Цветана Генчева, превод от английски

В
ечерта започна добре. Когато научих, че смяната ми в бара ще бъде заедно с Бърди, високата афроамериканска красавица с дива прическа, вместо с Аника, ми се прииска да се развикам от радост и да започна да правя цигански колела.
Не че имах нещо против Аника, но с нея нямахме общи интереси…
освен Лев, разбира се. Пък и ми се струваше, че и по този въпрос няма да сме на едно мнение.
Мъжете се струпаха на бара в очакване да им сервираме и макар да беше натоварено, ние с Бърди държахме положението под контрол.
Тази вечер я видях как се чука с чаша за шотове с мъжете и пие непрекъснато. Направи го толкова много пъти, че се запитах как така не се олюлява. Това момиче носеше на пиене.
Така, когато група мъже донесоха шотове за всички и добавиха още един за мен, аз погледнах Бърди. Тя се усмихна и кимна. Затова се осмелих.
Взех чашата, вдигнах я към устата си и я изпих. Мъжете започнаха да подвикват и свирят, когато се задавих и закашлях.
Майко мила, това направо ме прогаряше.
Сякаш изкашлях единия си бял дроб, но намерих сили да вдигна ръце и да направя някаква гримаса, която трябваше да мине за усмивка, за да покажа на всички, че съм добре. Те викаха и аплодираха и за щастие, останаха от моята страна на бара.
Знаех, че тази вечер бакшишите направо ще валят. Мъжете имаха пари за хвърляне и с всяка поръчка ми оставяха една хубава, кръгла сума.
В тялото ми се разля топлина, започна да ми се вие свят. А това беше след първия шот.
След петия едва стоях на крака и се лашках ту на едната, ту на другата страна.
Шестият шот ме довърши.
Надсмивах се над себе си, стиснала бара, защото земята се въртеше в кръг. Опитваше се да ме всмуче.
Трябва да кажа на Лев. Това е здравен въпрос, който касае
безопасността на работното ми място.

Бърди се озова до мен, преди да разбера, че съм на пода зад бара.
– Мина, миличка, какво има?
Изсмях се високо.
– Господи, Бърди. Подът не спира да мърда. Накарай го да спре. Боли ме стомахът.
– Мама му стара – рече Бърди и се отдръпна от мен.
След минута, а може да беше и след час, тя се върна с Нас, която коленичи до мен, пое ръката ми и ми помогна да стана. Изведе ме през вратата зад бара в една от задните стаи. Помогна ми да седна и въздъхна.
– За бога, Мина, какво става, мамка му? Не трябва да пиеш, когато си на смяна. Ще имаш страхотни неприятности, ако Саша разбере.
Какво?
Замигах, за да прогоня натрапчивите бели светлини, които атакуваха очите ми.
– Но аз видях как Бърди пие шот след шот. Когато я погледнах за разрешение, тя кимна. Мислех, че няма проблем.
– Чакай, какво? – След това тя прихна. – О, мили боже. – Смехът ѝ
стана още по-силен. – Моля те, кажи ми, че Аника ти е казала за маркираните бутилки, които държим зад бара.
В този момент Аника влезе в задната стаичка.
– Добре ли е Мина? Стори ми се, че я видях как припадна.
Нас се изправи и потисна смеха си.
– Ти каза ли ѝ за специалната ни смес?
Аника се намръщи.
– Не, мислех, че ти си ѝ казала, когато я доведе за частния ви урок.
Настася не успя да се сдържи. Отметна назад глава и избухна в смях.
Аз пък избухнах в сълзи.
– Уволнена ли съм?
Аника заговори тихо.
– О, господи, тя не е знаела. – След това покри уста с ръка и се изкиска. – Тя не е знаела!
Двете се смееха високо, викаха и се превиваха. Аз пък едва сдържах сълзите, които се стичаха по бузите ми.

– Уволнена ли съм?
– Не – отвърна през смях Нас. – Не, Мина. Грешката е моя. Аз ще поема вината. Не си уволнена, честна дума.
Не ѝ вярвах. Отпуснах назад глава и ревнах.
– На Саша не му пука. – Поех си дълбоко и накъсано дъх и се раздрънках. – Защото е кретен!
Зад мен се чу спокоен глас.
– Давай, Мина. Не се сдържай. Кажи ми какво мислиш.
Обърнах се и видях как Саша се мръщи от вратата и направих единственото, което можех. Седнах на земята и ревнах още по-силно.
Настася изсумтя.
– Забравила съм да ѝ кажа за специалната ни напитка. Аз съм виновна.
Саша поклати глава.
– Това се отразява зле на бизнеса. Тя си заминава.
Нас се врътна драматично. Подсмихна се към брат си.
– Заради една грешка ли? А въпросната грешка дори не е по нейна вина.
– Проблемът не е мой, Нас – измърмори той и аз се разревах още по- силно.
– О, господи. – Седнах и се задъхах. – Моля те, не ме уволнявай. Ще направя всичко. Много те моля.
Тогава се намеси и Аника и аз останах изумена от подкрепата ѝ.
– Саш, не го прави. Тя има нужда от тази работа. – Замълча за момент, преди да продължи: – Покажи, че имаш сърце.
Саша гледа Аника дълго преди да се обърне и да излезе.
– Това е единственият шанс, който получава. Други няма да има.
Следващия път си заминава.
Обърнах подпухналото си лице, покрито с петна, към Аника.
– Благодаря – прошепнах и замигах.
За моя изненада, тя ми помогна да стана от пода и ме настани на коженото канапе. Нас ми донесе чаша вода и два аспирина.
– Все още те чака дълга нощ. По-добре легни и се наспи, пиянде такова.

Н
Виеше ми се свят и не се наложи да ме подканя втори път. Легнах и стомахът ми се стегна от негодувание заради среднощния ми избор на напитки.
– Никога повече няма да пия – изпъшках.
– Всички така разправят – измърмори тя, докато двете отиваха към вратата. Угасиха лампата и ме оставиха да се наспя след нещо, което изобщо не трябваше да се случва.
***

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: