Цветана Генчева, превод от английски

– Върви. Аз ще остана с нея.
Мирела ме погледна несигурно.
– Досега гледала ли си дете на две? Доста са трудни.
Замигах.
– Да не би да си решила да прекараш целия ден в тоалетната?
Тя прихна.
– Не, само няколко минути.
Отидох до кафемашината и си направих кафе.
– Добре тогава. – Седнах на нейното място и я уверих: – Ще се справим. – Усмихнах се на момиченцето с миглите, които биха накарали всяка жена да се разплаче от завист. – Добре, малчо. Не бъди лоша с мен. Нова съм.
Лидия загреба храна с малката си лъжичка и ми я подаде, без да спира да бърбори.
Останах трогната от предложението ѝ. Усмивката ми омекна.
– Не, миличка, това е твоят обяд. – Вдигнах чашата с кафе. – Това е закуската на Мина.
Тя обаче настоя и стисна лъжицата по-силно, отколкото преди.
Поклатих глава още веднъж.
– Сигурна съм, че е страхотно, но наистина не мога.
Тя се разбърбори още повече и каза нещо като: „Ешь, Ина. Ешь.“
Отдръпнах се изненадано назад.
– Ти да не би току-що да ме нарече Мина?
– Ина. Жена. Ина. Ииина. Ешь.
Ухилих се широко.
– Ти ми каза името, нали? Умнице.
– Тя иска да ядеш с нея – чу се глас зад мен.
Ахнах уплашено, подскочих стреснато и вдигнах ръка към гърдите си. Когато се обърнах, видях Лев, облегнат на вратата към пералното помещение. Наблюдаваше ни.
– Изплаши ме до смърт. Откога стоиш тук?
Той влезе по-навътре и аз едва не си глътнах езика. Лев с костюм беше невероятен, но Лев със свободно сиво долнище на анцуг,
смъкнато ниско на ханша, прилепнала черна тениска, подчертала

широките му потни гърди, с приятно разрошена тъмнокестенява коса,
беше страхотен.
– Достатъчно дълго, за да разбера, че децата те плашат.
Тъкмо се канех да отрека, когато Нас влезе през задната врата,
облечена с къса, прозрачна бяла тениска, която откриваше пъпа ѝ,
черен сутиен, очертан за всеки, който имаше очи, със сини дънки и равни сандали с каишки в пясъчен цвят. Тя си свали огромните слънчеви очила и ме посочи.
– Ти. Стягай се, изкъпи се и се облечи. Имаме работа.
Погледнах от нея към Лев, след това обратно.
– Така ли?
Тя кимна.
– Двете с теб отиваме в клуба да смесваме напитки. Може да се напием и да не можем да работим довечера, но пък… – Нас сви рамене и се ухили хитро. – Готова съм да поема този риск.
Прехапах вътрешната страна на устната си.
– Исках да говоря с вас по този въпрос. – Прочистих гърло и започнах: – Сигурна съм, че снощи ме видяхте какво представлявам.
Опитах се да се представя добре. Наистина се постарах, но не мисля,
че ме бива в тази работа. – Замълчах за кратко, след това добавих: –
Счупих толкова много чаши, че Аника пое вината за последната. След това ме изпратиха в края на бара, за да „науча“ наръчника с напитки. –
Изсумтях, макар да не ми беше смешно. – Не съм глупава. Знам, че се опитваха да ме разкарат от бара, за да свършат малко качествена работа. Не е част от работата им да се правят на бавачки.
Първо се възцари мълчание, след това Нас заговори.
– Виж ти, виж ти, виж ти. На горкичката Мина ѝ е трудно да сервира напитки. Някой да извади цигулката и да засвири тъжна мелодия.
– Еее! – отвърнах сърдито.
Лев се намръщи.
– Не ти ли харесва работата?
– Не върша никаква работа, след като чупя чаши наляво и надясно –
обясних. Гласът ми молеше за разбиране.
Нас поклати глава и ми се стори малко разочарована.

– Не съм и предполагала, че си от момичетата, които се лигавят и се самосъжаляват.
– Не съм! – изстрелях в отговор.
– Тогава, скъпа, вземи да се стегнеш – нареди напълно спокойно тя. –
Да не би да си решила като паднеш от коня, да го оставиш да те прегази? Или ще се върнеш и ще покажеш на коня кой е шефът?
Кипях мълчаливо, а от самодоволното изражение на Настася ми стана ясно, че тя се забавлява славно. Подсмихна се.
– Направи коня твой слуга, Мина. Действай.
Станах и изфучах от кухнята. За малко да съборя Мирела.
***

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: