Глава 9 Живот чрез вяра в "осемчасовото" ежедневие

Вероятно никога не сте се замисляли колко дълбоко това се отразява на ежедневната ви работа. В най добрия случай, подобно на много християни, вие може би сте приели професията си за нещо естествено. Или в най лошия случай, смятате, че тя е нещо повече или по малко мръсно, но необходимо. Вие посещавате неделните служби, за да вземете един духовен душ преди да се втурнете отново във водовъртежа на ежедневието.

Духовните победи и чудесата съществуват, но те сякаш стават някъде другаде, в тях действащите лица са мисионерите, хората, заети с пълновременно служение. Или, може би, всичко това може да се каже и за някой от „светски" редици, но само ако той е извършил нещо много духовно, като например  накарал е работодателя си да повярва.

Това ли е действителното състояние на нещата? Не вярвам, че е така. Чудесата могат да стават на мисионерското поле, във вашата професия, на вашето работно място. Бог има желание да се намеси и да ви помогне, но най напред ще трябва да разберете в каква светлина Той вижда по нататъшното ви развитие. Ако обичате Исус и Му служите по начина и на мястото, където Той ви е призвал, ще можете да живеете чрез вяра и да виждате духовни победи и във фабриката, и в съда, и в адвокатурата, и в магазина. Както вече казах в една от предните глави, думата “мисионер” означава “светец”. Затова Исус е казал за всичките Си последователи: “Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас”(Йоан 20:21)

Възниква само въпроса за местонахождението и типа на работата. Как сте си избрали професията или работното място?

Питахте ли Бога какви са плановете Му за вашия живот? Или подобно на повечето християни, вие сте решили, че докато Господ ви призове на пълновременна служба, ще трябва сами да избирате пътя си.  

Хиляди хора са се заели с неща, които никога не са им донесли щастие и удовлетворение. Затова не бива да се забравя, че всеки  има своето призвание и че всички ние трябва да вършим всичко Божия прослава. Той не дели служенията на духовни и светски. Ние правим това. Целта на Бога е да изпълни замислите Си и всички ние да вземем участие в това. Крайната цел е да се установи господството на Исус Христос навсякъде в обществото и всички хора на планетата да чуят благовестието. И също като по време на жътва, Бог ще ни каже на кое поле да отидем да работим.

Да знаете какво е вашето призвание

Имате ли някакво призвание? Някакво чувство за съдбовност? Смътно усещане за мисията на вашия живот? Ако не сте разбрали предназначението си, можете да го научите, но само ако отстъпите правото, вие да решавате съдбата си. Защото единственият на чин да имате Божието ръководство, е да отстъпите на Бога правото да взема решения. Той може да ви накара да се заемете с нещо по различно, но може и да ви остави там, където сте. Може да из прати вас и семейството ви на другия край на света, но след като сте убедени, че и сега вършите работата, с която Той ви е призвал да се заемете, то вие вече действате, както би действал един мисионер.

Как постъпва мисионерът? На първо място, търси Бога за всички детайли, за да е наясно как ще изпълни задачата си. Той се моли, слуша вътрешния глас на Духа и действа, ръководейки се от него. А когато онова, с което се е заел, изглежда невъзможно, трябва да се довери на Бога и да Го остави да извърши чудото.

Нека се върнем към дефиницията за вярата от втора глава: вярата е чуване на Божия глас, пристъпване към действие и накрая пълно доверие, че Бог ще извърши онова, което вие не можете. Този вид вяра е в сила, независимо от това, дали сте част от местна та църква или проповядвате Евангелието сред някое непознато племе в долината на Амазонка.

Много християни не биха се заловили за никаква духовна работа, като например обучението на децата в неделното училище, без да се молят предварително. Но същите тези хора не пристъпват към молитва, когато става дума за нещо от "светските” им ежедневни задължения. А би трябвало да се допитват до Бога за неща, като например какви маркетингови цели да си поставят, как да контактуват най добре с колегите си, по какъв начин да подобрят системата на работа или да намерят разрешение на възникнал проблем в компютърната техника.

Двама учени Род Герхард и д-р Уил Търнър, работеха над нов микрокомпютърен контролен уред, нужен за Университета на нациите към У.А.М. Когато работата се задълбочила, те се натъкнали на някакъв проблем в компютърната система, който ги забавил няколко дни. Нито телефонната консултация с производителя, нито техните методични опити успели да установят в какво се състои проблемът. Просто системата не действала така, както трябва.

И понеже все стигали до задънена улица, двамата учени започнали да работят и през нощта, а понякога дори до ранни зори. Една нощ те спрели за малко да си починат. Било към 2 ч. след полунощ и двамата мъже излезли да се поразтъпчат в топлата хавайска нощ, да разведрят мозъците си.

Род погледнал към ярките звезди, чиито проблясъци се вижда ли през разлюлените палмови листа, и тихо се помолил: "О, Господи, Ти знаеш отговора. Моля Те, помогни ми!" И точно тогава дошло разрешението на проблема ... Всичко изпъкнало в съзнанието му ясно и точно. Род се втурнал към Уил:

Знам причината! Хайде да вървим!  и двамата се устремили към лабораторията и приложили начина на действие, предложен от Род. Системата незабавно се отворила и заработила. Не след дълго двамата учени, уморени, но ликуващи, заключили и се прибра ли да почиват.

Род отбеляза, че скептиците ще кажат, че идеята му е хрумна ла просто защото е дошло време пренатовареният му с варианти мозък да избере един от тях. А това би могло да се случи и на учен атеист. Вероятно Робърт Шулер е прав като твърди, че всички съзидателни идеи идват от Бога и зависят от вярата на онзи, иго ги получава. Но Род и Уил са убедени, че в онази нощ Бог им е дал отговора.

Има случаи, когато не само трябва да помолим Бога, но и да дадем отпор на дявола. Понякога в играта се намесва врагът на душите ни – Сатаната. Затова в такива случаи е необходимо да се обърнем директно към него и да започнем духовна битка, за да го отстраним от пътя си и да спрем разрушителната му дейност. Защото съществува вероятността,трудностите в работата ни или неприятностите ни да нямат естествени причини, а да са дело на дявола.

Не би трябвало навсякъде да виждаме демонична намеса, но е необходимо да не забравяме, че врагът ни може би се е заел за работа. Можем да се справим с него бързо и лесно, като употребим властта си над него, предоставена ни от Исус (Яков4:7, 1 Петрово 5:8, 9). Ако изцяло сме се отдали на Бога и сме се заели с онова, което Той ни е призвал да вършим, то тогава и Той е съпричастен на нашия успех.

Предприемаческият дух е ясно изразен в сина ми Дейвид, независимо от това, че все още е в колежа. Докато беше'15 16 годишен, той се зае с два дребни бизнеса: пълно обзавеждане на коли по поръчка и „Дейвид & Дейвид" видео производство. И двете дейности се осъществяваха в партньорство с друг студент по киноизкуство  Дейвид Токайос.

Още в началото на съвместната си дейност двамата Дейвидовци решили винаги преди редактирането или сглобяването на даден видеоматериал да се молят заедно. Те предоставили на Бога правото да им посочва с какво да се заемат и се противопоставяли на всяка стъпка, предприета от дявола. Така работите им вървели гладко, докато един ден забравили да се помолят преди да започнат новия филм, понеже бързали. И всичко сякаш вървяло наопаки  всяко нещо, свързано с редактирането, се проваляло. И колкото повече проблеми им се струпвали на главата, толкова повече се отчайвали  най напред от оборудването, а след това  един от друг. Изведнъж двамата младежи осъзнали къде се крие причина та за неуспеха им. Спрели работа, направили съвместна молитва, починали си малко и отново се заели с работата си. Трудностите били преодолени, а продукцията  успешно завършена.

Бог наистина ли желае видеоматериалът да успее? Или това е цел на врага ни? И двамата имат отношение към работата ни Ако сме посветили работата си на Бога, то Той ще се грижи за интересите Си. А понеже дяволът работи против Бог и хората Му, то тогава той работи, опитвайки се да внесе объркване.

След колежа синът ми реши да се оттегли за известно време бизнеса и да завърши две училища към УАМ  училището за изучаването на Библията в Хонолулу и училището за обучение на ръководни кадри в Чили. Това нямаше да се отрази отрицателно на “Дейвид & Дейвид" видео производство, защото наскоро бяха успели да изплатят големия си заем. Но Дейвид Токайос реши да поеме всички задължения и за 6 те месеца Бог благослови бизнеса им десетократно.

Първото нещо което всеки бизнесмен християнин трябва да знае е, че той е мисионер и трябва да има призвание. А второто важно нещо, което трябва да осъзнае е, че Святият Дух го подготвя да се справя отлично със задачите, чието изпълнение зависи от призванието.

Дейвид Екман, главен кореспондент на списание "Таим", е мой приятел Той е оглавявал бюрата на "Таим" в Берлин, Ерусалим и Бейджинг. Той вярва, че е настъпила повратна точка за християните в Америка с т.нар. "маймунски процес на Скоупс" от 1925 година.

Може би сте чели за това историческо събитие. Било заведено съдебно дело между щата Тенеси и Джером Скоупс. Причината за делото било прокарването на закон, обявяващ за незаконно учението за еволюцията в държавните училища на щата, и нарушението му от страна на учителя Джером Скоупс, който си позволявал да преподава атеистичната теория за еволюцията.

Християните били доста заинтересувани от това събитие и всеки ден препълвали съдебната зала. За съжаление делото било спечелено от еволюционистите. Но по лошото в случая били репортажите в медиите, които представяли вярващите в Библията християни като необразовани хора, отричащи "научната" мисъл.

Според Дейвид Екман това събитие, съпътствано от промените в мисленето в университетите и колежите в края на века, от блъснало вярващите в отбранителна позиция. До този момент те са имали влиятелни позиции в образованието, правителството, бизнеса и изкуството. Но след известно време, смята Екман, много християни просто се оттеглили от съревнованието, започнали да потъват в посредствеността, станали подозрителни и скептични спрямо образователната система, и още по-лошо  решили, че са по низши от останалите.

Преувеличавам ли? Как бихте постъпили, ако дъщеря ви дойде и ви каже, че Бог иска тя да бъде част от информационната система? Как ще си я представите – като ценен кадър в телевизията, или като редактор на водещ вестник? Или автоматически ще я посъветвате да си потърси работа в християнските медии?

Казвали ли сте някога думи като: "Е, като за християнски роман (или филм) беше доста добре”? Не казвам това, за да омаловажа значението на християнските медии, но е истина, че много млади хора се стремят към топлите и добре защитени местенца" и недобросъвестно избягват твърдостта на неприветливия свят. Съгласен съм с моя приятел Дейвид Екман, че е необходимо отново да завоюваме водещите позиции, които някога сме предали. Защото, щом живеем в "християнско гето", сигурно сме помогнали при строежа на стените му. Всичко това ще струва много труд и усилия, но християните трябва винаги да успяват там, където Бог ги е призовал. Когато и да приложим дарбите дадени ни от Него, Бог винаги прибавя Своята част от усилията. Именно това е искал да каже Исая (48:17): "Аз съм Господ твоят Бог, Който те учи за ползата ти".

