Цветана Генчева, превод от английски

Настася ме дръпна настрани.
– Какво става, сладурано? Днес се справяше толкова добре!
– Не знам! Господи! – възкликнах гневно.
Аника се приближи, готова да прояви съчувствие.
– Не ми се иска да разнасям лоши новини, но предстои ергенско парти. Пристигат след десет минути и аз съм им сервитьорка. – Тя погледна Нас. Забележителните ѝ сини очи бяха изпълнени със загриженост. – Какво ще правим? Не мога да оставя Мина сама зад бара, не и без помощник.
Покрих лицето си с ръце.
– Мили боже. Много се извинявам, Нас. Не знам какво ми става.
Аника забеляза нещо на вратата и се изправи.
– По дяволите! – усмихна се широко тя и засъска през стиснати зъби.
– Подранили са. Трябва да се правя на домакиня. Нас, моля те, остани с нея.
В мига, в който Аника се махна, стомахът ми се отпусна.
Нас въздъхна.
– Ела. – Тя ме стисна за раменете и ме разтърси. – Можеш да се справиш. Знам, че можеш. Казах на Лев, че си подготвена. Не ме превръщай в лъжкиня, дребосък.
Мотивационните приказки на Нас бяха малко заплашителни, но пък си свършиха работата. Наклоних глава първо на едната страна, след това на другата и вратът ми изпука.
– Ще се справя.
– Ще се справиш – повтори тя.
– Този кон ще разбере кой е шефът – измърморих.
Тя се ухили.
– Така де, мама му стара. – Нас ме побутна и ме шляпна окуражително по дупето. – Върви да сервираш напитки и да не си посмяла да изпуснеш нещо. – Погледнах я гневно. С пръсти тя нарисува широка усмивка на лицето си. – Сервираш всичко с усмивка!
Огледах се и когато се уверих, че никой не ме гледа, ѝ показах среден пръст.

Тя прихна и аз усетих, че някой ме наблюдава. Обърнах се и в далечния край на клуба, край сцената, забелязах, че Лев е впил поглед в мен, без да мига. А очите му… в тях личеше весело пламъче.
Той беше видял какво направих. Бях заловена.
Лицето ми пламна. Не можех да не му обърна внимание. Лев забеляза, че погледнах право към него. Вдигнах ръка, за да помахам с два пръста. В отговор, той кимна с брадичка.
– Извинявай – изрекох само с устни и се усмихнах. Не бях сигурна,
но ми се стори, че той каза с устни: „Залавяй се за работа“.
Настаних се зад бара. Приемах поръчки и сервирах напитки.
Действах без каквито и да било инциденти и през следващия час изкарах сто долара от бакшиши.
Един мъж, казваше се Джеремая, пое от мен, за да си почина петнайсет минути. Не беше висок като останалите мъже, които работеха тук, но определено компенсираше с красота. Имаше сравнително дълга кестенява коса, зализана назад, брада и татуировки по целите ръце. Беше с впити черни дънки, прилепнала черна тениска и приятна усмивка, която не слизаше от лицето му. Поех ръката, която той протегна, и останах изненадана, когато вдигна моята към устата си и целуна кокалчетата.
Това, изглежда, се случваше често тук. Реакцията ми беше същата,
както когато Томи направи същото. Разкисках се и прикрих пламналите си бузи с ръка. Джеремая ме изпрати да почивам, но ме пресрещнаха. Лев застана пред мен, без да откъсва очи от Джеремая.
И ми се стори ядосан.
Не, не беше ядосан.
Беше вкиснат. С главно В.
– Здрасти – опитах се да надвикам музиката и подръпнах ръкава му.
Когато Лев ме погледна, лицето му се смекчи драматично. Той се наведе.
– Джеремая спи с когото му попадне – заяви ми.
– Виж ти – отвърнах, тъй като не бях сигурна защо трябва да го знам.
Лев кимна и кичур коса падна над челото му.
– Обича да флиртува.

Протегнах ръка и подръпнах сакото му, така че да се наведе достатъчно, за да оправя кичура. Пригладих го на място, оправих смачкания ревер и го пригладих, преди да затворя сакото.
– Това ли е начинът ти да ме предупредиш, че има кофти мъже? –
Обърнах се и отново погледнах Джеремая. – Той обаче е красавец,
нали?
Лев заговори през стиснати зъби.
– Нямах представа, че е твой тип.
Понечи да се отдалечи, но аз го спрях, като стиснах китките му.
Смръщих чело, когато чух ледения му глас.
– Всъщност, Лев, нямам тип. Нито един мъж не е проявявал интерес към мен, откакто бях на шестнайсет. – Свих рамене. – Чувството, че си желана обаче е приятно. – Със свободната си ръка докоснах неговата над китката, която стисках. – Но ти благодаря, че ме предупреди. Смятай, че всичко е наред.
Златистите му очи обходиха лицето ми, той се отпусна.
– Не искам да те наранят.
Усетих приятна топлина да се разлива в цялото ми тяло. Господи,
какъв сладур само! Ухилих се.
– Значи имаме общ интерес.
Той пое ръката ми, отпусната върху неговата, и я стисна.
– Мъжете са песове. Готови са да кажат и направят какво ли не, за да накарат жената да спи с тях.
Не можех да си го представя в ролята на някой от тези мъже.
– Ти не си такъв – рекох тихо. – Нали?
Той затвори очи и ги стисна, а след това кимна. Пусна ръката ми.
– Внимавай, Мина. Невинността ти е по-привлекателна, отколкото предполагаш.
След това ме остави.
Пълна скръб, помислих си аз. И по устните ми плъзна усмивка.
Типично в стила на Лев.

Б

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: