ЕДНОГОДИШНА ХРУЩЯЛКА, SCLERANTHUS ANNUUS

Високото от 5 до 70 см храстовидно или пълзящо растение расте със своите преплетени стъбла по ниви и синури, на пясъчни и силикатни почви. Цъфти от юли до септември с малки бледо - до тъмнозеле­ни цветчета, събрани в главици.

Който е наблюдавал, как скакалецът при най-малко движение наоколо прави големи скокове насам и натам, може да разбере, как се чувства вътрешно човекът в отрицателно състояние на хрущялка. Един външен импулс е достатъчен, и човек реагира - веднъж по един и в следващия миг по съвсем друг начин. Днес той намира новите си съседи много привлекателни и се сприятелява с тях, но утре вече не може да ги търпи и би искал просто да затръшне вратата пред носа им.

Тази вечер той твърдо е дал съгласието си за покупка на обща вила заедно с приятели, но сутринта трескаво звъни по телефона, за да се откаже. След това се оставя отново да го убедят, и това продължава така няколко пъти, докато приятелите му си намерят по-стабилен партньор.

В отрицателно състояние на хрущялка човек е като везни, които са в непрекъснато движение от едната до другата крайност - от възторг до униние, от трескава активност до апатия. За идеята той днес е огън и пламък, а утре няма никакъв интерес. Това колебание в мненията или настроенията създава у околни­те впечатление за несигурност и ненадеждност.

Девойката, която не може да се определи към един от двамата кавалери е класически тип на хрущялка. Когато е с тях поотделно, тя харесва определени качества у всеки от тях, но оставайки сама с мислите си не може да вземе решение месеци наред. В това състояние тя не търси съвет нито от родители, нито от приятели, понеже, за разлика от състоянието на вилмотова цератостигма, тук се търси самостоятелно решение, независимо колко дълго може да трае това.

Често тази вътрешна колебливост се манифестира и външно, чрез нервни или прибързани жестове. Правят се много излишни движения. Децата от този тип правят много движения, а жените сменят няколко пъти дневно тоалета си, в съответствие с тяхното настроение.

Пациентите в това състояние объркват лекарите, понеже признаците на тяхната болест пътуват по цялото тяло.

Липсата на вътрешно равновесие се проявява понякога и външно: появяват се смущения на равновесието, морска болест или оплаквания от възпаление на вътрешното ухо. Колебанията в настроението се отразяват и като противопо­ложни прояви на организма: запек и диария, повишена и понижена температура, ниско/високо кръвно налягане, силен глад и безапетитие. От тази гледна точка едногодишната хрущялка може да бъде от полза при бременността.

Някои лечители са на мнение, че предразположението към отрицателно състояние на хрущялка може да възникне през първите два-три часа след раждането, ако детето попадне в хаотична среда и се сблъска с твърде много впечатления наведнъж.

Заблудата при състоянието на хрущялката се състои в нежеланието на личността да се подчини на ръководното начало на своето Висше Аз. Отсъства правилната целенасоченост на душата, която дава мярка, сила и посока. Липсата на правилна ориентировка дава възможност за различни въздействия, които тласкат душата от единия до другия полюс. Тя губи ценно време и енергия и тъпче на едно място в развитието си.

В отрицателното състояние на хрущялка човек трябва да направи всичко, за да може душевно и физически да намери своя собствен център, да установи свой собствен ритъм. Първият опит в тази насока трябва да бъде избягването на крайностите както в положителното, така и в отрицателното, за да се намери златната среда. След това поведението трябва да се движи като въжеиграча на въжето, който коригира ритъма и колебанията на движенията си, за да може леко да достигне целта си, концентрирано и с поглед напред.

Тази лекота, която се дължи на голяма вътрешна сила, често е характерна за хората в положително състояние на хрущялка. Те взимат своите решения с изумителна точност и в необходимото време. И както въжеиграчът все повече разнообразява своята игра, така и тези хора разкриват душевно все повече възможности в живота си, без да губят равновесие. Вътрешната им непоколебимост, спокойствието и решителността действат на нервозните хора наоколо успокояващо и положително.

Нерешителност, колебание между крайни решения, вътрешна неуравновесеност. Мненията и настроенията се променят внезапно в пълната противополож­ност.

Нерешителност поради вътрешно неспокойствие, мислите непрекъснато се колебаят между две възможности. Противоположни колебания на настроението: плач и смях, възторг и униние. Приема много външни импулси и скача като скакалец с мислите си тук и там. Поради непостоянството във възгледите изглежда в очите на другите ненадежден. Липсва вътрешна мярка, няма равновесие, изпада в нервни кризи. Човекът в това състояние не може да се концентрира, скача от тема на тема, поради вътрешната колебливост губи много време и пропуска в живота и професията си някои добри възможности. При вътрешен конфликт не се съветва с другите, а се опитва сам да намери решение. Жестикулира неадекватно и рязко.

Липсващият баланс на енергия може понякога да намери израз във физически прояви, като например резки колебания между активност и бездействие, колеба­ния на телесната температура, симптоми, които се простират по цялото тяло – веднъж боли тук, утре там. Могат да се проявят още смущения на равновесието от всякакъв тип, болест на пътуването (с кораб, автомобил, самолет), смяна на безапетитие със силен глад, след диарията следва запек, бременността се съпровожда от повръщане и още много други.

Потенциал в трансформирано състояние.

Добра концентрация и решителност, запазва вътрешно равновесие при всички обстоятелства. Всестранност и гъвкавост, разкрива все повече възможности в живота си. Взима решения веднага и с поразителна точност. Присъствието му действа успокояващо върху околните.

Да не се преувеличава нищо и да избягва крайностите. Вместо вътрешните колебания в зиг-заг, да се стреми към линия с по-малки отклонения. Да прави дихателни упражнения, които укрепват центъра и да остави нещата да следват своя естествен ход. Да упражнява предпочитани физически занимания, при които се изисква равновесие и сръчност: ролкови кънки, кънки на лед, жонглиране.

Високото от 15 до 30 см лилиево растение с тесни и дълги листа с бяла ивица В средата се среща по горски поляни и открити места. Цветовете са снеожобели отвътре и имат зелени ивици отвън, цъфтят през април и май и се отварят само на слънце.

Гарванският лук помага при всички последици от физически, душевен и духовен шок (този шок няма нищо общо с медицинското понятие), независимо от това, дали душевната травма е възникнала още при раждането или едва вчера, от защипване на пръста във вратата на автомобила.

Гарванският лук е най-важният цвят от комбинацията за спешна помощ, понеже той обединява действието на други четири вида цветни есенции. Той неутрализира шокиращите въздействия и по този начин отново дава ход на възстановителните механизми на тялото.

Под „шок" се разбира тук онова пряко енергийно въздействие, което нашата енергийна система не може да неутрализира и отговаря с нарушение на равновесието, независимо от това, дали то е осъзнато от личността или не. В енергий­ната система се задържа всеки „шок" и причинява известна парализа в обхвата на своето въздействие.

Почти всеки човек преживява в течение на времето душевни травми, с които той не може да се справи. Някои от тях се проявяват веднага във физическото тяло. Така например, на една козметичка прекратили внезапно договора за наето­то помещение. От този момент нататък тя получила силни смущения на слуха, докато била излекувана с есенция от гарванския лук.

Други „шокове" се проявяват едва след месеци или години. Възникналото след години заболяване, например артрит, може да бъде свързано с причината само след грижливо проучване.

Различните така наречени психосоматични заболявания се причиняват, както е известно, от неовладяни енергийни травми, понеже всяка личност реагира индивидуално със своя специфична органична слабост.

Отрицателното състояние на гарвански лук по-рядко се проявява като типич­на черта на характера. Хората в това състояние изглеждат често фини и леко потиснати. Те говорят тихо и гласът им затихва още повече към края на изречението. Движат се бавно и понякога имат влечение към магичното и мистич­ното. Съществуват предположения, че при хората от този тип е налице дребно, съдбоносно обременяване, при което играят роля магия, болезнено честолюбие и употреба на дроги.

Душевната заблуда при това състояние се крие във вътрешната съпротива на личността да участва активно в живота.

Вместо да играе ролята си в живота под режисурата на своето Висше Аз, личността се отдръпва от нежеланите за нея неща, затваря се. По този начин се блокират вътрешните фини системи и информацията не преминава през различ­ните нива на енергия. Последицата от това е, че при най-малкото енергийно въздействие системата се претоварва и е като парализирана. Все повече малки части от нея излизат от строя.

Есенцията от гарвански лук събужда личността от нейния душевен унес и я връща към нейното Висше Аз. Тя съживява енергийните връзки, особено в нервната сфера. Личността установява връзки на всички нива, става по-активна и отново може да поема нормални енергийни натоварвания. Жизнеността й нараства, духът й се избистря и тя придобива вътрешна сила.

В ежедневната практика често се употребява есенция от гарвански лук, защото никой днес не е защитен от шокиращи въздействия. Когато използваната до момента комбинация не е дала достатъчен резултат, трябва да се помисли освен за джел и клонеста овсига, още и за гарвански лук. Възможно е системата да е претърпяла неосъзнат шок, който блокира всичко. Тук гарванският лук ще подейства като катализатор.

Като подпомагащо лечение при неподатливите на въздействие психосоматич­ни заболявания гарванският лук често е оказвал поразителен ефект, особено когато е прилаган редовно и продължително - често пъти за няколко месеца. Много често гарванският лук е помагал при чувство за напрежение в гърлото и при нервни смущения в гълтането, т.е. при „шокове" в тази област. При явления на загуба на слух, зрение или при смущения в хода и невъзможност да се захване с нещо, трябва винаги да помислим за гарвански лук.

Хората, които в живота си са употребявали много транквилани приспивателни и пр., получават много добри резултати от прилагането на гарвански лук в комбинация с киселица.

При новородените се препоръчва гарвански лук заедно с орех срещу шок при раждането, за пренагласа към нова форма на съществуване. Някои лечители препоръчват, тази смес да се прибавя към водата за изкъпване на детето.

Гарванският лук е помагал понякога на жени с особено силни менструални кръвотечения. Понеже всяка менструация може да се разглежда като едно малко раждане или като един малък шок.

Необходимо е да се познава съществената разлика между нокът и гарвански лук:

Нокът: Несъзнателно нежелание да се възприеме някакво минало събитие.

Гарвански лук: Невъзможност да се преодолее едно нараняващо преживяване.

Гарвански лук ключови симптоми.

Последствия на физически, душевни или духовен шок, независимо от давността на събитието. Гарванският лук се явява „Утешител на душата и успокоител на болката" (д-р Беч).

Чувства се нещастен и тъжен, парализиран от грижи след разочарования, лоши новини, злополуки и други шокиращи събития. Те могат да датират още от детството и могат да бъдат неосъзнати. Неприятните преживявания остават дълго в съзнанието. В тежки моменти не може да приеме утеха. Трудно му е да се справи вътрешно с преживяното.

Възможни са някои съпровождащи явления от страна на тялото: колеблива походка, безчувственост, дрезгав глас.

Изумява го безочието на някои личности.

Вътрешна активност, духовна яснота и вътрешна сила. Добро приспособяване на нервната система към енергийните промени. Бързо възстановяване на силите.

Не е възможно подпомагане в острото състояние. За късните последици може да се използва лимфен дренаж, както и лечебни методи срещу енергийни травми.

Расте в открити, светли гори, върху рохкави, влажни почви. Дърво­то става високо до 20 м. Пухкавите, силно уханни цветове се появя­ват след разлистването, през юни-август, т.е. по-късно от цъфтежа

От гледна точка на силата на страданието, отрицателното състояние на кестена е едно от най-тежките. Но и то не винаги се проявява външно така драматично, както посочихме по-горе, а протича на вътрешни нива, които до голяма степен остават неосъзнати от засегнатия.

Това отрицателно състояние е онзи момент, в който личността остава съвсем сама с опрян до стената гръб и се чувства напълно безпомощна и беззащитна,като пиленце, изпаднало от гнездото си. Човек виси в нищото между небе и земя, като парашутист, който не може да отвори парашута. Той се е борил без да се оплаква и смело се е надявал, но сега вече е на края и е с празни ръце. Няма вчера и утре, има само празно и отчаяно настояще. Човекът е убеден, че часове само го делят от срутването на бента.

Отрицателното състояние на кестен е част на истината, на най-силната конфронтация на личността със себе си, на последния й опит да се противопостави и защити срещу решаващо вътрешно превръщане. Това е нощта, без която не може да дойде денят.

Силата на страданието изглежда надхвърля човешките възможности, граници­те на издръжливост са разтеглени до крайност. Това става за да се разчупят всички стари структури на личността и да бъдат отхвърлени, за да направят място за нови измерения на съзнанието.

Кестенът полага винаги начало на решителни стъпки на развитие, като например избавлението от дългогодишно разрушително партньорство. Често състоянието на кестен стои като пазител на прага в началото на истинско духобно развитие. Човекът разбира, какво значи да си сам и че само след това отхвърляне ще може да намери пътя към друго ниво на съзнанието и дори към Бога. Той разбира, че му се отнема всичко, за да може с празни ръце да поеме новото, което идва към него; че трябва да се пожертва изцяло, за да може да се роди напълно обновен.

В Библията пише: „когато нуждата е най-голяма, Божията помощ е най-близко" това описва много добре действието на кестена. Положителното състояние на кестен е състоянието на упование на Бога, въпреки най-тежките вътрешни противоречия, моментът, в който се изслушват молбите за помощ и могат да станат чудеса. Кестенът помага да се преминат болезнените фази на превръщане, без да пострадаме от това.

Хората в отрицателно състояние на кестен винаги се стараят, също както при камшик, да скрият своето вътрешно отчаяние от своите близка Те дори и в моментите на най-тежка депресия никога не стигат до идеята да приключат с всичко - за разлика от джанката.

Затова на практика не винаги е лесно да се разпознае отрицателното състояние на кестен. Характерни указания за това са изказванията от типа на: „изчерпах всичките си възможности" или „вече не зная, какво ще стане по-нататък".

Истински характери от типа на кестена не се срещат често. Развитието на подобни хора обикновено е белязано от изключителни външни събития, които се преживяват от тях не винаги със страдание, но се възприемат по правило с изключително вживяване.

Най-дълбоко отчаяние. Човек мисли, че са достигнати границите на онова, което човек може да понесе.

Човек възприема положението си като безнадеждно и не знае какво да прави. Има чувството, че е достигнал крайните граници на издръжливостта си. Състояние­то е гранично - човек се чувства напълно загубен в пълна празнота и изолация. Душевното състояние е изключително критично - „тъмната нощ на душата". Хората в това състояние не смятат, че е възможно човек да понесе толкова много и мислят, че Бог ги е забравил. Загубена е всяка надежда (по-тежко отколкото при европейския улекс), но това не се показва навън. Човек е убеден, че сега трябва да дойде нещо съвсем ново.

Прозрение, че стои с празни ръце на прага на нови хоризонти. Бил е загубен и сега е намерил отново себе си. Възкръсва като птицата феникс от пепелта. Разпознал е шанса да изживее коренна промяна, започнал е пътя към себе си. Вярва отново, има лични причини да вярва в Бога.

Да размишлява върху принципа на усъвършенстването чрез страдание на тази

Мисли за положителна настройка: „трябва да има нощ преди да дойде денят", „през пропастите към звездите", „когато нуждата е най-тежка, Божията помощ е най-близко", „моята същност е неразрушима".

31.ВЪРБИНКА, VERBENA OFFICIALIS

На училищна екскурзия малкият Петър е избран от учителя да съобщава времето по часовника, за да се изпълни точно програмата на пътуването. Той се залавя възторжено с тази задача и иска да я изпълни не сто (а ако може - сто и шестдесет) процента. Ако учителят го погледне случайно, той незабавно съобщава колко е часът. Ако съучениците му вървят бавно, той ги пришпорва да бързат, защото е много важно да си точен. Така той не успява да си почине, винаги е в напрежение и си спечелва накрая прякора „часовникът". Това е ранният пример за характер от типа на върбинката.

В хората от този тип гори вътрешен пламък, обикновено положителна идея, която ги завладява изцяло и те не намират покой, докато не убедят своите близки в правотата й. Председатели на благотворителни дружества или на здравни заведения, които жертвуват личния си живот, свободното си време и дори понякога нощите си за „доброто дело" като не се плашат от никакви затруднения, са под знака на върбинката. Те са винаги на разположение и се чувстват като артисти, верни на своята роля. Опитват се да спечелят всеки срещнат за тяхното дело с мисионерско усърдие - понякога с успех, понякога не. Те се борят твърде много в полза на доброто и приличат на способни и упорити адвокати, които засипват с барабанен огън от аргументи своите опоненти и нямат нищо общо с тактичните дипломати, които оставят и другата страна да каже мнението си.

Чрез това, в повечето случаи ненужно изразходване на волеви сили, те в течение на времето надхвърлят своите резерви. Вътрешно и външно те са нервни и напрегнати и реагират с раздразнение, когато нещата не се развиват така, както те са си представяли. Това ги подтиква към още повече усилия, към влагане на всичките им възможности. Те не си позволяват минутка почивка през деня и почти не спят през нощта, надхвърлят възможностите си и постоянно подкопа­ват по този начин здравето си. Често те внезапно се разболяват, например от грип, защото тялото им е изчерпало защитните си сили.

В отрицателно състояние на върбинка някои хора са вътрешно толкова възбу­дени, че почти не могат, дори да биха искали, да си починат физически. Мускулното им напрежение се проявява в мимиката и начина на физическа работа - с максима­лен разход на енергия. Те хващат например молива така, че често го счупват. Когато изкачват стълби се чува шум като от войнишки ботуши.

Хората от типа на върбинката изразходват своята енергия навън и - за разлика от типа на изворната вода - понякога искат принудително да поведат другите към щастието им. Това са вътрешни революционери, които „в справедлив гняв за добрата кауза отиват на барикадите", без да забележат, какви усложнения причиняват. Това са скитащи проповедници, хора със съзнанието за мисия, които не знаят „да държат устата си" и са готови да отидат зад решетките за идеята. Като една крайност може да се посочи студентът, който за идеите си се залива с бензин и се запалва пред обществото. За съжаление, тези хора често причиняват повече вреда, отколкото полза на начинанието и бързо биват отхвърлени като фанатици. В това се състои трагичността и заблудата на отрицателното състояние на върбинка.

В това състояние личността следва повика на своята душа и затова временно е заредена с твърде много положителна енергия. Но личността и тялото не могат да се справят с нея, опитват се да я използват, без да имат необходимия опит и знания относно закономерностите във връзка с нея. Личността се опитва „да направи нещо" с тази изобилна положителна енергия според своите ограничени представи, вместо да я остави да действа сама. С други думи, тя се опитва да прекара дебела струя вода през твърде тесен маркуч.

И така, личността трябва да научи, че тази енергия не е дадена, за да бъде прахосвана безразборно по собствена воля, а трябва да действа концентрирано. Личността трябва да се грижи и за тялото си - склада на тази енергия, а не да го съсипва. Трябва да разбере още, че натискът предизвиква противонатиск и че добрата идея не трябва да се налага със сила, „да се продава", а действа далеч по- убедително, ако самата личност е олицетворение на тази идея и се отъждествява с нея.

В положителното състояние на върбинка личността се е научила да обуздава своето нетърпение и целенасочено да използва своята енергия. Тя изпълнява своите задачи, но е винаги готова да чуе и други мнения и да промени становището си, ако я убедят. Мислите й се движат в по-широки рамки. Без затруднение успява да привлече и ентусиазира другите чрез своето вътрешно убеждение.

Лозата и върбинката се различават решително в следните отношения: