Цветана Генчева, превод от английски

– Значи Филип ти е бил гадже? – попитах внимателно на път към къщи.
Нас се опита да не ми обърне внимание, но тишината бе наистина потискаща.
– За известно време бяхме сгодени. Зашеметяващ романс. Всичко приключи, преди още да е започнало.
– Какво се случи? – попитах с глас, изпълнен с много съчувствие.
Тя въздъхна с раздразнение.
– Направи онова, което всички мъже правят рано или късно. –
Замълча, но след това добави тихо: – Разочарова ме.
– Ти обичаше ли го?
Нас мълчеше. Пое си бавно въздух и отвърна с въздишка.
– Обичала съм само един мъж. Не е Филип. – Тя побърза да смени темата. – Ами ти, Мина? Била ли си влюбена?
– Да – отвърнах разсеяно. Стрелнах я с крайчето на окото си, защото много исках да видя реакцията ѝ. – Влюбих се в брат си.
Реакцията ѝ не ме разочарова.
– Гадооост! – избълва тя, преди да довърша. – Моля те, кажи ми, че се шегуваш. Ако ли не, ще спра, за да се издрайфам, защото това е адски гадно.
Отпуснах се назад на седалката и се разсмях.
– Той ми беше доведен брат. Нямахме роднинска връзка. – Ухилих се.
– Господи, само да се беше видяла!
Тя се усмихна отново, макар и с нежелание.
– Гаднярка – поклати глава. – Разкажи ми за братчето.
– Бях на дванайсет, когато ме предадоха на приемно семейство. Бях от късметлиите. Останах при първото семейство, при което ме изпратиха, докато не излязох на улицата. – Смръщих чело. Не бях мислила за Маги и Джон Питърсън много отдавна. – Маги беше всичко, от което се нуждаех по времето, когато изгубих всичко. Тя беше прекрасна. Джон, съпругът ѝ, беше също чудесен. Включваше ме във всичко, държеше се така, сякаш бяхме истинско семейство. Те имаха близнаци, на пет годинки, които ме обожаваха. Бен и Крис. –
Усмихнах се. – Научих ги да карат колело. – Въздъхнах.

– Опа – започна Нас. – Задава се нещо голямо. Усещам го.
– Когато бях на шестнайсет, Маги влезе в стаята ми. Стори ми се разтревожена. Тогава обясни, че синът ѝ от първия брак щял да дойде да живее при нас, тъй като баща му имал неприятности със закона. Не разбирах какво е толкова важно. Ставаше въпрос за нейното дете.
Защо изобщо обясняваше? Казах ѝ, че няма проблем. Дори ѝ казах, че може да вземе моята стая, ако се налага, а аз ще спя на канапето. –
Гласът ми омекна. – Казваше се Джеймс. Беше почти на осемнайсет,
звездата на футболния отбор и невероятно готин.
– Бум. Идва и развръзката.
Ухилих се.
– Беше мило момче, забавен и голям флиртаджия. Освен това беше първото момче, събрало кураж да ме целуне, в задния двор, под носа на Маги и Джон. Влюбих се в него напълно безпроблемно. – Разсмях се при спомена. – Много скоро си открадвахме целувки навсякъде, той се шмугваше в стаята ми нощем, след като всички заспят. – Въздъхнах замечтано. – Говорехме си по цяла нощ и разговорите ни пречеха на целувките. След това навърших седемнайсет. И от дума на дума, скоро правехме много повече, отколкото да говорим и да се целуваме, нали ме разбираш.
Нас се ухили.
– Разбирам. Наистина.
– Историята завършва с това, че проявихме небрежност и ни хванаха.
Маги ме обвини, че подвеждам сина ѝ и ме нарече малка уличница.
Тогава ми стана ясно, че колкото и да я обичах, тя не ми беше майка.
На следващия ден се разкарах.
– Тя те е нарекла уличница? – попита ужасено Нас.
Кимнах.
– Малка уличница.
– И тогава ти изчезна от тях. – Нас замълча и добави замислено: –
Обзалагам се, че е мислила за теб всеки ден, след като си си тръгнала.
Тези думи накараха сърцето ми да застине.
– Мислиш ли?

– Ами, да. Обидила е грозно седемнайсетгодишно момиче, когато е била ядосана, и момичето се е махнало и никой не го е видял повече. –
Нас изсумтя. – Бих казала, че всеки божи ден плаща за стореното,
само като мисли за теб. Заслужава си го, тъпата гаднярка.
Не ми се вярваше Маги да е била притисната от чувство на вина през всичкото това време. Да, наистина ме обиди, но това не можеше да се сравни с факта, че ме беше приела в дома си и цели пет години ме гледа като част от семейството. Заслужаваше повече, отколкото да живее по този начин.
Нас ме остави у дома и аз претърсих къщата за Лев. Открих го долу,
седнал в люлеещ се стол, гушнал спящата Лидия, докато шепнеше нежности до къдравата косичка.
Останах незабелязана до вратата; чаках дълго, наблюдавах мъжа,
който беше баща на дъщеря. Гърлото ми се стегна от нахлулите чувства. Оказваше се, че у Лев се крие нещо много повече, отколкото мислех отначало.
Прочистих тихо гърло и той се обърна. Погледите ни се срещнаха.
Вдигнах ръка, за да помахам. Той пренесе малкото момиченце през стаята, положи го в креватчето и го зави. Взе бебешкия монитор,
излезе от стаята и го включи. Отдръпнах се от вратата и Лев затвори тихо и внимателно.
По лицето ми се беше изписала нежност, когато той приближи.
Веднага забравих целта си. Поставих ръка върху неговата и стиснах нежно.
– Ти си чудесен баща, Лев – прошепнах.
Той не обърна внимание на комплимента и дори ми се стори малко смутен. Аз обаче не се отдръпнах.
– Как мина днес? Когато Настася си науми нещо, може да стане натрапчиво настоятелна.
Преплетох пръсти с неговите и тръгнахме заедно по коридора.
– Сестра ти може и да е опасна работа, но умее да мотивира хората.
– Усмихнах му се. – Не изпуснах нито една чаша. Нито една. Сега вече знам как да направя десет различни коктейла. Така че, готова съм за довечера. Заповядайте, клиенти.

О
Той спря, накара и мен да спра до него, огледа внимателно лицето ми.
– Днес май си в по-добро настроение. Радвам се.
По лицето ми се изписаха какви ли не чувства.
– Преди четири дни ти ме прибра от улицата, нахрани ме, осигури ми място за спане и ми предложи работа. – Бавно, за да не сбърка никой намеренията ми, аз пристъпих напред, прегърнах го през кръста и се притиснах в него, притиснах се нежно, отпуснах глава на гърдите му. – Една дума не е достатъчна, за да изрази благодарността ми към теб, Лев Леоков. – Вдъхнах дълбоко одеколона му с аромат на сандалово дърво. – Ти ми спаси живота.
Той не ме прегърна, но вдигна ръка и ме погали нежно по косата.
– Бих го направил отново, мишле.
Аз се отдръпнах малко, но така и не го пуснах от прегръдката си.
Вдигнах очи към него.
– Може само да стане по-добре, нали?
Макар и с мрачно изражение, той положи топлата си длан на бузата ми.
– Разбира се.
Едва тогава си спомних причината да го прекъсна. Отстъпих назад и преплетох пръсти с неговите.
– Имам нужда от помощта ти.
Лев не попита за какво.
– Каквото кажеш – отвърна решително той.
И аз знаех – бях уверена, – че няма да ме разочарова.
***

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: