Разграничение на податливостта към въздействие в състояние на повет, червен кантарион, вилмотова цератостигма и орех

Слабост на собствената воля, свръхотзивчивост към желанията на околните, с добротата му се злоупотребява, не може да отказва.

Слаба реализация, пасивност, слаба боля, добронамереност, угодливост, унизителна сервилност. Следва желанията на другите, а не своите собствени, отгатва очакванията на близките и не може да не ги изпълни. Оставя се да бъде подведен, за да угоди, до степен на самоотричане. По-скоро роб, отколкото съзнателен помагач.

Подчинява се на игото на друга егоистична личност: родители, съпруга /съпруг/, началник и т.н. Оставя се да бъде убеден в нещо, което всъщност не желае. Околните лесно го използват. Ниско самочувствие, оставя се да го водят, възприема несъзнателно жестове, възгледи и мнения от по-силните личности, обикновено изглежда уморен, блед и отпуснат. Не защитава интересите си, дава повече, отколкото се простират възможностите му. Подложен е на опасност да опропасти живота си.

Децата силно се влияят от похвали или укори.

Казва докогато е необходимо, но знае да каже и не, когато това се налага. Включва се пълноценно в обществото и колектива, но запазва своята индивидуалност. Работи в полза на другите незабележимо и умно, по свое вътрешно убеждение. Посвещава живота си на действителна цел.

Преди всяко решение да си постави въпроса: „какво искам всъщност да направя?" и при всяка молба или искане на околните да преценява, какви са истинските им мотиви.

Поощрения за положителна настройка: „Само аз лично съм отговорен за развитието си", „моите задачи са заложени в самия мене", „изяснявам си нещата все по-точно и ясно', „аз запазвам своята индивидуалност и се застъпвам за потребностите си".
5. ВИЛМОТОВА ЦЕРАТОСТИГМА, CERATOSTIGMA WILLMOTTIANA

Това растение, което е високо около 60 см и произхожда от Хималаите, е разпространено в Европа като градинско цвете. Цветовете му са тръбести, бледо сини и се събират през август-септември.

Принцип: Цератостигмата е свързана с принципа на вътрешната сигурност на вътрешния глас, интуицията. В отрицателното състояние възникват трудности в личната точна преценка, без това да се осъзнава. Решението е обосновано интуитивно, но рационалното мислене не го допуска, а го заменя с различни възприети аргументи и модели на поведение. Това, което е отгатнато точно чрез вътрешния глас, не може да се превърне убедено в практика. Това води до несигурност в решенията и до недоверие спрямо собствената интуиция.

Дисхармонията на цератостигмата се дължи на нежеланието на личността да приеме ролята на Висшето Аз. Вместо това се търси отговор във външния свят често в удобни теории, учения или мнения на личности от съвсем друг тип.

Хората, които се нуждаят от цератостигма постоянно досаждат на околните със своите проблеми и грижи. Типични употребявани от тях изрази са: „какво би направил на мое място?", „зная това със сигурност; но все пак не бих искал да се осланям на него”; „не вярвам това да е толкова просто".

Много хора в състоянието на цератостигма изобщо не осъзнават колко обшир­ни познания имат. Затова те трупат все повече знания, но не ги използват за работа.

По този начин те не могат да натрупат собствен опит в живота, а с това се лишават от сигурност и увереност в собствената преценка.

Хора, които безкритично се подлагат на различни модни диети, се намират в отрицателно състояние на цератостигма. Те си вредят, въпреки познанията си и често изглеждат ограничени или глупави в очите.на околните.

Който използва цератостигма, започва по-добре да разбира вътрешния си глас. Той се чувства щастлив, че изведнъж всичките му познания са налице в решител­ните моменти и му помагат в решенията, диагнозите, преценките и тълкувани­ята. Често се поражда и силното желание да сподели с другите тези познания.

Положителната страна на енергията на цератостигмата е поведение на спокойна увереност в собственото решение, което не може да бъде разколебано от чужди аргументи.

Лечители съобщават, че цератостигмата често поощрява сънищата и помага за запомнянето им.

Състоянието на цератостигма често се съчетава със състояние на едногодиш­на хрущялка или на червен кантарион.

Често причините за състоянието на цератостигма се крият в ученическите години, когато поради високите изисквания на обучението при много хора се потиска развитието на интуицията.

Недостатъчно доверие в собствената интуиция.

Недоверие в собствената преценка, постоянно се търси съвет от други. Словоохотливост, прекъсване на събеседника с изнервящи въпроси. Предоверяване в чуждото мнение. Повишен глад за информация, която се трупа, но не се използва, Собствената преценка става несигурна от мненията на околните, въпреки личното убеждение. Взетото решение се подлага на съмнение още в следващия момент. Търси се потвърждение от авторитети. Личността изглежда на околните ограничена и глупава. Пациентът се стреми към това, което е на мода, склонен е да подражава на другите. Децата са колебливи и несигурни.

Интуитивен, склонен към вдъхновение, любопитен, жаден за знания. Добре разбира, осмисля и прилага информацията. С радост споделя познанията си. Добре координира абстрактното и конкретното мислене. Води се от вътрешния си глас отстоява решенията си. Действа разумно и мъдро.

Дихателни упражнения за установяване на контакт с центъра. Допир с приро­да - тихо медитиране на открито.

Положителни мисли за програмиране: „Вътрешният глас ми говори и аз се вслушвам в него", „следвам първите си импулси", „само аз мога да реша, кое е добро за мене", „доверявам се на това, което ме боди отвътре".
6. ДЖАНКА, PRUNUS CERASIFERA

Дървото е високо 3-4 метра и е доста разпространено. Цветовете са чисто бели и са малко по-големи от тези на глога. Цъфтят през март-април преди разлистването.

Принцип: Джанката е свързана с принципа на откритостта и спокойствието. В отрицателно състояние на джанка личността се опитва да потисне принудително духовния процес на изграждане.

Отрицателното състояние на джанката е твърде крайно, то или се осъзнава напълно или протича на полусъзнателно ниво. Хората, които осъзнават отрицателното състояние на джанка казват: „имам вътрешното чувство, че седя върху буре с барут и всеки момент мога да хвръкна във въздуха" или „за мой ужас в съзнанието ми се пораждат мисли за насилие, като например да грабна нож и да пробода жена си в гърба".

В отрицателното състояние на джанка човек се страхува да не „превърти", да не загуби самоконтрол или да не полудее. Нервите са опънати до крайност, човек усеща в себе си бомба със закъснител, страхува се, че ей сега ще избърши нещо ужасно, за което после ще съжалява цял живот. Осъзнава се възникването на разрушителни сили, които ме могат да бъдат контролирани.

Участници във войните съобщават за отрицателни състояния на джанка след дълги дни под барабанен огън в окопите или след пленяване и унизителни продължителни разпити. В такива случаи личността е толкова унизена, че просто иска да се предаде. В тежките случаи съществува опасност от самоубийство. Символична картина на това състояние е средновековният образ за „изкушението на Св. Антоний", където силите на ада се опитват да победят светеца.

От психологическа гледна точка причината за отрицателното състояние на джанка се крие в страха от загубване на вътрешния контрол над себе си. Човек се опитва да потисне образи от подсъзнанието, които не би могъл да понесе. Езотериците допускат възможността за въздействие на карма чрез злоупотреба със сили от други форми на съществуване.

Друга интересна езотерична мисъл във връзка с нарасналата честота на състоянието джанка в днешно време е, че все повече фини и неясни души се въплъщават на тази планета, обхваната от хаос, експлоатация и отравяне. Конфликтът между тяхната същност и фина структура от една страна и отношенията в околната среда - от друга, довежда до хронично състояние на джанка, което при тези, в повечето случаи млади хора, се проявява външно чрез напрегната разсеяност.

В процеса на духовното развитие може да се стигне до отрицателни състояния на джанка преди взимането на важни решения. В съзнанието нахлуват размиващи и разрушителни представи, без да се стига до описаните по-горе екстремни чувства.

В отрицателното състояние на джанка личността се е откъснала напълно от водачеството на своето Висше Аз. Затова тя не може да се справи с по-значител­ните сили, които се зараждат в нея. Тя реагира със страх, отсъства разбирането на закономерността, че при всяко духовно издраждане се активират не само положителните изграждащи сили, но и тяхната противоположност - отрицател­ните сили на разрушението. Личността се опитва със страх да задържи тези сили в подсъзнанието, но натискът поражда противодействие.

В момента, когато личността се подчини на водачеството на своето Висше Аз, тя излиза от хаоса и тъмнината и навлиза в светлината на своето истинско утвърждаване, към все по-висше познание. Освобождават се огромни енергийни резерви и така става възможно да се понасят вътрешните и външни противоре­чия, които съсипват други личности. Пример за положително състояние на джанка са хората, които са преминали през „ада на войната" или са прекарали десетилетия в лагери, без това да съсипе личността им.

В положителното състояние на джанка човек може да се потопи дълбоко в своето подсъзнание и да извади оттам натрупаните познания и представи, за да ги осъществи на практика. Личността може спокойно и уверено да борави с големи сили и да направи гигантски крачки в развитието си.

На практика положителното състояние на джанка настъпва понякога още при първото приемане на есенцията.

Отрицателното състояние на джанка не винаги се открива лесно по външни признаци. Екстремните състояния често се проявяват в привидно спокойствие, съчетано с леко втренчен, немигащ поглед.

Джанката се прилага с успех при деца с нощно напикаване. Те се контролират през деня толкова силно, че едва през нощта, когато отпадне съзнателния контрол, дават път на страховете си, изразяващи се със спонтанно пускане на урина.

Джанката е подходяща за пациенти, които са лекувани за натрапливости, налудни идеи и психози, и се страхуват да не попаднат отново в болницата; подходяща е и за хора, обладани от мисъл.за самоубийство.

Преди да препоръчаме на такива пациенти джанка трябва да се уверим, че те се лекуват от лекар-специалист. Лекарите съобщават, че джанката успешно подпомага лечението при болестта на Паркинсон и при други подобни неврологични заболявания. Добър подпомагащ ефект е установен и при лечението на наркоманиите.

Разграничение на страховите състояния при желтак и джанка:

Обикновен желтак: силен страх при точно определени обстоятелства. Стра­хът се демонстрира външно.

Джанка: страхът от собствените подсъзнателни конфликти се задържа, кол­кото е възможно повече вътрешно. Пациентът се стреми да скрие страха.

Джанка - ключови симптоми

Страх от: „вътрешно превъртане", загуба на разум, „душевни къси съединения", необуздани темпераментни изблици.

Чувство на душевен застой, борба за себевладение, отчаяние, предчувствие за пред­стояща нервна криза. Страх да не направи нещо ужасно против волята си. Въпреки нормалната психика възникват импулси към насилие. Страх от неконт­ролируеми душевни сили, от полудяване, от изпращане в болница. Чувство, че седи върху буре с барут. Желание да свърши с всичко, налудни и натрапчиви идеи. Изключително вътрешно напрежение и сковаване, изразяващо се в непрекъснато ходене напред-назад и в принудително самонаблюдение. Внезапни, неконтролируеми изблици на ярост, особено при деца - те се хвърлят на пода, удрят главата си в стената и т.н. Родителите се страхуват, да не би да накажат детето незаслужено или да не го малтретират.

Кураж, сила, спонтанност. Потапяне дълбоко в собственото подсъзнание и извличане па придобит опит и познания за реализиране в живота. Големи душевни силови резерви. Може да устои на големи физически и психически издевателства, без да пострада психически. Трупа познания от духовната сфера, разпознава целта си в живота и може да прави гигантски крачки на развитие.

Да събере смелост за отваряне и за действие. Скокове във вода от триметровия трамплин. Внасяне в живота на спонтанност и елементи на игра. Упражнения йога за хармонизиране на щитовидната жлеза.

Поощрения за положително програмиране: „освобождавам старите представи", „разполагам със силите си", „оставям да ме води моето вътрешно чувство", „изпълнявам целта на живота си".
7. ПЪПКА ОТ КОНСКИ КЕСТЕН, AESCULUS HIPPOCASTANUM

Декоративното дърво е познато на всички и освен пъпките, които под лепливия слой от 14 ципи крият цветовете и листата, се използват и цветовете (виж т. 35).

Принцип: Пъпката от конски кестен е сбързана с душевните потенциали на учението и материализацията. В отрицателно състояние на кестенова пъпка човек трудно съгласува вътрешния свят на мислите си с материалната действителност.

В отрицателно състояние на кестенова пъпка човек е склонен да прави винаги една и съща грешка и цял живот не е в състояние да се поучи от това. Например една жена купува винаги розови блузи, въпреки, че многократно е разбрала, че това не й подхожда. Тя има вече пет такива блузи в гардероба си и никога не ги облича. На въпроса защо постъпва така отговаря смутено: „наистина не зная, смешно е, но този цвят винаги ме привлича...".

Подобен е случаят с мъжа, който винаги общува със своенравни, червенокоси жени, въпреки, че те не му подхождат по темперамент и характер. Когато го запитат, не е ли възможно да направи друг избор, той отговаря наивно: „и аз се питам същото, но нещата винаги се объркват", след което веднага повтаря грешката си.

Хората в състояние на кестенова пъпка не напредват външно, понеже вътрешно се движат с ракетна скорост. В главата си те често са две крачки по-напред, отколкото в действителността. Те приличат на човека, който пише книга и още при първите една-две глави започва да съставя планове за втора и трета книга. По този начин става много съмнително, дали книгата му изобщо ще бъде дописана до края.

В отрицателното състояние на кестенова пъпка човек трудно прави оценка и не може да използва опита си за бъдещето. Повтарянето на нови и нови опити и заблуди го вкарва в задънена улица. При това тези хора често пъти не страдат от оформилото се положение на нещата.

В живота може да се случи тези хора да боледуват физически, с периодични повторения, например от пристъпи на мигрена, които се появяват винаги при едни и същи спорове на една и съща тема с определен партньор. Друг пример е язвата на дванадесетопръстника, която точно, като по часовник, се обажда при определени професионални стресови обстоятелства. „Какво да се прави ", примирява се пациентът в отрицателно състояние на кестенова пъпка и си купува пак хапчета, вместо да се опита да промени професионалната ситуация. Човек в това състояние прилича на състезателен кон с капаци на очите, който винаги тича срещу едно и също препятствие и се спъва в него. Отвън това изглежда като част от филмова лента, която непрекъснато се повтаря. Действие няма, развитието е спряло, филмът може да продължи само ако жокеят слезе от коня и разгледа препятствието, за да прецени, какбо може да се направи по същество. В момента, в който той направи изводите си, препятствието е преодоляно без проблеми и действието във филма може да продължи.

Външният наблюдател понякога има чувството, че хората под знака на кестеновата пъпка бягат сами от себе си и си налагат да не се занимават с миналото си и изобщо с живота си. Така те губят опита от миналото и остават винаги с празни ръце. Те не намират опора за решенията си, да не говорим за обобщени принципи, върху които биха могли да изградят бъдещето си.

Изглежда така, като че ли личността се противопоставя по детски на своето Висше Аз, не признава водещата му роля и понякога просто отхвърля уроците на живота. Така тя се отдалечава с упоритостта си от същинския енергиен процес. Тя принудително следва своя собствен път вместо да се открие и да се остави да бъде носена от по-висшето енергийно явление.

В отрицателното състояние на кестеновата пъпка човек трябва да се научи да плува с рибното ято напред, срещу течението, вместо да кръжи някъде по средата, като в малък собствен аквариум. Човек трябва да разбере, че без миналото не може да навлезе в бъдещето, защото то е само отражение на миналото, а същинското развитие се осъществява днес, в настоящето. Затова не можем да избягаме от миналото си, то винаги и отново ни напомня за себе си.

Състоянието на кестенова пъпка изглежда е твърде младежко енергийно състо­яние. И в действителност, кестеновата пъпка доста често се прилага за лечение на деца.

Децата от този тип правят впечатление на разсеяни и невнимателни, но без да блуждаят с мислите си, в мечти и фантазии, както децата от типа на повета. Те просто не забелязват много неща, затова например забравят редовно сандвича си за училище и затова написват погрешно при диктовките винаги едни и същи думи; така те изостават от нивото на своите съученици. „Детето малко изостава", казват родителите и не забелязват, че то в момен­та живее в съвсем друго време и пространство. То не може да координира вътрешния си живот, протичащо отчасти в по-висша сфера на трептения, с честотата на трептения на околната среда. С опитите си да върнат прину­дително детето в „нормалната" реалност, родителите постигат обратен резултат: то става още по-несигурно, реагира несръчно и външно изглежда глупаво. Ако родителите прекратят натиска си и се опитат да попаднат в съзвучие с честотата на трептенията на детето, то това трябва да стане в неговото пространство. Тогава дарбите на детето ще се развият по неговите собствени закони и, както показва опитът, то в кратко време прави бързи крачки на развитие.

Пъпката от конски кестен помага за по-доброто координиране на вътреш­ната мисловна дейност с материалните предпоставки на действителността. Човек научава бавно, но сигурно да наблюдава явленията, спокойно и без притеснение. Той започва да извлича полза за бъдещето от своя собствен опит и от опита на другите. Той съумява да гледа на себе си от известно разстояние и да се преценява така, както го преценяват другите хора. Така той създава предпоставките за натрупване на жизнен опит и за придобиване на вкус към живота.

Правят се винаги и отново едни и същи грешки, защото опитът не може да се осмисли и от него не може да се извлече поука.

Изпада се винаги в едни и същи затруднения, водят се все същите спорове и т.н. Поуките от живота се натрупват много бавно поради липса на интерес, равнодушие, липса на наблюдение или вътрешна пасивност. От собствения опит се извлича малко полза, той не се осмисля. Търси се нещо ново, преди да се изпита вече усвоеното. Въобще не се стига до идеята, да се използва чуждия опит. Понеже човек в мислите си е винаги.избързал с две крачки напред, то той реагира в сегашната ситуация невнимателно, нетърпеливо или незаинтересо­вано.

Човек има чувството, че управлява автомобил с прекъсващ мотор.

Пациентът оставя у другите впечатлението, че е безотговорен и наивен, че се учи бавно и с прекъсвания, че е със забавено развитие.

Това състояние може да се съпровожда от периодически физически заболява­ния, например мигренозни пристъпи, периоди от засилено акне, други пристъпни заболявания.

Потенциал в трансформирано състояние

Вътрешното превключване става лесно, учението протича леко.

Духът е жив и бодър, учи се и чрез наблюдение върху поведението на другите. Събитията в живота се следят внимателно, особено точно се наблюдават отрицателните явления и собствените грешки. Вниманието е насочено винаги в настоящето и всеки опит служи за вътрешно обогатяване. От ежедневния опит се извлича най-доброто. Човек разглежда себе си и своите грешки от известно разстояние, от гледна точка на околните.

Подпомагащи препоръки за състоянието на кестенова пъпка

Всяка вечер да се прави вътрешен анализ на изминалия ден: „какво ново научих днес?", „какво трябва да направя по друг начин следващия път?"

Работа със земя, например градински дейности, грънчарство и други.

Поощрения за положително програмиране: „от всеки опит научавам нещо ново", „все по-рано отгатвам какво ще ми се случи и все по-добре предугаждам възможните грешки", „виждам нещата такива, каквито са в действителност", „вътрешното ми спокойствие ме държи в настоящето".

Високото до 90 см, разклонено растение е доста разпространено по каменисти и тревисти терени, угари, край пътища, по песъчливи почви. Звездовидните, ясносини цветове се отварят само по няколко наведнъж. Те са много чувствителни и увяхват веднага след събира­нето.

Пример: На семейното тържество деветгодишната дъщеря приема гостите, облечена в нова рокля и изглежда много добре с русите си коси. Гостите й отдават нужното внимание и тя се чувства като филмова звезда между тях. Но постепен­но възрастните се увличат в своите разговори и вниманието към нея намалява. Тя се опитва да се задържи в центъра на интереса, като сервира и се движи от група на група, но не успява много. Когато в 12 часа майката иска да я изпрати в леглото, та се държи невъзпитано, избухва в плач и с това отново привлича вниманието на гостите върху себе си. Това е типичното поведение на детето от типа на цикорията.

Много деца се нуждаят от цикория. Още от люлката те се стремят да привлекат вниманието на околните върху себе си с плач. Те реагират остро, ако ги оставим сами. Когато пораснат и плачът вече не помага, те прибягват до други трикове - служат си с всички средства: от ласкателството и прекомерното послушание, до симулирането на болести, до малки изнудвания, като например „ще напиша домашните си работи, ако утре ме освободите от гимнастика".

Цикорията олицетворява отрицателно душевно състояние, което не може да остане незабелязано и при което околните винаги са въвлечени енергийно. То се среща и при двата пола, както и във всички възрасти и във всички случаи на преден план излизат стремеж към влияние, претенции, упорита привързаност към идеи, предмети и чувства.

Наблюдавайте, например как двама прочути тенори общуват на някой прием. Те са външно подчертано дружелюбни, колегиални и дори особено разположени. Но в тях личи малкото Аз, което ревниво дебне, дали другият няма да получи повече внимание и симпатии. И това е типичен случай на цикория.

Хора в отрицателно състояние на цикория имат силно подчертано поведение на очакване. Често отдалеч им личи, какво искат. Класическият пример на отрица­телното състояние на цикория е поведението на „свръхмайката", която обвързва децата си с невидими пипала към себе си. При слабоволевите деца това може да има отрицателни последици за цял живот, В постоянните си грижи за всичко, което се отнася до семейството й, а и до кръга на познатите й, тя се намесва във всичко, организира, насочва и командва като маршал на бойното поле. Винаги нещо поправя, предлага или критикува. Мотото й е: „казвам това само за твое добро".

Характерите от типа на цикорията охотно се разпореждат с чувствата и живота на своите близки, изпитвайки известна гордост от това. Майките от този тип всъщност се чувстват добре само в кръга на „своите малки" и техните, вече порядъчно възрастни деца, трябва редовно да присъстват на празниците, а ако проявяват нежелание се телефонира дотогава, докато се съгласят.

Не за всички деца е лесно да се освободят от тази заробваща майчина любов. Някои синове, а и техните семейства, остават десетилетия под нейното влияние и пропускат важни стъпки и възможности в живота си. Ако някое дете въпреки всичко намери сили да се освободи, майката от типа на цикорията открито изразява разочарованието си: „и това след всичко, което съм направила за него".

Въпреки примера с всеотдайната майка, не трябва да мислим, че отрицателно­то състояние на синя жлъчка се среща по-рядко при мъжете. Така например, едва ли съществува юрист, който да не е в това състояние.

Зад всяко състояние на цикория се крие дълбока душевна неудовлетвореност, вътрешна празнота и чувството, че тази страдаща личност никога не е била желана и никога не е била обичана истински. Не рядко зад това състояние стои прекарано без обич детство. Някои описват това чувство като черна дупка или буре без дъно, които всякога и отново трябва да се пълнят с внимание, признание и самоутвърждаване. Тази потребност се задоволява при отрицателното състо­яние на цикория с използване на силна воля и манипулативна сръчност. Понеже в това състояние на празнота личността не може да дава обич, тя страда от вътрешна несигурност и от най-различни страхове от въображаеми загуби. Ако все пак, въпреки липсата на чувства, се активират положителни емоции, те принудително имат характер на инвестиция: „аз бих те обичал, ако...". Една английска специалистка по методите на д-р Бах изразява отрицателното състо­яние на цикория като: „изискващата майка" (за разлика от отрицателното състояние на калуна - „изискващото дете").

При хората от типа на цикорията има потенциал от голяма вътрешна сила и истинска способност за обич. Те могат да се събудят, ако личността е готова да направи обрат.Тя трябва да разбере, че черната дупка може да се запълни само от бликащия вътре в нас избор на любов, който непрекъснато струи от душата ни. Когато хората от този тип започнат да служат безкористно на другите, следвайки поривите на душата си, те усещат бликането на избора на божествената любов и изпълването си със сила и сигурност. Тогава вече не е нужно да принуждават другите към внимание и благосклонност - те идбат от само себе си. И тези отношения остават постоянни, защото изворът вътре в душата остава неизчерпаем.

Самият д-р Бах сравнява положителното състояние на цикория с първичния тип на майката, с потенциала на „всеобщото майчинство", който е заложен във всеки човек в латентно състояние, независимо от пола. Езотериците допускат хипотезата, че големият брой хора в отрицателно състояние на цикория се дължи, на това, че този тип на майката е изключен от съзнанието и там остава само представата за „девата", която е въплътена, например в Дева Мария.

В положителното състояние на синя жлъчка голямата майчина енергия може да бъде много полезна и самоотвержена, без да очаква отплата или да я изисква вътрешно. Тя излъчва топлина, доверие и сигурност, чрез които околните се чувстват защитени.

В практиката обикновено се натъкваме на майчини проблеми при състояни­ето на цикория, съпровождано от множество физически признаци, като напри­мер болестни явления на задържане, натрупване на енергия в долните части на тялото, физически симптоми на емоционално и душебно отравяне. В древния Египет синята жлъчка е смятана за чернодробно лекарство.