Върнати от съда дела и оправдателни присъди

2.3. Върнати от съда дела и оправдателни присъди

Основен показател за качеството на работата е броят на върнатите от съдилищата дела, образувани по внесени прокурорски актове. За 2010 г. от внесените 45 598 прокурорски актове, от съдилищата са върнати общо 2 491 акта, което представлява 5,5%. За 2009 г. са внесени 45 147 прокурорски актове, от които са върнати 2 899 дела, което представлява 6,4%. За 2008 г. от внесените 43 418 акта са върнати общо 3 503 акта, което е 8,0%. Спрямо решените от съда 46 290 дела, върнатите са 5,4%. За 2009 г. от решените от съда 47 517 дела, върнатите са 6,1% при 7,3% за 2008 г.

Броят на внесените прокурорски актове в окръжните прокуратури с относително висок процент върнати дела, е малък, което налага тези окръжни прокуратури да извършат проверка относно конкретните причини за връщане на делата, за да отстранят слабостите в работата си. Независимо от високият процент върнати дела в СГП, следва да се посочи, че е налице трайна тенденция за подобряване работата на прокуратурата по този показател – за 2009 г. върнатите дела са били 24,0%, а за 2008 г. – 27,0%.

Висок процент на върнати дела имат: РП Трън – 30,0%, РП Кула – 17,8%, РП Омуртаг – 14,6%, РП Котел – 11,7%, РП Исперих – 11,0%, РП Сандански – 11,7% и др.

Най-голям дял заемат върнатите дела по внесени обвинителни актове в съда. За 2010 г. относителният дял на върнатите от съда обвинителни актове спрямо всички върнати дела е 76,5%, спрямо 77,6% за 2009 г. и 83,0% за 2008 г. От разпоредително заседание на основание чл.249 НПК са върнати 1366 дела, което е 54,8% от общия брой върнати дела. За 2009 г. са върнати 56,7% или 1 644 дела, за 2008 г.- 74,3% или 2 155 дела. Високият процент върнати дела от разпоредително заседание показва, че прокуратурите трябва да осъществяват по-ефективен контрол върху разследването, да дават своевременни указания за отстраняване на допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения и да засилят самоконтрола при изготвяне на обвинителните актове, за да се намали броя на върнатите дела поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения

По внесени предложения за освобождаване от наказателна отговорност по реда чл.78а НК за 2010 г. са върнати 14,2%, при 12,4% за 2009 г. и 9,5% за 2008 г. Делата, при които за извършените престъпления е приложима разпоредбата на чл.78а НК, по принцип не са с фактическа и правна сложност, поради което прокуратурите следва да извършват внимателна проверка за наличието на законовите предпоставки за внасяне на делото за разглеждане по този ред и да не допускат връщане на дела.

Съпоставяйки данните за върнатите от съда обвинителни актове спрямо постановените решения по внесените обвинителни актове (30 367), може да се направи извода, че е налице известно подобрение на качеството и обосноваността на обвинителните актове. За 2010 г. върнатите от съда обвинителни актове са 1 908 или 6,3% срещу 7,1% за 2009 г. и 8,3% за 2008 г. Усилията на прокуратурата в тази насока следва да продължат, което ще допринесе за по-бързото реализиране на наказателната отговорност на извършилите престъпления лица.

Обобщаването на данните от отчетните доклади показва, че връщането на дела от съда се дължи, както на пропуски и слабости в работата на разследващите органи, така и в дейността на прокурорите при осъществяване на надзор върху досъдебното производство, в действията на прокурора след завършване на разследването и при изготвяне на обвинителните актове. Причини за връщане на делата, образувани по внесени обвинителни актове, са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на досъдебното производство или при изготвяне на обвинителния акт от прокурора, водещи до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите или пострадалите. Допусканите в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, които не са били констатирани и своевременно отстранени от наблюдаващия прокурор, се изразяват в непълно и неточно формулиране на обвинението при привличане на обвиняемия, провеждане на отделни процесуално-следствени действия с участие на обвиняемия, без да е осигурена защита, неосигуряване на различни защитници при противоречиви интереси на обвиняемите, неразясняване правата на пострадалите или обвиняемите, извършване процесуални – следствени действия извън срока по чл.234, ал.1-3 НПК, провеждане на задочно производство, без да са налице условия за това, непредявяване на материалите от разследването на обвиняемия, непроизнасяне от прокурора по направени искания, недокладване делото на прокурора по реда на чл.219 НК и др. Видът и характерът на посочените процесуални нарушения, довели до връщане на делата за доразследване, налагат извода, че по-задълбочена и прецизна работа от страна на наблюдаващия прокурор в хода на разследването би довела до своевременното им отстраняване, а оттам и намаляване броят на върнатите от съда дела.

Нарушенията, допускани от прокурора при изготвяне на обвинителния акт, водещи до връщане на делото, се изразяват в несъответствие между обстоятелствената част и правната квалификация на обвинението, непосочване на съставомерни признаци на деянието или квалифициращи елементи, непосочване на нарушенията при бланкетни норми, непосочване на инкриминирания период при продължавани престъпления, непълно описание на фактите и обстоятелства, обосноваващи повдигнатото обвинение, неточно изписване на време, място и начин на извършеното престъпление, непосочване формата на съучастие и др. Нарушенията, допускани от прокурорите при изготвяне на обвинителните актове,са повтарящи се през всеки отчетен период, което изисква по-голяма самоконтрол на прокурорите при изпълнение на служебните задължения и преценката налице ли са законовите изисквания за внасяне на обвинителния акт в съда.

Посочените причини, довели до връщане на делата от съда водят до извода, че контролът на наблюдаващия прокурор върху органите на разследването трябва да е постоянен и ефективен, за да се стигне до намаляване на допусканите на досъдебното производство процесуални нарушения. Необходимо е да се отбележи, че упражняваният контрол от страна на прокурорите следва да бъде съчетан и с повишаване правната квалификация и умения на разследващите органи. Големият обем разследвани дела представлява обективна трудност за осъществяване на цялостно и всестранно наблюдение върху тях от прокурорите при даване на конкретни указания за събиране на доказателства и отстраняване на допуснати процесуални нарушения при водене на разследването. За намаляване броя на върнатите дела поради нарушения при изготвяне на обвинителните актове, е необходимо прокурорите да извършват задълбочена проверка на събрания доказателствен материал, внимателно да преценяват законосъобразността на извършените процесуални действия и наличието на достатъчен обем доказателства, подкрепящи обвинението, изготвеният обвинителен акт да отговаря на изискванията на НПК относно съдържанието и неговата обоснованост.

В анализите относно причините за връщане на дела от съда окръжните прокуратури сочат, че в по-голямата си част, делата са върнати основателно. Наред с това са констатирани и случаи на неоснователно върнати дела с общата формулировка „допуснати отстраними процесуални нарушения”, без да са налице такива. В някои случаи се дават указания за събиране на нови доказателства или извършване на процесуални действия, които биха могли да бъдат извършени в съдебна фаза. В други случаи определенията за връщане са немотивирани, не се сочат процесуалните действия , които следва да бъдат извършени, направените констатации не се подкрепят от събрания доказателствен материал по делото.

Положително се оценява направеното в Наказателно-процесуалния кодекс изменение на нормата чл.249, ал.2 НПК (ДВ бр.32/27.04.2010 г.), съгласно което се даде възможност на прокуратурата да протестира разпорежданията на съдията-докладчик за връщане на делата за доразследване. Възможността да се реагира срещу неоснователно връщане на делата, води до прецизиране на съдебните актове и подробно мотивиране на основанията в тях, а оттам и до връщане на делата само в случаите, когато действително са налице законовите основания за това. Необходимо е да се посочи, че законодателят не е бил последователен при въведените законодателни изменения, тъй като нормата на чл.288, т.1 НПК е останала непроменена. За прокуратурата не съществува процесуална възможност да реагира срещу неоснователно върнати от съдебно заседание дела. В някои случаи това би могло да доведе и до злоупотреби от страна на съда, който при допуснати съществени процесуални нарушения, би предприел действия по връщане на делото от стадия на съдебното заседание, именно защото в тези случаи съдебният акт не подлежи на протестиране. Този пропуск следва да бъде отстранен чрез законодателна промяна.

Върнатите от съда дела на прокуратурата по внесени предложения за споразумения или за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание имат нисък относителен дял. Причини за връщането им са допуснати нарушения на законовите изисквания – невъзстановяване на причинените щети, предлагане на споразумения за престъпление, посочени в чл.381, ал.2 НПК, наличие на предходно осъждане или наложено административно наказание на лицето, спрямо което се предлага да бъде освободено от наказателна отговорност и др. В тези случаи връщането е основателно, което налага прокурорите да извършват необходимата проверка относно наличието на законови пречки за внасяне на предложения за споразумения или за освобождаване от наказателна отговорност, за да се намали до минимум броя на дела, върнати поради пропуски в работата на прокурорите.

Продължаващата тенденция за намаляване броя на върнатите от съда дела за доразследване показва, че предприетите мерки за отстраняване на допусканите слабости в работата на прокуратурите дават резултат. В изпълнение на разпореждане на ВСС и на заповед № 239/2.02.2009 г. на главния прокурор относно работата на прокуратурите за преодоляване причините за връщане на делата за доразследване, в страната се провеждат регулярно съвместни съвещания на съдии и прокурори от съответния съдебен район за обсъждане на причините, довели до връщане на дела и набелязване мерки за отстраняване на допуснатите слабости. Въз основа на изготвени писмени доклади и информации от административните ръководители на окръжните прокуратури, в които се анализират и обобщават причините, довели до връщане на дела, се провеждат обсъждания и набелязват мерки за преодоляване на допуснатите слабости. В районите на всички апелативни прокуратури се извършват проверки и анализи на върнати дела за доразследване, водят се регистри на върнатите дела, към които се прилагат досие за всяко дело, което служи като основа за обсъждане на конкретните причини, довели до връщане на делата. Анализи на върнатите дела за доразследване се извършват от апелативните и окръжните прокуратури, на които се обсъжда основателността на връщането на делата, конкретните причини, пропуските в работата на наблюдаващите прокурори. В някои прокуратури се провеждат и съвместни съвещания с разследващите органи с цел подобряване на разследването и недопускане неоснователно връщане на делата. Усилията в тази насока следва да продължат, което да доведе до повишаване качеството на работата на всеки прокурор, както при осъществяване на функциите му като наблюдаващ прокурор, така и при изготвяне на прокурорските актове, внасяни в съда. Административните ръководители, въз основа на изводите от анализите за върнатите дела и провежданите съвместни съвещания между съдии и прокурори, да предприемат конкретни мерки за отстраняване на причините, водещи до връщане на дела за доразследване.