Цветолечение метхилд шефер по метода на д-р Едуард Бах предговор към българското издание

Упреци към самия себе си, чувство за вина, липса на смелост.

В разговора често търси форми на извинение. Не може да прощава, поема вината върху себе си. Често има гузна съвест. В многозначителни ситуации поема чуждата вина, чувства се отговорен за грешките на другите. Поставя си високи изисквания, повече отколкото изисква от другите. Дори и при успех се упреква вътрешно, че все пак нещо не е направил както трябва. Държи сметка повече за своите граници, отколкото за своите възможности, руши се вътрешно поради отрицателни схващания за същността си. Работи свръхсъвестно и по този начин лесно попада в емоционален стрес. Чувства се малоценен и очаква да бъде наказан. Извинява се, когато е болен, изтощен или депресиран. Дълбоко в себе си се чувства като страхливец. Трудно му е да приеме похвала или награда, защото вярва подсъзнателно, че нищо не е заслужил. Чувства се виновен, ако тряба да каже на някого открито мнението си. Позволява си малко и веднага остава на заден план при повече искане, отколкото предлагане. Не Вярва, че заслужава обич, вътрешно не оправдава съществуването си „извинявайте, че съм се родил". Често поведени­ето му е детински -страхливо. Понякога има мазохистична жертвоготовност, Прекалено подценяване на себе си - отрицателен нарцизъм. Подсъзнателно силни религиозно оцветени схващания за добро и зло, сексът като грях, представи за първороден грях.

Човек си признава грешките, приема ги, но не преувеличава тяхното значение. Има чувство за разкаяние, но не за вина, може да си прости и да забрави. В това състояние има дълбоко разбиране за човешката същност и особено за човешките чувства. Поема грижи и товар от другите, но само в това има смисъл. Проявява търпение, смирение и вътрешна скромност. Разбира истински християнската идея за Спасението.

Да е уверен вътре в себе си, че всеки човек заслужава обич и че вината му е простена предварително. Да прави упражнения йога за свързване на чакрата на щитовидната жлеза (принцип на Буда) с тези на третото око (Мойсей) и на сърцето (Исус).

Да открие, къде надхвърля възможностите си и къде си поставя неизпълними задачи. Да отхвърля неизпълнимите цели и да си поставя нови.

Да прави утринна гимнастика, за да натрупа жизнени сили за деня. Мисли за положителна настройка: „харесвам се такъв, какъвто съм", „прощавам си, защото отдавна ми е простено", „с раждането си, съм спасен", „Всяка грешка е нова стъпка по-близо до Бога", „оставям се на моя вътрешен импулс".

Хора, които често се нуждаят от червен конски кестен лесно се присъединяват към други хора и характери и притежават силна излъчваща способност. Енергийно те са силни предаватели. Хора, които са им присърце, близки, деца, приятели, могат да разкажат много за това.

Хората от този тип се грижат по алтруистичен начип за другия и се страхуват винаги от най-лошото, което може да му се случи. Това са бащите, които нощем не могат да заспят, преди тяхната дъщеря да се върне невредима от кино. Това са майките, които не могат да се успокоят, преди техните възрастни вече синове и дъщери не им се обадят от мястото на отпуската си, че са пристигнали благополучно там. Това са бабите, на които сърцето им спира пред мисълта, че внучето им трябва да пресече някоя оживена улица.

Характерите от типа на червения конски кестен страдат за хората, които обичат и мислят, че другите не забелязват това. Те забравят, че по този начин вредят не само на себе си, но и на тези, за които се гржат. Дори съществува опасност от енергетично привличане на нещата от които се страхуваме за другите.

Състоянието на червен конски кестен би могло да се опише и като един вид симбиоза, каквато съществува например между майката и кърмачето. За да оцелее, кърмачето е неразривно свързано с майката, а и тя от своя страна живее емоционално чрез него. Но тази зависимост остава да съществува понякога твърде дълго. От това следва задръжка в процеса на развитие и на двете страни, понеже за да функционира симбиотичното състояние, то трябва да се поддържа в равновесие. Ако единият от партньорите поиска да се отдели, то и другият е автоматично засегнат от това.

В Англия е описан случаят на разведена майка и нейния 16-годишен син, които страда от депресия: през време на лечението майката разбира, че несъзнателно „използва" сина си за задоволяване на своите емоционални потребности. Понеже нейният син е чувствал това подсъзнателно, той все повече и повече се отдалеча­вал от нея и от действителността в един фантастичен свят. Тогава майката започнала да взима есенция от червен конски кестен. Само след няколко дни синът изпаднал в силна депресия. След това, обаче за пръв път проявил готовност сам да се подложки на лечение, за което не бил съгласен години наред, Чрез червения конски кестен майката успяла да разхлаби симбиотичната връзка помежду им и още същия месец синът за първи път започнал да защищава своите собствени инте­реси.

Подобни симбиотични връзки съществуват често и в семейните двойки, особено когато има силно излъчване от страна на родителите, например когато съпруга­та проектира бащините си проблеми към своя мъж. Понякога такива връзки съществуват и между двама души, единият от които отдавна не обитава физическото си тяло, например между загиналия във войната баща и неговия жив син.

В основата си, състоянието на червен конски кестен не е нищо друго, освен една „връзка на погрешно ниво", но субективно, емоционално, проникнато от страх ниво на личността, вместо да бъде на духовното ниво на Висшето Аз между двама души. В отрицателното състояние на червен конски кестен понятието за любовта към ближния е криво и егоистично разбрано. Човек използва несъзнателно другия като обект, към когото може да проектира собствените ограничаващи мисли и съмнения.

В това състояние трябва да се разбере, че „става винаги не така, както мислим" и че въпреки всичките ни усилия не можем да предотвратим това, което съдбата е определила за даден човек.

„Човек предполага, Господ разполага! Нека да му върви на добре! Пожелавам му най-доброто, той ще намери верния път".

Който мисли така, той е опознал положителната страна на енергията на червения конски кестен и ще забележи с радост, че лично на него, както и на неговия любим човек върви все по-добре.

Практикуващите лечители съобщават, че червеният конски кестен често се прилага при хора, които поради професията си (например като медицински сестри или педагогически съветници) трябва силно да се вживяват в проблемите на другите.

Червеният конски кестен дава добри резултати и при отбиването на кърмачето – също и по отношение на майката. Той може да се комбинира с обикновения кестен, когато се натрапват тревожни мисли на другите и човек не може да се отърве от тях. Ако хората са обладани от своите пороци и желания, червения конски кестен може да се окаже много ефикасна помощ.

Червен конски кестен – ключови симптоми

Прекалени грижи и страхове за другите.

Силна вътрешна обвързаност с други обичани личности. Свръхзагриженост за сигурността на другите ( деца, партньори ), без страха за себе си. Непрекъснато мисли за грешките на другите, живее с техните проблеми, като че ли са негови собствени. Страхува се, че нещо ще се случи на близките му, ако закъснее.

Съмнява се, че зад безобидните оплаквания на роднините му може да се крие сериозно заболяване. Когато нещо се развива добре, си представя колко лоши неща биха могли да се случат.

Човек в това състояние никога не може истински да се отдели от определена личност. Родителите постоянно предупреждават децата си да внимават.

Хората в това състояние придобиват способността да предават в трудни ситуации положителни мисли за сигурност, здраве и смелост на другите. Те могат и отдалеч да насочват и повлияват положително другите.В критични ситуации запазват контрол дуиевно и физически.

Занимания и размишления относно „силата на мисълта”, духовно оздравяване, тренировка на съзнанието и т.н. Упражнение в изместване на отрицателната представа в нейната положителна противоположност, веднага при възникването й. Следователно да не си представя лошото, което би могло да се случи, а това, което е желателно: вместо автомобилна катастрафа – астливо пътуване. Да си представя личността, за която се безпокои, обкръжена от бяла светлина.

Мисли за положителна настройка: „ближният е в ръцете на Бог”, „аз излъчвам спокойствие, мир и оптимизъм”, „всичко се развива положително”, „аз съм самостоятелна личност”.
26. ОБИКНОВЕН ЖЕЛТАК, / СКАЛНА РОЗА / HELIANTHEMUM NUMMULARIUM

Храстоподобно растение пълзи по варовици и пясъчни почви на хълмисти варовити терени. Искрящите жълти цветове цъфтят от юни до септември, обикновено по един до два цвята наведнъж.

В отрицателното състояние на желтак личността е остро и силно застрашена душевно, а често и физически. Това са изключителни и критични положения, като природни бедствия, злополуки или внезапни заболявания, при които човек не могке да се справи с първичната сила на енергиите. Всичко се развива много бързо и в погрешна посока. Личността е отделена на светлинни години от своето Висше Аз и се свива, изпълнена със страх, в своята тленна същност, вместо да се довери на водещото начало на душата си, да черпи сили оттам и да се справи с положението.

Беглец бяга през границата. Местността е минирана. Прожектори претърсват пространството. Внезапно зад него се чува кучешки лай. Открит ли е вече? Сърцето му бие лудо и гонен от страх и извън себе си,той тича и тича, за да спаси живота си...

Това е един краен пример за състоянието на желтак. Същата вътрешна драма се разиграва при всички състояния на желтак, дори когато обстоятелствата не са толкова застрашителни. При всички случаи е налице остра душевна криза и тревога от първа степен. Ако тялото е засегнато, то това са обикновено случаи за бързата помощ. Пострадалият често е извън себе си от страх. Затормозени са зрението, слухът и говорът. Властва само паника, ужас и смразяващ страх.

Внезапната, опасна за живота болест в семейството изисква и за двете страни желтак - за болния и за близките му.

Деца, които нощем се събуждат от кошмарен сън, трябва да пият на малки глътки екстракта от желтак, докато се успокоят. Човекът, който току-що е избегнал автомобилна злополука или е останал незасегнат при атентат, също е в отрицателно състояние на желтак.

Някои лечители описват това състояние много сполучливо като удар в стомашната област, понеже е пренатоварен соларният плексус (слънчевото сплетение). Събитието се развива много бързо и не може да бъде овладяно от нервната система.

В състоянието на желтак човек се чувства безсилен пред могъществото на първичните сили. Той се поти от страх и страхът обхваща цялата му аура.

Енергията на обикновения желтак освобождава личността от нейното страхливо вцепенение и изтласква махалото от отрицателно в положително положение. Страхът се превръща в смелост, която може да прерасне в герои­зъм, забравяйки себе си в полза на другите.

Това е смелостта на майката, която спасява детето си от връхлитащата кола, това е храбростта на партизаните, които воюват срещу превъзхожда­щите сили на чуждата армия и побеждават. Желтакът може да мобилизира невероятни сили и да накара хората да надминат себе си. Положителни символи на желтак си Зигфрид и Жана д'Арк.

Състоянието на желтак е обикновено временно. При децата, които душевно са по-нестабилни от възрастните, прилагането на желтак е показано по-често. Но и между възрастните се срещат истински типове на желтак, които външно не изглеждат особено плахи. Тези хора често имат уязвима нервна система и понякога от рождение слабо развити надбъбречни жлези. Техните душевни силови резерви бързо се изчерпват и те често пъти могат да се охарактеризират като вегетативно лабилни. Всред предците им често се срещат алкохолици.

При хората, които се занимават с интелектуален труд, може да се стигне до състояние на желтак, когато в своето развитие те внезапно се сблъскат с първичен мрак вътре в себе си.

Един английски лекар препоръчва есенцията от желтак за допълнително лечение към конвенционалните мероприятия при слънчев и топлинен удар.

Понякога е трудно разграничаването между обикновения желтак и гарванския лук:

В случай на съмнение се препоръчва взимането на капки за спешна помощ, които съдържат и двата цвята.

Чувство за ужас и паника, изключително остри страхови състояния.

Човек е склонен бързо да изпадне във вътрешна паника. Внезапно чувство на страх при изключителни състояния на тялото и душата. Терор, ужас, отчаяние, нервната система е напълно объркана. От страх не е на себе си - не чува, не вижда, не говори, сърцето му е замряло. Силен страх при злополуки, природни катастро­фи, опасни за живота наранявания.

Често състояние при деца, които лесно получават сърцебиене и изпотяване на ръцете.

Човекът в това състояние не разполага с много нервни резерви. Слънчевото сплетнение е болезнено или се усеща като камък. Често състояние при хора, които дълго време са взимали дроги. Наблюдава се често при хора от нервно-лабилни семейства.

Героична смелост. Може да надмине себе си в критични и изключителни положе­ния и да мобилизира почти свръхчовешки сили. Бори се за благото на другите, без да се страхува за себе си.

Няма ефикасни препоръки за острото състояние. Хората, които се нуждаят често от желтак трябва да се научат да защитават душевно слънчевия си сплит, например като си представят „светлинен щит", който носят пред стомашната си област. Провеждане на дихателни упражнения. Молитви, мантра.

Мисли за положителна настройка: „аз съм нещо повече от моето тяло", „над мен е Божията ръка", „чувствам преливането на неподозирани сили в себе си".
27. ЧИСТА ИЗВОРНА ВОДА

Приготвена вода от чисти извори на недокосната природа, за които местните жители твърдят, че имат лечебно действие. Такива полузабравени извори, в които се оглежда слънцето, все още се сре­щат на много места в света.

Принцип: Изворната вода е свързана с душевните качества на приспособимостта и вътрешната свобода. В негативно състояние на изворна бода човек е пленник на застинали теоретически максими и нереални представи.

Хората в това състояние са си изградили сами още приживе паметник от висши духовни идеали, морални насоки и абсолютни представи за здраве. Те стоят дребни и послушни пред този паметник, със свръхчовешкото, наложено от самите тях задължение, да отговарят на тази идеална представа в живота си. Възможо ли е това?

В отрицателното състояние на изворна вода човек си отказва много от онова, което прави ежедневието приятно и радостно, защото вярва, че то е несъвмести­мо с неговите строги, често дори аскетични възгледи за живота. Като единствен въздържател на сребърната сватба на приятели, той не се чуква с шампанско, а скромно моли за чаша газирана вода.

Хората от този тип биха искали да бъдат изрядни вътрешно и външно и спазват всичко, което би им помогнало за това. Класически пример за това е мъжът, който сутрин рано след едночасов крос през гората плува още петдесет дължини на басейна, за да закуси после с приготвена от него плодова каша, със строго изражение на лицето.

В екстремните случаи на състоянието тези характери биха искали да бъдат пример за останалите, които да получават от тях несъзнателни импулси и да възприемат техните идеи - „да намерят верния път". Често това са хора от западните страни, последователи на източни религии, които се носят достойно през града, носейки национални носии.

Много характери от типа на изворната вода изискват от себе си да достигнат святост още на земята. Те си налагат желязна система от принципи и дисциплини от всякакъв вид, например многочасови упражнения йога, строг икономичен живот или изпълнение на ритуали по всяко време и на всяко място.

Често техните теории и идеали произхождат от стари традиции, които са имали своето място в миналото, но в съвременна Европа трудно могат да се осъществят. Хората в отрицателно състояние на изворна вода не забелязват това, а се измъчват от невъзможността да изпълняват своите ежедневни занимания. И това вреди повече на тяхното развитие, отколкото биха му помогнали дихателните упражнения, молитви и медитиране в продължение на много часове.

Хората в състояние на изворна вода не са интересни събеседници. По всички въпроси - политика, екология или философски теми, те признават само собственото си мнение и при това „твърде абсолютно". Това, което не се вмества в тяхната схема, просто не се взима под внимание.

Все пак, за разлика от върбинката, те не налагат своя мироглед на своя партньор, защото са твърде заети с осъществяването на своите високи очаквания. По-скоро те са склонни, подобно на отрицателното състояние на хотония, към известно самодоволство, към душевна надменност, към едно вътрешно съжалително поклащане на глава, свързани с чувството, „колко е хубаво, че съм по-наясно с това!".

В отрицателното състояние на изворна вода човек не разпознава на какви вътрешни натрапливости е подложен, и че потиска в себе си съществени човешки потребности. Той не осъзнава, до каква степен насилва личността си и колко радост от живота се губи в самоналожените дисциплини. Тези постоянни изисквания водят рано или късно до разнообразни форми на ограничена физическа гъвкавост. При тези личности физическите потребности съвсем рядко са хармо­нично задоволени.

В отрицателното състояние на изворна вода човек се отъждествява вътрешно с надличностни начала на духовно ниво. Личността се ограничава в определени решения и така се откъсва от действителността. Тя иска да бъде това, което по нейно мнение е добро. Нейното заблуждение се крие в твърде голямото и своеобразие, тя иска егоистично да постигне развитие и сбърква при това външното въздействие с вътрешната причина. Тя не разбира, че външното въздействие, например промяната в начина на живот настъпва спонтанно, когато са налице вътрешните предпоставки за това. Тя забравя, че начинът на живот е последица, а не причина за духовното развитие.

Когато личността иска принудително да постигне някаква външна промяна, която е противна на вътрешното й убеждение, тя започва да се бори със своето Висше Аз, вместо да го следва. Криворазбрано е самоусъвършенстването чрез затваряне в себе си, което всъщност трябва да се постигне чрез забравяне на личното в полза на другите.

Хората в отрицателно състояние на изворна вода трябва да бъдат окуражени да видят истината за своята личност, ръководейки се от мисълта, че никой не е съвършен и вместо да затъват в прехвалени теории да се доверят на действителния живот. Така, от ръбест камък те се превръщат в огладен камък в потока на живота, скачайки леко от бързей на бързей.

Хората, които се нуждаят от изворна вода трябва веднъж завинаги да свалят осмирителната си риза и да не отминават повече радостите на живота.

При преминаване в положително състояние на изворна вода хората от този тип могат да бъдат охарактеризирани като приспособяващи се към живота идеалис­ти, защото те могат да пренебрегват прехвалените начала и принципи, ако се срещнат с нови познания и по-висши истини. Те са открити и използват идеите си за изпитване в действителни житейски ситуации. Така, в течение на времето, те могат да превърнат много от тези идеали в действителност и сами да послужат за пример на другите.

Описаните по-горе екстремни случаи на характери от типа на изворна вода не се срещат често на практика. Въпреки това приемането на изворна вода често е показано временно, защото почти всеки човек потиска свои жизнени потребности в определени моменти от живота, съзнателно или несъзнателно.

Необходимо е да се разграничава тактиката на ненамеса при изворната вода и хотонията:

Изворна вода: Характерите от този тип желаят да чувстват своето духовно превъзходство. Те са твърде заети със своето собствено усъвършенстване.

Хотония: Характерите от този тип често превъзхождат духовно околните. Търпимостта им спрямо другите често е твърде голяма. Зачитат твърде много индивидуалността на другите. Желаят да бъдат оставени на спокойствие.

Изворна вода - ключови симптоми.

Строги и закостенели възгледи, потиснати потребности, сурово отношение към себе си.

Силен стремеж към изрядност, подчинява живота си на строги теории и прекалено идеализирани представи. Въздържание от много неща заради строги принципи на живот; заради това губи радостта от живота. Строга самодисцип­лина, прави всичко за да бъде във форма, поставя си най-високи цели. Не разбира, какви лишения си налага. Криво разбрана духовност - ограничава се в несъществени неща (медитация, диети), като ги издига в култ. Стреми се принудително към извисяване на духа, но упорито държи на определени собствени представи. Вярва, че светската суета задържа духовното развитие, иска още на земята да стане светец: аскетизъм, факирство, душевно самобичуване. Потиска съществени те­лесни и емоционални потребности. Поради силен стремеж попада в плен на медитирането. Не се намесва в разбиранията на другите за живота, защото изцяло е зает със собственото усъвършенстване. Тези хора често са строги вегетарианци и въздържатели, животът им е аскетичен. Те се упрекват ако нарушат строгата си дисциплина. Физическите потребности не са добре съчета­ни с личността, затова при жените често има менструални смущения. Тялото е подложено на стресови изисквания.

"Идеалист с открита душа към другите. Отстъпва от възгледите и теориите си, когато се изправи пред ново познание или по-висша истина. Не се поддава на чуждо влияние, защото е уверен, че ще намери в себе си вярното решение в точното време за това. Осъществява високите идеали в живота. Чрез радостта си от живота и чрез вътрешния си мир е естествен пример за подражание от другите.

Да гледа във всяко отношение „по-леко на нещата". Да си позволява повече светски радости и удоволствия. Да бъде честен към себе си - да се погледне вечер в огледалото и без уговорки да изрази мнението си за душевните преживявания през деня. Да се научи да прави разлика между теория и практика, да не се привързва към чужди и отвлечени теории, а сам да преценява кое е добро и кое - не. Да прави физически упражнения без принудителни правила, например пързаляне с кънки, аеробика и други подобни.