Д о к л а д за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи

2.1.4. Възобновяване на наказателни дела:

Окръжните прокуратури са разгледали 66 молби с искане за възобновяване на наказателни дела, от които девет са уважени и във ВКС са внесени девет искания за възобновяване на основание чл.422, ал.1, т.3 НПК. Седем от исканията на окръжните прокурори са уважени, едно е оставено без уважение и едно дело е прекратено. По-голямата част от молбите на осъдени лица са оставени без уважение, тъй като след извършена проверка по тях, не са били установени предвидените в закона предпоставки за изготвяне на искания за възобновяване.

По-голям брой молби на граждани или сигнали от прокуратурите за възобновяване на наказателни дела са подадени на основание чл.422, ал.1, т.5 НПК, по което компетентността съгласно чл.420, ал.1 НПК е на главния прокурор. През 2010 г. за разглеждане във Върховния касационен съд са внесени 113 искания, при 131 за 2009 г. и 134 искания за 2008 г. Уважените искания са 87, което представлява 77,0%, неуважените искания са 14 или 12,4%. Съпоставянето на данните за 2010 г. с тези за 2009 г. показва, че относителният дял на уважените искания е увеличен (за 2009 г. уважените искания са 72,0%). Налице е и минимално увеличение на неуважените искания - за 2009 г. те са били 10,8%. В края на отчетния период са останали неразгледани 9,0% от внесените искания.

На основание чл.380 НПК от Апелативните прокуратури в страната са разгледани 18 молби за възобновяване на дела, по които решенията са постановени по реда на чл.375 и сл. НПК. От подадените молби седемнадесет са останали без уважение. От АП-Варна е изготвено и внесено в съда едно искане за възобновяване, което е уважено.

Предложенията за възобновяване на дела, образувани по глава двадесет и осма, част пета на НПК се разглеждат по реда и сроковете, определени в ЗАНН. На практика това води до ограничаване възможността за проверка на постановените незаконосъобразни актове, тъй като допусканите по тях нарушения са свързани с нарушения на материалния закон и процесуалните правила, каквито основания не са предвидени в чл.70 ЗАНН. Съществуващият проблем следва да намери законодателно решение, като изрично се предвиди, че основанията, на които може да се иска възобновяване на делата, по които решенията са постановени по реда на чл.375 и сл. от НПК, са тези, предвидени в чл.422, ал.1, т.5 във вр. с чл.348 НПК.

2.2. Противоречива прокурорска и съдебна практика. практическо приложение на съкратеното съдебно следствие

По-голяма част от прокуратурите в своите годишни доклади не посочват наличие на противоречива прокурорска и съдебна практика. Както точно е отбелязано в доклада на ОП Русе, голяма роля за липсата на противоречия между магистратите при тълкуването на закона играят и периодичните срещи между съдии, прокурори, следователи и разследващи полицаи, в изпълнение на Решението на ВСС по протокол № 39/08.10.2008 г. и протокол № 50 /03.12.2008 г.

В съдебния район на София е констатирана противоречива практика по приложението на чл. 94, ал. 1, т. 6, пр. 2 НПК, който изисква задължително участие на защитник в наказателното производство, когато обвиняемият е задържан. Някои съдии смятат, че щом като едно лице е задържано, независимо дали е задържано по досъдебното производство, което се разглежда, по друго досъдебно производство, или в изпълнение на влязла в сила присъда, във всички случаи при действията с негово участие защитата е задължителна. Аргумент за това е особеният статут на задържаното лице, изискващ по-висока степен на защита. Според друга част от съдиите, участието на защитник е задължително, само ако обвиняемият е задържан по конкретното дело – предмет на разглеждане.

СРП и СГП сигнализират за нееднакво тълкуване на закона от тях, а и от СРС и СГС, когато с протокол за оглед на местопроизшествие (чл. 155–158 НПК) се изземват вещи и предмети с неустановен собственик, които имат значение за делото, но тъй като не са иззети от конкретно лице, при изготвянето на искане от прокурор за одобряване на протокола в частта за изземването се появява проблем. Съдилищата застъпват три становища – първото е, че този протокол не се нуждае от съдебна санкция, тъй като с това действие не се засягат права на конкретно лице по отношение на изземването, други считат, че изземването е действие, извършено не по правилата на НПК, а третото становище е, че няма пречка такова искане на прокурор да бъде уважено и протоколът за оглед на местопроизшествие да бъде одобрен само в частта за изземването. Ясно е, че това различно тълкуване създава неяснота и несигурност – на всеки етап от развитието на наказателния процес важни доказателства да отпаднат, ако се приеме, че са били нарушени процесуалните правила.

В практиката на различни състави на СРС и СГС, тълкуването на чл. 63 НПК за наличието или липсата на основания за вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража" съществено се различават от тези на СРП и СГП.

АП София сочи наличието на противоречива съдебна практика при осъществявания съдебен контрол върху законосъобразността на мярката „задържане под стража”, с оглед преценката на събраните доказателства, относно наличието на обосновано предположение за извършено престъпление от обвиняемия, което води до различни решения на първоинстанционния и въззивния съд.

Окръжните прокуратури в Силистра, Кюстендил и СГП отчитат наличието на противоречива съдебна практика при приложението на процесуалните норми, регламентиращи възможността за връщане на делото от съда на прокурора, като се сочи различно тълкуване от отделните състави на наказателните колегии на съдилищата на понятието „съществено процесуално нарушение”. Независимо от дадените задължителни указания с Тълкувателно решение № 2 /2002 г. на ОСНК на ВКС, все още са налице различия при тълкуването на възприетия от законодателя израз „съществено нарушение на процесуалните правила” и това служи като основание за връщане на делата, без да са налице законови основания за това.

ОП София посочва продължаващата съдебна практика, в отделни случаи съдилищата да изискват прекалено детайлизиране на обвинението, като се изисква вписване на обстоятелства, които не са в състава на престъплението. Такава противоречива съдебна практика съществува и в съдебния район на София, Сандански и Благоевград, където също е установено противоречиво тълкуване от съда на чл. 246 НПК относно обема и степента на конкретизацията на обвинението в постановлението за повдигане на обвинение и в обвинителния акт. Някои от съдебните състави изискват прекалено детайлизиране при словесния запис на обвинението, включително и изписване на обстоятелства, които не са включени в състава на престъплението. Други състави считат, че такова детайлизиране излишно натоварва процеса и не приемат липсата му за съществено процесуално нарушение. Показателен пример в това отношение е изискването за уточняване на диспозитива на обвинението при наличие на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.„а” и б.„б” НК. Част от съдебните състави изискват в диспозитива да се посочват наложените наказания по присъдите, които обуславят наличието на опасен рецидив, като дори се изисква да се вписват и видът, и размерът на наложените наказания, независимо че това дублира пасажи от обстоятелствената част на обвинителния акт и приложеното като доказателство по делото свидетелство за съдимост на обвиняемото лице. Съдът в Сандански и Благоевград е преценявал наличието или липсата на това нарушение, с оглед обема на обстоятелства, които следва да се отразят в диспозитива на обвинение за хулиганство по чл. 325 НК, и то при наличие на Тълкувателно решение № 2 /07.10.2002 г. по н.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, в чиято т. 4 е изяснено подробно какви са конкретните изисквания към реквизитите на постановлението за повдигане на обвинение и какво следва да се включва в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и кои от пропуските не се приемат за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и не могат да служат като основание за връщане на делото на прокурора. В по-широк аспект, различни съдебни състави по различен начин преценяват кои от допуснатите на досъдебното производство нарушения на процесуалните правила са съществени и дават основание за връщане на делото на прокуратурата. Този въпрос е разяснен достатъчно ясно и подробно в посоченото вече Тълкувателно решение на ВКС.

В съдебния район на Кюстендил е констатирана противоречива практика във връзка с прилагането на института на съкратеното съдебно следствие (чл. 370 – чл. 374 НПК). Проблемите се проявяват в нееднакво тълкуване на съдържанието на понятието „самопризнание”, използвано в текстовете на чл. 372 и чл. 373 НПК, при съпоставката им с чл. 116 НПК.

Законодателните изменения на правната уредба на съкратеното съдебно следствие, довели до отмяна на разпоредбата на чл.369а НПК и различията в нормата на чл.58а НК по отношение на определяне на вида и размера на наказанието, създават практически трудности при налагане на наказание за конкретно извършено престъпление. Необходимо е да се проследи практиката на съдилищата и при констатиране на противоречива такава, да се иска приемане на тълкувателно решение по въпроса.

ОП Добрич сочи за противоречива съдебна практика по приложението на чл.229, ал.3 НПК, когато по този ред е направено възражение, че деянието за което е повдигнато обвинение, не представлява престъпление. ОП-Добрич застъпва становището, че по това възражение наблюдаващият прокурор се произнася по реда на чл.242, ал.1 НПК, тъй като това са въпроси по съществото на делото. С оглед застъпваното от някои състави на съда становище, че и в тези случаи прокурорът дължи произнасяне по реда на чл.229, ал.3 НПК, а когато това не е направено, делата се връщат на прокуратурата, наблюдаващите прокурори изготвят бланкетни постановления, за да се избегне връщането на делата.

В съдебните райони на Разлог, Благоевград, Монтана, Добрич Търговище и София има противоречива практика относно преценката, кога деянието не е престъпно, поради това, че не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна (чл. 9, ал. 2 НК). Критерият „маловажен случай” е от съществено значение и с оглед квалификацията по отделни по-леко квалифицирани състави, напр. по чл. 194 ал.3 НК, чл.216 ал. 4, чл.235 ал.6 НК и др., а за района на София и Добрич и по чл. 354а ал.5 НК.

Критериите за малозначителност на деянието или явна незначителност на обществената му опасност в отделни случаи са различни за съдилищата и прокуратурата, което води до постановяване на оправдателни присъди по внесени обвинителни актове.

СРП сочи противоречиво тълкуване на различни състави на СРС на разпоредбите на чл. 58а и чл. 55 НК във връзка с налагане на наказанието при съкратено съдебно следствие. Неяснотата е породена от изискването да се установи, кой е по-благоприятният закон за дееца – този по чл. 58а НК или този по чл. 55 НК. В началото съдът е прилагал нормата на чл. 58а НК в последната й редакция, независимо дали деянието е извършено преди влизането й в сила, като изложените аргументи били, че тази норма има процесуален характер и поради това има незабавно действие. Впоследствие, съдът е възприел (споделено и от СРП, като по-правилно), че нормата на чл. 58а НК е материалноправна, като при определяне на наказанието се прилага и разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК.

В съдебния район Сандански и Благоевград съдът приема, че търсенето на наказателна отговорност за трафик на хора по чл. 159а, ал. 1 НК противоречи на Европейската конвенция за борба с трафика на хора и постановява оправдателни присъди. Това противоречие възниква, след като по искане на главния прокурор, с Тълкувателно решение № 2/16.07.2009 г. по н.д. № 2/2009 г. ОСНК на ВКС подробно е разяснил как се осъществява изпълнителното деяние на престъплението по чл. 159а, ал. 1 НК, както и други въпроси във връзка с това престъпление.

В съдебния район София е налице противоречива практика по тълкуването на чл. 308, ал. 7 НК, изразяваща се в различни становища от страна на съда по въпроса, дали подправените официални документи, съдържащи реквизити като име, фотоснимка и други, представляват предмети, материали или оръдия, по смисъла на чл. 308, ал. 7 НК. Някои съдебни състави считат, че макар и попълнени, тези документи представляват предмети, послужили вече за съставянето на инкриминиран документ, и извършителите биват осъждани. Други състави на съда намират, че е налице празнота в закона и тези документи не представляват предмети, по смисъла на чл. 308, ал. 7 НК. По този начин на практика е налице нееднакво приложение на материалния наказателен закон, тъй като лица, държащи празни бланки (за които съдът безспорно приема, че представляват материали по горепосочения престъпен състав), биват осъждани, а лица, държащи неистински или преправени документи (които вече са попълнени с необходимите реквизити), биват оправдавани.

В съдебните райони Сандански и Благоевград, различни съдебни състави по различен начин тълкуват разпоредбата на чл. 78а, ал. 1, б. "в" НК, която изисква причинените от престъплението имуществени вреди да са възстановени, за да бъде освободен извършителят от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание. Едни състави приемат, че тук се включват само съставомерните щети, т.е. такива, които са елемент от конкретния престъпен състав, а според други – всички щети, за които е налице причинна връзка с престъплението. Противоречията са се породили във връзка с престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б" НК, но въпросът е по-глобален и въпреки, че има няколко тълкувателни решения на ВКС, не е изяснен докрай.

ОП Русе и ОП Ловеч отчитат противоречива съдебна практика по приложението на чл.227б НК и чл.293а НК, с оглед правната характеристика на деянията – дали са продължени престъпления или са довършени с настъпване срока за плащане, определен от законодателя за всяко от тях, кой е субект на престъплението, когато той е управител или изпълнителен директор на дружеството и правомощията му са обвързани с решенията на Общото събрание.

Налице е противоречива съдебна практика при реализиране наказателната отговорност на лекарите, приели подкуп, с оглед приложимата правна норма. В едни случаи съдилищата квалифицират извършените деяние по чл.301 и сл. от НК, в други – по чл.225б и 225в НК, като критерият е дали лекарят е длъжностно лице в държавна болница (публичния сектор) или в частно медицинско заведение (частния сектор). Противоречива е и съдебната практика по приложението на чл.307а НК – относно отнемането предмета на престъплението подкуп, в случаите, когато парите са били предоставени от изнудваното лице или от органите на МВР. С посоченото престъпление се засягат важни обществени отношения, поради което възникналите противоречия по прилагането на закона следва да намерят разрешение чрез приемане на тълкувателно решение от Върховния касационен съд.

Изнесените данни от прокуратурите в страната относно наличието на противоречива прокурорска и съдебна практика налагат извода, че част от съществуващите противоречия могат да намерят решение чрез провеждане на съвместни съвещания между съда и прокуратурата. В други случаи следва да се проучи съдебната практика в страната и при констатиране на противоречива практика, да се направи предложение за решаване на проблемите по пътя на тълкуването.

Институтът на съкратеното съдебно следствие, предвиден в глава двадесет и седма на НПК продължава да се прилага широко от съдилищата. За отчетния период е налице увеличение на разгледаните и приключени наказателни дела по този ред. По разгледани и решени дела, образувани по внесени 30 367 обвинителни актове, съдът е постановил 14 858 присъди, от които по реда на чл.373 ал.3 във вр. с чл.372 ал.4 във вр. с чл.371 т.2 НПК са постановени 4 869 присъди, което е 32,8% от приключилите с присъди дела. През 2009 г. постановените присъди по реда на съкратеното съдебно следствие са 4253, което представлява 26,3%. През 2008 г. постановените присъди са 5 716, което е 33,0% от всички постановени присъди. Спрямо 2009 г. постановените по реда на съкратеното съдебно следствие присъди са увеличени със 616 присъди, което е с 14,5% повече. Увеличението на присъдите по чл.373, ал.3 НПК се дължи на настъпилите през 2010 г. промени в наказателно-процесуалния кодекс. Отмяната на чл.369а НПК (ДВ бр.32от 2010 г.), съгласно който съкратеното съдебно следствие не се допускаше при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда, или когато деецът е бил в пияно състояние, даде възможност и делата за тежки престъпления против личността да бъдат разглеждани по този ред. С Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. бе преодоляна противоречивата съдебна практика по някои въпроси на съкратеното съдебно следствие, което създаде условия за по-широкото приложение на този институт.

Най-голям относителен дял присъди по реда на чл.372, ал.3 НПК са постановени в съдебните райони на: ОС Монтана – 57,0%, ОС Пловдив – 54,6%, ОС Сливен – 44,0%, ОС Търговище – 43,0%, ОС Добрич - 42,8% и др. По-нисък относителен дял присъди по съкратеното съдебно следствие са постановени в съдебните райони на СГС – 12,9%, ОС Русе – 16,3%, ОС Ямбол – 19,4% и др.

Приключването на делата с присъда по реда на съкратеното съдебно следствие е обусловена от извършено качествено разследване и събиране на достатъчни по обем убедителни доказателства, подкрепящи обвинението, което е положителна оценка за работата на прокуратурата.

Съпоставянето на данните за приключените през 2010 г. дела след внасяне на обвинителен акт в съда, показва, че относителният дял на приключените със споразумение в съдебно заседание дела продължава да е по-висок в сравнение с приключените дела по реда на съкратеното съдебно следствие. Приключените със споразумение по чл.384 НПК дела са 11 167, което е 36,8%, а тези по реда на чл.373, ал.3 НПК – 4 869 или 16,0%. Данните за 2009 г. са: - 33,7% по реда на чл.384 НПК и 13,4% - по реда на чл.373, ал.3 НПК. Налице е незначително увеличение, както на сключените споразумения след внасяне на обвинителен акт в съда, така и на приключените дела по реда на съкратеното съдебно следствие. Въз основа на посочените данни може да се направи извода, че макар и институтът на съкратеното съдебно следствие да е по - благоприятен за подсъдимите предвид това, че не се изисква възстановяване на щетите, когато са съставомерна последица на извършеното деяние, институтът на споразумението продължава да се прилага успешно. И в двата случая се стига до съкращаване на предвидената в НПК съдебна процедура, бързо приключване на внесените в съда дела и реализиране на наказателната отговорност на виновните лица. Практиката на прокуратурите (напр.РП Русе) сочи, че основна част от делата, които приключват по реда на съкратеното съдебно следствие са за престъпления против собствеността. Това се обуславя от обстоятелството, че подсъдимите се признават за виновни, но не са възстановили щетите, което е процесуална пречка за сключване на споразумение след приключване на досъдебното производство или в съдебна фаза.

Въз основа на данните в отчетните доклади на прокуратурите може да се направи извод, че не са констатирани затруднения по прилагането на разпоредбите на съкратеното съдебно следствие. За това са допринесли, както законодателните промени от 2008 г. и 2010 г., така и приемането на Тълкувателно решение №1/2009 г. на ВКС. Отчита се, че по същество съкратеното съдебно следствие допринася за по-бързото приключване на наказателното производство в съдебната фаза, тъй като досъдебното производство и в тези случаи се провежда по общите правила.

Като положителна промяна се отчита изменението на чл.373, ал.2 НПК и отпадането на нормата, задължаваща съда да определя наказанието при условията на чл.55 НК, без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Това създава възможност за определяне на по-справедливи наказания, съответстващи на тежестта на извършените престъпления. Наред с това се отчита и възможността в отделни случаи на извършени тежки престъпления (най-вече срещу личността) да се стигне до определяне на наказания, които не съответстват на обществената опасност на деянията и не могат да изпълнят целите на наказанията. С оглед на това се предлага отново да се прецени необходимостта от въвеждане на ограничения за приложението на съкратеното съдебно следствие за някои престъпления (убийства, грабежи, престъпления, извършени при условията на опасен рецидив).

Някои прокуратури (Варна, София и др.) сочат затруднения при приложенията на нормата на чл.372, ал.2 НПК, препращаща към чл.58а НК, свързани с измененията на последната и отпадането на нормата на чл.369а НПК. При определяне на наказанието следва да се съобразява, че нормата на чл.58а НК има материалноправен характер и да се преценява коя е най-благоприятната към момента на извършване на деянието. Затруднения са налице най-вече при определяне на наказанието за престъпления срещу личността, в резултат на които са причинени смърт или тежки телесни повреди, извършени при действието на отменения чл.369а НПК, когато съкратеното съдебно следствие бе изключено за тези престъпления. Законодателната промяна е в сила от 28.05.2010 г., което изисква да се анализира съдебната практика и при наличие на противоречиви решения, да се направи предложение за приемане на тълкувателно решение по приложението на чл.58а НК.

Прокуратурите отчитат като непоследователна законодателна политика това, че приложението на съкратеното съдебно следствие не е обвързано с възстановяване на щетите от престъплението, което изискване е налице за допускане на сключване на споразумение. Това създава възможност подсъдимият да избира как да продължи наказателното производство срещу него. Съдът не може да отхвърли направеното искане за предварително изслушване, когато са налице условията на глава двадесет и седма, а признаването на фактите не е свързано с процесуалното поведение на подсъдимия на досъдебното производство. Без подсъдимият да е съдействал за по-бързо приключване на разследването, се създава възможност за налагане на по-леко наказание, което е несправедливо.

Като недостатък в законодателната уредба се отчита и липсата на възможност прокурорът да изразява становище по направеното искане за провеждане на съкратено съдебно следствие.