Цветана Генчева, превод от английски

– И не си казала нищо? – Тя поклати глава и по устните ѝ запълзя усмивка, достойна за Мона Лиза. – Добре. Поне ми кажи дали го бива.
– Ммм – измърка Нас и затвори бавно очи. – Точно от това имах нужда. Той беше невероятен. Истински бог.
Нацупих устни.
– Искам някой невероятен. Искам бог. – Замигах към нея. – Какво ми става?
Нас се разсмя.
– Като те гледам, май си жадна, кукличке.
– Какво?
– Имаш нужда от голяма чаша вода.
Започваше да ме боли глава. Разтрих слепоочия.
– Говори на английски, Нас, моля те.
Тя въздъхна с раздразнение и ме стрелна с изпълнен с досада поглед.
– Възбудена си.
– Не, не съм – побързах да възразя.
– Напълно естествено е да искаш мъж, Мина. Няма защо да се срамуваш. Минало е много време. Та ти току-що си върна живота –
увери ме тя. – На двайсет и четири си. Напълно нормално е да искаш секс.
Запримигвах към масата и се замислих.
– Знаеш ли, май си права. Само че не мисля, че е това. Просто
идеята много ми допада. – Изкисках се. – Като си знам късмета, ще се хвана с единствения тип, който не знае какво да прави с жена. След това, разбира се, ще трябва да се преструвам, за да не му е гадно на него и накрая ще се чувствам два пъти по-възбудена, ще се прибера вкъщи и ще трябва да се оправям на ръка. – Направих гримаса. – Не е върхът.
Нас ме беше зяпнала с присвити очи и разкривени устни.
– Ти си напълно луда.
– Знам – въздъхнах.
Отворих плика на масата и открих, че Ейда е направила боровинковите си мъфини. Въпреки че исках да ги запазя всичките за себе си, с нежелание предложих на Нас и тя се изкиска на очевидно

пресиленото ми предложение. Взе си един. Поговорихме си над чаша кафе и аз осъзнах, че времето е отлетяло, когато задната врата се отвори.
И двете с Нас се обърнахме към Лев. Той погледна сестра си и сериозните му очи станаха топли.
– Добро утро, Настася. Ще дойдеш ли с нас на обяд?
– Обяд ли? – Тя се пооживи. Аз се врътнах и се намръщих към нея.
Тя повдигна изненадано вежди. – Май не.
– Следващия път – измърмори Лев и се обърна към мен. – Трябва да си взема душ. Тръгваме след пет минути.
– Добре – отвърнах и погледнах скритите му под тениската гърди.
Когато той тръгна нагоре по стълбите, Нас ме ощипа и засъска шепнешком.
– Ти си падаш по Лев.
– Ау, заболя ме! – изписках аз и потрих ръка. – Най-сетне събрах смелост да го поканя на обяд. Така ще се опознаем. Повече няма да му позволявам да ме избягва – зарекох се аз. – Ще станем приятели.
– Лев няма приятели – предупреди Нас.
Погледнах към вратата, през която той излезе.
– Възнамерявам да променя това – заявих решително.
***
Нас си тръгна, преди Лев да се е изкъпал, и така имах малко време да си сложа хидратиращ тониращ крем за лице и прозрачен гланц за устни. Сресах се и оставих косата си пусната. Вече не беше права,
стелеше се по гърба ми на големи вълни.
Преоблякох се с тъмносинята лятна рокля, която купих преди два дни, след като убедих Нас да ме заведе в друг магазин за дрехи втора ръка, облякох си бял блейзър в стила на осемдесетте и си обух ниски бели лачени обувки. Нас се направи на раздразнена, че съм я накарала да дойде, но си тръгна с великолепна винтидж чантичка „Гломеш“ от седемдесетте.
Усмихнах ѝ се широко. Тя ми се озъби веднага.
– Какво, връщат се на мода!

Л
Тъкмо излизахме, когато Мирела спря на алеята отпред. Свали
Лидия и в мига, в който забеляза баща си, малката протегна ръце към него и се разбъбри.
– Отет! Отет! Отет!
Той ме погледна, после се обърна към нея и аз разбрах, че го губя. И
дума не можеше да става за съревнование, когато ставаше въпрос за
Лидия. Това ми беше ясно. А и честно казано, уважавах това.
Вместо да изпусна срещата за обяд, поставих ръка върху неговата и намекнах:
– Защо не освободиш Мирела за следобеда? – Лев ме погледна объркано. – Да вземем Лидия с нас – предложих. – Ще вземем одеяло за пикник, играчки, храна и ще ядем в парка.
Той погледна от мен към Лидия, след това обратно към мен.
– Сигурна ли си? Тя няма да ме остави намира дори за минута.
Не я винях. Лев беше чудесен. Усмихнах се.
– Искам да дойде – уверих го аз. – Много я обичам.
– Добре – заяви той и кимна. Когато отиде при дъщеря си, целият грейна, пое пухкавото момиченце на ръце и аз разбрах, че съм постъпила правилно.

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: