Цветолечение метхилд шефер по метода на д-р Едуард Бах предговор към българското издание

В характеристиките на цветовете, освен ботаническите кратки описания се дават сведения и за действието и приложението на 38-те цвята на д-р Бах. Под понятието „принцип" тук се разбира духовната същност на цвета, която отговаря на определени душевни качества.

„Ключови симптоми" са характерните признаци на блокираното енергий­но състояние, за което е необходима енергията на цветовете. Върху тях се изгражда първичната диагноза.

Списъкът на „симптомите в блокирано състояние" трябва да осигури изграждането на диагнозата. Тук се дава оценка на опита на различни специалис­ти. Целта е да се даде широка основа за успешна дейност.

Симптомите трябва да се схващат по-скоро като тенденции, а не буквално. Съществено е да се открие действащият принцип и подходящата за случая есенция или комбинация от есенции.

Не е задължително да се обхванат Всички симптоми, за да се определи необходи­мият цвят. Когато принципът е точно определен, са достатъчни понякога само 1 до 3 изразени симптома, за да се обоснове изборът.

„Потенциал в трансформирано състояние" е най-съществената част от описанието на цветовете. Той характеризира душевното състояние, енергийния потенциал или добродетелта, които са заложени в пациента и които той би искал да осъществи. Чрез личното участие на пациента този потенциал може от отрицателно-блокирано да премине в положително-хармонично състояние. Това е и най-важната цел на лечението.

Посочените в края на всяко описание „подпомагащи препоръки" са се утвърдили от практиката на някои специалисти, но имат значението само на насоки за лични интерпретации.

30-60 см високо растение, разпространено предимно по поляни, хълмове и угари. Цъфти от юни до август с малки жълти цветове върху дълги, конически стъбла. Отделното цветче прецъфтява за три дни.

Когато например питаме някого, който току-що е загубил важно дело в съда, как се чувства, можем да очакваме реакция на потиснатост. Човекът от този тип обаче отговаря „благодаря, отлично" и трябва да го познаваме много добре, за да разберем разочарованието му. Хората, които се нуждаят от камшик, показват пред околния свят само безгрижие и задоволство. Затова в практиката не е много лесно да открием отрицателното му състояние.

Човекът, който се нуждае от този цвят, е измъчван вътрешно от страхове и опасения. Това често са материални грижи, свързани с болест, загуба на пари,трудности в професията. Но този човек по-скоро би си прехапал езика, отколкото да разкаже за това. Човекът от този тип е като артист, който показва спокойно лице, докато зад кулисите се разиграва трагедия.

Характерите от типа на камшика силно се нуждаят от хармония и същевре­менно са много чувствителни. Те страдат от сблъсъците и дисхармонията в тяхната околна среда и често предпочитат в интерес на мира да останат на заден план или да се пожертват. Те са изключително внимателни към околните, с надеждата да им се отвърне със същото. Поради ведрото настроение, което излъчват, те са обичани от всички. Те са ценени дори като болни, понеже преодо­ляват оплакванията си и с духа си повдигат настроението и на болничния персонал.

Когато този тип остане сам с мислите си, в съзнанието му изплуват пробле­ми, които той обикновено потиска. Понеже не желае това, той се стреми да не остава сам и се впуска в дейности и инициативи - от дискотеката до благотво­рителността. Твърде много от тях удавят грижите си в алкохола или потискат лошите настроения с транквилани или дроги, за да постигнат еуфория. Отрица­телното състояние на този тип е подобна на алкохолното опиянение - освобо­дено навън и вътрешно напрегнато.

Поради своята висока възприемчивост и силна разсеяност, личностите от типа на камшика рядко са последователни. В отрицателното състояние личнос­тите се измъчват и за дребни всекидневни пропуски, като забравени телефонни обаждания, неизпратени писма, сексуални „неуспехи". Много характери от този тип имат малки скрити пороци.

Развитието на склонността към това състояние практиците виждат в възпитание от обществено-ориентиран тип, където децата от най-ранна възраст се обучават да бъдат винаги усмихнати и учтиви. Но безспор­но по-голямо значение имат заложбите.

Хората с характер от типа на камшика по-често, в сравнение с другите, са ориентирани предимно към външните изяви на личността и нито искат да мислят за вътрешните си проблеми, нито са склонни да ги излагат на показ. Външно всичко трябва да изглежда добре, дори ако вътрешно цари хаос. Казано с други думи: енергийният обмен между нивата на мисленето и на чувствата е нарушен. Често двете нива са в хронично състояние на война.

В отрицателно състояние личността попада в двойно заблуждение. Потис­кайки част от себе си, тя губи отчасти контакт със своето Висше Аз и не следва програмата на душата си. Вместо това действа по правила, които са предимно материални. Търсейки идеалното състояние, към което се стреми всяко живо същество, личността го търси навън, след като не може да го намери вътре в себе.си. Алкохолът и дрогите изглеждат най-подходящи, но в действителност не помагат, защото вместо просветление водят до замъгляване.

След като личността се стабилизира и се подчини на своето Висше Аз, в нея се вливат укрепващите сили на нейната собствена душа. Тя получава вътрешни сили и достатъчно устойчивост срещу конфликтите на всекидневието. Тя вече не трябва да потиска отрицателните въздействия и успява да ги интегрира в съзнанието си.

В положителното състояние на камшик човек осъзнава относителността на всички проблеми и намира вътре в себе си ведрото и уравновесено състояние, което преди това е търсил навън. Той е изпълнен с истинска радост и проявява изключителните качества на характера си, като аналитичност, вътрешно равновесие, разум и дипломатически способности - за свое собствено задоволст­во и за радост на околните.

Цветовете на камшика често са необходими в детската практика. Децата от този тип са обикновено весели, общителни и сълзите им бързо преминават. Ако имат периоди, както всички деца, на самотност и тъга, цветовете им помагат в приобщаването към околните. Добро въздействие имат цветовете на камшика и през пубертета и юношеството, когато личността трябва да се справя с разнопосочни мисли и чувства.

При човека от този тип не се препоръчва прекалено задълбочаване в диагно­зата. По-добре е да се търси свободния и проникновен разговор.

Вътрешното неспокойствие на състоянието камшик може да се изразява физически и външно - чрез гризане на ноктите, подръпване на косите, леко треперене, пощипване или нервни раздразнения на кожата. Често е скърцането със зъби нощем. Този цвят подпомага основното лечение на наркоманите и алкохолиците, когато при тях се разпознават чертите на състоянието кам­шик.

Цветовете на камшика, заедно с цветовете на едногодишната хрущялка действат стабилизиращо при приспособяването към външни фактори, напри­мер когато работим на смени и ритъмът на съня трябва да се променя често или когато екипажът на самолета трябва често да сменя географските зони.

Камшик - ключови симптоми

Пациентът се опитва да скрие мъчителните мисли и вътрешното неспокойс­твие зад външна фасада на добро настроение и безгрижие.

Понеже пациентът обича да живее в мир и в добро настроение около себе си, отрицателните настроения и конфронтациите потискат душата му. Той прави много за запазване на добрите отношения и понася всякакви жертви за поддържане на вътрешното и външно равновесие. Той скрива грижите и неспо­койствието под маската на хумор и ведрост и мотото му е: „усмихвай се винаги". За него е много важно доброто външно представяне, той омаловажава проблемите си и не ги признава дори при запитване. За да избяга от мислите си, които са пълни с грижи и непрекъснато го мъчат, личността от този тип търси непрекъснато разнообразие и забава, например в киното, излетите и дейности­те от всякакъв вид.

Пациентът от този тип е общителен, за да забрави в обществото вътрешна­та си потиснатост. Той е добрият приятел и партньор, посредникът за сдобряване и душата на настроението във всяка компания.

Понякога той посяга към алкохол, транквилати или дроги, за да преживее трудностите в добро настроение и за да отдалечи тежките мисли. Трябва да бъде винаги в движение, за да не се задълбочава в мислите си. Като болен прикрива оплакванията си и е благодат за болничния персонал.

Той се тревожи, че не може да доведе докрай намерението си да отслабне, да се откаже от пушенето и т.н.

Децата от този тип крият болка и чувство за самотност в душата си, които обикновено бързо отзвучават при другите деца.

Уравнобесеност, обективност, способност за преценка; вътрешна веселост и бодрост. Личността в това състояние е заслужаващ доверие оптимист, умен дипломат и неуморен посредник за мир. Тя успява да се справи с конфронтациите в живота и им дава точна оценка. Така може да се надсмива над собствените грижи, защото осъзнава тяхната относителна маловажност. Пациентът вижда единство в многообразието.

Да се свалят розовите очила и действителността да се възприема обективно. Конфликтите да се анализират, евентуално и в писмена форма и да се извличат от тях основните принципи. Да се разпознават вътрешните противоречия и да се търси връзката помежду им. Да се живее повече в дълбочина, отколкото в ширина. Да не се взимат стимулатори, животът да протича по-продуктивно, а не консуматорски. Упражненията йога хармонизират енергийната система.

Поощряващи положителното начало мисли: „Няма светлина без сянка", „факти­те трябва да се приемат обективно", „намирам мир вътре в себе си", „възползвам се и от тъмните страници на живота си", „установявам връзка между различните нива на моята личност".
2. ТРЕПЕТЛИКА, POPULUS TREMULA




Стройното дръвче, което рядко става по-високо от 2-3 метра, е доста разпространено. Мъжките висящи и по-малките кръгли жен­ски пухкави цветове се появяват през март-април, преди разлистването.

Принцип: Трепетликата е свързана с душевните потенциали на безстрашието, превъзмогването и възкресението. В отрицателното състояние на трепет­лика човек е обладан от неосъзнати страхове.

Хората, които се нуждаят от трепетлика, „имат една обвивка по-малко от другите". Разграничаването на тяхното физическо съзнание от останалите нива и особено спрямо емоционалната и астралната сфера е много фино. Освен с лични преживявания, тези нива са наситени и с множество общи образи и представи от приказки и предания, от легенди и суеверия, от ада и рая и още много други. Нивото на емоционалното и астралното се изминава на сън всяка нощ, за да се стигне до личното трансперсонално ниво, защото там се установява контактът с нашето Висше Аз, от което се черпят градивни и лечебни сили. Хората от този тип повече от другите са изпълнени денем и нощем с мисли и представи от астралното или емоционалното ниво. Те получават неосъзнати импулси, които не могат да се подредят в тяхното будно съзнание, защото източникът не е известен. Това поражда страх. „Страх от нещо. неизвестно, от нещо ужасно, което може да се случи." Това са типичните изрази. При силно изразените форми човекът изпитва адски мъки и цялото тяло участва в страда­нието: треперене, изпотяване, пулсации в стомашната област.Този страх не може да се преодолее и поражда още повече страх.

Пациентите от типа трепетлика са блокирали в такива моменти в обхванатото от страх астрално ниво и не могат да установят контакт със своето Висше Аз, което би им подало живителни сили. Това състояние често се проявява със сомнамбулизъм, говорене на сън или "сънуване на кошмари”. Пациентът се събужда в паника и се страхува да заспи отново. Децата от този тип са по-податливи и често искат вратата към стаята им да стои нощем отворена или в стаята да свети лампа. Те се страхуват подсъзнателно, че в противен случай представите им за „лошия дух" или за „черния човек" ще се появят в реален образ.

Много пациенти от типа трепетлика изпитват панически страх от тъмнината. И хората, които изпитват суеверен страх от окултни и магически представи, често се нуждаят от трепетлика, защото могат да станат жертва на своите магически илюзии.

