Цветолечение метхилд шефер по метода на д-р Едуард Бах предговор към българското издание

Скептицизъм, съмнение, песимизъм, леко обезкуражаване.

Депресия, причините на която са известни. Понякога изглежда, че се наслаждава на песимизма си. Във всяко начало се проявява най-напред съмнение. Несигурност поради липса на вяра и доверие. При непредвидени трудности лесно се обезкуражава и разочарова. Ако нещата тръгнат назад се изпада в паника. Не може да схване, че липсата на вяра е причината на тези състояния.

Става възможно да живее с конфликтите. Убеден е, че не може да се стигне до неуспех, ако направи всичко възможно. Убеденост, че трудностите се преодоляват, въпреки понякога тежките обстоятелства. Вижда светлина в края на тунела и може да вдъхне същото чувство и на други.

Четене на биографии на велики личности, които са имали същите проблеми и са успели да се справят с тях. Занимания на тема: „как работят мислите".

Мисли за положителна нагласа: „препятствията представляват възможности за учение", „аз вярвам в крайния успех", „всяко явление има своя дълбок смисъл".
13. УЛЕКС, ULEX EUROPAEUS

Расте на каменисти почви, сухи пасища и степи. Цъфти през март-юни.

Принцип: Улексът въплъщава душевния потенциал на надеждата. В отрица­телно състояние на улекс човек е загубил надежда. Много хора в това състояние са боледували или боледуват в момента от някакво хронично заболяване. Те са лекувани многократно без успех и лекарите са им обяснили, че никога няма да оздравеят напълно. Пациентите от този пит се предават, и въпреки, че се съгласяват да бъдат лекувани отново, вътрешно са убедени, че това няма никакъв смисъл.

Това душевно състояние е опасно поради две причини. От една страна защото постоянно засилва вътрешното отрицателно очакване по отношение на несполучливите лечения и от друга страна защото личността оказва на всичко отгоре и пасивна съпротива. Личността се отдалечава все повече от нейното Висше Аз и от процеса на разбитие, за да се превърне постепенно в жив труп. Понякога хората в отрицателно състояние на улекс изглеждат като излизащи от подзе­мие, с жълто или бледо-восъчно лице и тъмни кръгове около очите. Някои лечители споделят впечатленията си от това състояние, описвайки го като дебела стъклена плоча между душата и личността - те все още се виждат, но не могат да се чуят.

Неосъзнатата заблуда на личността и тук се крие в отхвърлянето на ролята на Висшето Аз: вместо да му предостави цялата отговорност и да му съдейства с доверие, личността се противопоставя на текущия процес на развитие. Понеже нещата не се развиват според нейните представи, тя вътрешно се оттегля, без да се замисли за значението на отхвърления процес. Това детинско поведение намира отражение и в поведението на някои пацие­нти, които очакват всичко да се оправи по някакво чудо отвън, вместо да разберат, че всяко лечение и излекуване идва от самите нас. Пациентите в това състояние трябва да се научат да се справят със съдбоносните явления в развитието на тяхното заболяване.

Според мистичните учения тези хора са обременени от тежка карма и трябва да страдат, защото истинските промени на тази планета се постигат чрез страдание. Ако този смисъл се отгатне, душевната настройка се промени светкавично.

В положителното състояние на улекса, човек може да черпи от себе си нова сипа и надежда и така е отново в състояние да определя съдбата си. Това не означава, че той се надява на невъзможното. Той знае, например, че ампутираният му крак не може да се възстанови, но вярба твърдо в добрата си съдба. Приема страданието без да се оплаква, защото е разбрал, че чобек се учи най-добре чрез болката и изпитанията. Така той посреща спокойно и без отчаяние съдбата си. При хронични заболявания в ранен стадий тази нагласа често е прелюдия къи постепенното действително оздравяване.

Но и отрицателното състояние на улекса днес често пъти не е така силно изразено, както беше описано по-горе. Хората, при които то протича в умерена форма, се познават по изрази като: „опитах всичко, но...". Приемането на есенция от улекс в такива случаи често предизвиква решаващия обрат към нов етап на развитие. Английски практици съобщават, че употребата на улекс заедно с шипка стимулират вехнещи издънки от растения към пускане на корени.

