Цветана Генчева, превод от английски

– Сигурно, но има и още нещо, Мина – обясни тихо той. – Трябва да поговорим за случилото се снощи.
Притиснах нос още по-силно.
– Това ще обясни ли защо сме заедно в леглото?
– Да.
Кимнах бавно.
– Добре. Говори. Само че бавно.
Силните му ръце се стегнаха около мен и аз реших да не мисля колко хубаво е усещането. Трябваше да съм била твърде разсеяна от главоболието си, за да забележа. Другата ръка се отдръпна от ханша ми и бавно погали гърба ми чак до врата. И остана там.
– В клуба имаше много хора. Откъснах очи от теб за малко, а след това забелязах, че не съм те виждал от доста време. Отидох на бара и
Нас ми каза, че си пила и те е оставила да се наспиш. – Ръката на врата ми ме притисна леко, сякаш той се страхуваше от реакцията ми,
притесняваше се да не избягам. – Тогава осъзнах, че не съм виждал и
Джеремая от доста време.
Замигах.
Джеремая ли? Той пък какво общо имаше с цялата тази работа?
Лев обърна лице и притисна устни към слепоочието ми.
– Той те е дрогирал, Мина. – И добави: – Съжалявам. Не трябваше да те изпускам от поглед.
– Какво е направил? – прошепнах и се отдръпнах.
Лев ме погледна в очите.
– Нищо, струва ми се. Нас веднага забеляза смучка на врата ти, но съм сигурен, че го прекъснахме, преди да ти навреди. След като вече си будна, може би ще ми кажеш дали те боли някъде.
– Навсякъде ме боли. Цялото тяло ме боли.
Той поклати глава.
– Не, Мина. Кажи ми дали те боли някъде, където не би трябвало. –
Погледна ме многозначително. – На интимни места.
Бях твърде шокирана, за да се изчервя. Все още мислех за опита на
Джеремая да ме използва като истинска, жива секс кукла.

Обърнах внимание на местата, за които Лев спомена, и поклатих глава.
– Не мисля. – След това се ядосах. – Къде е този мръсник? Къде е
Джеремая?
Лев вдигна ръка и приглади косата, паднала на челото ми.
– Няма да нарани никого повече. Можеш да ми вярваш.
Вярвах му. Вярвах му с всяка частица от прекършената си душа.
Ако имаше човек, който да бди над мен, то много ми се искаше това да е Лев. Вярвах, че ще ме защитава и ще ме пази, че ще бъде откровен с мен.
После погледнах от него към мен и от мен към него и повдигнах вежди.
– Кой ме съблече?
– Аз – отвърна той без колебание.
– Ясно – прошепнах и бързо осъзнах, че съм била с Лев твърде дълго,
след като отговарям по този начин. Плъзнах поглед по издутината под боксерките му и пак повдигнах вежди. – Ще ми обясниш ли това?
Той се намръщи и се размърда.
– Мисля, че е повече от ясно. – Тогава вече се изчервих. – Ти беше притисната в мен през цялата нощ. Казаха ми да те проверявам на всеки час и аз го правих. Направих само онова, което нареди лекарят.
Егото ми се сви с цели десет размера.
– Значи само си изпълнявал дълга си.
Лев смръщи вежди и кимна отсечено. Останалата част от егото ми се спука като балон и издъхна във въздуха, преди да излети през прозореца.
След това Лев въздъхна, сякаш искаше да освободи гърдите си от нещо.
– Много е трудно да прегръщаш красива жена цяла нощ и да не ти повлияе. Извинявай, ако това те обижда, но аз невинаги умея да контролирам тялото си и реакциите му.
Егото ми влетя обратно през прозореца и засвистя във въздуха, преди да се върне при мен, надуло се с цели шест размера.
Време бе да кажа нещо, за предпочитане нещо умно.

– Трябва да се изпишкам.
Лев ми се стори разочарован.
– Мина, току-що ти казах, че си била нападната от мъж, който може да те е изнасилил, и трябва да реагираш.
Погледнах го в очите и отговорих честно.
– Няма да е за първи път. – Не изчаках да видя реакцията му.
Измъкнах се от леглото, притиснах ръка към пулсиращата си глава и се затътрих към банята, затворих вратата след себе си и нарочно врътнах ключа възможно по-шумно.
***
Сълзите ми рукнаха, когато влязох под душа. Прецених, че това е подходящото място, на което да ги оставя да текат.
Да, държах се така, сякаш този въпрос не ме засягаше, но когато се съблякох и забелязах смучките по гърдите, гордостта ми бързо се изпари и осъзнах колко сериозно е можело да бъде.
Вдигнах ръце, за да ги прокарам по наситените червени белези и изсъсках, когато пръстите ми докоснаха чувствителните зърна. Устата му е била там и е стискала грубо. Това никак не ми хареса. А най- лошото беше, че не помнех абсолютно нищо.
Всичко ми беше като в мъгла. Не беше неясен спомен. Просто нямах спомени. А това не бе никак приятно. Чувствах се объркана, ужасена,
мръсна, независимо дали съм участвала с готовност, или не.
Взех си душ, потънала в мълчание, и се опитах да си влея разум в главата. Никой нямаше да види останалите смучки. Щях да помоля
Нас да ми помогне да прикрия онази на врата, доколкото е възможно.
Всичко това щеше да бъде забравено рано или късно, щеше да остане инцидент, който да пратя по дяволите и да продължа смело напред.
Точно както бях сторила с останалите лоши спомени в живота си.
Когато приключих, си облякох жълтата пижама, тъй като възнамерявах да се върна в леглото. После влязох в стаята. Пердетата бяха дръпнати и в стаята струеше светлина. Очите ми горяха, но бях твърде заета да обърна внимание на побеснелия мъж, който крачеше до леглото.

Направих крачка към него.
– Лев?
Той продължи да крачи.
Направих още една крачка.
– Лев? Какво има?
Той се обърна към мен с блеснали очи.
– Кой те е наранил?
Намръщих се и свих леко рамене, за да покажа, че не разбирам какви ги приказва.
Той обясни.
– Не е за първи път. – Голият му корем се сви, когато Лев стисна зъби и изръмжа: – Кой те е наранил? Кажи ми. Кажи ми и ще ги избия.
Нередно ли беше да се възбудя от тази сцена?
Нещо ми подсказа, че е неприлично. Аз обаче не спрях притока на топлина в тялото си, нито чувството, което приличаше на радостта,
когато спечелиш нещо голямо, като например от лотарията.
А Лев беше великолепна лотария, която да спечелиш.
После обаче се вгледах по-внимателно и чувството се стопи. Той беше много разстроен. Освен това имаше вид на човек, който не знае как да се справи с положението. Усещах как гневът и разочарованието му се излъчват на вълни от него.
Знаех, че гневът му не е насочен към мен и след секунда бях до него.
Поех ръката му и го поведох към канапето, седнах и го придърпах до себе си. Поставих ръката му в скута си и я покрих с моята.
– Бях на улицата дълго, Лев. – Наклоних глава и погледнах със съжаление. – Там се случват гадости.
– Не – натърти той и поклати глава. – Не е вярно. Хората са причината подобни неща да се случват и трябва да бъдат наказани. Те трябва да страдат, да усетят последствията – заяви той. – Винаги има цена, която трябва да бъде платена.
– Значи трябва да претърсиш улиците за група млади гаднярчета,
които се опитаха да ме принудят да правя секс преди години? Това струва ли ти се нормално?
Лев наведе глава.

– Аз не съм нормален.
Нямах намерение да го лъжа.
– Не, не си. – След това признах тихо: – Понякога мисля, че си по- добър от нормалните. Ти си забележителен. Уникален си. Върховен.
Галантен. – Той не ме погледна. Не ми беше приятно, когато се опитваше да се скрие от мен. Стиснах ръката му. – Слушай. Те не успяха. Ножът, който ми взе, когато ме доведе тук… той си свърши работата.
Прокарах палец по пръстите му и Лев трепна. Намръщих се и вдигнах ръката му, за да я огледам.
Сърцето ми спря.
Средният пръст на лявата ръка беше подут, пурпурен и очевидно извит в неестествена посока.
– Лев, миличък – заговорих спокойно. – Мисля, че пръстът ти е счупен.
Той кимна, сякаш не му казвах нищо ново.
– Ще се оправя.
– Джеремая ли? – попитах.
Лев изръмжа утвърдително.
Въздъхнах.
– Сигурно ще ми кажеш, че не те боли.
– Не. – Той поклати леко глава. – Боли, и то много. – Обърна се към мен и ме погледна в очите. – Само че причината си струва всяка болка.
Влюбвам се в теб, Лев Леоков.
Този път неочакваната мисъл не ме изненада. Мисля, че знаех това от известно време.

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: