

Това ме удари много силно преди много години, когато осъзнах, че толкова много от мъжете и жените на вярата са споменавани като чужденци в земята на обещанието; чужденци и изгнаници на земята, докато приветстват обещанието само отдалеч. Те са умирали без да получат обещаното. Разбира се те са угаждали на Бог със своята безпощадна вяра; без вяра не е възможно да се угоди на Бог. Но после също ме удари и това, че те ще бъдат усъвършенствани само чрез това поколение, което се намира във вярата при Второто пришествие на Христос. Сам Исус зададе въпроса: „Когато Човешкия Син дойде, ще намерили вярата на земята?“⁴¹³

Ние трябва да разберем, че всяко поколение в определен смисъл е поколение на „последното време“, доколкото те са загрижени. Това е единственият им шанс да допринесат за усъвършенстването на тези, които са умрели във вярата преди тях. Тогава ще има това последно поколение точно преди Второто пришествие, за което Павел се моли: „Нека Сам Бог на мира да ви освети напълно; и нека духът ви, душата ви и тялото ви да бъдат напълно запазени, без петно при пришествието на нашия Господ Исус Христос“.⁴¹⁴ Те ще пресекат финала не просто за себе си, но за всяко предишно поколение, което е умряло във вярата. Както при щафетното бягане, целият тим споделя победата когато последният състезател пресече финалната линия като победител.

Истина ли е, че народа на Израел трябваше да пътува четиридесет години преди да влее в земята на обещанието, или беше ли възможно да преминат само за няколко седмици? Със сигурност разстоянието не изискваше четиридесет-годишно пътуване. Дава ли ни Юда отговор на този въпрос? „Господ, след като избави хората от египетската земя, впоследствие унищожи онези, които не повярваха“.⁴¹⁵ Подобно, изкупената общност сега е на повече от 2000 години напред по пътя от великото изкупление на Христос, когато Той плати пълната цена, давайки ни всичко принадлежащо на живота и благочестието.⁴¹⁶ Възнамерявано ли е това да бъде така, или можеше ли църквата корпоративно да е преминала в своята земя на обещание отдавна?

Живо слово

Очевидно това, което е необходимо сега повече от всякога преди е живото слово да бъде прокламирано на земята, което да мобилизира Божиите хора за действие. Във вековете след Христовото възнесение, ранната църква стана до голяма степен обездвижена от летаргия. Може ли това да е поради загубата на апостолско видение за надвисналото завръщане на Христос? вярата идва от слушане на живото слово. Философиите и академичните човешки поучения, колкото и да са красноречиви, няма да изградят вярата в сърцата на хората.

След като изобличава неверието и непокорството на израилтяните в миналото, неуспеха им да съединят това, което са чули с вяра, автора на Евреи заявява: „Затова нека да се постараем да влезем в тази почивка, така че никой да не пада, като следва същия пример на непокорство. Защото Божието слово е живо, дейно, по-остро от всеки двуостър меч и пронизва до разделяне на душата и духа, на ставите и костния мозък, и е способно да отсъжда мислите и намеренията на сърцето“.⁴¹⁷ Отговорността върху истинските служения на последното време днес е да се придвижат от проповядването към служението на постоянно излизащото живо слово. Исус каза: „Човек няма да живее само чрез хляб, но чрез всяко слово, което излиза от Божиите уста“.⁴¹⁸ Буквата убива, а духа оживотворява. Думите, които Исус говори са дух и живот. Едно апостолско слово със своето богато влагане тогава е достъпно чрез чуване с вяра.⁴¹⁹ Трансформацията идва чрез обновяването на ума.⁴²⁰ Ефективното предаване изисква определено ниво на приемане на божествена истина, за да се случи промяна. В края на краищата ние ще бъдем съдени според това колко сме били променени в образа на Христос, а не просто според това колко нова информация, без значение колко е превъзходно учението, сме чули. В момента, в който вярващите чуят излизащо живо слово чрез вяра, става зачеване, и е освободен процес в тях. Запомнете думите на Мария: Нека да ми бъде според Твоето слово! Това е процеса , който се повтаря днес: вярващите са оплодени с обещанието, и Христос е заченат в сърцата им.⁴²¹ Ние ставаме участници на божествената природа чрез обещанията.⁴²² Въпреки че тази среща може да бъде предизвикана от дявола, крайния резултат е гарантиран, ако не се отдръпнем.⁴²³ Това е, което прави християнството различно от другите религии.

Апостол Яков използва един термин от природата, за да обясни какво се случва когато става влагане в сърцето на вярващия. Когато словото идва, ние трябва да „…приемем с кротост присаденото слово, което може да спаси душите ни… бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамейки себе си“.⁴²⁴ За да се присади клонка във вече пораснало дърво, първо трябва да бъде отрязана рана в дървото с един остър нож и после някой взема малка прясна клонка и я поставя в нараненото място на зрялото дърво. Тази малка клонка след това е внимателно затворена в издълбана снадка и увита плътно с кърпа. След един два дена кърпата ще бъде напълно напоена от сок, което налага да бъде сменена, както при някоя бинтована рана. Обяснението е, че дървото плаче поради раната, и докато то плаче, няма да има достатъчно сок за поддържане на живота на новата малка клонка.

Има цена за духовното влагане. Хенби ни напомня, че: „ние забравяме, че за да имаше Адам жена, той първо трябваше да бъде наранен и нещо да бъде взето от него, преди да имаше Ева. Ние не успяваме да си спомним, че за да има Христос църква, Той първо трябваше да бъде наранен, като потекоха кръв и вода от страната Му по сухата земя, и живота Му беше предаден на смърт, преди Той да има Невяста. Ние трябва да разберем, че за да се случи предаването, нещо трябва да се напрегне преди раждането, загуба преди печалбата, и смърт преди възкресението. Бог иска да обели кората на нашата душа. Той трябва да види рана през засегната дървесина на самозащита, с която покриваме себе си. Той трябва да прониже нашата фалшива фасада на себеправедност в нежната, плачеща част от нас. Има част в живота на всички нас, където може да се случи предаването. Където душата ни кърви и където сърцето ни се просмуква е мястото, където Бог ще издълбае проход, през който себето ще избяга и Божия Дух ще влезе. Господ не прави рана в живота ни за да ни нанесе болка, но Той знае, че само чрез разтворените места в нашето същество Той може да влее Своята сила и да посади Своята цел в нас“.⁴²⁵