Състоянието на улекса понякога трудно се различава от това на шипката:

Европейски улекс: личността, дори когато е в отчаяние, може да бъде убедена да се подложи на още едно лечение.

Шипка:Личността от този тип е още по-пасивна и апатична. Тя не желае да опита ново лечение.

Европейски улекс - ключови симптоми

Безнадеждност, пълно отчаяние. „Тоба вече няма никакъв смисъл."

Дълбоко вътре постоянства противопоставянето със собствената съдба. Почти е загубена надеждата за промяна на положението. Депресия, примирение, вътрешна умора. Липсва силата за нов опит. Вътрешно се предава и очаква нещо да се случи отвън. Оставя се да бъде убеден за ново лечение, но е разочарован от и най-малкия неуспех.

Често при такива случаи се установява прекарана или датираща още от детството хронична болест, както и израстване с хронично болен човек.

Потенциал в трансформирано състояние

Убеденост в добрия краен изход, приемане на собствената съдба. Разбира, че безнадеждността спъва оздравителния процес, стига до изводите, че „всеки трябва да носи товара си", че не трябва да се казва „никога". В по-леките случаи възкръсва надеждата за оздравяване и с това се прави първата крачка в тази насока. '

Да се занимава с мислите за кармата и страданието. Да прави излети на слънце.

Мисли за положителна настройка: „надеждата е лекарство", „всеки нов ден е една нова възможност", „участвам в играта", „всичко се развива по вътрешна закономерност".
14. КАЛУНА, CALLUNA VULGARIS

Не трябва да се бърка с ериката, която цъфти с розови цветове. Цъфти през месеците юли до септември и се среща в степни местности, мочурища и открити равнини.

Принцип: Калуната е сбързана с душевните качества на отзивчивостта готовността за помощ. В отрицателно състояние на калуна човек само кръжи около себе си и своите проблеми.

Понякога досажда на околните с проблемите си дори се опитва да ги реши за тяхна сметка. Състоянието се проявява във външно-насочена или вътрешно-насочена форма и може да настъпи при почти всеки човек.

Хроничната, външно-насочена форма може да се характеризира с изречението „дойде, видя и заговори"! Тези личности създават напрежение у околните, защого ги засипват с думи. В екстремните случаи те просто се нуждаят неотменимо от външна изява.

Винаги се нуждаят от слушатели, които да бъдат запознати с неимоверно важните им проблеми или ежедневни подбизи. Хората в отрицатели състояние на калуна изпитват непреодолимо желание да се освободят и да споделят преживяното.

В обществото са им необходими само пет минути, за да насочат разговорите към себе си.

Ако искаме да се освободим от тяхната силна потребност към споделяне, трябва да постъпим брутално, защото те не изпускат лесно жертвата си. При разговора те се прибижкават близко до слушателя си и ако той се отдръпне го, преследват до стената, а ако потрябва го държат още и за ръкава. Два характера от цветовете на д-р Бах са особено беззащитни пред него: червеният кантарион, който няма достатъчно силна воля, за да избяга, и мимулус, който изпитва страх, просто да стане й да си отиде.

Външно насочените характери на калуната в по-тежките случаи дори не се интересуват, с кого говорят. В чакалнята на лекаря те разказват на напълно непознат човек най-подробно всичките си оплаквания, в къщи водят продължител­ни разговори по телефона, в които всички изречения започват с „аз". Това „аз" е именно центърът, около който се върти цялото мислене и говорене в състояние на калуна. Към интересите на събеседника не се проявява никакво внимание.

Интересно е как се стига до подобни крайни форми на егоцентризъм. Някои лечители обозначават отрицателното състояние на калуна като „нуждаещо се дете", т.е. състоянието на малко дете, което изисква вниманието и благосклон­ността на околните.

Хората, които се нуждаят от калуна, много често произхождат от семейства с твърде хладни отношения. По тази причина те от най-ранното си детство са лишени от емоционална топлина. Понеже тяхното неукрепнало Аз не намира подкрепа и признание, то само се грижи за емоциите си и с това поведение навлиза в по-зрялата възраст. Постоянното говорене първоначално е едно неосъзнато утвърждаване на собствената личност. Слушам се, слушат ме, значи съществувам.

Когато децата, при оформяне на своето Аз говорят много за себе си, това е една нормална форма за състоянието на калуна. Така и постоянната загриженост на възрастния, който е от типа на калуната, неговата склонност да преувеличава и от мухата да прави слон, намират своето обяснение в това детско поведение.

За „нуждаещото се малко дете" е най-лошо, когато бъде оставено само от онези, които го зареждат с енергия. Затова и при възрастните от този тип, които живеят от енергията на другите, най-страшна е самотата.

Печално е, че околните рядко разбират това психическо състояние на „малко дете, което се нуждае от другите". Това неразбиране се подкрепя и от поведени­ето на самите хора от типа на калуната, които се представят като самоуверени и сигурни. Но със силния натиск, който те упражняват върху околните, стремей­ки се към контакт и признание, постигат обикновено обратен ефект. Така те вътрешно остават сами.

Недоразумението при отрицателното състояние на калуната се крие недвус­мислено в пълното отделяне на личността от нейното Висше Аз и от Висшето Единство. Тя не може да разбере, че със сила не може да се постигне това, което се получава от само себе си, когато се ръководим от своето Висше Аз. Хората в отрицателно състояние на калуна трябва да извървят пътя от малкото искащо дете, което иска само да получава, до възрастния, който знае и да дава. Когато те насочат своето внимание и енергия навън от себе си, към околната среда и към Висшето начало, получават съгласно космическите закони многократно повече енергия, внимание, привързаност и обич. Хората в положително състояние на калуна могат, както показва опитът да изслушват също така добре, както преди това са говорили. Те развиват подчертана отзивчивост и могат, когато положе­нието изисква това, изцяло да се поставят на разположение на другите, както и безрезервно да се посветят на някоя задача. Те могат да създадат атмосфера на доверие и сигурност, в която околните се чувстват много добре.

Състоянието на калуната може да се прояви в различни форми. Ако протича вътрешно-насочено, силният стремеж към говорене въобще не се манифестира. Но въпреки, че личността в това състояние не казва много, чувства се въздействието на неговата егоцентрична мисъл.

Всеки човек попада в отрицателно състояние на калуна, когато някой проблем го ангажира толкова силно, че той трябва да намери отдушник и да поговори с някого за това.

Хора, които правят първите си стъпки в медитирането или в някоя друга област на духовната тренировка, често изпадат в състояние на калуна. Те се сблъскват вътрешно с толкова много нови аспекти на своята личност, че трябва да им дават външен израз.

В поведението към околния свят състоянието на калуна може понякога да се сбърка със състоянието на цикория. Разликата се състои в следното:

Цикория;„Нуждаещ_|ата се майка". Желае да запази отношенията с близки­те. Дава, но за да получи. Самосъжаление.

Калуна: „Нуждаещото се малко дете". Държи здраво в ръцете си околния свят, за да може да отрязява в него своето Аз. Не дава нищо на другите. Егоцентричен, но рядко се самосъжалява.

Калуна - ключови симптоми

Егоцентричен, зает изцяло със себе си, нуждае се постоянно от публика, „нуждаещото се малко дете".

Мислите се въртят само около собствените проблеми. Високо мнение за себе си, чувства вътрешен порив да споделя проблемите си. В обществото насочва разговора върху собствената личност, натрапва се, не изпуска жертвата . „Нуждае се" от ближния, не може да остава сам. Преувеличава, прави от мухата слон. Трудно му е да изслушва другите, вслушва се в своите мисли, „няма уши за тях". Представя се пред околния свят за по-силен, отколкото е в действителност и затова не предизвиква съчуветвие. Често произхожда от семейство със студени отноше­ния, като дете му е липсвала топлота на отношенията. Проявява се често при спиритически занимания, когато неговото Аз се конфронтира и трябва да намери външен израз на преживяванията си.

Поведение на зрял човек с разбиране и участие в проблемите на другите. Добър слушател, заинтересован партньор в спорове. Може безрезервно да се посвети на друг човек или на определена задача. Излъчва сила и сигурност.

Винаги трябва да си представя аурата на другите, в която не трябва да се прониква. Да се упражнява в изслушване на околните; съзнателно да изчаква естествения ход на нещата. Да се ангажира с групови проблеми: оказване помощ на съседи, комунални мероприятия и други.

Мисли за положителна настройка: „давам и ще ми се даде", „това, което е добро за мене, ще дойде по естествен път", „чувствам се защитен в себе си", „присъединявам се към Божествената енергия".

15. ДЖЕЛ, ILEX AQUIFOLIUM

Храст с блестящи, вечнозелени, листа и червени плодчета, който расте в гори и между храсталаци. Мъжките и женски цветове са бели, имат лек аромат и са обикновено двудомни.

Принцип: Джелът е коледен символ на англосаксонскте народи за възраждане на християнската същност в сърцата. Есенцията от цветовете на джела въплъщва принципа на божествената, всеобхватна любов, която поддържа този свят и е по-велика от човешкия разум. Тази висша енергия или любов, в която живеем като листата от дърбото, е нашият жизнен елексир, най-висшата лечебна и движеща сила, вечната истина, съзнанието за единство, положителното начало. Затова джелът заема централно място между всичките 38 цвята на д-р Бах. Там, където тази сила не може да се възприеме, тя се превръща в своята противоположност: отрицание, усамотение и омраза. Това са причините за всички останали отрицателни явления в живота. Всеки, който живее на тази земя рано или късно се сблъсква с тази основна тема на човечеството. Когато живеем в потока на обичта или в Божията милост, сърцето е отвороно и всички хора стават братя. Отпаднем ли от любовта, сърцето става безчувствено и човек се чувства изолиран, изоставен и захвърлен.Но понеже тази любов е заложена във всяка наша клетка, в отрицателното състояние на джел човек пак се бори вътрешно за своето съществуване. Всяко същество, още щом се появи на този свят, иска да дава и да получава любов. Ако това му се отказва, той изпада в тежко разочарование и започва да се изолира и брани от това, в което не може да вземе участие.

Понеже любовта е огромна сила, нейната обратна страна също се изразява в силни чувства: ревност, отмъщение, омраза, завист, недоволство, злорадство. Тези чувства, от които никой човек на тази земя не може да се чувства напълно освободен, се проявяват или открито или протичат в подсъзнанието. Тогава те могат да станат причина за централни заболявания.

Затова е много важно човек да открива и признава в себе си тези човешки отрицателни чувства, понеже те са огледалото на нашите най-интимни потребности. Те показват това, което бихме искали да имаме, но ни липсва. Така ние получаваме възможност да се справим по правилния начин. Така например, завист­та е чувство, което е твърде силно разпространено не само в обществения живот, но и в така наречените интелектуални кръгове. Човек се.оглежда тайно, какво са постигнали другите и дали не са се изкачили едно стъпало по-високо. Понеже стремежът към любов и изграждане е много силен, такива чувства трябва да се предизвикват дотогава, докато наистина се направи крачката от самотата към общността и човек намери Бога в своето сърце.

Болезнената ревност е класически и трагичен пример за стремежа към любов при отрицателни условия. Усамотеният човек, който намира целта на заложена­та в него любов, постоянно се чувства в опасност отново да я загуби. Понеже не знае какво е обич, той не може и да я отдава и вместо това показва своя страх и страдание.

Но не само ревнивите, но и всички хора заедно трябва да стигнат до прозрени­ето, че любовта, която намира своята цел само в един човек не може да намери трайно осъществяване, ако същевременно не се стреми и към божественото единство.

В явлението на ревността трябва да се прави разлика между болестната и нормалната форма. Последната винаги може да възникне временно в една любовна връзка. Защото там, където се пораждат най-висшите чувства на любовта, се активират едновременно с това и противоположните тенденции, с което се поощрява развитието.

Трябва да бъдем недоверчиви, когато някой се препоръчва като много толеран­тен и твърди, че не е ревнив. Вероятността, че имаме работа с просветен и мъдър човек е твърде малка. Много по-вероятно е той да е толкова опустошен вътрешно, че просто не може да люби и да страда.

От тази гледна точка, винаги е радостно, когато в диагнозата се появи джел, защото това значи, че този човек притежава сили, че има възможности за развитие, може да приема, но и да отдава любов.

Едуард Бах казва: „джелът ни предпазва от всичко, което не е любов, джелът отваря сърцето и ни съединява с божествената любов". Ние започваме да разбира­ме откъде идваме, към какво принадлежим и че всички сме деца на любовта.. Джелът ни помага да живеем винаги в състояние на любов, в тоба състояние на красота, тържество и изпълване, при което човек е едно сърце и една душа с целия свят и вижда всичко в естествения, определен от Бога ред, състояние, в което се радва без завист на успеха на другите, дори и когато сам е в затруднение.

Душевното качество от типа на джела е идеалното състояние на човека, към което той се стреми, докато живее на този свят. „Да чувстваш Бога на красотата и добротата дори и в грозното и злото, да се стремищ към Висшата любов, да се излекуваш, от лошотр и грозното - тоба е, истинската добродетел и морал." (Шри Ауробиндо).

На практика отрицателното състояние на джел не се проявява много силно. Това е така особено в страни, където от поколения е прието да не се говори за собствените чувства. Затова отрицателното състояние може да се диагностицира чрез разговор с пациента. Интелектуалците се нуждаят много повече от джел, отколкото можем да предположим. В крайния стадий на неизлечими болести джелът може да упражни благодатно въздействие.

Диагностично дуелът, заедно с клонестата овсига има отваряща и изясняваща функция. Ако предписаните дотогава есенции от цветове не са помогнали или не може да се изясни кое отрицателно душевно състояние преобладава, трябва преди всичко друго да опитаме с джел или клонеста овсига. Джел, когато човекът по природа е активен и силен. Клонеста овсига, когато е по-скоро тих и пасивен.

Ето и някои примери с джел от всекидневието: При раждането на второ дете, първородното често проявява ревност във формата на лошо настроение, упорство и т.н. В тези случаи джелът е в състояние да помогне. Също и при ревниви кучета, които изведнъж се виждат изместени от новородено дете в семейството.

Понякога се налага да се диференцират състоянията на джел и цикория:

Ревност, недоверие, омраза и завист на всички нива.

Сърцето е кораво, човекът е недоволен, нещастен, безплоден в начинанията си, но не винаги знае защо. Завист и омраза, злорадство. Страх да не бъде изигран. Оплаква се от другите, във всичко вижда нещо отрицателно. Подозрителност, често се чувства обиден и наранен. Вътрешно отблъсква другите. Яд, ярост, внезапни пристъпи от лошо настроение със склонност към сбиване при децата.

Живее във вътрешна хармония и излъчва любов. Има дълбоко разбиране за човешките чувства. Може да се радва на постиженията и успехите на другите, дори ако самият той е зле. Има чувство за висшия ред в света и точно определя мястото на всеки един в него.

Йога упражнения за хармонизиране на сърцето. Групова работа в най-различни форми.

Поощрения за положителна настройка: „обичам и съм обичан", „в мене има част от всеобщото цяло", „отварям сърцето си", „чувствам, че съм свързан с всичко".
16. НОКЪТ, LONICERA CAPRIFOLIUM

Силното и уханно увивно растение се среща в гори, по края на гори и на степни почви. Цветчетата са червеникави отвън и бели отвътре, а след опрашването стават жълти. Този вид е по-рядък от жълтия и цъфти през месеците юли-август.

Принцип: Нокътят се докосва до принципа на връзката и промяната. В състояние на нокът човек не е свързан достатъчно с жизнения поток.

Трудностите про-излизат от слабия вът-решен подтик. Човекът в това състояние е инертен и с духа си е в друго време и на друго място. Това го прави неспособен за действие. Класическият пример за това е жената на Лот, която се превръща в стълб от сол след като против заповедта на водещия ангел се обръща да погледне Содом, водена от привързаността към миналото.

В състоянието на нокът човек живее с тялото си в настоящето, но с духа си е останал в миналото. За да прескочи тази пропаст, той трябва да изразходва много психическа енергия, без надежда за успех.

В отрицателното състояние на нокът личността не се оставя да бъде ръководена от своето Висше Аз съгласно законите на душата си, дори и тогава, когато тя не винаги веднага ги разбира. Тя пренебрегва един от най-важните принципи на живота - непрекъсната промяна, принципът, че всичко тече. Вместо това тя иска сама да определя и контролира своето развитие, особено в сферата на чувствата. Мащабите, които си поставя се определят от нейните критерии, т.е.те са ограничени.

Така например, вдовицата, която така е консервирала работната стая на починалия си преди много години съпруг, че имаме чувството за неговото присъствие, е в състояние на нокът. Още по-краен е примерът с филмовата артистка, която е застинала във времето на своя най-голям блясък. Тя е надхвърлила петдесетте, но още носи дрехи, фризура, и грим като „сладкото момиче" — ролята, с която е станала прочута преди десетилетия. Но от нокът се нуждаят и младата жена, която след смъртта на годеника си не може да установи нова връзка, а също и специалистът на работа в чужбина, който страда от носталгия по родината. В същото положение е и съпружеската двойка, която се е пренесла в друга част на града, но непрекъснато скърби за стария квартал. Не е чудно, че при това поведение не може да се приспособи и не успява да намери нови приятели.

При всички описани случаи хората се съпротивляват подсъзнателно да прие­мат новото развитие на нещата. Характерите от типа на нокътя си служат по-често от другите с изрази като: „в миналото бях...", „когато имах..". ова показва, че те все още се държат за миналото и не са го осмислили правилно. Те не могат да установят текуща връзка с настоящето, защото не могат или не искат да разгледат всестранно своето минало. Те се придържат към една единствена гледна точка, обикновено благоприятна - „в Третия Райх имаше ред и се строяха аутобани"! Не се разглежда отрицателната страна на Третия Райх и не се допуска спор върху нея. По този начин опитът не се интегрира цялостно и развитието на личността е нарушено.

Чувството на носталгия е състояние на нокът. Личността бяга в миналото, за да не се сблъска с трудностите на сегашното. Чувството, обаче не е на мястото си и представлява само един сантиментален опит за компенсация.

Разбираемо и до известна степен нормално е състоянието на нокът при стари хора, които правят равносметка на живота си. Това е особено актуално днес, когато обществото систематически отхвърля старите хора от потока на живота. Естествено е, че пред нерадостното настояще те предпочитат духовната разходка в минали, по-добри дни. В състояние на нокът се крие и съжалението на пропуснати възможности, за неосъществен шанс и загубени надежди; болезнена констатация, че нещо не е направено както трябва, но без чувството на вина. На хората на смъртно легло нокътят помага по-лесно да се освободят от тленната част на своето същество.

Д-р Бах писа за нокътя: „Той отстранява всяко съжаление и всички грижи от миналото и пречиства съзнанието от него. Той неутрализира всички влияния, желания и мечти от миналото и ни връща в настоящето."

В трансформирано състояние на нокът човек влиза в активен контакт със своето минало. Той се учи от него, но не държи безсмислено на него. Археолозите, историците и антикварите работят с миналото и могат да се разглеждат като примери за положително състояние на нокът. По време на психологически групови занимания или при прераждане, нокътят може да помогне за установяване на връзка между миналото и настоящето; чрез него миналото запазва своята действителна стойност.

Отрицателното състояние на нокът се изгражда обикновено за по-продължилно време, но може да бъде и краткотрайно, особено при деца. Деца, които са отделени от родителите си и средата си и изпитват носталгия, могат да получат помощ чрез него.

Опитът показва и интересни случаи, при които хора от типа на нокътя изобщо не си спомнят миналото. Тук всеки опит за овладяване на миналото се избягва несъзнателно. В някои аспекти състоянието на нокът може да се сбърка със състоянието на повет. Понеже те и двете се характеризират с това, че човек не се интересува от настоящето и не живее сега и тук. Ето и разликата:

Има случаи, когато трябва да се вземе решение между нокът и бял бор.

Или между нокът и орех: