Глава 13 Въпросът за изобилието

Гостите са струпани около масата. Домакинята сервира типична, добра новозеландска вечеря от месо и картофи. Но идва време за десерта и чая и тогава жената, наливайки чашите, започва да обяснява:

Извинете, че чаят е толкова слаб, но го приготвяме така, за да стигне за по дълго време. Нали знаете, че живеем на вяра...

Гостите я уверяват, че за тях това е без значение, но в действителност те, като американци, констатират, че чаят не е толкова силен, колкото обикновено го сервират новозеландците. Но смешното във въпросната ситуация ги застига чак по пътя за вкъщи.

Животът на вяра означава ли, че чаят ви трябва да е слаб? И кое всъщност е слабото нещо  чаят или вярата?

Въпросът за изобилието е емоционален, защото е трудно да от делим чувствата от фактите. Християните тип "благослови ме" проповядват, че ако имате вяра, ще получите и богатство, и ако не живеете заможно, то е защото не упражнявате вярата си.

Християнските привърженици на "трудовата теория" твърдят, че упоритият труд ще доведе до материално благословение. Те казват, че щом нямате пари, значи сте мързеливи. За съжаление тези хора много често са инициативни и работливи, но не проявяват милосърдие и не са склонни да подпомагат мисионери.
Пълна противоположност на тези два типа християни представляват онези, които с недоволство гледат на всички с материал но благосъстояние. Тази група "борци против злото богатство" не са далече от комунистическата идея, че всички болести на човечеството идват от неправилното разпределение на богатствата. Според тези хора, всеки сериозен християнин трябва да живее само с насъщни вещи и средства. И затова много от тях са затънали в бедност, защото смятат, че колкото по малко имаш, толкова по близо си до Бога.              

Каквото и да е мнението ни, повечето от нас изпитват смесица от различни чувства, що се отнася до изобилието, на което се радват някои пълновременни служители. Но каква е Божията намеса във всичко това и съществува ли някаква видима граница на забогатяване, под която трябва да останете, за да задоволите воля та Му?

Съвсем скоро бях благословен по начин, който постави пред нас този въпрос. Преди няколко години, след като дълго време семейството ни беше живяло в малък апартамент в лагера на У\МАМ в Кона, бяхме страшно изненадани от специалното дарение, което получихме от членовете на организацията ни  подариха ни нова кола и къща.

Преживяването беше неописуемо, особено що се касае до усещането за изобилие от любов, изляна върху нас. Къщата е чудесна, но няколко седмици след като се нанесохме, Дарлийн отбеляза: "Имам чувството, че всеки момент истинският собственик ще се прибере и ще ни завари в къщата си!"

И тогава един ден ме спря някакъв човек, който искаше да даде пари лично за мен. Трябваше да реша за какво да ги използвам: да ги отделя за погребението си, да платя с тях на медицинската сестра в случай, че получа удар, или да построя плувен басейн, в който да се упражнявам физически, за да избегна горните две събития.

Разбрах защо приятелят ми ми прави това дарение с толкова определени изисквания за приложението му. Той знаеше, че ще е трудно за мен да се сдобия с басейн, въпреки че при нашия климат такова нещо си беше чисто благословение. Намериха се други приятели, които също отделиха средства за басейна, а един друг мой близък човек направи проектирането му. И сега басейнът непрекъснато ни напомня за Божията любов и мъдростта на приятелите ми.

Бог, желаейки да даде примери за вяра, е направил цял списък от герои в глава 11 от Посланието към евреите. От тях Авраам, Исаак, Яков, Йосиф, Давид и Соломон са били богати мъже. Но има и други  бедни, гонени, хулени, отритнати и дори убити; обличали се с овчи и кози кожи, живели в крайна нищета по пещери и землянки.

Павел ни напомня, че както богатството, така и бедността могат да са от Бога и че е необходимо да се научим бързо да свикваме с промените: "Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната да съм сит и да съм гладен; и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност. За всичко имам сила чрез Оногова, Който ме подкрепя " (Филипяни 4:12 13).

За себе си открих, че е по трудно да живееш в изобилие, отколкото в нужда.
Много по лесно е да чуеш Божия глас, когато разчиташ на Него за следващото си хранене, отколкото ако си осигурен и не се тревожиш за утрешния ден. Според Бога е опасно да имаш много пари. Исус казва, че е много трудно за богаташа да влезе в Небето, защото гледа към лъжливото богатство. Бог предупреждава хората Си "да внимават да не забравят Господа своя Бог", когато завладеят велики и богати градове, пълни с хубави неща.

В Притчите Соломон балансира нещата: "Не ми давай ни сиромашия, ни богатство; храни ме с хляба, който ми се пада, да не би да се преситя и се отрека от Тебе, и кажа: "Кой е Господ?" (Притчи 30:8).

Къде са границите? Откъде нататък бедността става прекалено голяма, и откъде нататък богатството става опасно? Границите очертават твърде променлив диапазон, зависещ от 3 неща:

1. 
   От характера. Не става въпрос за това, до каква степен мога да очаквам Бог да ми дава, а доколко Той може да ми има доверие.
   

2. Нашето призвание.

3. От културата на нацията, сред която работим.

Дори ако Бог има пълно доверие в мен и характера ми, Той знае от какво имам нужда  ни повече, ни по малко  за да изпълня призванието си в моя живот.  

1.  Би трябвало да живеете нито много над, нито много под жизнения стандарт на хората, сред които работите.

Сестра ми и зет ми, Джим и Ян Роджърс ми разказаха следната ситуация. Били на посещение на група мисионери в една азиатска страна, обедняла вследствие на политическо напрежение. Поради това незавидно положение на икономиката, много от мисионерите живеели в красиви домове, много по-добри от онези, които биха си позволили в Щатите  само за 60 долара месечен наем.

Една вечер сестра ми и съпругът й били на гости в един от мисионерите, заедно с други чужденци. На вратата се почукало. Бил пасторът. Сестра ми разказва: "Той стоеше в рамката на вратата. Чувстваше се притеснен и сякаш не смееше да влезе вътре. Нашият домакин излезе навън заедно с госта и набързо от говори на въпросите му. Ние не вършехме нищо лошо, но почувствах, че в стаята се настани някакво особено чувство на вина."И така, как ще разберете дали живеете по-охолно (или по бедно) от онези, на които искате да служите? Задайте си въпроса _ Тази кола, къща, начин на живот, помагат ли ми с нещо, или пречат, за да спечеля хората и да ги обучавам в името и на Исус.

2. 
   Пазете се от алчността.       
   

Две неща разяряват днешната общественост: когато проповедниците живеят явно богато и сред лукс и когато политиците забогатяват, докато са на някакъв пост. Питали ли сте се някога за що е така? Аз мисля, че това отношение се дължи на запазената колективна мисъл от Библията. Огромното мнозинство не осъзнава, че тези идеи са взети от Библията, но те са от там.

Господ каза на израилтяните да си изберат водач (или цар), който да не увеличава броя на конете си и да не трупа злато и сребро за себе си, "за да не се надигне сърцето му над братята му" (Второзаконие 17:15 20). По подобен начин трябва да се избира и духовен водач, който да не обича парите (1 Тимотей 3:3).

Никога не използвайте служението си с цел да натрупате богатство. Имало е причина, поради която левитите са били единственото племе, на което не се е позволявало да притежава имоти  тяхното притежание трябвало да бъде сам Господ Бог, а не материалните неща (Числа 18:20).

3. 
   Не завиждайте и бъдете доволни.
   

Как можем да се справим с всичко това? Противодействието на завистта е да станем абсолютно подвластни на Божието правосъдие. Препрочитайте стиховете, в които се говори за прав дивостта на Бога. Нека тази истина попие в сърцето ви и оцвети всичко, което виждате. Бог е верен и ще ви благослови .

4. Не спирайте жертвате за Бога според начина, по който Той желае.

Божият подход на разпределение на материалните блага не е прокарването на закони или налози, чрез които насила да се разпредели всичко по равно. Нито пък даването на обет за бедност. Неговата воля е онези, които са благословени от Него, щедро да споделят благословенията с другите като израз на своята свободна воля: "На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчай да не високоумстват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме; да струват добро, да богатеят с добри дела, да бъдат мъдри, съчувствителни, да събират за себе си имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот"(1 Тимотей 6:17 19).

Какво става, когато сте чули какво иска Бог от вас, решили сте да Му се подчините, а парите бягат от вас? Започвате постоянно да проверявате пощенската кутия, опитвате се да се съсредоточи те върху работата си, но всичко, за което можете да си мислите, е защо Бог не отговаря на нуждата ви, въпреки че вършите онова, което е поискал.

Бог е абсолютно верен  Той и не би могъл да бъде друг. Когато даде дума, Той ще я изпълни. Освен...

Както видяхте, Божиите обещания винаги се основават на нашите способности да изпълняваме. Те не са автоматично дадени, нито пък се осъществяват по един точно определен начин. Нека разгледаме някои въпроси, които трябва да си зададем, ако нещо в служението ни куца.

1. 
   Обичам ли вещите повече от Бога? (материализъм)
   

Материализмът съвсем незабележимо, малко по малко, може да се прояви дори и при пълновременен служител, дори по време на мисионерстване. Вие виждате от какво се нуждае делото ви; за почвате да се съсредоточавате върху тези нужди; и накрая нуждите се оказват по важни от стремежа ви да чуете Бога. С една дума, станали сте материалист  и всичко това в името на служението.

В Матей 6:24 се казва, че никой не може да служи на двама господари. Не можете да служите и на Бога, и на Мамона. Има няколко признака, които се проявяват в случай, че дълбоко в сърцето си сте се отклонили и сте започнали да служите на парите.Запитайте себе си:Когато се моля или когато групата ни се моли, колко време прекарвам в молитва за финансови нужди? Каквото и да е онова, което предпочита сърцето ви, то ще сее прояви. Божието слово казва да търсим най напред Царството Му а всичко останало ще ни се прибави.

Как вземате решения? Питате ли Бога какво да направите и как да постъпите? Или преглеждате приходите си и според онова с което разполагате, решавате какво да направите?

Когато наистина направите Исус свой Господ, ще вземате решения по напълно различен начин от хората, които ви заобикалят Мнозинството живее заради идола на материалните блага. Никой няма да ви вземе за луд, ако се преместите от единия край на страната в другия, за да получавате по висока заплата, дори ако това нарушава семейния ви живот и ви лишава от приятелите, родителите и от всичко, което обичате. Но ако кажете на хората, че се местите, за да се подчините на Божията воля, и то вероятно без заплащане, без гарантирани приходи, сигурно ще бъдете сметнат за „по особен" случай. Някои дори ще помислят, че сте някакъв окултист или че сте емоционално неуравновесен.

Когато са заплашени човешките богове, самите хора започват да се чувстват заплашени. Преди много години моите приятели Греъм и Трина Кер бяха богати и известни личности. Може би мнозина си спомнят за шоуто на Греъм "Галопиращият лакомник". След като повярваха, Бог им каза да раздадат всичко и те го направиха  милиони долари.

Изненадващото в случая беше неодобрението от страна на християните. Някои смятаха, че те са постъпили неправилно. Трябвало е да направят капиталовложения и така все повече и повече да дават за Божието царство.

Подобни реакции показват кои са истинските човешки ценности. Също като учениците на Христос, които веднага сметнали за разхищение на средства разлятото миро върху главата Му. Не се чуват често проповеди на тема идолопоклонство, въпреки че в Библията се говори за този грях повече, отколкото за всеки друг За него става дума в първата, третата и четвъртата Божия заповед, а специално само за него се говори във втората. Явно се нуждаем от ново разбиране за идолопоклонството в църквата, защото е нещо много по силно от подражанието на езическото поклонение. Идолопоклонството представлява живот, овладян от нещо друго, а не от Бога. А само Той заслужава нашето пълно отдаване, преданост и хваление.

И така, ако останете без пари, помолете Бога да ви открие да ли парите не са станали прекалено важни за вас. Не го правете, за да се отдадете на самоосъждение. Бог не съди, а ни коригира и ни призовава към покаяние. Дори тогава, Той е внимателен и все опрощаващ, обича ви и иска да ви види щастливи. Но Той знае, че това е възможно само ако поставите Него на първо място в живота си. Ето защо от любов към вас, Бог може да ви лиши от пари, докато правилно подредите предпочитанията си.

2. 
   Пропуснал ли съм Божията воля?
   

3. 
   Длъжник ли съм някому?
   

Дълговете могат да бъдат причина за финансовите ви затруднения. Бог, поради любовта Си към вас, се грижи за паричните ви средства, докато се ориентирате и се научите да живеете в рамките на онова, което Той ви осигурява. Означава ли това, че вземането на заем е неправилно? И бихме ли могли да си купим някога кола или къща, без да дължим някому пари?

В Писанието съществуват два вида истини. Библията определя абсолютни истини, като 10-те Божии заповеди и поученията, даде ни от Христос (например като това, че никой не може да отиде при Бога, освен чрез Него). Либерализмът използва тези библейски истини и от тях създава подобни, казвайки: "Да, Исус е единият път към Бога, но Буда е другият."
Други принципи, описани в Библията, са относителни истини

Те се отнасят до определена култура и народ. Това са неща, като дадените от Павел напътствия за мъжете да не носят дълги коси (1 Коринтяни11  ). Някои хора, след като прочетат тези стихове, изпадат в легализъм, превръщайки относителния библейски принцип в абсолютен. Ако Бог е противник на дългата коса, то бил ли е и срещу Самсон, Йоан Кръстител и всички други хора, дали назарейски обет?

Онова, което Бог ни казва в Римляни 13:8, е да бъдем в крак с времето и хората, да спазваме непрекъснато задълженията си. Да вземеш на заем толкова, колкото можеш да върнеш, е проява на финансова мъдрост.

С други думи, вземете назаем пари за кола, но не попадайте в капана на дребните заеми за храна и други подобни, които се изконсумират и проиграват бъдещите ви възможности за нещо по голямо. Не искам да кажа, че не бива да използвате кредитна карта, например. Ако можете да поддържате притока на средства, за да се разплащате, без да натрупвате дългове, вие не сте прояви ли непокорство по отношение на съвета да не ставате длъжници на хората.

Има и друго приложение на гореспоменатия принцип. Можете да станете длъжен някому, ако някога сте го ощетили, ако сте от краднали от него или пък сте го наранили по някакъв начин. Можете да сте в дълг пред правителството, защото сте скрили част от доходите си и не сте платили данъка за тях. И това, че сте постъпили по този начин, преди да повярвате, не ви освобождава от задължението да възстановите укритото. Бог не приема подобни извинения. Той прекъсва финансовата ви "издръжка" и чака да послушате гласа на съвестта си и да поправите старите си грешки.

4. 
   Давал ли съм десятък?
   

5. 
   Проявявам ли щедрост?
   

Когато се намирате в положение на финансова нужда, помолете Бог да ви посочи какво и как да дадете. Той може да ви даде пари, които да ви накара да дадете някому и това може неколкократно да се повтори, докато реши да ви изпрати повече, за да посрещнете нуждите си. Възможно е да се наложи да се впуснете в духовна борба, ако пазите в себе си зрънце алчност. Знайте, че само противоположният дух действа срещу нашия враг, т.е. духът на алчност може да бъде победен чрез проявите на щедрост.

Не мислете, че щом сте на пълновременно служение, сте изключени от числото на онези, които жертват средства. Всеки християнин трябва да прави дарения. Кой знае, може би точно това е начинът, по който ще си осигурите финансова подкрепа.

Освен това, когато очаквате Бог да промисли за ежедневните ви нужди, пазете се да не попаднете в капана на мисълта за бедността. Бъдете щедри без да вземате под внимание средствата, с които разполагат хората, на които трябва да дадете нещо. Не забравяйте, че сте представители на Божието царство.

6. 
   Благодарен ли съм за Божията помощ?
   

В Стария завет левитите се хранели с онова, което им носели хората в храма. Едновременно с това, тези приноси се смятали за святи. На свещениците е казано: "Речи на Аарона и на синовете му кога да се въздържат от светите приноси, които израилтяните ми посвещават, за да не омърсяват Моето име" (Левит 22:2).

Сериозната страна на въпроса е, че понякога сам Бог изпитва благодарността ни. В началото на създаването на Университета на нациите  в  Кона,  Хавай,  изпитвахме  големи  финансови затруднения. По време на един такъв период, в продължение на 3 месеца ядохме само мерлина, която ни донасяха рибарите. Не можете да си представите колко начина на приготвяне измисли готвачът ни за този единствен вид риба. ядяхме печена мерлина, пържена мерлина, мерлина с ориз, мерлина  лазаня, мерлина тасос и енчиладос. Можехме спокойно да се сравним с израилтяните, на които манната започнала да втръсва.

Времената се промениха, животът в Кона е друг. Може би щеше да се наложи да се замислим, ако и сега, 15 години по късно все още се хранехме само с мерлина... макар че този случай беше доказателство за Божия план за нашето бъдеще  Той ни готвеше за нещо специално. Онези рибни дни бяха дни на основополагане, а благословенията, които получавахме се превръщаха в истински празници. Удоволствието за нас беше фактът, че Христос работеше сред нас, Той ни говореше и ръководеше, а онова, което беше в чиниите ни, нямаше голямо значение.

7. 
   Бил ли съм верен за дребните неща?
   

Принципът, според който проявената вярност в малките неща позволява възлагане на по големи отговорности, много често се среща във всички области от живота ни. Бог, проявявайки вярност, няма да ни изпитва, предлагайки ни изобилие от пари и средства, а ще иска да се убеди във верността ни според начина, по който се отнасяме към стотинките. Господ пита в Словото Си: "Кой презира тоя ден на малките работи?" (Захария4:10). Не бива да пренебрегваме дребното начало, а трябва да го приемем и да оправдаем доверието, което ни се гласува. Каквито и големи цели и за дачи Бог да е вложил в сърцата ни, Той няма да ги осъществи, Докато не преминем през изпитанията на дребните неща.

8. 
   Проявил ли съм някога непокорство по отношение на Божията воля?
   

В Писанието неподчинението се свързва с неверието. В Евреи 3:17 се казва, че на децата на Израел не било позволено да влязат в Обетованата земя точно поради проявеното от тях непокорство. А в стих 18 четем: "И тъй, виждаме, че поради неверието си, те не можаха да влязат". Естествено, че непокорството води до неверие. Атеистът затова е атеист, защото не приема изявената в миналото истина, и докато не пожелае да се изповяда и покае, като започне да се подчинява на Бога, той не може да притежава вяра.

Понякога за нас, като християни, е много трудно да признаем собственото си неверие. Казваме си: "О, но аз вярвам в Бога и в Словото Му!" Но си помислете колко ви е трудно да повярвате, че Той ще ви помогне за нещо по специално, по желано, днес или утре. Вашият проблем може би е неверието, произлизащо от неподчинението.

9. 
   Помолил ли съм Бога да задоволи нуждата ми?
   

10. 
    Има ли "грях в лагера"?
    

Тогава Бог казал на Исус да стане от праха и че има грях в лагера му. Бог би могъл направо да му посочи сгрешилия, но процедурата е друга  Исус проверява всички и по метода на изключването достига правилно до племето, фамилията, 10 те души рода, а накрая и до съгрешилия Ахан.

Много често Бог фиксира вниманието ни чрез т.нар. "объркано благословение" ("благословение по погрешка"), подобно на ситуацията, описана в Амос 4:7, където валял дъжд, но не в града, който се молил за него, а в друг град.

Важно е да се подчертае, че всичко това се отнася за ръководители на групи и други подобни, които страдат от необясними финансови затруднения. Всичко трябва да се изясни и посочи, защото много по-голяма беля ще нанесе подозрението, взаимното недоверие между членовете на групата.

Също така помнете, че Божията помощ за вас не зависи от проявеното от други хора послушание, а от вашата склонност към подчинение на Божията воля. Дори ако останалите са непокорни, ако вие останете верни и послушни, Той ще намери начин да отговори на нуждите ви.

11. 
    Жъна ли плодовете на минали грехове или погрешни решения?
    

Тези проклятия са в нас. Не е необходима Божията намеса, за да се изсипе проклятието върху вас  те просто автоматически следват като резултат от действията ни.

Защо Бог използва проклятия? Нима Той не е Бог на любовта? Да, такъв е. И именно поради любовта Си, Той вгражда последствията от греха в самия грях. Бог знае, че никой не може да ни нарани така, както съгрешаването. А когато се налага да живееш, носейки последствията от собствения си грях, дори след като си получил; Божията прошка, изграждаш омраза към греха.

12. 
    Работил ли съм упорито?
    

Ами, хората ми са малко  само 5 6 човека. Най напред подготвям проповедта си за неделя. Това ми отнема няколко часа.

След това правя  някои посещения.  Обикновено допълвам седмицата, като играя голф и се занимавам с разни неща.

Възрастният пастор отбелязал:

В действителност сте добре заплатен, но не забравяйте, че Бог плаща на час.

С други думи, уплътнявайте си времето. Работата за Бога означава, че действително се трудите, и то упорито. За да живеете, получавайки средства от хора, вие трябва да сте с най развитото чувство на отговорност, най-упорито работещият от всички.

Мързелът е поставен на едно положение с грехове като пиянството и лакомията  според Библията те имат еднакво осъждение. Ето ви няколко стиха, които можете да вземете под внимание:

- „Който обработва земята си, ще се насити с хляб, но който следва суетни неща, ще има доволно сиромашия" (Притчи 28:19).

- „Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, и дремливостта ще облече човека с дрипи" (Притчи 23:21).

... Ако не иска някой да работи, той нито да яде (2 Солунци 5:10).

Бог влага във всеки желанието да бъде продуктивен. Разбира се, съществуват хора, които не работят, защото не са в състояние. Нашата задача тогава е да проявим милосърдие и да им дадем някаква задача, цел, към която да се стремят. Но в никакъв случай не бива да насърчаваме безотговорността. Почти на всеки човек може да бъде дадена полезна задача, върху която да работи.

13. 
    Присвоил ли съм нещо от Божията слава?
    

Успехът крие опасности във всички области на живота, включително и във вашето служение. Има вероятност да мислим повече, отколкото за Исус. Парите са един от начините, чрез които господ сигнализира, че нещо не е наред.

14. 
    Проявил ли съм грешно разбрана независимост и гордост?
    

Често се случва така, че молим Бога да отговори на някоя наша нужда, но отказваме да приемем помощта Му, когато ни я изпрати. Причина за нашия отказ може да бъде погрешната ни представа за начина, по който Бог ще задоволи нуждата ни. Може би не желаем да смирим себе си и да помолим някой да ни помогне в служението. В такъв случай твърдим, че искаме да притежаваме по голяма вяра, но в действителност казваме, че не искаме да се облегнем на другите, защото разчитаме на себе си.

Независимостта е ценно качество на характера, но тази сила може да се превърне в грях. Сатана изкушил Ева чрез възбуждането на желанието и за независимост, като й обещал, че тогава ще стане като Бога.
Бог иска да сме зависими от Него, да Му принадлежим, а един спрямо друг да сме взаимозависими, т.е. обединени. Ако имаме неприятности с духа на независимостта, Бог може да използва финансовите затруднения, за да се опита да ни привлече вниманието.

15. 
    Разчитал ли съм повече на хората, отколкото на Бога?
    

Можем да не усетим, че сме започнали да разчитаме повече на човека, отколкото на Бога, докато не се случи нещо извънредно със средствата ни...  верният помагач изгубва работата си, премества се в друга църква или град и т.н. Тогава осъзнаваме, че сме се надявали повече на хората, а не на Бога.

Животът с вяра е нещо чудесно. Никога няма да се отдалечим прекалено много от Бога, ще зависим единствено от Него.

16. 
    Страхувам ли се за бъдещето?
    

Страхът за бъдещето е нещо ужасно, още повече, че той се разраства. Все се питате възможно ли е да сте сигурни, че сте достатъчно обезпечени, че сте инвестирали добре парите си, че сте предвидили всичко. Тази несигурност расте, докато се превърне в парализираща верига.

Съвършената любов пропъжда страха (Йоан 4:18). Можем да се обърнем към Исус, за да ни освободи напълно от страховете. Тогава ще можем да Му поверим бъдещето си. Всичко останало е крайно несигурно. Божието слово казва: "Не се тревожете за утре... Нека денят се грижи сам за себе си " /Матей 6:34/. Това не означава, че не бива да спестяваме или да влагаме парите си изгодно. Йосиф бил призван да изведе Египет от предстоящия глад и суша, като трябвало да отдели 20% от реколтата за бъдещите тежки години. Слушайте Бога и вършете онова, което Той ви казва.