Външната форма на трепетликата е добър символ за изключителната чувствителност на описания тип. Едно подухване е достатъчно, за да затрепери личността под знака на трепетликата. Този тип има необикновен усет за зараждащи се конфликти и за психически смущения у другите. Те просто регистрират всичко и при това изразходват много сили: конфликтите в службата и работата, утринната суматоха, изтощението от препълнения транспорт, страхът от хиперинфлация или от война. Но за разлика от състоянието мимулус, където страховете са точно определени и могат да се обсъждат с други хора, страховете при трепетликовия тип са неясни и неопределени. Затова е трудно да се говори за тях.

Който взима трепетлика, усеща намалението на страховете и засилването на вътрешната увереност, че зад страха има нещо по-силно и смислено, в което в крайна сметка човек намира убежище. Постепенно става ясно, че над всичко е Божият закон и божествената сила на любовта, които са по-силни от страха. Чрез тази увереност става възможно съзнателното използване на положителната енергия на трепетликата. Придобива се способност за вникване в по-фини, нематериални нива на съзнани­ето и да се използват за доброто на ближния. Тази способност е характерна за добрите възпитатели, психо терапевти и психиатри.

Някои лечители препоръчват трепетликата и за допълнително лечение на алкохолици, които страдат от натрапчиви представи; също и за жени, които са претърпели изнасилване, както и за деца, подлагани на тормоз.

От трепетлика се нуждаят и хора, които участват в групови медитации, както и бивши наркомани.

Неопределени, необясними страхове, предчувствия, таен страх от някакво предстоящо нещастие.

Необосновани чувства за страх и опасност. Внезапен страх при оставане сам или в общество. Чувство на неуютност, развихрена фантазия. Склонност към занимания с окултни явления, суеверие. Страх от преследване, от наказание, от невидима сила. Кошмарни сънища, събуждане със страх, паника; страх да заспи отново. Страх от мисли и сънища на религиозни теми, тъмнина и смърт. „Страх от страха", но това не се споделя с никого. Колективни страхове, като страх от физическо насилие, от изнасилване, малтретиране, страх от змии, от духове и други подобни. При деца: не искат да остават сами, нито да спят на тъмно, от страх пред „черния човек" или други подобни представи.

Способност да се пренася в по-фини нива на съзнанието. По този начин е в състояние да се задълбочава в религиозните и езотерични явления. Вникване в по-висши светове на духа. Духът е поощрен от тях и започва безстрашно да ги изследва, без да се грижки за трудностите.

Любими занимания, свързани със земята, например работа в градината, грънчарство, печене на хляб. Да се избягва всичко, което предизвиква емоционални представи: например алкохол, продължително излагане на слънце, запознаване със съобщения за брутални събития, филми на ужаса и т.н.

Поощрения за положителна настройка: „Сърцето ми е изпълнено с надежда и сила", „аз съм в Божиите ръце", „оставям се да ме водят към добро". При деца: „аз имам ангел-пазител".
3. БУК, FAGUS SYLVATICA

Високото до 30 м дърво е известно в някои страни като „майка на гората". Мъжките и женски цветове цъфтят на едно дърво, от април до май, едновременно с разлистването.

Принцип: Букът е свързан с душевните качества на съчувствието и търпимостта. В отрицателното на бука състояние човек реагира тесногръдо, неотстъпчиво, нетолерантно.

Всеки човек изпада понякога в отрицателното състояние на бука. Кой не е осъждал строго другите и после не е установявал, че не е бил прав?

В отрицателното на бука състояние човек е склонен към критични оценки, често от субективна гледна точка. Другите се оценяват строго, без да се вникне в положението или в чувствата им. Действа се с предубеждения и рядко човек е толкова арогантен, както в отрицателното състояние на бук.

Друга проява на отрицателното състояние е образът на строгост и педантичност, който се стреми към ред, точност и дисциплина, без да разбира, че не всички имат еднакви способности и еднакво социално положение при стартирането си в живота. В сила е правилото: „вижда сламката в окото на другите, но не гредата в своето". Изживяването е насочено навън и е много трудно да се осмисля преживяното. Това често се проявява със смущения в храносмилателния тракт.

Отрицателното състояние на бука често се среща при хора, които принадле­жат към дискриминирани малцинствени групи и тяхното самочувствие се накърнява от омраза, унижения, разочарования и оскърбления. Тези хора намират вътрешна компенсация, като съзнателно се изолират от другите и си изграждат собствена система от ценности, с която се поставят над останалите. Чувствата на унижение ги засягат по-малко, защото се отразяват към външния свят под формата на критика и арогантност. За защита срещу болезнените изживявания собствените чувства се потискат, а с това се ограничава и възможността за възприемане на чувствата на другите. Чрез изградените защитни механизми личността отхвърля гласа на своето Висше Аз. В нашия случай тя става критична и арогантна и по този начин проектира нежеланите чувства към околния свят.

Тези отрицателни отражения вредят не само на самата личност, но и на обществото. Оттам те отново рефлектират върху личността и могат да се проявят в редица физически симптоми на раздразнение. Личността все повече загрубява, защото не може да обменя енергия както със своето Висше Аз, така и с околната среда.

Ако личността успее да излезе от ограничените си ценностни представи и да се отвори за своето Висше Аз, душевната й енергия се насочва към познание и самопознание. Критичността се превръща в разбиране, непоносимостта към другите - в участие, арогантността — в истинска обич и толерантност; тази толерантност, за която д-р Бах припомня молитвата на Исус на кръста: „Госпо­ди, прости им, те не знаят какво правят."

Когато човек е предразположен към отрицателното състояние на бука, има много основни идеи, които той може да използва: увереността, че е колелце от голямата машина, или че е малка клетка от висш организъм и само по този начин може да просъществува - само ако трепти в съзвучие със закономерностите на по-висшето същество. Като малка единица той трудно може да вникне в смисъла на общото и затова неговите категорични оценки не могат да бъдат верни.

Човекът с тези заложби трябва да разбере, че във всеки от нас се фокусират различни отражения. Затова не трябва да препращаме към другите своите опасения и защитни механизми, а по-скоро да опитаме да осъзнаем положителните влияния от околната среда. Така, вместо отчужда8ане, се установява чувство на единство, сродяване на душите и хармония, което всъщност е желано дори от човека в отрицателно състояние на бук, въпреки пристрастеността му към критика. Намерим ли това чувство на единство в себе си, тогава околната среда става по-хармонична, дребнавостите вече не ни дразнят и ние все повече разпознаваме единството в многообразието.

Цветовете на бука помагат да се възстанови вътрешната връзка и връзката с общото единство. Те разхлабват вътрешната твърдост и внасят в енергийна­та система радост, ведрост и багри. В положително състояние на бук личността става „толерантен диагностик", Своята силна проницателност и точна прецен­ка тя поставя в услуга на себе си и на обществото.

Пристрастеност към критика, арогантност, нетолерантност. Съди другите, без да се опитва да ги разбере.

Грешките на другите се виждат веднага. Не се проявява разбиране или снизходителност към чуждите недостатъци. Не може да се отнесе с разбиране към другите, защото собсвlените чувства са блокирани. Вечно се осъждат грешките на другите. Откриват се само отрицателните страни и слабостите, но не се, разпознава положителното. Реакциите са понякога дребнави, педантични и неподатливи. Размерът на раздразнението не съответства на причината. Вътрешна напрегнатост и твърдост. Поради критичното поведение се изпада изолация.

Точна духовна преценка. Разбиране за човешкото поведение и начините на развитие на индивида. Добри диагностични способности. Толерантност в живота, разпознава се единството в многообразието.

Да бъде добър към себе си, за да може да бъде такъв и за другите. Йога упражнения за щитовидната жлеза и сърцето. Физическа активност срещу вътрешната неподатливост: спорт, игра, танци и т.н.

Поощряващи положителни мисли: „сключвам мир със себе си и с всички останали", „аз съм в ближния и той е в мене", „във всичко виждам съзидателния процес", „аз зная, че нищо не зная".
4. ЧЕРВЕН КАНТАРИОН, CENTAURIUM UMBELLATUM

Растението е високо от 5 до 34 см и се среща по сухи поляни, край пътища и по запуснати места. Малките, червени цветчета стоят изправени на върха на растението, цъфтят през юни-август и се отварят само при хубаво време.

Принцип: Червеният кантарион е свързан с душевните качества на самоутвърждаване и реализиране. В отрицателно състояние на червен кантарион е нарушено отношението към собствената воля.

Децата със силни черти на червен кантарион често са така наречените безпроблемни деца - добронамерени, сговорчиви и приятни. Както похвалата, така и упрекът дават плод при тях. Те не създават трудности на родителите си, освен понякога, поради използването от приятелите им или ако станат — по понятни причини - черната овца на класа.

Възрастните от този тип леко попадат под влиянието на по-силни личности, които използват вродената им готовност за помощ за егоистични цели. Случай за червен кантарион е, например по-възрастната дъщеря, която остава неомъжена, понеже се грижи за болната си майка. Същото е положението със сина, който не следва естествените си наклонности, а остава вкъщи, за да поеме семейната фирма, отговаряйки по този начин на искането на баща си. От миналото можем да си припомним и образа на младата съпруга, която се стреми да изпълни всяко желание на разглезеното мамино синче - на съпруга си, като робски се подчинява на всяко негово настроение; при нея червеният кантарион би бил съвсем на място.

Хората от този тип често казват безпомощно: „не мога да му откажа нищо” или „просто не мога да кажа не". Те по-често се оплакват от умора и изтощение, защото в готовността си за помощ, пак са надценили възможностите си. Обикновено те не страдат от това състояние, защото не забелязват, че в служба другите пренебрегват целите на своя собствен живот. Мотивът за тяхната всеотдайност е съвсем човешкото желание за признание и утвърждаване.

В отрицателно състояние на червен кантарион великолепните добродетели на готовността за помощ, на преданата служба и отдадеността на определена задача са деформирани. В това състояние човек се подчинява безкритично като безволево същество на някоя друга личност и на нейните човешки слабости, вместо да следва по-висшите принципи на собствената си душа. За тоба е необходимо обаче развитието на собствената индивидуалност и личност, които трябва да се изградят чрез собствената воля.

Следователно,това, което при повечето други отрицателни душевни състояния е твърде силно - отграничаването на личността, при отрицателното състояние червен кантарион е твърде слабо.

В отрицателното състояние на червен кантарион, особено в комбинация с отрицателното състояние на орех, човек лесно става жертва на по-силни духовни влияния и попада в сферата на привличане на така наречените „просветлени учители". В екстремните случаи личността се подчинява безволево на привидно необходими закони, участва в групови обреди, може напълно да загуби индивидуалността си и да погуби неповторимите си възможности за развитие.

Енергията на червения кантарион помага да се възстанови загубената връзка със собствената воля, да се съберат в личността енергийните потенциали и да се задържат там.

В положително състояние на червен кантарион личността може да оползотвори действително своите високи добродетели. Тя може да служи на една добра кауза според своите собствени закони и разпознава разрушителните моменти, когато трябва да каже не. Вгражда се активно в групи, без да губи индивидуалността си.Така тя може временно и съзнателно да стане инструмент в ръцете на Бога за изпълнение на висши задачи.

На пациентите в отрицателно състояние на червен кантарион трябва да се обясни, че те не винаги помагат на другите, ако изпълняват безкритично желанията им, а точно обратното - така те забавят тяхното изграждане.

Интересен е въпросът, доколко отрицателното състояние на червен кантарион е едно „бягство в другите", за да се отложи собствения процес на съзряване, при който трябва да се усвои способността да се прави анализ и да се взимат решения.

Когато след продължително и изтощително боледуване волята за самоизграждане е отслабнала, червеният кантарион дава нови сили на духа и тялото_.