Цветолечение метхилд шефер по метода на д-р Едуард Бах предговор към българското издание

Специфични страхове, които пациентът може да назове. Плахост, боязливост, страх от живота и света.

Плахост, въздържаност, физическа чувствителност. Страхува се от известна ситуация, но пази страховете за себе си. Изпитва отделни, специфични страхове и „фобии", като страх от студ, от тъмнина, болест и болка, заболяване от рак, страх от смъртта, от бъдещето, от злополука, от загуба на приятели, от паяци, мишки, кучета и т.н. Страхът може да обхване телефонирането, новите ситуа­ции; страх пред прага, пред широки пространства, от сцената, от болницата и т.н.

Свръхчувствителност от всякакъв вид, например към студ, шум, висок говор, ярка светлина, силни миризми, пререкания, заговаряне от непознати и т.н.

Вътрешно напрежение в резултат на страхливостта, временно смущения в говора, заекване, нервен смях, нервно непрекъснато говорене. Лесно се изчервява. Страхува се от самотата, но въпреки това в обществото е плах и нервен. Изпитва собствен страх от съпротива или несполука. Присъст­вието на околните го изморява. Проявява свръхпредпазливост при оздравяването: например не смее да помести счупения крайник след зарастването му. Лесно се разболява, ако е изправен пред проблеми, които му вдъхват страх.

Кърмачетата се разплакват сутрин, веднага след събуждането си, без видима причина. Децата се вкопчват страхливо за майката - особено при попадане мевду повече хора, в тъмни помещения и стълбища, при среща с куче и т.н.

Потенциал в трансформирано състояние

Фин и чувствителен приятел. Превъзмогнал е страховете си и може да гледа на живота и света със спокойна увереност. Притежава лична смелост и влага разбиране в проблемите на другите, които са в същото положение.

Трябва да приеме с разбиране качествата си и да осъзнае, че чувствителността е нещо ценно. Трябва да си осигури физическо пространство, собствено помеще­ние, в което да може да се оттегля за почивка.

Необходимо е да се справи с проблема за страха на вътрешно, душевно ниво. Да се грижи за бъбреците си.

Мисли за положителна настройка; „Всяка трудност е възможност за растеж", „освободих се от моя страх", „чувствам смелост и сила в себе си", „доверявам се на водещото чувство отвътре".

21. ПОЛСКИ СИНАП, SINAPIS ARVENSIS

От ясно небе се спуска като тежък облак меланхолията. Тя обхваща пациента и поставя преграда от най-дълбока душевна болка между него и останалия свят; изведнъж той става чужденец в собствения си живот, всичките му мисли са насочени навътре, силите го напускат. Докато тази тъмна сила е около него, той е беззащитен срещу нея и по никакъв начин не може да се освободи — нито чрез отклоняване на вниманието, нито чрез разумни дободи. Състоянието не може да се прикрие външно, както е например при цветовете на камшика. Неподвижната тъмна тежест е непоклатима. Тя държи пациента дотогава, докато внезапно изчезне от само себе си, така, както е дошла. Човек въздъхва с облекчение и е спокоен, докато дойде следващият облак.

Тези привидно нелогични пристъпи на мирова скръб са познати на всеки човек, макар и не винаги в такава крайна форма. И състоянието на синапа може да протече незабележимо, предимно на вътрешно ниво.

Екстремното състояние на синапа може да се сравнява с настъпването на болестната картина на ендогенна депресия, която също идва пристъпно, без непосредствено установима причина. Тя се съпровожда от някои типични симп­томи от страна на организма: забавяне на движенията, слабост на мотивацията и понижена способност за възприемане, които понякога могат да се наблюдават и при отрицателно състояние на синапа.

Затова е трудно да се отговори къде би могло да се крие заблуждението при отрицателното състояние на синапа. Съществуват различни гледни точки. Заблуждението изглежда не е само в настоящата форма на съществуване. Мисти­ците биха потърсили причините в определената карма и биха казали, че те идват от най-дълбоките слоеве на душата. Състоянието на синапа е последица от скок от голяма височина в дълбока пропаст. Това е падане на високоактивна личност, която е употребила своите високи способности за контакт с космическите сили в друга форма на съществуване и по този начин ги е изразходвала. По този начин, отрицателното състояние на синапа е израз на душевната тъга за загубения потенциал, което тя трябва да преживее в болезнена безпомощност.

Това преживяване рано или късно събужда у личността стремеж, към светлината на нейната душа и към ново сближаване с нея. В съответствие с това са и наблюденията, че състоянието веднага се облекчава, когато пациентът го осъз­нае вътрешно.

От тази гледна точка и всяко отрицателно състояние на синап е, подобно на цвета на конски кестен, ценен подарък, който отваря засипаната врата към дълбоките кътчета на душата.

Състоянието на синап често настъпва преди решителни стъпки на развитие. В течение на своето духовно развитие всеки човек преминава прсез такива отрица­телни фази, за да опознае и тази тъмна космическа енергия в себе си, да я изживее болезнено и да я трансформира.

Някои хора притежават особено сродство с това качество ка енергията и могат повече от други личности да трансформират от нея в себе си. Те могат да бъдат утешени с това, че всяка трансформация в отделната личност оказва въздействие и върху всички останали, а също и върху всеобщото цяло. Те могат да превъзмогнат своята меланхолия и дори да изпитат удоволетворение пред мисъл­та, че тяхната меланхолия е направила планетата ни по-светла отпреди.

Според д-р Едуард Бах „синапът прогонва мрачното настроение и връща отново радостта в живота". Който взима синап има чувството, че бавно се пробужда от тежък и тъмен сън.

Хората в положително състояние на синап извървяват жизнения си път с чувството на вътрешна радост, както през мрачни, така и през слънчеви дни. Виждат тъмни облаци, но не се оставят да бъдат потиснати от тях.

Понякога е необходимо да се прави разлика между синап и тинтява:

Синап: тъгата идва и си отива привидно без вътрешна зависимост.

Тинтява: причините за тъгата са известни - например критическа възраст, кризи на средната възраст, загуба на служебното положение.

Ето и решаващите разлики в състоянията на синап и цвят от конски кестен:

Настъпват и преминават периоди на дълбока меланхолия, без видима причина.

Тежка тъга, мирова скръб. Спуска се нещо тежко, черно, неизвестно; душата скърби. Тъмнина от ясно неве обвива личността, като черен облак. Човек се чувства изключен от нормалния живот, всички светлини са загаснали, вътрешно чувство, че е ден на задушница. Не вижда връзка между това състояние и живота си. Тежка меланхолия, в която настоящето почти не се възприема, личността е насочена навътре и е обзета от тъга. Чувството не може да се внуши на другите и не може да се отхвърли с разумни доводи. Човек е изложен на това настроение дотогава, докато то изчезне от само себе си; след това се чубства като освободен от пленничество. Страхуба се от тези състояния, защото не може да се справи с тях.

Преминава през светли и тъмни дни с вътрешна радост, бодрост и сигурност.

Да приема настроението и да се потапя изцяло в него, например да слуша траурна музика или.да пътува в дъжда някъде на север. Да се стреми към своята душа като влюбен. Да проведе психотерапия с наблягане върху работа със символи.

Мисли за положителна настройка: „изпълнен съм с радост", „движа се по светли върхове", „сърцето ми е леко и радостно", „благодарен съм за часовете на болката".
22. ЛЕТЕН ДЪБ, QUERCUS ROBUR

Летният дъб е свещено дърво на нашите предци /келтите/ и расте в гори, планини и поляни. Цъфти в края на април и началото на май. Еднодомно - мъжките и женски цветове са на едно дърво.

Принцип

Вместо да се остави да бъде водена от своето Висше Аз, личността се оставя да замръзне по погрешка в избрано от самата нея постоянно състояние на стрес. Животът е непрекъсната борба и човекът от типа на дъба е в състояние винаги да удържа победа. Той притежава първична съпротивителна сила, почти свръхчовешка издръжливост / Дъбът е толкова силен, че расте и на места, където други дървета не могат да оцелеят. Наблюдавано е, че те привличат гръмотевици /, силна воля, смелост, вярност към дълга, непоколебима надежда и високи идеали.

Личността от типа на дъба е забравила, че животът се осмисля не само от постиженията и победите, и че именно моментите на по-съкровени чувства и игривост дават на бореца сили за нови дела.

Ако той не си позволи тези творчески прекъсвания, животът му става все по-суров и беден. Той продължава да работи, но работата вече не му е присърце. Незабележимо работата се превръща в самоцел и човек се превръща в машина, която автоматично продължава да действа в свой собствен динамичен стил, докато достигне своята естествена граница на износване. Тогава се стига до рухване, до нервен колапс, психическо изконсумиране, които при силното напрежение на волята се проявяват във формата на телесни заболявания.

В поговорките на много народи дъбът е олицетворение на силни и издръжливи хора с голяма вярност към дълга. Интересно е да се отбележи, че „железният канцлер" на Германия, Ото фон Бисмарк, е имал типичните черти на дъба и е използвал положителната енергия в дъбовата гора на имението си в Заксенвалд, „за да се зареди със силата на своите предци". Хората, които се нуждаят от дъба често и външно са силни и възлести като тези дървета.

„Той е опората на фирмата, истински борец за работата, единственият, на когото мога да се осланям без резерви!" - това се говори от околните за човека със силни черти на дъб. „Тук не помага никакво хленчене, това просто трябва да се направи" - казват хората от типа на дъба и запретват ръкави. Те упорито учат вечер за изпити, дори когато това трае години. Майките от този тип са неуморни в грижите си за семейството. Въпреки, че години наред не са имали отпуск, те никога не биха признали, че са уморени.

Човек с качествата на дъба не си подарява нищо. Той е този, който в критични състояния поддържа цялото семейство или дори цял народ. Не винаги тази изключителна дейност се оценява и възнаграждава по достойнство, но затова си е виновен и той самият. Защото на силния тип на дъба е противно да показва слабост пред другите. За да не стане зависим от другите, той по-скоро би си отхапал езика, отколкото да помоли някого за помощ.

Характерите от типа на дъба имат благороден, дори кралски начин на мислене. Те помагат на другите хора по собствена инициатива и нищо не ги прави по-нещастни и недоволни, ако не могат да изпълнят поетите от самите тях задължения поради заболяване. Те се измъчват, ако не могат да изпълнят очаква­нията на околните и са доволни, ако радостта, която даряват на околната среда рефлектира върху тях самите.

Можем да си зададем въпроса, какво подтиква тази хора, за да дават неимовер­ните си постижения и – за разлика от повечето други - никога да не губят смелост, въпреки всички трудности. Мистиците смятат, че характерите от типа на дъба носят дълбоко в себе си убеждението за безсмъртието на тяхната душа и се считат задължени да поддържат това наследство.Сегашният живот за тях е само преход, в който увереността в безсмъртието на душата им дава сили да преодолеят този спад, това „отпадане от милостта". Външните затруднения на този жизнен път служат за разчупването на кристализиралите от много същес­твувания модели на поведение, за да стане душата отново податлива на форми­ране, а с това и способна на развитие.

Когато личността съзнателно или подсъзнателно разпознае същността на нещата и вместо .да се бори безсмислено започне по-гъвкаво да следва вътрешните импулси на своето Висше Аз, Жизненият й път става по-лек и по-приятен.

Който приема дъб, скоро усеща спадането на вътрешното напрежение и свобод­но и обилно развитие на енергията. Сърцето, чувствата и жизнеността се оживяват отново. Възвръща се елементът на играта и с него и радостта от живота. По този начин поставените задачи могат да се осъществят с по-малко усилия. Човек наистина е силен като дъб, който постоянно черпи нови сили от своята почва.

При оздравяването от продължително боледуване есенцията от дъб се е утвърдила като помощно средство, особено когато пациентът, въпреки добрата му воля, постепенно започне да проявява умора от непрекъснатите терапевтични мероприятия, като например гимнастически упражнения, лечебни бани и т.н. В тези случаи дъбът дава отново замах и изгражда психологическа нагласа за понататъшно участие.

Понякога дъбът може да се сбърка с полския бряст. Тук посочваме основните различия помежду им:

Полски бряст: Човекът от този тип възприема дейността си като призвание. Състоянието на изтощение е временно.

Летен дъб: този характер често възприема работата си като задължение. Състоянието на изтощение може да бъде хронично.

Абсолютната противоположност на дъба е европейският улекс. При затрудне­ния последният лесно стига до отказ, докато дъбът никога не се предава.

Отчаяният и изтощен боец, който въпреки тоба върби напред и никога не се предава.

Верен на дълга, надежден,упорит. Склонен към работа до изтощение, след което става вътрешно отчаян и колеблив. Напълно е изчерпан, но никога не се оплаква, показба свръхчовешка издръжливост и търпение. Неуморен и упорит, бори се срещу всички затруднения, без да губи надежда. Често работи само поради чувство за дълг. Носи тежестите на околните заедно с тях и пренебрегва своя естествен стремеж към покой. Старае се да не покаже външно умората и слабостта си. Предизвиква удивление всред околните, понеже не се предава.

Човекът от типа на дъба е в това състояние надежден, стабилен, силен и разумен. Той спокойно може да понесе големи натоварвания, преодолява труднос­тите на живота и проявява смелост и упоритост.

Трябва да се окуражават тези хора, да не приемат всичко толкова крайно и понякога да правят и нещо за собствено удоволствие: отпуска, пътуване, любими занимания не във връзка с работата и т.н. Двигателни упражнения за схванат врат и рамене. Занимания със старинни надписи.

Мисли за положителна настройка: „от радостта произлиза силата", „ще пос­тигна това", „водят ме", „в мене се влива енергията от първичния извор".
23. МАСЛИНА, OLEA EUROPAEA

Средиземноморското вечнозелено дърво цъфти според страната през различни месеци от пролетта. Всяко цветно клонче носи по20-30 бели цветчета.

Принцип: Гълъб отнася маслинено клонче до Ной, като знак, че потопът е свършил и по земята отново има мир и покой. Подобен е и смисълът на есенцията от маслина, с принципа на възстановяване, на мир и възобновено равновесие.

Това е като „покой след буря", когато след продължително тежко натоварване тяло, душа и дух са изтощени и изчерпани без остатък: след тежко боледуване на организма, след продължително погрешно хранене, след продължително безсъние, но също така след пожертвователни грижи за болен член на семейството, след дългогодишна допълнителна работа през свободното време, както и след интензивни процеси на вътрешно развитие, които изразходват много енергия на подсъз­нателно ниво.

В отрицателно състояние на маслина често в резултат на тези премеждия „огънят гасне", т.е. енергетичният потенциал е изразходван. Човекът в това състояние не иска нищо да вижда и чува, а се оттегля да спи или просто седи, без да върши нищо.

Най-незначителната задача, дори това да е ежедневното миене на съдовете в кухнята, става непреодолимо препягаствие: „толкова съм изтощена, че всеки момент мога да заплача", „изчерпана, съм, прилошава ми от умора", „нямам желание дори за моето хоби" - това са типични изказвания в отрицателното състояние на маслина.

Хората, които често изпадат в такова състояние, трябва да се научат правилно да се отнасят със своята жизнена сила, т.е. със своята енергия. Тяхната заблуда се крие в това, че те се осланят напълно на своето личностно ниво, което има ограничен потенииал, вместо да черпят от по-висши извори.

Именно в периодите на повишено натоварване става особено ясно, че човек не трябва да се върти само в кръга на своите лични възможности, но да потърси от своето Висше Аз енергия от по-висши източници. Във всемира има достатъчно енергия и тя е на разположение, стига да я поискаме на правилното ниво. Едновременно с тоба трябва, обаче да опознаем твърде индивидуалните законо­мерности на собственото тяло и да ги приемем такива, каквито са.

Всяко състояние на маслина е повик за смирение и едновременно с това покана за правилно използване на жизнената сила, т.е. с божествената енергия. Това е трудно за някои хора, понеже телесната предупредителна система, чрез която сигнализира Висшето Аз за изразходването на телесните, душевни или духовни сили, действа твърде слабо.

Хората в положително състояние на маслина стигат до прозрението, че човек може да преживее и най-тежък стрес със запазени сили и дори с радост. В очите на другите те изглеждат надарени с неизчерпаеми резерви. Те разбират малките признаци и могат гъвкаво да се приспособят към съответните обстоятелства и изисквания. Те се оставят изцяло на вътрешните си импулси със съзнанието, че в решителния миг ще получат необходимите сили от Всемира.

Практиката е показала, че в отрицателното състояние на маслина трябва да се отдели значително внимание и на тялото, разстройството в притока на енергия в цялата система се проявява често, и в намалени функции на тялото, например под формата на промяна на кислородното съдържание на кръвта, в нарушена бъбречна функция, в променена чревна флора и т.н. Човекът в състояние на маслина трябва, ако това вече не е направено, да бъде основно изследван и лекуван и на телесно ниво. И в обратен смисъл, маслината е винаги добър помощник при тежки, свързани с изразходването на много сили телесни заболявания. В такива случаи тя засилва и тялото и душата. Според наблюденията на някои практици, маслината заедно с други средства е дала много добри резултати при последващото лечение на алкохолизъм.

Необходимо е да се посочат разликите между маслината и габъра:

Пълно изтощение, крайна умора на тялото и духа.

Енергетичен недостиг, „това е твърде много". Изтощение след продължително натоварване или продължително боледуване. Чувства се напълно изчерпан, „на края на силите". Нуждае се от много сън, не е в състояние да предприеме нещо, няма желание за нищо. Дълбока вътрешна умора след периоди на силни вътрешни борби и промени, при които се изразходва много енергия. Изтощение в резултат на продължителни грижи за болен. Неспособност за разпределяне на собствената енергия, фази на голяма трудоспособност, следвани от голямо изтощение, се сменят непрекъснато в живота му.

Голяма сила и жизненост, разполага видимо с неизчерпаеми резерви. Във фази на натоварване се осланя изцяло на вътрешните си импулси и по този начин може да понесе големи напрежения с жизненост и при добро настроение.

Да се занимава с темата за енергията и енергетичните състояния, да провежда дозирани упражнения йога за хармонизиране на енергетичната си система. Да спи продължително, да се отморява на чист въздух, за предпочитане в гората. Да консумира богата на етерични енергии храна; например ядки, зеленчуци, плодобе.

Мисли за положителна настройка: „моля за сила за моята задача", „чувствам как космическата сила нахлува в мен", „взимам под внимание потребностите на моето тяло".
24. БЯЛ БОР, PINUS SYLVESTRIS

Стройното, бисоко до 30 м иглолистно дърбо е добре познато на всички. Мъакките и Женски цбетобе са обилно посипани с прашец.

Принцип: Белият бор е свързан с душевните качества на разкаянието и опрощението. В отрицателното състояние на бор, човек вътрешно се чувства твърдо обвързан с вината си.

Това може да бъде възникнало наскоро чувство за вина, дори по дребен повод, например защото човек е оставил прозореца отворен и е допуснал да избяга папагалчето. Или това могат да бъдат отдавнашни, неосъзнати първични усеща­ния за вина, до първородния грях или до вината на Ева, която е дала ябълката на Адам. Белият бор, заедно с джела, е едно от най-честите душевни състояния. Това състояние не винаги се открива лесно у другия.

Неосъзнатото състояние на бор се издаба често чрез неосъзнати оцветени с вина изказвания, като: „никога няма да си простя, че бях толкова невнимателен" или „извинете ме, че заемам толкова място", „зная, че е моя вината, че младежът е толкова шумен", „всъщност моите родители са искали да имат момиче, но е тряббало да се примирят със син".

При хората от типа на бора съзнанието често е завладяно изцяло от чувство за вина и затова и състоянието на тялото често се изразява с умора и изчерпаност. В живота на тези характери думата радост от живота е написана със съвсем дребни букви. Те принадлежат към хората, които въпреки всичко постиг­нато, никога не са достатъчно доволни от себе си и вътрешно се упрекват, че не са се постарали още повече. В отрицателното състояние на бора човек изисква от себе си повече, отколкото от другите и когато високите му очаквания не се изпълнят, съзнанието му се изпълва с упреци към себе си.

Друго типично явление при това състояние е поемането на чуждите грешки като собствена вина, с чувството, че отговорността е обща. Така например, човек се чувства виновен, когато е принуден най-после да заяви ясно на безогледния си съсед, че мощната му радиоуредба трябва да свири по-тихо.

Децата от типа на бора често пъти са вечно виновните в класа и се оставят да бъдат наказвани за простъпки, с които нямат нищо общо. Когато характери­те от типа на бора са болни или преуморени, те се извиняват на всички околни за това. Когато в магазина има само четири хляба, а чакащите са пет, типът на бора е този, който ще се откаже, защото би се чувствал вътрешно виновен, ако някой остане без хляб заради него.

Изглежда така, като че ли човекът в отрицателно състояние на бор вътрешно се извинява, че изобщо съществува, вероятно защото дълбоко вътре в себе си не е убеден, че заслужава съществуването си. Често в него се чувства дстски страхливо повединие, което несъзнателно носи отпечатъка на догматични, религиозно оцветени схващания от типа на изисквания и забрани: „трябва да работиш", „не трябва да имаш сексуални желания". Бог бижда всичко, а човекът отдавна е доказал своята безнадеждност. Затова не ни остава нищо друго освен наказание и изкуп­ление, болки, око за око, зъб за зъб.

И ако отгоре не дойде наказанието, човек се наказва сам. По тези причини много хора в състояние на бор несъзнателно поемат сами кръста си. Понякога гпе казват, че поемат кармата на другите. Някои от тях имат почти мазохистичен стремеж към повертвователност и се наказват за цял живот с някой безогледен партньор, без да разбират вътрешната причина за това. Те дават любов или поне това, което мислят за любов, без да получават или да изискват такава. Трагично и разрушаващо живота заблуждение на личността в много отношения:

Когато личността се изключи сама от любовта, от потока на живота, през нея не може да протича божествената енергия. Така тя не само прекъсва своята жизнена артерия, но действа и против единството и против сътворението. Със своите саморазрушителни настроения личността в това състояние обезпокоява и вреди на всички наоколо.

Причината за това поведение се крие и тук в напълно погрешната насоченост на личността, да следва своята ограничена представа за добро и зло, като си дава сама правото да съди, вместо просто да приема водачеството на своето Висше Аз.

В отрицателното състояние на бор човек трябва да разбере, какво значи да си наистина човек и че още чрез факта, че той живее и диша на този свят, става излишен въпросът за правото на съществуване. Той трябва да приеме, че докато душата му е съвършена, той телесно е твърде несъвършено същество и че съществуването в това тяло е невъзможно без грешки и заблуждения. Именно конфликтите при тези заблуждения дават на човека необходимата енергия за по­нататъшно развитие. Следователно, той трябба да прави грешки, трябва да изпада във все по-нови заблуждения, които в крайна сметка ще го приближават все повече към неговата душа, а с това и към Бога.

Защо тогава да се оплаква? Който се ограничава в своите грешки и не може да обича себе си и да си прощава, не може да обича и другите и не може да им прощава. Тогава къде е смисълът на човешките отношения?

Чрез бора можем да се научим да разбираме истинското съдържание на христи­янската мисъл за Спасението. Можем да приемем, че човек не трябва да се чувства виновен, понеже преди да дойде на тази земя е опростен вече отдавна чрез символична Жертва на Разпятието! Той просто трябва да се съгласи с това.
В положителното състояние на бора човек чувства, че времето на наказващия Бог, на Мойсей с неговите строги заповеди, е преминало, че никой няма да бъде наказван и че всеки се приближава до своето спасение, колкото повече изпитва истинско разкаяние.

Хората, които успеят да трансформират тежкото отрицателно състояние на бора, получават силен приток на енергия. Те могат да помогнат на ближния си при подобни проблеми чрез търпелив разговор, през обмяна на опит, често дори само с енергийното си излъчване, просто с присъствието си.

На практика след белия бор се нареждат често жълтата върба или джела. Тук бихме искали да посочим разликата между чувството на несъвършенство в състоянието на киселица и чувството за вина при белия бор:

Бял бор: Приема своите чувства за вина като своя лична работа и се придържа здраво към това. Той трябва всъщност да ги освободи.

Киселица. Чувства се нечист и несъвършен, но вътрешно не поема отговорността за това състояние. Желае силно да се освободи колкото е възможно по-бързо от това състояние.