Глава 11 Невидимите начини на подпомагане и издръжка

Вероятно най труден за онези, които са решили да мисионерстват, си остава паричният въпрос. Как можете да сте сигурни, че парите ще се намерят тогава, когато ви трябват? Ами ако трябва да издържате и семейство? Ще можете ли да се грижи те за издръжката на детето си, ако иска да учи в колеж? Много християни употребяват термина "мисионер на вяра", който сякаш звучи заплашително. Можете да си зададете въпроса: "Ами ако нямам достатъчна вяра, за да бъде мисионер?"

Най напред трябва да разберете, че след като Бог ви призовава на пълновременно служение, значи знае всичко, от което се нуждаете. Той знае колко деца имате или ще имате. Той се грижи за здравето на родителите ви. Той вижда дори разваления зъб на дъщеря ви. Бог е практичен. Не се страхувайте да се подчините на волята Му, като си мислите, че Той не мисли за всички ваши проблеми. Той мисли не само за тях, но и за нуждите, за които въобще нямате представа, че ще възникнат.

За това говорихме във втора глава  тайната, която носят птиците. Небесният Отец е отговорен за тях и затова те не се тревожат за нищо. А Той наистина носи отговорност за вашето оцеляване.

Бог подпомага пълновременните служители по различен начин. Не се опитвайте да Му диктувате начините за вашата издръжка. Някои хора не могат да забравят гордостта си и просто да разчитат на онова, което ще получат от хората. Грешката им е, че искат да пристъпят към служение, но само ако могат сами да поемат разходите си.
Други пък попадат в капана на духовното възгордяване като вярват, че единственият начин да работят за Бога е като само Той трябва да поеме ангажимента да накара хората да жертват, без обаче да знаят за нуждата им. А има и такива, които прекалено много разчитат на хората – те се надяват повече на личните си познанства, отколкото на Бога, и ако той ги води да постъпят по малко по различен начин, те ще се сблъскат с невъзможността напълно да Му се доверят.

Библията казва, че вярата идва от слушане на Божието Слово. Независимо от това дали сега започвате служението си, или от го дини работите за Бога, вслушвайте се в думите Му и правете само онова, което Той ви води да извършите.

Прочетете различните опитности, описани в Библията:

- Когато Исус и Петър се нуждаели от пари, за да си платят налога, Господ изпратил Петър на риболов, като му казал, че ще намери златна монета в устата на риба.

- Когато синовете на Божия служител щели да бъдат продадени в робство поради дългове, Елисей казал на майка им, вдовицата, да отиде при съседите си да поиска съдове, като започне да сипва вътре маслото, което има. Докато наливала съдовете, Господ увеличил количеството на маслото, така че жената започнала да го продава и натрупала средства за живеене.

Когато Илия бил гладен, Бог го посъветвал, казано на съвременен език, да "призове за събиране на средства". Но вместо разпращането на хиляди писма към потенциални дарители с надписани готови пликове за отговор, било му казано да отиде при една жена  много бедна  и направо да я помоли да му даде нещо.

Кой начин на подпомагане е най библейски? Продажбата на масло? Директната молба? Когато четете Писанието, ще се натъкнете само на една закономерност на Божия промисъл за издръжката на пълновременните служители: разнообразието. Левитите живеели от онова, което израилтяните носели в Божия дом. Пророците често разчитали на спонтанно възникнали желания за жертване, както и на гостоприемството на приятелите си. За известно време апостол Павел правил шатри и работил "ден и нощ", за да се издържа в началото на своята дейност в Солун (1 Солунци 2:9). Друг път пък приемал дарения или пък хора, като Лидия го хранели и приютявали в домовете си.

Докато навърши 30 години, Христос живеел от спечеленото от Него като дърводелец. Но когато пристъпил към пълновременното Си служение, живеел с хората и ядял на трапезата им. Както видяхме в предходната глава, Той имал няколко близки приятели, които се отзовавали на нуждите Му  Божият Син имал поддръжници (Лука 8:3).

Историята за монетата в рибата разкрива безрезервността, която Исус можел да разчита на Божията помощ.

Повтарящият се елемент в преведените примери е пълното подчинение на Божията воля. Ключът към невидимите начини на подпомагане е чуването на Божия глас и послушанието във всичко, което Той желае да извършите. Пазете се от опасността, която крие мнението ви, че всеки път Бог ще ви води по един и същи път Бъдете гъвкави и отворени за Неговото ръководство.

Питайте Бога каква стъпка да предприемете. Някой път Той може да иска да кажете на други хора за нуждите ви. Подчинявайте Му се! Възможно е понякога да ви накара да мълчите и само пред Него да изложите проблемите си. Подчинете Му се и тогава. Или пък ще трябва да направите някаква инвестиция, или да продадете нещо свое. Послушайте Го! Той може дори да ви предостави възможност за развитие на някакъв бизнес. Отново се възползвайте!

Но внимавайте за всички онези възможности и пътища, които ще ви отклонят от пълновременното ви призвание. Но пък и не се опитвайте да правите изобретателни алтернативи, с които да насилвате Господ да промисли за вас според вашето желание и начин. Всички чудеса на Божия промисъл се проявяват, ако се спазва съветът на Мария на сватбата в Кана Галилейска: "Каквото и да ви каже, направете го".

Керън Лафърти била компаньонка в някакъв нощен бар, когато Бог я призовал към пълновременно служение. Тя била наясно, че ако продължи да се подвизава като платена бар дама, ще печели луди пари, но знаела също така, че това означава проява на непокорство. Пред нея стоял въпросът, от какво ще живее, ако на пусне бара.

По време на библейските уроци в църквата на Калвари, Южна Калифорния, Карън си спомнила за 6 та глава на Матей, стих 33. фразата просто заседнала в съзнанието й. След урока жената взела китарата си и мелодията сякаш сама зазвучала в съзвучие с думите: "Царството Божие търсете най напред...". Може би и на вас в момента ви зазвучава добре познатата мелодия на песента, която се пее по целия свят и която била чута за първи път от Керън:”... Всичко останало Бог ще ви даде. Алилуя Алилууя".  Керън бързо записала гамите и продала новосъздадената песен на няколко издатели. Понастоящем тя е мисионер и живее в Амстердам, а преиздаването на вече нотираната песен продължава да й носи печалба, с което тя посреща част от мисионерските си нужди.

1. 
   Бог ли ме кара да направя това нещо?
   

Как може да се справите с вашето собствено въображение? Да ли Бог желае да извършите нещо, или всичко е породено от огромното ви желание и вие само си мислите, че идва от Бога. С цел на истина да го чуете, попитайте Го и Го помолете да не дава път на всички мисли, които не са в съзвучие с Неговата воля (1 Коринтяни 10:5). Тогава Бог ще спре наплива и бъркотията от ваши и чужди идеи, ще ги заглуши и така ще ви позволи да чуете по ясно Неговия глас. Ако сте готови да Му се подчините, Той ще ви изясни желанието Си.

Помнете също така, че ако ви говори Бог, това ще бъде потвърдено или чрез обстоятелствата, или чрез съгласието на околните, например на духовните лидери, или чрез знак. Бог не избягва повторението, ако вие откровено желаете да следвате волята Му. Вземайте всички решения в Божието присъствие, записвайте си ги, ако трябва, и накрая действайте (Евреи 2:2).

2. 
   Какво ще ми струва това?
   

Интересен е фактът, че едно от най великите чудеса, описани в Библията, започва с разработен бюджет. Когато Исус казва на апостолите да нахранят множеството, Филип прави бърза сметка и изчислява, че 200 динария няма да са достатъчни за поемане на разходите. От своя страна, Исус не го смъмря за това, защото не е намерил нищо недуховно в това, да се прави разчет на средствата.

Направете списък на необходимите ви неща. Независимо от това дали ще се заемете с мисионерската кариера, или за определен срок от време ще участвате в някакво мероприятие, задължително е да проучите цените, разходите и да си запишете всичко.

Когато си правите разчета, избягвайте да предвиждате варианти на крайна бедност или задоволяване на особени екстравагантности. Една млада жена, решила да разчита на Божията  помощ в мисионерството, ми зададе въпроса: "Бог ще ми даде ли пари за козметика?" Ако едно нещо е необходимо за вас, то Той го смята за важно. Но, от друга страна, би трябвало да не забравяме, че Бог е обещал да отговаря на нуждите, а не на капризите ни.

3. 
   Какво имам?
   

Това, което вече имате, може би ви се струва, че е почти нищо, но Бог иска да го дадете някому. Имате ли кола за продан? Държите ли нещо за черни дни? Попитайте Бог какво да направите с онова, с което разполагате. Той може да желае да продадете нещо, или да ви накара да инвестирате в нещо част от собствеността си. И отново  пълното подчинение на волята Му е ключът към всичко.

Има хора, които неправилно смятат, че единственият начин да проявят послушание е да не притежават нищо. Христос казва на младия богаташ да раздаде всичко, което има, но не дава същия съвет на Никодим, въпреки че и той е бил от знатните хора.

Има много случаи, когато Бог казва на хората да раздадат и малкото, което имат, въпреки че те самите Го молят за пари. Мно го често начинът за получаване на пари е да се дадат пари, като това е извършено в послушание, а не с користна цел или с цел манипулиране на някого.

4. 
   Аз ли трябва да кажа на другите за нуждата си?         
   

Докато веднъж през 1971г., когато бяхме в процес на закупуване на първото ни собствено имущество – хотел в Швейцария –аз почувствах, че Бог иска да напиша за читателите на брошурите ни (отпечатвахме ги в няколко хиляден тираж) колко много вярваме в Божия промисъл и че бихме искали всички наши съмишленици да се молят за нас.

Бях изненадан от собствената си реакция на това ръководство – последва вътрешна борба в мен дали да се подчиня и да напиша посланието. Не осъзнавах колко много се бях възгордял от факта, че сме по-различни от другите мисионерски организации  трябваше просто да разчитаме Бог да води хората да жертват за нас.

Освен това не бях подготвен и за реакцията на някои хора, които се бяха запознали с апела ни. Един мой близък приятел ми пра ти гневно писмо: "Мислех, че УАМ не вярва в силата на апели те за финансова помощ!" Това ми беше достатъчно, за да се обърна отново към Бога, а Той ме увери,че правилно съм Го разбрал и че съм Го последвал.. Тази ми постъпка показваше колко тесногръди сме били, като сме се опитвали да накараме Бога да работи по стария начин непрекъснато. И така неусетно сме прехвърлили вярата си от Него към хората, от които очаквахме подкрепа.

Успяхме да купим хотела, като събрахме точната, до последния франк, сума и то в определения ден от крайния срок.

Вярата представлява акт на подчинение спрямо онова, което Бог изисква, и нищо друго. Така че питайте трябва ли да сподели те нуждата си с някого или не. Спомнете си как Илия е бил хранен от враните, водени единствено от Бога, докато един ден изворът пресъхнал и пророкът трябвало да помоли за помощ вдовицата Сарепта. Какво ли би станало, ако Илия беше възкликнал: "Но, Господи, Ти знаеш, че не казвам на хората за нуждите си! За тях знаеш само Ти и Ти ме храниш, защото аз съм прекалено духовен, за да моля хората за помощ!"

Може би съществуват определени причини, поради които трябва да оповестите нуждите си или пък заради които трябва да мълчите. Една част от този проблем зависи от нивото на служението ви. Понякога Бог изисква от вас да не споделяте от какво се нуждаете, с цел по най драматичен начин да докаже любовта Си към вас. А тези Негови чудеса се превръщат в маркировка по пътя на вярата, по който да можете да се връщате, когато ви е най трудно, за да черпите сили.

5. 
   Какво да направя, за да започна дейността си?
   

Иска ми се да запитам тези хора: "Виждали ли сте някога куче да гони паркирана кола?" Разбира се, че не. Исус казва: И знамения ще придружават повярвалите" (Матей 16:17). "знаменията"  не  биха  могли  да ви  съпътстват, ако сте "паркирани". Вие трябва да се раздвижите, да преодолеете инерцията, защото вярата не е пасивна. Павел казва: ".. аз гоня изподир дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа (Филипяни 3:12).

Така че, ако искате действително да започнете отнякъде, нарушете спокойствието на безделието и се опитайте да се вслушате в Божия глас. Ако Бог ви каже да извършите нещо, започнете от там, където сте, и с това, с което разполагате. За останалото ще промисли Той.

Можете да наложите ограничение на Божия промисъл.

Когато Бог ви е говорил, бъдете готови да Го послушате! Той обича агресивността във вярата. Съчетайте целите си с индивидуалната си инициативност и Божието ръководство.

В историята с Илия и маслото на вдовицата широтата на Божия промисъл е била ограничена единствено от броя на съдовете, които жената е поискала назаем от съседите си.

Когато Бог ви обещава нещо, то е зависимо и от качеството на вашата част от работата. Човешките усилия, положени наполовина, могат да забавят или променят Божието обещание при изпълнението му, както и да ограничат обхвата на Неговото действие. Затова работете от сърце и с пълни сили.

Не забравяйте, че Бог иска да ни дава голяма широта на погледа, по-големи предизвикателства и цели, а след това съответно ще ни накара да работим за осъществяването им. Днес може да сте се молили за няколкостотин долара, необходими за кратко мисионерско пътуване. А след няколко години може да разчитате на Него за милиони, които да вложите в голям евангелизаторски проект. Във всяка ситуация, в която се намирате, обърнете се най напред към Бога, за да получите ръководството Му, а след това упорито работете, за да осъществите поставените цели.

 

Как да искаме пари

Прочетох следното "типично" мисионерско писмо в едно християнско списание от Англия, което е един ироничен пример:

„ Скъпи братко или сестро,

Моля те, не обръщай внимание на разкривения шрифт и нискокачествената хартия на писмото, но фондовете ни са ограничени, откакто навлязохме в 98 та фаза на проекта ни за изграждане на Универсален евангелски колеж. Както вече знаеш от предишното ни писмо, нуждаем се от 23,5 милиона лири. Досега сме събрали 13,50 лири и е чудесно да виждаме как делото се осъществява.

Много е окуражително, когато човек живее с вяра и вижда, че се задоволяват всичките му нужди. Ядем редовно, като моят ред е да се храня във вторник и четвъртък. Освен това невероятно много дейности могат успешно да се организират в тъмнината.

Онази нощ, когато се опитвах да заспя върху линолеума, ми хрумна нещо. Наистина, политиката никога да не молим за финансова помощ е това, което ни отличава от онези организации, които непрекъснато просят пари за проектите си. Някои от тях дори оспорваха пророчеството, че колежът ни ще бъде построен и цяла Англия ще се обърне към Господа в срок до минала та сряда. Пророчеството не се изпълни, но ние вярваме, че това се дължи на духа на злоба и скъперничество, завладял някои хора извън проекта ни. Ние се молихме за тях миналата нощ, докато четяхме историята за Ананий и Сапфира на светлината на свещта. Ти знаеш ли тази история, приятелю?

Искрено ваш..."

Беше трудно да се разчете разкривеният подпис в края писмото. Вероятно бедното приятелче е страдало и от рахит.

Можем да се научим как да апелираме за финансова помощ, като най-напред се научим как да НЕ го правим. Господ съди за стъпките ни в зависимост от мотивите ни. Поради това е много  важно да имаме правилна мотивировка при даването, както отправянето на молба към дарители.

1. 
   Не използвайте чувството за вина, когато искате пари.
   

Вината е лош мотив. Бог обича състрадателните дарители, а не виновните. Та нали Бог изпрати Сина Си в света не за да го осъди? Тогава трябва ли ние да го правим?

2. 
   Не апелирайте за финансова подкрепа, като се базирате на събуденото съжаление в другите.
   

Първото шокиращо впечатление на всеки новопристигнал в Калкута, Индия, е множеството просещи бедняци, които ви пресрещат където и да сте  хората ви гледат с умолителен поглед и протегнати ръце. А второто нещо, което ви шокира, е липсата на всякаква реакция от страна на белите хора. Работниците от средната класа прескачат спящите просяци и се спъват в телата, докато се опитват да се качат на автобуса, за да отидат на работа и сякаш изобщо не забелязват страданието наоколо.

Осъзнавам задачата, която е поставена пред всички хора с милосърдно служение. Те се борят, за да запазят човешкия облик на фона на бедността и болката по света. Броят на гладуващите и бездомните е толкова голям, че те трябва да намерят начин да доведат фактите на живота до личностното възприятие на всеки човек и да ни посочат с какво бихме могли да помогнем. Но само съжалението не е достатъчно. Господ трябва да ни води, когато решим да направим дарение. Необходимо е да се разговаря с дарителите по начин, който им позволява да питат Бога трябва ли да посрещнат нуждата и по какъв начин.

Не бива да се възползваме емоционалното им състояние след обявената нужда.

3. 
   Не насочвай апела си към алчността на хората
   

Божието слово е истинно и често получаваме благословения, дори и когато е налице явно манипулиране на множеството. Но също така много често, когато даваме пари, Бог не ни благославя чрез даване на повече пари, а по друг начин: дава ни радост, откровение за Себе Си, открива ни действията Си, характера Си, дарява ни чувството за принадлежност към Неговото царство, дава ни мир и ни успокоява във всяка ситуация в живота ни.

4. 
   Не се опитвайте да събудите страх у хората
   

Нашата мотивация, когато правим дарение, трябва да произлиза от любовта ни към Бога и от желанието да видим установяването на Царството Му на земята. Освен това горепосочените призиви сякаш ни карат да мислим, че Бог търси да види пропуските в послушанието ни и ако има такива, е готов да стовари купища ужасни неща на главите ни. Всички тези неща разрушават представата за Божия характер. Ние имаме любещ Небесен Баща, Който изпраща нежност както на праведните, така и на грешните дори когато трябва да наказва, Той го прави с много състрадание и милост.

5. 
   Не се опитвайте да се възползвате от гордостта и честолюбието на хората
   

И така, как би трябвало да апелираме за финансова подкрепа? Най-напред трябва да степенуваме по важност предпочитанията си. Не бива да гледаме на хората като на източник на пари, а винаги да ги ценим като приятели. Трябва да пазим сърцето си и в него да поставяме на първо място хората, а не парите им.

Всяко духовно общество трябва да има за цел да приближи всеки свой член към Бога и след това към останалите. Околните са вашите близки приятели, с които можете да споделите и най съкровените си желания. Това са хората, с които се молите, които ви издържат финансово или пък са вашите незаменими съветници. В крайна сметка обаче, всички те могат да ви напуснат и също да се заемат с мисионерска дейност, което пък ще прекъсне вашата издръжка. Но не забравяйте, че Бог ще ви изпрати други приятели и съмишленици, с помощта на които да довършите започната работа.

Начинаещите мисионери много често споделят, че няма на кого да кажат за нуждите си. Те имат предвид може би това, че членовете на семействата им мразят търсенето на парични средства и дори не вярват в това, с което са се заловили. (Истина е, че има хора, които предпочитат децата им да си останат неспасени, но да спечелят добри пари за семейството си, а чак тогава да вършат щуротии, като например мисионерстване.)

Други твърдят, че няма откъде да получат подкрепа, защото никой от приятелите им не е християнин, или идват от църква, която не отделя средства за мисионери, или пък дава на хора само от собствената си деноминация.

Ако вършите онова, което Бог ви води да извършите, и го извършите по време, определено от Него, то Той вече е подготвил хората и средствата, които ще са ви необходими, за да изпълните волята Му.

Преди няколко години говорих пред 55 лидера от нашата мисия. Попитах ги колко от тях са открили някой, който притежава дарбата дарителство и са го насърчили да започне това си служение. От всички 55 души само двама вдигнаха ръце. Защо е това колебание? Сигурно защото дарбата да даряваме не се смята за духовно равнопоставена с всички останали дарби на Святия Дух, изброени в Римляни 12 и 1 Коринтяни 12. А дарителската дарба трябва да се упражнява в същата степен, както и дарбата да се проповядва, изцерява, служи, обучава, ръководи и т.н.

Застанете пред Бога и си запишете имената, които Той ви дава. Кой е проявил доверие към онова, което вие вършите? Кой ви обича и ви вярва? Може да откриете само един човек, а може да попаднете и на няколко. След това се допитайте за какво да ги помолите и как? Чрез писмо? По телефона? Като ги посетите?

Да те препоръча друг човек

Много често съм чувал мнението, че трябва да имаш човек, който да те препоръча и да поиска финансова подкрепа за теб. Тази идея въобще не е нова. Баща ми, Т. К. Кънингам, е осигурил стотици мисионерски служения през живота си. Онова, което беше ново за мен, беше фактът, че съгласно Библията винаги съществува вероятността от попадане под влиянието на човека поръчител.

Във 2 Коринтяни 5:12 Павел говори за това, да не препоръчва ме себе си. Той препоръчва или по скоро дава мнението си за други хора, като Фива например (Римляни 16:1). Но едновременно с това Павел не се отказва от настоятелните си молби за финансова помощ, когато е необходимо. За това се говори в 1 Кор. 9, а във 2 Кор. 11 без капка стеснение той отново се връща към същия наболял за него въпрос. Защото, когато някой те хвали, той лично избира кое от делата ти да посочи и по какъв начин да призове желаещите да жертват за делото ви.

Въпреки това принципът, според който един човек препоръчва друг, е добро решение за подпомагане на мисионерите. Ако имате приятел или лидер, който има служение като вашето и желае да ви помогне, може да го направи, като събере други хора, готови да жертват за мисията ви.

Как да постъпим с нехристиянин?      

Когато решавате с кого да се свържете, не изключвайте  автоматично хората, които не са новородени християни. Разбира се трябва да сте особено чувствителни и внимателни с начина, по който представяте работата си, както и да се молите Господ да ви помогне в избора. Ако обаче е истина, че когато някой дава съкровището си и сърцето му върви след него, то тогава и невярващият може да се приближи до Божието царство, давайки средства и сили за делото Му.

Когато споделяте някаква нужда, трябва винаги да насърчавате хората да изпълняват Божията воля за дарението. Ако сме действително убедени, че даването, жертването за Бога е и хваление, а не само нещо земно, което вършим, за да поддържаме духовната дейност, тогава можем да се чувстваме свободни да насърчаваме хората да дават. Дарителството е духовно служение. Подчинението на Божията воля е нашата цел и тя е по-важна от парите.

Когато споделяме новините и нуждите си чрез писма и редове на кореспонденция, ние даваме възможност на хората да отделят за служението ни толкова средства, за колкото имат подбуждение от Святия Дух. Така им осигуряваме голямото предимство да участват в делото, което Бог е започнал някъде по света. Не бива да преувеличаваме, нито пък да проявяваме колебливост, когато твърдим, че Господ действително благославя онези, които дават.

Друго нещо, което трябва да се вземе под внимание, е това, че писмото се изпраща, за да запознае хората със събитията и само за малко, веднъж или накратко, би трябвало в него да се споменат назрелите нужди. Изключение може да се направи само ако сте в голяма криза. Също като в баснята на Езоп за лъжливото овчарче, където малкото момче викало "Вълк! Вълк!", можем да притъпим чувствителността на хората към истинската нужда, ако постоянно пледираме за пари.

И последна бележка, която трябва да отчетете, ако решите да потърсите нечия помощ: не забравяйте да поискате Божието ръководство. Възможно е Бог да ви накара да изпратите 1 2 лични писма или да се наложи да пропътувате няколкостотин километра, за да говорите с някого. Не е изключено Бог да ви напишете писмо и да разпратите голямо количество негови копия, с които да подтикнете хората да се молят за вашата  нужда. Най важното е да бъдете гъвкави, за да отговорите на изискванията във всяка ситуация.

Никога няма да задоволите нуждата от ръководство.

Господ ще ви води не само за да ви посочи с кого да се свържете, но ще ви покаже и начина, по който да го направите. Помнете, че Той е ангажиран с вашето служение толкова, колкото вас  дори повече. Той е и щедър да благослови всички, които жертват. Не се залавяйте да насърчавате духовната дарба на дарителството у хората, без да поискате Божията помощ и ръководство.

Има ли някаква цена, която да заплатите заради отправената от вас молба за пари? Да, разбира се. Трябва да смирите себе си и да дадете на хората да разберат, че се доверявате на Бога да приведе някои от тях, за да ви помогнат в служението. Ще бъдете уязвими, може би уплашени или засрамени. Някои ще се опитват да ви разколебаят и наранят. Както каза Мойсей: "Съберете из помежду си принос за Господа; всеки, който е сърдечно разположен, нека принесе принос за Господа" (Изход 35:5). Мойсей не се тревожеше, че има хора, нежелаещи да откликнат, а насърчи онези, които са готови да "принесат принос за Господа". Направете като Мойсей  послушайте Бога и Му се доверете  резултати ще има.