Цветолечение метхилд шефер по метода на д-р Едуард Бах предговор към българското издание

Копнеж по миналото, съжаление за минали неща, не жибее в настоящето.

Вътрешно и в разговор, човек се позовава постоянно на миналото. Миналото се идеализира; по-добре би било всичко да е както по-рано. Носталгия по минали щастливи времена. Човек не може да се справи със загуба па любим човек (родители, дете, съпруг или съпруга), Живее изцяло със спомените си. Носталгия по родината. Съжаление за пропуснат шанс или за неосъществена мечта. Слаб интерес към актуални проблеми, защото мисленето е в миналото. Копнеж да може да започне отначало. Миналото събитие е толкова свежо в паметта, „като че ли е било вчера". Понякога и при определени обстоятелства: особени слаби спомени за детството.

Има живо отношение към миналото, но живее в настоящето. Има опит от миналото, но не се смята непременно обвързан с него. Може да пренесе хубавото от миналото в настоящето. Може да съживи картините на миналото (например като писател, археолог, историк).

Да се пренасочи вниманието към други мисли, да се поемат нови отговорности, например почетна длъжност, настойничество, отглеждане на куче, градински занимания. Да се занимава с проблемите на настоящето. Да упражнява любими занимания, особено музикални: аеробика, пеене, свирене на китара.

Мисли за положителна настройка: „всичко тече", „днес думата ще има животът", „всеки ден е нов и интересен", „аз се отъждествявам с моите настоящи задачи".
17. ГАБЪР, CARPINUS LETULUS

Дървото е разпространено групово или поединично във високи и ниски гори. Висящите мъжки и изправените женски цветове цъф­тят през април-май.

Принцип: Обикновеният габър е сбързан с душевния потенциал на вътреш­ната жизненост и духовната свежест. В отрицателното състояние на габър човек се чуветва уморен и изтощен, но това е само състояние на духа.

Много чиновници познават чуветвото, когато рано понеделник звънне часовникът и оповести започването на сивото ежедневие. Предстои еднообразна работна седмица, в която почти няма истинска отговорност, но затова пък има много изисквания. Тожа са хиляди подробности, за които трябва да се внимава, служебни изисквания, които трябва да се спазват и много несвършена работа. Седмицата се издига като тъмна грамада и изглежда, че силите са недостатъчни, за да се справим с нея. Но в течение на работния ден установяваме, че се справяме доста добре.

Умората на габъра е изтощение, което се получава от едностранно натоварване на духовното ниво, при липсващо изравняване на другите нива. Това състояние може да бъде преходно, но може да стане и хронично. Преходно е, когато например студентът месеци наред се е подготвял за изпитите си или когато пациентът е бил принуден поради счупване на кост да пази леглото, като през това време много е чел, размишлявал и планирал. В това състояние на душевна умора той смята, че е още твърде слаб, за да започне с упражнения за раздвижване!

Продължителното състояние на умора при типа на габъра е типично за съвременния благосъстоятелен човек, който повече консумира (гледа, например телевизия) и твърде малко произвежда. Той „поглъща" много повече, отколкото може да преработи духовно и сутрин става с натежала глава от леглото. Този полуавтоматичен съвременник изминава живота си по точна определени и утъпкани пътеки, в които и свободното време и почивката протичат под същото вътрешно неспокойствие и напрегнатост. Външно може би се случва сравнително много, но вътрешно - твърде малко. Парализира се душевният тонус.

Интересното е, че умората от типа на габъра изчезва като пометена, когато се случи нещо по-различно, изтръгва тези хора от рутината и ги пренася в други сфери.

Недоразумението в отрицателното състояние на габъра се крие в често материалистично ориентираното самоограничение на личността. Тя остава сляпа и глуха за поривите на своето Висше Аз и вместо това застива в удобните за нея привичности. Така тя все повече се откъсва от възможностите за развитие и от всичко, което прави живота истински интересен.

В отрицателното състояние на габър енергийната система на човека е изкарана от равновесие поради едностранчивото пренатоварване на духовното ниво при слабо ангажиране на другите нива. Различните нива не поддържат достатъчно връзка помежду си, обмяната на енергия е смутена, оборотът на енергия е понижен. Резултатът е загуба на енергия.

Чувствителните личности описват енергията на цветовете от габър като освежаващ душ, под който отделните енергийни нива равномерно се съвземат, Габърът дава опора, съзнанието се изяснява, възприятията се оживяват, Висшето Аз отново дава импулси. По този начин отново се установява точната мярка за равновесие между активност и пасивност. Радостта от живота и работата се възвръщат, а с това и увереността в собствените сили.

В диагностиката габърът често се появява заедно с конския кестен /цвят/ Някои практици препоръчват компреси с габър при уморени и раздразнени очи. Други прилагат габъра външно при отпусната съединителна тъкан. Енергиино- тонизиращото действие на габъра се използва с успех и при рехабилитацията на наркоманите. Накрая трябва да споменем, че есенцията от цветовете на габъра влива нова сила на вехнещи растения.

Трябва да се прави разлика между състоянието на умора от типа на габъра и тоаа от типа на маслината:

Умора, душевно изтощение като преходно или продължително състояние.

Чувство за тежест в главата, умора и отпуснатост. Чувство „като понеделни сутрин". Главата бучи като след по-продължително гледане на телевизия, продължително четене, или учене, както и след други натоварвания на сетивата. Безсилие и инертност. Сутрин рано се съмнява, че ще се справи с деня, но като навлезе в работата се чувства по-добре. Липсва замах в работата. След продължително боледуване се съмнява, че може вече да се справя, въпреки, че това обективно не е вярно. Не вярва, че може да се захване с нещо без стимулиращи средства, като кафе, чай, и други подобни. Ободрява се, когато задачите са интересни и го отвличат от умората. Животът му е твърде организиран и установен от много години и душата му е уморена от това. Сутрин става по-уморен, отколкото е легнал вечерта. Чести явления са натиск или парене в и около очите. Наблюдава се често и слабост на съединителната тъкан, поради липсата на душевен тонус. Състоянието е често при хора, които произхождат от „стари семейства".

Бодър дух, ясна и хладна мисъл, намира смисъл в промяната. Сигурен е, че ще се справи със задачите, дори когато изглежда, че надхвърлят възможностите му.

Да се откъсне от рутината. Да търси баланс чрез физически занимания, но без напрягане за постигане на високи резултати. Да се поддава на неочаквани хрумвания. Да смени тапетите в жилището.

Мисли за положителна настройка: „мисълта ми е будна и ясна", „следвам моите спонтанни импулси", „правя това, което ми доставя радост", „справям се лесно с всичко', „радостта е мъдрост, а мъдростта е сила".
18. СЛАБОНОГА, IMPATIENS GLANDULIFERA

Месестото, високо до 180 см растение се среща край реки и канали на ниски и влажни терени. Цъфти през месеците юли-септември с бледовиолетови или червеникави цветове.

Принцип: Слабоногата е свързана с душевните качества на търпението и кротостта. В отрицателното състояние на слабонога човек е нетърпелив поради вътрешното си напрежение проявява леко раздразнение спрямо околните.

Понеже в главата му всичко протича много бързо, околната среда изглежда твърде бавна за него. Той се чувства като расов кон за състезание, който е впрегнат като впрегатен кон в ралото. Принуден е да се примирява с бавното темпо на работа и живот на околната среда. Това го дразни, той изразходва много нервна енергия и е подложен на продължително душевно напрежение.

Хората от типа на слабоногата не винаги са обичани като ръководители, понеже претендират да знаят всичко по-добре от другите и обичат да показват това: „Вместо да ви обяснявам надълго и широко, ще го направя сам!" Преподавателите от този тип не могат да понасят мудността и несръчността на своите ученици: „дайте на мен, това ме нервира...!" Те често прекъсват колегите си и взимат думата.

На хората от типа на слабоногата е опасно да се правят критични забележки, дори когато тези забележки са много дипломатични. Те пламват веднага, но също така бързо им преминава. Ръководните личности от този тип „тласкат нещата напред" и някои, в това число понякога сътрудниците им, вярват в ползата от това. Често си спечелват по този начин името на натегачи.

Жалко е, че хората в състояние на слабонога не приемат тази роля с желание. Те нямат амбиция за ръководене, както това е при лозата, и биха предпочели да работят съвсем сами, без намеса отвън, спазвайки своето темпо.

Ценят своята независимост, но познавват трудностите на характера си и могат да приемат с благодарност добронамерени съвети.

Хората в отрицателно състояние на слабонога мислят по-бързо от средния чобек. Тяхната реакция е светкавична, говорът - като картечница, решават веднага, но естествено се изчерпват по-скоро.

Смяната на настроенията често пъти личи и външно при тези характери. Силното изчервяване може бързо да се смени с крайна бледност. Силното вътрешно нервно напрежение може да доведе до внезапни спастични болки в различни части на тялото. Чести са и свръхфункциите от всякакъв вид. Вътрешното им неспокойствие ви прави необуздани и невнимателни, поради което са потенциа­лно застрашени от злополуки. Въпреки всичко те не попадат често в критични ситуации поради светкавичните си реакции.

Недоразумението при отрицателното състояние на слабонога се крие в твър­де значителната своенравност и самоограничението на личността. Тя забравя, че всеки човек е само част от всеобщото цяло и че всички са сбьрзани и зависими помежду си. Личността от този тип не се замисля, че именно по-способния трябва да постави таланта си в услуга на другите и да им помогне в тяхното развитие. Хората в състояние на слабонога трябва да научат точно това, което е най-трудно за тях: да въздържат активността си, да оставят нещата да се развиват, да проявяват търпение. Това може да се осъществи по-лесно със сърцето, отколкото на по-силното душевно ниво.

Хората в положително състояние на слабонога се характеризират с голямо съчувствие, деликатност и ангелско търпение. Те са изпълнени с разбиране към ближния и могат тактично да поставят на разположение на хората и всеобщо­то цяло своята интелигентност, решителност, и експедитивност.

Практиката показва, че слабоногата се е наложила и в ежедневието на семейния живот. Деца, които при пазаруване или посещения недоволстват или изпадат в ярост, се повлияват бързо и добре от слабонога. Това важи и за родители, които при възпитание на децата си бързо загубват търпение.

Състоянието на слабонога обикновено се манифестира и външно, понеже тези личности по природа са с външна насоченост. Ако не с думи, те често изразяват състоянието си с жестове: барабанене с пръстите, люлеене на стола т.н. Ако състоянието не се прояви и с движения, може да се очаква внезапна поява на нервен кожен изрив, сърбеж т.н. Много често състоянието ни слабонога е само върхът на айсберга и се успокоява еджа след отстраняване на по-дълбоките душебни противоречия.

Състоянието на слабонога не трябва да се смесва със състоянието на Върбинка:

Слабонога: вътрешно напрежение поради осуетяване на намеренията и защо­то нещата се развиват твърде бавно. Не се налага на околните, ако го оставят да работи на спокойствие.

Върбинка: вътрешно напрежение поради свръхизблик на воля. Склонен е винаги да „вдъхновява" другите.

Слабонога - ключови симптоми ,

Нетърпение, лесна раздразнимост, свръхреакции.

Душевно напрежение поради високо вътрешно темпо. Всичко трябва да става бързо и без затруднения. Трудно му е да изчаква развитието на нещата. Хора, които работят бавно го дразнят, „побъркват ме". Липса на такт и дипломатичност спрямо по-бавните от него. От нетърпение поема работата на другите и взима прибързани решения. Подтиква другите да бързат.

Предпочита да работи сам, в своето собствено темпо. Силна потребност от независимост. Бързо избухва и става рязък, но бързо се успокоява. Децата не могат да стоят спокойно и тихо. Поради вътрешно напрежение са застрашени от злополуки, въпреки бързите им реакции. Нервни движения на ръцете. Поради бързото изчерпване на нервната енергия са възможни краткотрайни състояния на изтощение и вне­запни болкови пристъпи на нервна почва.

Потенциал в трансформирано състояние

Бързо схваща, мисли и действа. Вътрешно независим, способен над средното ниво. Търпелив и деликатен, проявява съчувствие, разбиране и кротост към другите. С известна дипломация можем да използваме способностите му за общото благо.

Преди всяко изказване първо да поеме дълбоко въздух. Отвеждане на нервното свръхнапрежение чрез подходящи физически натоварвания: например тенис на маса, танц-степ. Възстановителен сън. В упорити случаи: да прецени евентуална промяна на професията.

Мисли за положителна настройка: „главата ми е спокойна, сърцето ми е будно", „ задълбоченост вместо темпо", „мога да се нагодя към всякаква ситуация'', „Всеки има своя собствена мярка".
19. ЛИСТВЕНИЦА, LARIX DECIDUA
Разпространено дърво, високо до 30 метра. Среща се по края на горите и Високопланински склонове. Еднодолшо растение -Женски­те и лгъЖки цветове се намират на едно дърво. Цъфтят почти едновременно с разлистването, когато игловидпите листа се поя­вяват като люлки, свет~юзелики туфи.

Принцип: Лиственицата е свързана с душевното качество на вярата в себе си. В отрицателно състояние на лиственица човек се чувства предварително под нивото на другите.

Човек не се съмнява, а е уверен напълно в своята малоценност. И понеже е сигурен, че не може да се справи с определена работа, той изобщо не я започва. С това чобек се лишава от най-хубавото, което животът може да му предложи: шансът да учи, постоянно да се усъвършенства възоснова на опита,да живее наистина интензивно. Така личността не се разгръща, а постепенно обеднява. Остава чувството на нерешителност и подсъзнателно изживяна тъга по неосъщественото.

Заблуждението в тези случаи почива на това, че личността е привързана твърде много към отрицателния опит от миналото, вместо да се остави да бъде водена от своето Висше Аз с доверие, с развирането, че успехите и неуспехите са еднакво от полза.

За много хора е проблем да разберат, докъде се простират техните възможности в живота; при състоянието на лиственица е точно обратното. Тук предварително се приемат и предпоставят точно определени граници. При тях спира всяко по нататъчно развитие.

Характерите от типа на лиственицата въздействат на околния свят като твърде „разумни"; те привидно логично обосновават защо не могат и не искат някои неща: „като жена аз не бих имала траен шанс в тази област", „моята диплома за средно образование не е така добра, както при другите", „наистина желая това, но зная още отсега, че няма да се справя".

Началата на тези истински комплекси за малоценност се крият още в кърмаческата възраст или даже още по-рано. Често за това са причина отрицателните нагласи на родителите, които детето е приело от тях. Очакването са неуспех действа като програмиране, което се засилва след всеки нов провал и заедно с това подготвя следващата несполука. Един дяволски порочен кръг.

Аналогично на по-фината структура на лиственицата, и хората които се нувдаят от нея са душевно деликатни и не винаги имат сила и решителност за противопоставяне срещу това отрицателно програмиране на тяхната личност. За съжаление, защото те обикновено са способни колкото другите, а често и по-способни от тях.

Един типичен пример: Заместничката на един от завеждащ отделите в голлям търговски концерн проявява с течене на годните повече способност от своя шеф. Когато се освобождава шефското място в друг подобен отдел, колегите й я съветват да се кандидатира за него. Тя отказва под предлог, че има секретарско образование, което няма никакво значение при постигнатата от нея квалификация. Едновременно с това, тя разказва за своя приятелка, която при аналогичен случай е направила решителната стъпка и е постигнала успех. Това не е завист (типа на джела), нито е огорчение (типа на жълтата върба), а само скромност, която пред колегите изглежда неоправдана, фалшива скромност, прикриваща неосъзнатия копнеж за лично разгръщане.

Енергията на лиственицата помага за освобождаването на самоограничаващите, фиксирани представи на личността и за осъществяването на неизползваните способности. Изведнъж човек може да види по-свободно нещата и да обсъди различни възможности. Пристъпва се към действието със съзнанието, че изходът може да бъде положителен или отрицателен, без да се преувеличава значението на двете възможности. Изявлението „аз не мога" изчезва от репертоара. Нещата се анализират критично, но при положително отношение, с което се овладява почти всяка ситуация. Развива се съвсем човешко отношение към проблемите, в което личното аз е точно балансирано.

Лиственицата се прилага в практиката както продължително, така и при временни смущения на съзнанието за личното аз. Успешно се използва, например при изпити, при развод, когато самочувствието на двете страни е силно накърнено, при деца, които са плахи и искат мама и татко да свършат всичко вместо тях.

Някои практици съобщават за добри резултати и при лечението на алкохолици, които „пият, за да забравят, че не са толкоба способни както другите", а освен това и при лечението на смущенията в потентността, при които е типично поведение, на очакване за нов неуспех.

Лиственица - ключови симптоми

Очакване на неуспех поради липса на вяра в себе си. Комплекс за малоценност.

Човек предварително се чувства по-неспособен от другите. Смята, че не може да постигне това, от което се възхищава у другите. Очаква винаги несполука, убеден е, че няма да успее и затова въобще не се опитва. Колебливост и пасивност поради липса на самоувереност. Прави се на болен, за да не се заеме с определен проблем, фалшива скромност поради липса на вяра в себе си. Чувства се безполезен и безплоден. Децата в това състояние се чувстват в училище като неудачници.

Заема се с проблемите с чувство за реалност. Успява въпреки обратите. Може да преценява трезво положението.

Трябва да си изясни, че всеки преживява това, което мисли. Да помни, че и другите са в същото положение. Да търси нов опит, нови хора, да се занимава с любимите си занимания, за да опознае и други страни на своята личност.

Мисли за положителна настройка: „освобождавам се от всички ограничаващи представи", „мога, искам, правя го", „всеки ден е ново начало", „разгръщам все повече и повече моята личност".
20. КАПКОВ МИМУЛОС, MIMULUS GUTTATUS
Високо до 30 см, растение е големи, жълти цветове. Среща се около потоци, на 6латни места.

Принцип: Капковият мимулус е свързан с душевните качестба на смелостта и доверието. В отрицателното състояние на мимулус са налице страхове, които трябва да бъдат преодолябани.

Хората в състояние на мимулус имат страхове от нещо определено, като например страх от ескалатори, страх от раково заболяване, от зъболекарски инструменти, от посещение на гости. Те сами никога не говорят за това, но ако ги запитаме пряко, споделят нови и нови опасения: не смеят да останат сами, страхуват се от змии и т.н. Списъкът може да продължи до безкрайност и обхваща всички форми на първичните човешки страхове от прастари времена насам.

Някои експерти по системата на д-р Бах смятат, че страховете от типа на мимулуса са остатъци от първичния страх на новороденото от грубия сбят и от живота във физическото тяло. Кърмачето от типа на мимулуса започва да плаче , след събуждането си, без видима причина, като с това ясно показва колко болезнено е потапянето във физическата реалност. Хората в отрицателно състояние на мимулус споделят понякога, че съществуването им на този свят е тежък товар и че те често изпитват желание просто да се оттеглят от него.

Силно подчертаните типове на мимулуса често са деликатно устроени или имат други външни черти на финес. Някои от тях приличат на оживели порцеланови кукли. Други са наричани от близките си „зайчета", защото винаги трябва да бъдат малко предпазвани. Тяхната висока телесна чувствителност ги кара при общуване с околните лесно да се изчервяват, да се запъват или гласът им внезапно да стане дрезгав. Други говорят непрекъснато, смеят се нервно или имат вечно влажни ръце.

Има хора, които външно лесно превъзмогват отрицателното състояние на мимулус и се представят пред околните като открити и силни. Едва при по-внимателно Вглеждане забелязваме, че те всъщност са по-скоро въздържани и чувствителни и дълбоко вътре в себе си не желаят да имат много работа с този свят. Тази черта често е добре изразена при хора на изкуството, музиканти, артисти, художници.

В отрицателно състояние на мимулус чобек има „затруднения с множеството". Той мери по-фино и преди всичко може да понесе по-малко от другите съвременници: по-малко шум, по-малко ярка светлина, по-малко количество храна, по-малко дейности. В състоянието на мимулус човек е свръхчувствителен към много от явленията на околната среда, чувства се като колибри сред ято от гарги.

Много хора от този тип се разболяват, ако бъдат подложена на по-силен натиск. Тогава те получават „своето главоболие", „своите оплаквания от мехура", склонни са да се пазят дълго след заболяването и така да удължават периода на излекуването.

Характерите от типа на мимулуса се проявяват поради чувствителността си обикновено миролюбиво, и ако понякога избухват, то това не е много силно. Тогава създават в околната среда впечатлението на ядосана пеперуда.

Хората, които се нуждаят много от мимулус, трябва да научат две основни неща. Първото от тях е да свикнат да живеят със своята конституция, която всъщност е нещо ценно. Това означава също и да се оттеглят от време на време на спокойствие, при това без чувство на вина, за да попълнят жизнените си запаси и да дадат почивка на нервната си система. Важно е да разполагат с отделна стая.Освен това хората от този тип трявва в душата си да анализират явлението на страха, за да стигнат до разбирането, че мислите за страха, както всички мисли, могат да се материализират; всяка мисъл засилва предишните представи, свързва все повече енергия и приковава човека все повече към неговите страхове.

„Вие се страхувате от света, но бъдете утешени, защото аз превъзмогнах света." Тази мисъл от Новия Завет е ключа към положителното състояние на мимулус. Докато личността мери със светски мащаби, тя постоянно ще се сблъсква с конкретни страхове. Ако обаче тя се остави да бъде ръководена от законите на своята душа, отхвърли сбоята светска ограниченост и се обърне повече към всеовщото цяло, ще може и да превъзмогне света, т.е. ще преодолее страховете си.

Чрез употребата на мимулус човек се освобождава от своите страхове и опасения и отново намира пътя към истинската си същност. Той разбира, че страхът е преди всичко духовен проблем, с който трябва да се справи чрез духовни средства. Така превъзмогва своите страхове и със своя фин хумор и отзивчивост може да помага и на други в подобно положение.

Ако при диагнозата се установи мимулус, трябва в разговора няколко пъти да се назове изрично конкретния страх и да се подчертае, че мимулусът ще помогне за отстраняването му. Ако той действително изчезне в хода на лечението, заедно с него се отстраняват и някои други страхове, както показва опитът.

Необходимо е да посочим разликата в страхобете при обикновения желтак, трепетликата и мимулуса:

Желтак :остри страхови състояния, които имат обективни причини.

Трепетлика: неясни страхове, които пациентът не може точно да определи.

Мимулус: прекомерен страх от определени конкретни неща.