Цветана Генчева, превод от английски

Успокоявах се, докато си вършех работата, напрежението ми се стопяваше и аз се превърнах в любимка на клиентите. Хората искаха
Циганчето да е домакиня на ергенските им партита и плащаха невъзможни суми, за да ги обслужвам единствено и само тях.
Не разбирах тази работа, но бях сигурна, че имаше нещо общо с онова, на което ме научи Нас, когато вчера ме заведе на обяд.
В мига, в който седнахме, тя изпъна гръб и започна:
– Трябва да поговорим.
– Добре. За какво? – Сърцето ми започна да бие по-бързо.
Част от мен мислеше, че ще ме уволни, а на Лев не му е стискало да ми го каже лично, но следващите ѝ думи ме объркаха напълно.
– Не го приемай лично. Реших, че когато се устроиш, ще дойде от само себе си, но сега вече ми е ясно, че няма да стане, затова ще трябва да те науча.
Отпих от водата с лимон и прокарах пръсти по кондензацията по чашата.
– На какво трябва да ме научиш?
Тя си свали очилата и се ухили широко.
– Как да флиртуваш.
Замигах и изсумтях.
– Защо ми е? Нито си търся гадже, нито нищо.
Нас въздъхна, вдигна ръце и разтри слепоочията си, сякаш се опитваше да прояви търпение.
– Мина, ти си мацката зад бара в мъжки клуб. – Тя замълча за момент. – Не исках да добавям и това напрежение, но за събота вечер поръчката е да си домакинята на ергенско парти.
Зяпнах я слисана.
– Ка-какво? Защо аз? Не може ли Аника да се заеме? Накарай Аника
да се заеме!
Нас ме погледна с раздразнение и заговори през стиснати зъби:
– Не искат Аника. Искат Циганчето. – Тя се наведе над малката масичка за кафе и се доближи до лицето ми. – И ще получат
Циганчето, ако Циганчето не иска да му сритам задника. Ясно ли ти е?

Свих се на стола си и се разхленчих.
– Не искам. Ще им разлея напитките. Те ще се оплачат на Саша и след това ще ме уволнят.
– Не си изпускала чаша от втория си ден. Можеш да носиш поднос.
Ти изпълняваш повече поръчки, отколкото очаквахме. И омагьосваш мъжете. – Нас ме прониза с искрен поглед. – Справяш се прекрасно.
Дори Лев мисли така.
Хленчещата Мина изчезна, отстъпи място на заинтригуваната Мина.
– Наистина ли? Той ли го каза?
– Да, днес сутринта. – Тя сбърчи чело. – Вие двамата живеете в една къща. За какво, за бога, си приказвате?
Свих рамене.
– Почти не си говорим. – Наклоних замислено глава. – Всеки път,
когато се опитам да поведа разговор, той става много странен.
Изражението на Нас се промени. Тя заговори тихо, но готова да го защитава.
– Вината не е негова, Мина. Просто си е такъв. Не очаквам да разбереш, но ми повярвай – той не умее да се държи по друг начин. –
След малко продължи: – Не го съди. Брат ми не е невъзпитан, просто не умее да бъде общителен.
Замигах, когато чух как го оправдава.
– Не го съдя, Нас. Просто имам въпроси. Защо не говори с мен за себе си, защо, по дяволите, ни заключва в спалнята си всяка вечер?
Нас се отпусна назад с отворена уста.
– Ти спиш с него?
– Какво? – изчервих се. – Не! – почти извиках. Изсумтях, опитах се да се засмея. – Той ми няма доверие, страх го е да не открадна нещо,
затова ми каза, че докато живея при него, ще спим в една стая. Аз спя на леглото, а той на разтегателното канапе. – Нас не изглеждаше убедена. Отпих от водата си, защото устата ми неочаквано пресъхна. –
Кълна се, че не се скъсваме от чукане, Нас. Честна дума.
Малка усмивка озари красивото ѝ лице.
– Честно казано, пет пари не давам дори да го правехте; просто той не допуска никого… – Тя замълча и поклати глава; неочаквано се

ухили. – Нямаш представа колко много означава това, Мина. Само че нямаме време за това, така че няма значение. – Тя прочисти гърло,
изпъна гръб. – Така, значи урокът по флиртуване с Нас официално започва – намигна ми. – Води си бележки, малка Мина. Жените биха убили за информацията, която се каня да ти дам.
Хленчещата Мина се върна.
– Аз обаче на разбирам защо ми трябва да знам всичко това.
Тогава Нас изрече вълшебните думи.
– Гарантирам ти, че бакшишите ти ще се утроят.
Това наистина привлече вниманието ми. Заслушах се внимателно.
Тя започна.
Първо правило: навеждай се напред. Скъси разстоянието. Трябва да се доближиш до мъжете, с които флиртуваш. Усмихвай се и насочвай към тях цялото си внимание. Не забравяй да ги гледаш право в очите.
Тя се приведе над масата, усмихна се срамежливо и запърха с мигли,
докосна ръката ми. – Незначителни докосвания са супер, просто гледай да представиш нещата така, сякаш не чуваш поръчката им над музиката. Ако ти направят комплимент, сведи клепки и се усмихни свенливо. Мъжете обичат невинни момичета.
Това изглеждаше съвсем ясно.
– Добре. Това не звучи трудно за запомняне.
– Никога – подчертавам никога – не си казвай името на първата напитка. Така ще ги накараш да се върнат за още и те ще поръчват отново и отново, за да привлекат поне за минута вниманието ти.
Съветвам те отсега нататък да се наричаш Циганче, нещо като сценично име. Така ще накараш мъжете да си мислят, че си дива,
свободолюбива и разни подобни дивотии. – Завъртях очи и тя ми се скара. – Слушай, тези мъже помагат да ти се плати заплатата.
Нямаше нужда да ми го казва. Знаех, че е така и бях наистина благодарна, но имах чувството, че се отнасяме към тях като към глупаци.
– Ако някой мъж ти даде щедър бакшиш, благодари му, сгъни банкнотата и я пъхни в сутиена си пред него. Сякаш правиш малко шоу специално за него. Ако той се чувства щедър и остави нелепо

висок бакшиш, наведи се над бара, стисна здраво предната част на ризата му, привлечи го към себе си и го целуни съвсем бавно по бузата. Мъжете направо изперкват от такива номерца.
Не бях сигурна дали някога бих направила подобно нещо, но бе хубаво да го знам. Слушах внимателно, докато Нас ми обясняваше нужното от изкуството на флиртуването.
– Има и нещо, за което да те предупредя. Не предлагай нищо, което не си готова да дадеш. Ако отстъпиш на един сантиметър, те ще прекрачат цял километър. Никога не целувай клиент по устата. Той ще приеме това като покана и ще се опита да те опипа. – Тя повдигна вежди. – Тази работа няма да приключи добре.
Кимнах. Да, беше ми ясно, че краят няма да е никак добър.
Нас завърши тъкмо когато ни донасяха храната.
– Това е краят на днешния урок. – Тя се ухили, когато видя как жадно оглеждам фетучините си „Алфредо“ с авокадо. – Хайде, яж.
Хранех се с желание и тя се смееше, докато аз възкликвах от удоволствие по време на обяда. Когато приключихме, изпъшках и се хванах за корема.
– Господи, преядох. – След това се разсмях. – Не съм и предполагала,
че ще кажа подобно нещо.
Нас се усмихна и вирна брадичка към мен.
– Изглеждаш много по-добре.
Потрих гордо корема си.
– Вече наддадох два килограма тази седмица. – Нас разтвори устни,
сякаш бе впечатлена. – Трябват ми още девет, за да стигна нормалните си килограми.
Милата ѝ усмивка ме стопли.
– Ще стане, Мина.
Каза го така, сякаш бяхме екип, сякаш тя щеше да ми помага, сякаш бяхме нещо повече от колежки. Сякаш бяхме приятелки.
Чувството се разплиска в гърдите ми. Ценях приятелството, още повече че не бях разчитала на подобно нещо от много отдавна.
Осъзнах, че вече не съм сама, че никой няма да разбере колко смирява това чувство. Повечето хора биха го приели за даденост.

Аз не бих го направила. Заклех се с цялото си сърце.
Съботата дойде и тъй като знаех, че ще обслужвам осмина подивели мъже, се облякох подходящо.
Обух си тесните сини дънки, бялата циганска блуза, която разкриваше едва-едва корема, и бели кожени сандали без ток, с каишки. Блузата беше от тънък памук, с дълги ръкави, украсена със светлосини бродирани цветя. Нас ми даде лента за коса, която си беше купила, но никога не бе носила, и каза, че щяла да ми придаде небрежен шик.
Не знаех какъв е този небрежен шик, но Нас се закле, че това е чудесно допълнение към циганския ми вид.
Тънката сребърна верижка минаваше по средата на челото ми и обхващаше главата ми отзад. От нея излизаше втора, която минаваше по средата на тила ми и придържаше украшението да не падне, а от двете страни на веждите ми се спускаха ситни монети. Те подрънкваха тихо и това малко ме разсейваше, но когато се погледнах в огледалото, не изглеждаше толкова нелепо, колкото предполагах.
Нас нареди да си сложа три пласта спирала, за да удължа миглите си.
Завърших с яркочервеното червило, което тя ми даде.
Бяха нужни много корекции, докато се справя с него и аз усетих нужда да прокарам език по зъбите. Мисълта да се усмихна с омазани зъби ме ужаси. Проверих ги десет пъти, преди да сляза долу, метнала на ръката палтото си.
Както предполагах, Лев беше в кухнята и държеше Лидия. Този път,
когато влязох и тя протегна ръчички към мен, аз пристъпих напред,
поех я от Лев и я гушнах.
– Здравей, сладурче – загуках и притиснах буза към косата ѝ,
вдъхнах сладкия аромат. Затворих очи и усетих топлината ѝ. –
Господи, ама ти си голямо момиче!
Застаналият до мен Лев никак не се притесняваше, докато ме гледаше с дъщеря си. Пристъпи напред.
– Дай я на мен. Знам, че е тежичка.
Аз обаче я гушнах.

– Тежка ли? Тя е великолепно пухкава. – Лидия засмука палец и отпусна глава на рамото ми. Усетих как се разнежвам. – Малка госпожице, печелиш все нови и нови точки. Ти май ме въртиш на малкото си пръстче.
Всяка сутрин, когато Лев изчезваше някъде по работа, аз ставах и прекарвах време с Мирела и Лидия. Ходехме на разходки, играехме на кукли, правехме чаени партита и понякога, макар много рядко,
позволявах на Лидия да ме храни.
Усмихнатата Мирела ми каза, че ще я разглезя, ако продължавам да се отнасям към нея като с принцеса. Аз отвърнах, че към малките момиченца всички трябва да се отнасят като към принцеси. Нещо ми подсказа, че официално съм спечелила по-възрастната жена с тази забележка, но за мен нямаше значение. Аз наистина мислех така.
Задната врата се отвори и Виктор влезе, последван от Аника и Нас.
Изглежда, аз бях единствената, която видя блясъка в очите на Аника.
Двете се поздравихме и новодошлите се засуетиха около Лидия, както обикновено.
Когато Аника пристъпи напред и протегна ръце към Лидия,
момиченцето скри личице във врата ми и ме стисна. Видях разочарование в очите на червенокосата красавица и ми стана приятно. След това обаче усетих срам.
Тя не скри, че е разстроена.
Аз се опитах да се пошегувам.
– Сигурно мисли, че сме на една възраст, тъй като съм най-близо до нейния ръст.
Аника замига, усмихна ми се. Само че в тази усмивка нямаше топлина. Струва ми се, че според нея се натрапвам прекалено много.
Мирела слезе, след като си бе взела душ, и пое Лидия от мен, но момиченцето не искаше да ме остави. Започна да става нервно и аз предложих да го сложа да си легне за втори път тази седмица. Мирела очевидно бе благодарна. Нямаше никакво желание да приспива
Лидия, когато е разстроена. Не я винях.
Тръгнах нагоре по стълбите, а Лидия вече се унасяше. Мирела тихо я пое и аз ѝ подадох пухкавата принцеса. Помахах тихо и Мирела

отвърна. Слязох долу и влязох в кухнята.
– Значи Мина прекарва доста време тук – чух забележката на Аника.
Нито Лев, нито Нас не намираха за нужно да обясняват. Аз също не виждах причина да давам обяснения. Вместо да ѝ кажа, че отношението ѝ става очевидно, аз се усмихнах.
– Кой ще завладее вечерта? Аз. Да вървим.
Беше интересно да си домакиня.
Нас се оказа права за флиртуването. Ергените бяха повече от щедри.
На два пъти прецаках нещата, но поне се надсмях над себе си.
Извинението за грешките при поръчките беше: „Ако вие, момчета, не бяхте толкова красиви, може би нямаше да се разсейвам“.
Покрай подобни извинения веселяците сипеха бакшиши с неподозирана скорост и оставиха повече на мен, отколкото за напитки.
Бузите ме боляха от много усмивки, но си струваше, когато научих,
че съм изкарала повече от четиристотин долара от бакшиши.
Лев ме наблюдаваше непрекъснато, проверяваше ме често. Запитах се какво точно прави в клуба. Струваше ми се, че всяка вечер гледа шоуто.
Когато едно от момчетата сграбчи китката ми и ме привлече към себе си, аз изпаднах в паника. Напомних си обаче, че всички са пили много и това държание им идва отвътре, затова си лепнах поредната широка усмивка на лицето, наведох се и изслушах пороя комплименти, които той искаше да чуя. След това ме пусна и аз усетих облекчение. Замигах към него със сведени клепки и отстъпих назад, а после му изпратих въздушна целувка.
Не знам защо бях толкова против. Тази работа с флиртуването се оказа лесна. Бях я усвоила.
Докато отстъпвах назад, се натъкнах на стена. Вдигнах поглед и разбрах, че стената гледа лошо мъжа, който ми беше казал колко съм красива. Обърнах се и му се усмихнах.
Направо супер!
Лев, опасно красив с тъмносивия си костюм от три части, не изпускаше мъжа от поглед.
– Той си позволи да те опипа.

Чух предупредителни звънчета. Усмивката ми се стопи, когато поставих ръце на гърдите му.
– Всичко е наред. Просто се забавляват.
Лошият му поглед изчезна, когато ме погледна.
– Ти ми се стори уплашена.

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: