Цветана Генчева, превод от английски

Н
а следващата сутрин се събудих заедно с Лев. Беше ми писнало да прекарвам дните си в леглото. Трябваше да има по-подходящи неща от това да проспиш целия ден. Дори да имаше, все още ми предстоеше да открия достатъчно интересна дейност, която да измести съня.
Тъй като вратата на стаята беше оставена широко отворена, реших,
че Лев вече е излязъл. Прозях се, измъкнах се от леглото и тръгнах към банята, за да си измия лицето и зъбите. Още щом отворих вратата,
чух шума на душа и се заковах на място, когато видях голото дупе на
Лев.
Пред мен бяха стегнатият му мускулест задник и дълги, яки крака.
О, господи.
Малките ми гърди се напрегнаха и стомахът ми неочаквано се стегна. Разсъних се в миг и стиснах бравата толкова силно, че кокалчетата ми побеляха. Започнах да мигам пред това божествено видение.
Той, изглежда, усети, че го наблюдавам, защото, както беше с гръб към мен, обърна глава и забеляза, че съм впила очи под пъпа му.
Мама му стара. Хвана ме ококорена и зяпнала. Вдигнах глава и го погледнах.
Спомних си Джеймс. Спомних си интимните моменти с него. Мога да опиша всяка малка подробност от тялото му. Само че голото тяло на Лев ме накара да забравя името на онова момче за секунда.
Джеймс беше момче.
Лев беше стопроцентов мъж.
Широкият му гръб се набразди и на мен ми се прииска да отпусна ръце на голите, стегнати рамене. Исках да прокарам ръце по цялото му тяло, да имам привилегията да го докосна навсякъде, където ми позволи.
Чувствителното място между краката ми пулсираше леко.
Лев ме наблюдаваше как го гледам и накрая повдигна въпросително вежда.
Преглътнах с усилие – имах чувството, че езикът ми е направен от пясък. По вените ми се разля гореща вълна.

– Просто исках да си измия зъбите – прошепнах.
Без да откъсва поглед от мен, той мълча известно време.
– Добре – провлачи и влезе под душа. Обгърна ни пара. Матовото стъкло на душкабината не правеше нищо, за да успокои въображението ми.
Очертанията на Лев бяха неясни, но аз виждах всички силни,
изваяни части от тялото му, сякаш нямаше стъкло. Каква гледка само –
впечатляваща, фантастична.
Част от мен искаше да отвори вратата на душкабината и да надникне вътре, за да си напълня душата.
Запитах се каква ли ще бъде реакцията на Лев, ако направя подобно нещо. Дали щеше да се обиди, или да остане поласкан? Щеше ли тялото му да откликне на невъздържания ми поглед на възхищение?
Поставих ръка там, където имаше най-голяма нужда от нея, и стиснах крака в отчаяно желание да намеря облекчение от далечното туптене.
Само че единствено успях да накарам зърната си да щръкнат.
Затворих очи, прехапах вътрешната страна на устната, насладих се на топлото усещане, което завладя тялото ми. Може би той щеше да ме дръпне под душа, да поеме устата ми в дълбока, хищна целувка и да ме обладае, подпряна на студената стена.
Да, бе, сигурно.
Дръпнах ръка и се отправих към огледалото в банята. При тази безумна мисъл завъртях очи и избърсах запотеното огледало.
Погледнах поруменялото си отражение. Беше очевидно, че никога няма да разбера каква ще е реакцията на Лев. Не бях чак такава авантюристка. Той сигурно щеше да ме накара да изляза по онзи типично негов любезен начин, от който лъхаше на отегчение и да ме остави да тъна в унижение.
Вече бях претърпяла достатъчно унижение за цял живот. Сега бе времето да блесна, а ако исках мъжка компания, трябваше да я потърся другаде.
Наранено, сърцето ми започна да бие тежко. Ясно беше, че изпитвах нещо към Лев. През изминалите няколко дни се опитвах да отрека този факт, но вече не можех да лъжа себе си. Иначе защо стомахът ми

щеше да се усуква и да ме присвива всеки път, когато Аника беше наблизо, докосваше Лев и се притискаше в него?
Замислих се. Казах си, че сигурно го уважавам и ценя, защото той беше човекът, който ме спаси. Може би, ако ми бе помогнал Саша,
щях да изпитвам към него същото, което изпитвах към Лев.
Сбърчих нос. Добре разбирах какви са обстоятелствата, но искрено се съмнявах, че щях да изпитвам към Саша същото като към Лев.
Това беше нещо повече от съюз, не беше и приятелство. Все още не.
След разговора с Нас предишната седмица бързо осъзнах, че ако не положа усилие, двамата с Лев ще си останем в това положение. А аз исках нещо повече. Исках да мога да разговарям с него, без да имам чувството, че се натрапвам или любопитствам. Исках Лев да се чувства комфортно с мен. Исках приятелство.
Най-голямото ми желание бе да го накарам да се усмихне. Сега
Лидия бе единственият човек, който можеше да го накара да откликне щастливо. Аз исках да променя това.
По дяволите. Прекалявах. Знаех, че прекалявам. Само че сега това се бе превърнало в моя мисия. Бих дала какво ли не, за да го чуя как се смее. Имах чувството, че ще бъде зашеметяващо.
Въздъхнах тихо и се заех да почистя зъбите си с конец, изплакнах се с вода за уста и излязох от банята. Седнах на леглото да чакам Лев.
Имах предложение към него.
Отпуснах се на леглото и не ми се наложи да чакам дълго, преди вратата да се отвори и Лев да излезе от банята, облечен с черно долнище на анцуг и впита бяла тениска. От кондензацията по тялото му тениската беше залепнала и аз веднага забелязах плоските, тъмни зърна през тънката материя.
– Ще тренираш ли? – изграчих аз и понечих да стана.
Той изръмжа в знак на потвърждение и седна на крайчеца на канапето, за да си обуе чорапи и гуменки. След това ме погледна –
медните му очи се присвиха подозрително.
– Станала си рано.
Устните ми потръпнаха.

– Казваш го така, сякаш имам мотив. – Усмихнах се и продължих развеселено: – Добре, може да се каже, че имам.
Тези думи привлякоха вниманието му. Лев отпусна лакти на коленете, ръцете му увиснаха между разтворените крака.
– Какво ти трябва? – попита предпазливо.
Имах нужда от много повече от това, което той предлагаше, за предпочитане плътните му устни върху моите.
– Имам нужда – започнах и спрях, за да го погледна право в очите –
от време, за да те опозная.
По лицето му премина учудване.
– Не разбирам.
Вече бях наясно, че това е една от любимите му фрази. Другата беше
„разбирам“.
– Живея тук вече две седмици. Двамата с теб сме непрекъснато заедно, работим заедно, храним се заедно, живеем заедно, въпреки това аз не знам нищо за теб, Лев. А искам да науча.
Той сви вежди.
– Разбирам.
Аз едва не прихнах. Вместо това му отправих сияйна усмивка.
– Ще обядваш ли днес с мен? Можем да си говорим. Ще се опознаем малко по-добре. Няма само да се плъзгаме по повърхността.
Лицето му остана напълно безизразно и поради някаква причина от него заструи безпокойство.
Не можех да се справя. Пристъпих към него, поех ръката му в своята и седнах до него. Заговорих тихо.
– Защо се затваряш, когато те попитам нещо за теб?
Лев преглътна и знам, че никога няма да забравя отговора му. Гласът му беше съвсем тих, когато започна да мърмори.
– Не знам как да говоря с хората, Мина. – Той стисна леко ръката ми.
– Страхувам се, че ще прецакам всичко, че ще те разочаровам.
– Можеш да говориш с мен за всичко – долетя тихият ми, но категоричен отговор. – Няма начин да ме разочароваш, дори да се опиташ. Просто искам един откровен разговор.

С
Лев сведе поглед към преплетените ни ръце, прокара палци по моите, изпъна гръб и се съгласи.
– Добре. Да. – Замълча, но после продължи отново: – Бих искал да обядвам с теб, Мина.
Вдигнах ръце високо във въздуха и сбърчих нос.
– Супер! – извиках победоносно.
Той ме погледна така, сякаш бях напълно луда, но аз отметнах глава назад и се разсмях – просто бях щастлива да споделя този момент с него. Станах, събрах малко дрехи и тръгнах към банята.
– В един става ли?
Лев наклони глава.
– В един става.
Обзета колкото от облекчение, толкова и от радост, аз затворих вратата и отмих от себе си дългата нощ.
***

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: