Решени досъдебни производства от прокурор. Видове решения

1.3. Решени досъдебни производства от прокурор. Видове решения.

Този факт отново потвърждава извода, за постепенното овладяване проблема с т. нар. „стари дела”.

Причината за регистрирания през 2010 г. спрямо 2009 г. спад в броя на решените дела се дължи преди всичко на факта, че за разлика от предишните години, през отчетната 2010 г. броят на прекратените по давност производства, останали от предходни периоди е много по - малък, което неминуемо рефлектира и върху броя на общо решените от прокурора производства.

Абсолютните стойности на решените дела не дават обективна картина за ефективност на прокурорската дейност. Поради това разпределението на решените ДП по окръжни райони е представено на следващата графика като съотношение спрямо наблюдаваните дела, което определя ефективността на ръководството и надзора върху разследващите органи при разследването.

Най-висок (над 90%) е относителният дял на решените спрямо наблюдаваните ДП в районите на ОП Перник и ОП Търговище. Най-нисък е този дял за районите на Военноокръжните прокуратури и СГП, съответно 72,5% и 71,8%.

Фиг.6. Процент на решените от наблюдаваните дела по окръжни райони.

Наблюдава се тенденция към увеличаване на броя на внесените прокурорски актове в съда.

Ръст бележи и броят на предадените на съд лица. През 2010 г. Прокуратурата е предала на съд общо 55210 (52883 и 52149) обвиняеми лица. Важно да се подчертае, че ръстът на внесените прокурорски актове за престъпления от значим обществен интерес е значителен - с 36,1% спрямо 2009 г. При това е известно, че се касае за дела, сложни от фактическа и правна страна, с повече обвиняеми лица и свидетели, с голям обем и в по-голямата си част трудно доказуеми.

По видове прокурорските актове за последните три години са както следва:

Представените данни по видове актове, налагат извода за традиционно все по-честото използване на института на споразумението, независимо от лекото намаляване на броя на споразуменията през 2010 г. спрямо 2009 г. Делът им спрямо внесените прокурорски актове е 24,7%. Безспорно е, че този способ води до по-бързо приключване на делата и е начин, използван от прокурорите, за преодоляване на процесуалния формализъм в съдебната фаза. Независимо от това, за всеки отделен случай следва внимателно да се преценява, доколко да се прибягва до предложение за споразумение, за да не се допусне противоречие със закона и морала.

На графиката (фиг.7) са представени внесените в съда прокурорски актове и обвиняемите лица по окръжни райони.



Фиг. 7. Разпределение по окръжни райони на внесените в съда прокурорски актове и обвиняеми лица по тях.
Съобразно териториалния обхват регистрираните престъпления и съответната организация, с най-голям брой внесени актове в съда са прокуратурите от районите на СГП, ОП Пловдив, Бургас, Варна, Плевен, Ст. Загора и Благоевград.

По-малкият брой актове спрямо броя на предадените на съд лица, сочи на тенденция на групово и организирано извършване на престъпленията.

За ефективността на една прокуратура не трябва да се съди само от броя наблюдавани дела и решенията на прокурора по тях. Прокурорът осъществява ръководство и надзор върху всички наблюдавани производства, а административният ръководител организира и отговаря за цялостната дейност. Затова съотношението на внесените прокурорски актове в съда, спрямо общо наблюдаваните дела, дава по-обективна представа за резултатността на прокурорската дейност (фиг.8).


Фиг. 8. Процентно съотношение на внесените в съда прокурорски актове към наблюдаваните дела на производство по окръжни райони.
Поради спецификата на дейността на военните прокуратури и факта, че общо за всички военноокръжни райони прекратените по давност дела са минимален брой, тези прокуратури не са включени в диаграмата.

По данните за всички видове престъпления, логично е най-висока резултатност да отчитат прокуратурите с регистрирана най-ниска, при това не особено тежка престъпност. Ефективността в противодействието на някои категории тежки престъпления е разгледана в отделен раздел (т. 5.2).

• 
  Най-голям е броят на делата, образувани за престъпления против собствеността и преди всичко за кражби (чл. 194–197 НК), които са 66881 или 45,6% от образуваните през 2010 г. ДП. За този вид престъпления в съда са внесени 10393 прокурорски акта (22,8 % от общия брой актове).
  
• 
  Голям е и обемът на разследванията за общоопасни престъпления, особено за пътно-транспортни престъпления (ПТП). За извършени по непредпазливост такива престъпления са образувани 4205 дела (по чл. 343 НК). Най-голям обаче е броят на делата по чл.343б НК – управление на МПС след употреба на алкохол над 1,2 на хиляда – 9621 ДП. Общо за ПТП (по чл.343 - 343в НК) са образувани 18194 ДП (12,4%). Прокурорите са реагирали бързо и са взели мерки за внасяне на приключените дела от тази категория в съда за разглеждане по същество – внесени са 14441 прокурорски акта, които съставляват 31,7% от общо внесените в съда актове.
  
• 
  За престъпления по чл.354а НК (незаконен трафик на наркотици) са образувани 3356 дела (2,3%). Внесени в съда са 1894 дела или 56,4% спрямо образуваните ДП за тези престъпления. Разследването е провеждано в срок, като е отчитана високата степен на обществена опасност на деянията.
  

В края на 2009 г. общият брой спрени дела е 653555 (654334 и 700095), (вкл. спрени ДП от предходни години). От тях само 1,9% – 12674 (12603 и 16026) са срещу известен извършител и 640881 (641731 и 684069) - срещу неизвестен извършител. Прокурорите използват процесуалната възможност да спират срещу известен извършител ревизираните от тях дела от предходни години, за да се извършват необходимите оперативно-издирвателни действия за пълното разкриване на обективната истина. В противен случай би се стигнало до по-бързото решаване на делата, но с по-неблагоприятен изход – прекратяването им поради липса на достатъчно доказателства за извършено престъпление. Следва да се подчертае обаче, че процентът на спрените дела срещу известен извършител продължава да бъде изслючително нисък - под 2,0 %.

Производствата с постановено спиране през отчетния период са 75117 (83061 и 72035), от тях срещу известен извършител са спрени 8385 (10263 и 9023) ДП. Делът на спрените дела е 30,3% от решените.

Нищожен е броят на отменените от съда след обжалване прокурорски актове за спиране на досъдебното производство- 244, които съставляват едва 0,04% от общия брой наблюдавани дела и 0,3% от спрените през 2010 г.

Най-голям е броят на спрените дела в района на АП София - 220915, като 103936 от тях са на СРП, което е около половината от спрените дела в района; следва районът на АП Пловдив - 129019, от тях - 40203 са на РП Пловдив; района на АП Варна - 117297, от тях на РП Варна - 50713; района на АП В. Търново – 69788; района на АП Бургас -76802, от тях - 30127 на РП Бургас и за района на ВоАП - 84 спрени ДП.

В края на годината спрените ДП са 624511, което е намаление с 29044 спрямо броя им в началото на 2010 г.

През 2010 г. продължи ревизионната дейност на Прокуратурата по дела от предходни години. Общият брой на прекратените дела е 124070 (174536 и 267710), което съставлява 50,1% от всички решени. Високият процент на прекратени дела и през настоящия отчетен период се обяснява, именно с произнасянето от прокурорите по ревизираните стари дела с прекратяване поради изтекла давност.

Положителен факт е общото намаление на броя на прекратените дела. Намалял е и броят на делата с постановено прекратяване, по отношение разследванията, приключили през отчетния период. Тези прекратени дела съставляват 15,1% от наблюдаваните, за 2009 г. - 15,4% и за 2008 г. – 15,6%.

Поради изтекла давност са прекратени 91349 (141716 и 235659) дела. Налице е тенденция на значително намаление на прекратените по давност дела, спрямо прекратените в предходните години, което сочи на преодоляване проблема по т. нар.”стари дела” от предходни години. От прекратените по давност дела през годината, срещу известен извършител са 1816 (2%), а срещу неизвестен извършител - 89533 ДП. Относителният дял на прекратените по давност ДП срещу известен извършител остава трайно нисък - 2,0% (1,23%, 1,76%).

През последните три години относителният дял на прекратените поради давност дела срещу известен извършител спрямо общия брой на прекратените на това основание ДП се движи в рамките от 1,2% до 2%.

Прави впечатление, че почти 20,0% от делата са прекратени, поради това, че деянията не съставляват престъпления. Това означава, че твърде често не е направена точна и правилна преценка за съставомерността им още при образуване на съответните ДП, вкл. и по реда на чл. 212 ал.2 от НК с първото следствено действие. От друга страна, следва се отчете, че в някои случаи задължително се започва разследване, напр. при откриването на труп при необичайни обстоятелства или при ПТП, с цел изясняване със способите на НПК причината за смъртта или на пътното произшествие с вредоносен резултат. По този начин се предотвъртяват възможните съмнения впоследствие и се избягва унищожаване на доказателства.

• 
  АП София - 40088, от тях на РП София – 23305 и на РП Благоевград - 2796;
  
• 
  АП Варна - 18723, от тях на РП Варна - 8971 и на РП Добрич – 3179;
  
• 
  АП Пловдив - 12155, от тях на РП Пловдив – 5923 и РП Пазарджик - 1080;
  
• 
  АП В. Търново - 12103, от тях на РП Плевен – 2601 и на РП Ловеч - 2511;
  
• 
  АП Бургас - 8265, от тях на РП Бургас – 5747 и на РП Карнобат - 984;
  
• 
  ВоАП - 15.
  

По окръжни райони прекратените ДП са представени в графиката (фиг. № 10):

През периода едва 20 производства са прекратени по искане на обвиняемия по реда на чл.368 - чл.369 НПК (отм. ДВ бр.32/2010г. в з.с. от 28.05.2010 г.). Само 4 от тях са прекратени от съда по реда на отменения вече чл.369 НПК.

За 2010 г. данните са следните:

• 
  до 7 месеца са приключени и решени по същество 55670 или 35,6% от решените дела на производство.
  
• 
  от 7 месеца до 1 година – 13240 (8,5%).
  

В края на периода при прокурор са останали за решаване 8137 ДП (4,8% от приключилите дела, постъпили в прокуратурата), от които 7819 (96,1%) са в едномесечния срок за произнасяне.