Има много принципи, директно приложими в света на бизнеса Един от най важните е честността. Божието Слово казва, че Бог мрази неверни теглилки (Притчи 11:1), а както знаете, везните и грамовете са търговски инструменти. Християнинът, движен от честността, трябва да се откроява с нея не само заради личния си успех, но и заради Бога, на Когото служи. Начинът, по който бизнесменът върши работата си и изпълнява всичките си задължения, както и качеството на продукцията му, ще определят въздействието му върху другите. Тогава той ще бъде не само благословен, но ще носи благословение.

Господ е закодирал растежа във всяко Свое творение. Растежът се проявява при всеки стремеж. Това представлява библейският принцип на мултиплицирането (размножаването) в работата. Из дигането е естествена последица от следването на Исус и прилагането на дадените от Него дарби, но в комбинация с честността.

В Битие, глава 1, Бог казва, че всички ще дават плодове и ще се множат "според вида си". И тук се крие тайната: дали мултиплицирането представлява благословение, или е вредно? Някои хора само увеличават бъркотията и безредието. Но ако се базирате на Божието Слово, ако бизнесът ви се основава на християнските мотиви и методи, то вашият стил на работа може да се превърне в образец за подражание по целия свят, като носи благословение на много хора. А какъв е християнският мотив при бизнеспрограмите? Всеки вид дейност трябва да поставя в център вниманието хората, които обичат Бога с цялото си сърце, които  искат да прославят Христос и да служат по някакъв начин на човечеството.
Да служим на Бога и на човека

Друг важен принцип за всички християни, включително и за онези,които работят в "8 часовия свят", е формулиран в четвъртата Божия заповед "Помни съботния ден, за да го освещаваш". След като Бог е създал съботата, ще трябва да се съобразява ме с нея особено в наше време, когато и млади, и стари са подложени на непрекъснато напрежение и стрес. Съботата  оставянето настрана на всякаква делова работа в ден от седмицата  една постоянна готовност да се доверите на Бога за завършване на започнатото. След като отделянето на десятък и финансовата увереност в Бога представляват доказателство за живота ни с вяра в Него, то съответната почивка за вас е предаване на деловите бизнес задължения в Божиите ръце. Всички ние имаме два много скъпи ресурса: време и пари. Много често ни липсват парите, необходими за онова, което Бог ни води да извършим, и все нямаме време да завършим задачата си. Какво правите, когато имате много работа, а разполагате с малко време? Сигурно работите все по упорито, по цели нощи, по цели седмици без почивка, жертвайки семейство, свободно време, църковни задължения, всичко  само и само да успеете да се справите.

Съботната почивка е нещо повече от това, да не окосиш моравата в градината, защото точно това може да се окаже по резултатен начин за отмора от напрежението на ежедневието. Съботната почивка е толкова важна, че Бог я е включил като една от само 10-те заповеди!

Задължен съм на Фрейзър Хоуг, член на ръководството в Кона, за някои от следните пояснения за значението на Съботата:

1. Господ е Първият, Който е спазил съботната почивка. Той би могъл да продължи да създава още планети, галактики, растения. Но Той спрял и казал :” Край. Достатъчно.”

2. Друга събота, задължително спазвана в Израел, било правилото да се сее семето 6 години и да не се сее на седмата. И понеже израилтяните не можели да се изхранват от труда на ръцете си, трябвало да се оставят в Божиите ръце, Той да промисля за тях.

3. Винаги работата ще бъде повече, отколкото бихме могли да свършим за времето, с което разполагаме. Ако Бог ни е водил ежедневно и сме се залавяли с онова, което Той ни е посочвал и по реда, който ни е определял, тогава Бог става отговорен за всичко, което не можем да изпълним. Това е духът на Съботата – партньорство и доверие в Създателя.

Ключът към този ден е подчинението. То е като дресировката  на куче  хвърляте 6 пъти пръчката и му казвате: "Хвани!" И ако след седмото хвърляне заповядате "Седни!", това ще бъде изпитание за склонността му да се подчинява. Така че ние трябва да се научим да сядаме да отдъхваме, оставяйки Бог да довърши започнатата от Него работа.      

В съблюдаването на съботния ден са включени още много неща: размишлението, развитието, празнуването, освещението, почивката и освежаването. Бог така е сътворил всичко, че ако рушим закона за Съботата, това ще ни пречупи. Не мисля, че може със сигурност да се определи точно кой ден от седмицата е съботен, още повече, че календарът не е боговдъхновен, за разлика от Библията. Той е създаден през 16 век и се е променял няколкократно.

Със сигурност обаче проповедниците не приемат, че съботният ден е в неделя, защото за тях това е един дълъг и тежък ден. Освен това, и в неделя имаме нужда от полиция, пожарна, бърза помощ и много други подобни служби. Но и онези, които работят в неделя, трябва да спазват Божия принцип за съботната почивка. Всички ние трябва да отделим един такъв ден от седемте дни на седмицата.

По време на Втората световна война нуждата от боеприпаси и други видове военни материали накарала американското правителство да помоли фабриките да се опитат да работят цяла седмица без прекъсване: за работници, служители и машини. Били направени предложения за сключване на договори с няколко корабостроителни компании.

Собственик на една от тях  "Безопасно плаване"  бил Уолтьр О. Мелън, който приел договора, но отказал да подложи работниците  на  подобно  изпитание.  Правителството  веднага го заплашило, че ще оттегли предложения договор. Тогава Мелън успял да уговори да му се даде допълнителен период от време, като гарантирал, че компанията му ще изпълни поръчката, без да се налага да се работи седмици наред без прекъсване. Не след дълго станало ясно, че християнинът Уолтьр Мелън и компанията му ще успеят да изпреварят в производството конкурентите си, въпреки че работели само 6 дни от седмицата.

Друг важен за християните бизнесмени принцип е следният: помнете, че Бог е Този, Който ви дава способността да печелите  пари. Това сякаш е добре познато, но много често го забравяме.

Ако в процеса на работа започнете да се замогвате, спомнете си съвета към богатите:

”...и да не би да речеш в сърцето си, моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство. Но да помниш Господа, твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила да придобиваш богатство.” ( Второзаконие 8:17, 18)   И още:

“Богатство, ако изникне, не прилепявайте към него сърцето си" (Псалм 62:10).

Павел пише на Тимотей да каже на притежателите на богатство да не робуват, нито да възлагат надежда на "непостоянното богатство", а да се уповават на Бога..Заръчва им още да вършат добрини, "да богатеят с добри дела, да бъдат щедри и съчувствени" (1 Тимотей 6:17 19).

Всички християни трябва да проявяват щедрост и да дават, но Бог е дал на някои хора таланта да правят пари и така да отделят повече средства за Божието дело. Можем да ги наречем "Богатите от Святия Дух". Павел счита тези хора за притежаващи дарбата да помагат (1 Коринтяни 12:29) или дарбата да дават (Римляни 12:8). Едно от многото средства на Божия промисъл е да дава на тези хора идеи, чрез които се печелят пари.

Някои християни смятат, че не е правилно да си богат, че богатството на един е натрупано за сметка на бедността на друг. Аз вярвам, че идеите са ограничението, пречещо на някои да се замогнат. Обикновено природните ресурси се считат за определящи за националното богатство на народите. Но тази теза вече е опровергана от Япония, Сингапур, Хонг Конг и Корея  тези страни разполагат с ограничени природни ресурси и въпреки това са проспериращи. Ами вижте създаването на едва забележимите микро чипове, направени само от обикновен пясък, но подпомага щи хората ежедневно.

След като Бог ни дава силата да печелим пари, то ние, като християни би следвало да Го питаме как да ги употребим. Когато жертваме, трябва да го правим с желание и дори бихме могли да проявим щедрост, подобно на бизнесмена Ле Торнео, който отделял десятък, възлизащ на 90 процента от доходите му. Обяснението му било следното: “ Не е важно колко пари давам на Бога, а колко от Неговите  пари задържам за себе си".

Когато Бог ни благославя и открием, че разполагаме с повече средства, отколкото са ни необходими, значи е дошло време да Го помолим за ръководство. Попитайте Бога:

Какво да правя с излишните пари?

- Трябва ли да ги дам на някого?

- Трябва ли да ги отделя и да чакам Ти да ми посочиш как да ги вложа за Царството Ти? Друга причина, поради която бизнесменът често трябва да проявява щедрост, е фактът, че той работи в свят, в който доминиращото влияние е на царя на Тир. Както вече видяхме, самият Сатана на е стъпил здраво в областта на търговията. А когато щедро жертваме за Божия прослава, особено за мисионерска дейност, от където нямаме директна печалба, ние пречим и разрушаваме сатанинските дела на земята.

Бог търси отворени души, на които да се довери и чрез които да благослови други хора. Но ако те проявят алчност, Той ще спре да им дарява богатства.

Необходимо е да се промени отношението ни към бизнеса. Имаме нужда от хора, търсещи Бога и решени да следват волята Му в професионалните си задължения. Трябват ни хора, изцяло от дадени на Бога и Царството Му, и убедени, че работата им е част от генералната цел да се установи господството на Исус на земята.

Срещнах се с един такъв човек. Не мога да го назова, поради деликатното положение, в което се намира. Той усетил Божия призив за мисионерстване и заминал за страна, в която съществувала забрана на проповядване на словото Божие. Там той открил малък завод за производство на електроника и само за няколко години бизнесът му толкова се разраснал, че за него работели няколкостотин души.

Този мъж дал възможност на Бога да запали въображението му и създал някои уникални електронни методи и нововъведения. Например, видях изработената в неговия завод кредитна карта. В нея е вложен микрочип с 30 минутен запис на текст от Евангелието. Друго негово изобретение е преносимо радио със слънчево захранване, което е настроено само на един канал  християнска радиопредавателна станция. Е, разбира се, не всички нови продукти са с евангелизаторско предназначение  производството има нужда и от големи пазари.

Друга идея на този човек беше да подреди християните до нехристияните край поточните линии, като по този начин улеснява вярващите да свидетелстват пред невярващите си колеги през работно време.        

Как мислите, приятелят ми мисионер ли е? Не в традиционния смисъл, но той също е прекрачил границата с Библия в ръка.

Случвало ли ви се е някога да си седите в колата в очакване на зеления светофар и да видите на тротоара свито семейство  мъж, и дете а мъжът държи табела с надпис: "Работя за прехрана". Какво ще направите? След това се прибирате вкъщи, отпускате се в креслото и преглеждате пощата  попадате на един куп сметки, няколко рекламни брошури и 2 писма. И в двете послания се искат пари за подпомагане на гладуващи в Северна Африка или за разпространение на библии в Русия. После прелиствате списание, а там попадате на снимката на малко негърче с огромни очи. Под нея ви напомнят, че с парите от сутрешното си кафе можете да нахраните бедното момиченце.

Някои стават безчувствени към всички тези апели. Те се разграничават от бездомните, като се успокояват с мисълта, че ако някой наистина иска да работи, може да си намери работа. Други просто полагат по голямо усилие на волята, за да забравят изражението на мъжа край светофара, гледат напред през стъклото на колата и нервно очакват смяната на светлините, търсят нова станция по радиото и дори проверяват автоматите за заключване.

Когато биваме постоянно атакувани от заобикалящата ни бедност, ние или ставаме по безчувствени, или се отчайваме. До ри когато се ограничаваме в жертване само за църквата, пак ни се представят повече нужди, отколкото бихме могли да задоволим. Как можем да останем чувствителни към човешкото нещастие и да се отворим за Бога, когато решим да жертваме?
Жертване при ръководство от Святия Дух

Единствения начин да запазим чувствителността, разумността и добротата на сърцата си е да помолим Бога да направлява средствата, които искаме да дарим. Защото първата стъпка към научаването, как да даваме е да питаме Бога. Той ни е обещал, че

Понякога точно това ще бъде проверка на склонността ви към послушание. През 70 те години в Зимбабве (после Родезия) работеше малка група с ръководител Дон Прайс. Един от членовете беше висок, слаб, русокос норвежец  Бьорн Скиелботен. В един декемврийски ден младежът пожелал Дон да се моли заедно с него защото след едногодишно мисионерстване в Африка трябвало да се върне в Норвегия, за да отбие военната си служба. Той знаел че ще замине, но не знаел кога точно да отпътува и искал да пита какво мисли Бог за това.

И така, Дон се молил заедно с Бьорн и предложил момчето да тръгне в края на месеца, т.е. на 31 декември, когато за Швейцария щяла да отлети цяла група студенти на У\УАМ. Имало възможност Бьорн да отиде с тях до Люксембург, а оттам да продължи за Осло. Младежът се съгласил и много скоро ежедневните задължения изместили този въпрос от ума на Дон.

Един ден преди отпътуването норвежецът пресрещнал ръководителя си с въпроса:

- Все още ли си убеден, че е Божията воля да тръгна утре?

- Да отговорил Дон и заровил из паметта си, за да си спомни за какво точно са се молили в онзи декемврийски ден. Да, почувствах, че Бог ни определи датата, а ти?

- Ами... да  промърморил Бьорн.

- Защо питаш? Какво се е случило?

- Ами... нямам пари. Мислех си, че щом Бог ми казва, че трябва да се прибирам и ми определя кога да го направя, Той ще ми осигури и парите за пътуването. Трябват ми 200 ранда за билет.

Опитах се да направя резервация, но все още нямам никакви пари,за да я потвърдя.

Дон заклатил глава, опитвайки се да скрие изненадата си. И как би могъл да обясни на момчето, че въобще не е предполагал,че няма пари  та нали бил от една толкова богата страна като Норвегия! А между другото оставали по малко от 24 часа до полета.

Нека проверим нещата и да питаме Бога дали не сме обърка ли датата  предложил Дон. След молитвата Бьорн продължавал да твърди, че трябва да тръгне на следващия ден, а Дон се съгласил, защото бил почувствал същото, макар че би предпочел да са сбъркали. Веднага започнал наум да прехвърля различни варианти  би могъл да помоли някои свои приятели да му заемат необходимата сума  или да измисли нещо... Но всичко, с което разполагал,били 24 часа. По някакъв начин Господ трябвало да осигури 200 ранда. Дон и Бьорн решили да се оставят в Божиите ръце и да се срещнат на следващия ден на аерогарата.

Дон бил зает до последната минута с опаковането и подготвянето на групата за Швейцария. В чакалнята пред погледа му изникнала русокосата глава на Бьорн. Момчето стояло край сака и спалния чувал с глава, сгушена между раменете, и едва забележима измъчена усмивка.

- Какво става, получи ли парите/  го запитал Дон.

- А не, но предполагам, че Господ все още има възможност да ми изпрати пари, макар и в последната минута, нали?  промърморил норвежецът.

Дон се запътил към пропускателните входове, за да помогне на младежите от групата, които весело се смеели и бърборели, тътрейки тежките си чанти. Коствало му много усилия, за да скрие безпокойството си, което бързо преминавало в паника. Все пак този млад човек вярвал, че Бог ще му помогне! Дон смятал, че е на пълно сигурно, че някой е почувствал ръководство да даде пари на Бьорн или пък, че някакво неочаквано дарение ще пристигне в последния момент по пощата. Но нищо подобно не станало, а самолетът вече бил готов за излитане. Нямало да бъде лесно да се обясни всичко това на момчето, чиято увереност в Божия промисъл щяла да претърпи крах.

Дон седнал в чакалнята и започнал да вади от джобовете си всички пари, с които разполагал, надявайки се, че ще стане чудо и те ще се окажат достатъчно за един билет до Люксембург. Оказало се, че малко не му достигат. Тогава той извикал жена си и секретаря си, обяснил набързо каква е ситуацията и ги накарал да из празнят портфейлите си. За съжаление прибавили само няколко ранда и центове.
В това време групата вече минавала паспортна проверка, а някои се качвали по ръкава за самолета.

Дон! Дон! извикал някой. Бил Майк Килън, един от заминаващите за обучение в Швейцария. Това е за служението ти тук!

Младежът размахвал плик, в който, Дон знаел това, били запечатани пари. “ Е, Господи, този път изчака доста дълго!” – му минало през ума. Сумата била достатъчна, за да се купи билет за Бьорн. И тогава чул ясния и отчетлив Божи глас: “Тези пари не са за него!” Сърцето му помръкнало. Дон се обърнал назад към младежа, който все още се надявал и чакал, гледайки безучастно през прозореца. Повечето пътници били вече в самолета. Опитвайки се да се поуспокои, Дон си помислил, че норвежецът вероятно не е видял плика с парите и се обърнал мислено към Бога: “Добре, Господи, няма да му дам тези пари, но те моля да направиш нещо веднага...”

Точно тогава пред него изникнало едно момиче Телма Бродрик, дошла наскоро в Родезия. Тя била дошла на летището само, за да изпрати някои свои заминаващи за Швейцария приятели. Телма споменала, че има 200 ранда в пътни чекове които взела със себе си, ако възникнат неочаквани разходи, но решила да ги даде на Бьорн, защото й се сторило, че Бог иска това от нея.

Дъхът на Дон спрял. Той промърморил набързо някакви благодарности и хукнал към обменното бюро. Докато получи парите, цялата група била вече в самолета. Борн, нищо неподозиращ, бил с гръб към Телма и Дон и разговарял с жена му Сесилия. Още преди да стигне до него, Дон видял как билетният служител се приближил и казал: "Г н Скиелботен, един клиент анулира резервацията си и можете да си купите билет".

Борн си взел сака и тръгнал след служителя, докато Дон се втурнал в бяг и ги догонил точно в момента, когато на касата поискали парите за билета. Преди момчето да успее да отговори, той мушнал банкнотите през гишето. Накратко разказал на изненадания младеж за случилото се, прегърнал го и го изпратил зад преградата за паспортна проверка.

Втората стъпка към правилно мотивираното дарение е да се от кажете от правата си над парите, които давате. Много хора нарушават правилното използване на средствата, защото искат да продължат да разполагат, макар и косвено, с парите, които даряват, искайки  да  имат  думата  в  тяхното  разпределение и оползотворяване. Несъзнателно те се опитват да упражнят контрол както над човека, така и над служението, за което са решили да отделят парична помощ.

След като определяме сумата, не би трябвало да се опитваме да манипулираме хората чрез парите си. Ако сте послушали Бог и сте дали на посочения от Него човек, то доверете Му се, че пак Той ще го води и ще му покаже за какво да изхарчи парите ви.

Третият важен принцип при даряване сякаш звучи като отрицание на току що казаното, но е действително необходимо да разберете за какви цели са употребени парите ви. Отчетността на средствата дадени за Божието дело е нещо съвсем библейско и е отчасти ваше задължение. Опитайте се да откриете каква част от сумата е била отделена за съответното служение, за административни нужди или за по-голяма печалба.

Всички ние се проявяваме по различен начин, когато решим да дадем нещо. Някои обичат да дават на хора, а други предпочитат да подпомагат планирани дейности с начален и краен срок. Има и такива, които влагат средства за обучение на вярващите или в медиите, за да увеличат размера на дарението си.

Няма нищо лошо в това да имаме отделни предпочитания, но трябва винаги да сме отворени за Светия Дух и водителството Му. Според мен повечето хора предпочитат да дават пари на други хора, докато църквите и домашните групи отделят средства за проекти.

Ние в "Младежи с мисия" станахме свидетели на един друг феномен  едни християнски организации подпомагаха други такива. В моята книга "Побеждаващият Божи път" съм разказал за всички трудности и препятствия по време на първите ни опити да купим кораб за мисионерски цели. Бог беше накарал такива организации като Клуб 700, Църквата на Светиите от последните дни, Улица Хънтли 100, Евангелската Асоциация на Били Греъм и Кръстоносците на Дейвид Уилкинсън, да отделят големи суми от собствените си фондове, с което в крайна сметка ни помогнаха да купим първия си милосърден кораб "Анастасис".

Всички тези пари фактически бяха взети от общата хазна на Христовото тяло и ако ние се бяхме поддали на изкушението дори Да си помислим, че сме по специални, по важни от другите мисионерски организации, помощта щеше постепенно да секне.

Сигурно сте забелязали тенденцията някои нужди да ви убягват от погледа и вниманието. Всеки се чувства по-отговорен за своето семейство, за собствените си приятели, църква, родина. Но Господ Бог на цялата земя непрекъснато се опитва да ни накара да се издигнем над нашия малък свят, защото Неговата загриженост и внимание не се ограничава само с нашите национални и лични обвързаности. Вземете си един хубав атлас и го проучете, прочетете международните новини в списанията, разберете най важното за целия свят, молете се за целия свят и когато жертвате, жертвайте според Божията воля за целия свят.

Научете се да не изхвърляте пощата, защото писмата , които получавате от мисионерите, не са излишни, доколкото те ви за познават с работата на Божиите служители в различни части на света. Доколкото е възможно, трябва да познавате съдържанието на посланията или да ги давате на някой, който също се интересува, като оставате отворени за Божието ръководство .
Как да вземаме дарение

Вероятно този въпрос представлява важна част от службата повечето църкви. Проповедниците завършват библейските училища и семинари, за да се  научат как най добре да организират службите си. Голяма част от седмицата им отива за учене и подготовка за времето, когато ще застанат на амвона, за да проповядват Музиканти и ръководители на хвалебни групи също с години изработват уменията си и часове наред се подготвят за неделните хваления.

Но къде могат хората да се научат как да организират събирането на дарения и колко време отделят за молитва, с която да питат как да разрешат този въпрос? Обикновено дарението в църкви те е придружено от музика или песни, с които се настройват умовете на хората на вълна "пускане на пари", докато кутията за дискоса обикаля редиците. В Библията се говори много за даренията  препратките са 356 и всички те съдържат драматизъм и вълнение. Обикновено ръководителят е този, който получава ръководство от Бога и насърчава хората да дават. Даренията в Библията не са вместени между  "по-духовните" части на службата, защото самите те са дълбоко духовни и често пъти лишени от видима радост.

Прочетете, например, за строежа на първата скиния в Изход 25. Забележете, че нуждата е подбудила сърцата на хората  нужда, която трябвало да бъде задоволена чрез много внимателно разпределение на злато, сребро, бронз, масло, есенции, скъпоценни камъни, багреници и боядисани в червено кожи. Всички тези материали трябвало да се набавят от дарения.

Мойсей също изискал от тези, които умеят, да участват с платен труд (Изход 35:10). Забележете каква огромна разлика съществува между старозаветните и настоящите дарения. Сега ние обикновено използваме подноси, или още по лошо, торбички,  заковани на пръчка, в които незабелязано пускаме левчетата и стотинките, които са ни са се откъснали от портмонето. Децата на Израел, обаче, трябвало да товарят даровете на каруци и да ги трупат на голяма купчина пред Бога. Това мероприятие траело няколко дни, докато свещениците дадели знак, че количеството е достатъчно. Винаги събраното било повече от необходимото за предстоящата работа в името на Израилевия Бог.

Виждали ли сте някога подобна картина във вашата църква? Аз никога не съм присъствал на такова изливане на любов към Бога. Затова пък все пак съм бил свидетел на изобилна жътва и се по научих как да насърчавам хората при такова пълно с живот даряване. Духовните водачи трябва да правят основните дарения.

Започва се от духовния водач и готовността му да приема Божието ръководство по отношение на даренията, както и с желанието му да се подчини и да засвидетелства това пред хората. Не искам да кажа, че всяка неделя трябва да се запланува някакъв вид проява на голяма щедрост, като примера с Мойсей, но съществува период на първоначално даряване, в което Бог води някаква група от хора. Именно тогава духовните лидери трябва добре да се вслушват в Божието Слово и да водят вярващите, като отделят по-щедра, по голяма част за дарение от личните си запаси, отколкото обикновено.

Както вече споменах, Бог ни посочи един замък в Германия, който купихме. В него бяха настанени 1000 души по време на Мюнхенските Олимпийски игри, а след тях останаха около 100 ду ши ръководство и студенти, които си бяха платили. Изплащането на замъка Хурлах стана чрез няколко вноски, но за една от тях парите въобще не ни достигаха  трябваха ни още около 200 000 дой че марки или приблизително 120 000 долара, които да внесем в срок от 2 месеца.

Събрахме се всички лидери  общо 6 души  в тесния апартамент на Дейвид и Каръл Бойд, седнахме около кухненската маса и в обща молитва попитахме Бога как смята да посрещне и отговори на нуждите ни. Ижчакахме известно време в безмълвно пребъдване в Неговото присъствие и не след дълго Го чух да ми говори: “Дайте всичко,което имате и ще ви се върне десетократно, като взема необходимото от ръководството и студентите. А на тях ще върна десетократно, като взема средства извън У.А.М.

Когато казах на останалите какво съм почувствал, всички се съгласиха. Някой изказа мнение, че Бог иска ние да направим основно дарение и че ще изпитаме велика радост от това.

Джон Бебкок, отговорника по издръжката, също се съгласи, с думите: “Като лидери трябва да започнем първи. Ние с жена ми цяла година  спестявахме, за да можем да си отидем до Щатите за дипломирането на децата, но вярваме, че можем да дадем тези пари". Тогава Джон извади чек за няколкостотин долара и го остави на масата.

Ние го последвахме и събрахме по груба сметка 1200 долара.    На следващия ден представихме нуждата пред ръководството и студентите, без да им казваме, че Бог е определил нашите дарения да съставляват 1/10 от техните. Спокойно обясних на стоте  младежи да изчакат в смирена тишина и да попитат Бога какво и колко трябва да дадат. След като изчислихме всички пари и чекове, включително и стойността на дарените ръчни часовници и фотоапарати, се получи обща сума, 10 пъти по голяма от дадена та от нас, лидерите. А през следващите дни започнахме да получаваме финансова помощ и материални подаръци от различни хора повечето вярващи от Германия. Така всичко събрано се увеличи десетократно и успяхме да изплатим поредната вноска за замъка. Оттогава често съм ставал свидетел как Бог изисква от една малка група лидери да дарят 10 % от онова,което по-късно бива отделено за дарение от по голяма група хора. Понякога сумата не възлиза точно на 1/10, но това се получава, защото лидерите трябва да се упражняват в проявление на по-агресивна вяра, защото те определят крачката. Колкото по жертвоготовни са ръководителите, толкова повече дават от собственото си техните последователи, дори и да не знаят какво са извършили водачите им  нали Светият Дух знае жертвата, която са направили и именно Той движи хората да вървят в крачка с онези, които ги водят в подчинение и послушание пред Бога. Както се казва в Съдии 5:2: "Задето взеха водителството в Израиля военачалниците, задето доброволно им се предадоха людете... ". Вдъхновението на вярата на водачите се мултиплицира сред хората чрез дейността на

Цар Давид дава пример за богато дарение, като започва събирането на средства и материали за изграждането на храма. В царе 29 най напред се описва какво е дал лично Давид в злато , сребро, бронз, желязо, дървен материал, оникс и скъпоценни камъни, а чак след това се изброяват даренията на поданиците, решили да последват жертвата на своя цар.

Понякога Бог кара вярващите да правят особен вид дарения такива, каквито никога не бихме могли да си представим. Когато бях малък, баща ми вкара един джип върху платформа, за да го покаже на вярващите и да ги пита иска ли някой да го купи и да го подари на някой мисионер в Африка. Тази процедура му коства много усилия, защото периодически се налагаше да се маха преградата между аудиторията и залата за общение. Тогава присъстващите биваха подлагани на драматичното изпитание да жертват или не. А аз бях очарован по онова време от вида на раздрънкания джип и от въображаемото ми пътуване с него из африканските джунгли. До такава степен бях завладян от тази мисъл, че реших да дам за него парите, които упорито събирах, за да си купя кола. И много години по късно имах щастието да карам същия този джип в Западно африканската джунгла, на път за мисионерско служение в Бенин.

Следвайки татковия пример и Божието подбуждение, често насърчавал правенето на необичайни на вид дарения в У\УАМ. Веднъж, например, направихме дарение от вехтории, за да подпомогнем строежа на Университета на нациите в Хавай. Всички се молихме, след това, почувствали водителството на Святия Дух, се отправихме към струпаните стари вещи зад сградата. Всеки от нас си избра по нещо, за което трябваше да плати по собствено усмотрение. Някои пък написаха отделни обещания от Библията или направиха цели писмени декларации за съгласие с Божията воля върху части от дървенията на изхвърлените мебели, или простовърху счупени дъски и дъсчени прегради. Младежите знаеха, че всичко, което са надписали, ще бъде заличено  боядисано или изгорено, но важното беше, че посланието ще се помни от Бога и от тях самите.

И след време, когато се натъквах на разкривените надписи, ми се искаше да плача при мисълта, че децата, оставили инициалите си върху парчета от вехтории, са помогнали на Университета да обучи самите тях за мисионери. Само си представете младеж на тяхната възраст, който седи зад чина в класната стая и се пита къде ли се намира онази малка, назъбена дъсчица с неговия надпис отгоре!

Друг път се нуждаехме от 250 000 долара, за да завършим строежа на крилото за обучение към Университета на нациите в Хавай. Събрахме се общо 12 ръководители и Бог насочи вниманието ни към онзи момент, когато Христос нахранил 5000 души само с 5 хляба и 2 риби. Бяхме поставени в не по-лесно положение от това, в което се намирали апостолите. Аз почувствах, че Бог иска ние да постъпим също като момчето, дало обяда си – така и ние да дадем каквото имаме, а Той ще го умножи.

И така, в молитва попитахме Бога какво количество трябва даде лично всеки един от нас, като вярвахме, че Той ще увеличи  сумата чрез дарение от по голяма група.        

По онова време част от ръководството в Кона бяха Алън  и Фей Уилямс. Въпреки че не разполагали с никакви средства почувствали как Бог им казва да Му се доверят и че ще разполагат с 1000 долара съвсем скоро. Те не споменали на никого за това, а само почнали да се молят. След няколко седмици те получиха 1000 та долара по пощата. Д-р Брус Томпсън пък усетил, че Бог го кара да се обади на някакъв негов познат и да поиска 2000 долара. Така и Брус даде своята част от дарението ни.

След като събрахме приблизително 25000 долара, свикахме няколкостотинте души студенти и персонал, и им оповестихме намерението си да организираме вечеря и дарение "Хляб и риби" По онова време между отделните сгради имаше голяма поляна, на която насядахме. Обяснихме каква е нуждата ни  а тя беше доста голяма  трябваше да съберем 250 000 долара от около 700 души.

Повечето младежи бяха изненадани, но имаше и такива, в чиито очи прозираше вълнение. Накрая аз прочетох известната история за петте хиляди нахранени от Исус хора. След това лидерите тръгнаха между студентите с кошници, пълни с френски франзели и сушена риба. Докато всички ядяха, питаха Бога трябва ли да направят някакво дарение и какво трябва да бъде то. Хвалебната полинезийска група "Островен бриз" водеше хвалението, а лидерите събираха парите във вече празните кошници. Когато Мартин Ридигер, човекът, който броеше събраните до момента пари, ми донесе първата вноска, аз прекъснах пеенето и отбелязах: "И така, събрахме 1200 долара от необходимите 250 000!" Настъпи тишина сред насядалите по поляната младежи. Тишина на падащи духом хора.

Въпреки това продължихме пеенето и хвалението и тук там някой подписваше чек или бъркаше в джоба си за пари.

След известно време Мартин дойде с втори резултат  още 6000 долара бяха събрани за строежа.

Въпросната служба продължи почти 2 часа, като сумата нарастваше от 6000 на 14 000 долара, след това на 32 000, 47000 и накрая стигна числото от 100 000 долара. За много от студентите това не беше въпрос на решение, да дадат онова, с което вече разполагат, а да жертват сума, за която нямат представа откъде ще се вземе – също като Алън и Фей Уилямс.

Започна да пада мрак, свечеряваше се. Тогава едно семейство от Минесота написа нещо на едно листче и го пусна в кошницата. Те бяха изгубили сина си след автомобилна катастрофа в началото на годината.Момчето завършваше гимназия и имаше намерение да учи в нашия технологически отдел. Оказа се, че тези хора са решили да дарят няколко декара земя, която трябвало да наследи синът им. Цената й, прибавена към общата сума, събрана от нас допълни доларите до 250 000.

Когато Мартин оповести новината, всички избухнаха в аплодисменти, като славихме Бога за пътя, по който ни изведе от нуждата, в която бяхме изпаднали.

Божият промисъл е осъществим във всички случаи, но хората, от които зависи той, трябва да се подчинят на Бога. Ако Го слуша ме и вършим онова, което Той иска от нас, всички нужди ще бъдат задоволени чрез дарения, защото Бог вече е осигурил необходимите средства и хората, които са готови да посрещнат чудото в послушание.

Веднъж, докато пътувах към Питсбърг, където трябваше да говоря на една конференция, Господ ми проговори: "Искам да събереш средства за новата телевизионна станция, която смятам да построя в града". Бях напълно изненадан, защото изобщо не знаех дали някой има намерение да организира християнски телевизионен канал. Веднага след като пристигнах, съобщих на домакините за това, което ми даде Господ. Рус Бикслър, председателстващият на конференцията, застана като вкопан срещу мен, с отворена уста и втренчен поглед. Най накрая успя да проговори:

- Лоурън, аз организирам телевизионна станция, но ти трябва да разкажеш всичко това пред целия комитет, защото някои от хората не са убедени, че идеята е от Бога.

По късно се срещнах с групата, която смяташе, че проектът е по Божията воля, и те предложиха аз да събера даренията. Прибрах се в стаята си и в молитва попитах Бога как да организирам дискоса. Той ме насочи към Гедеон, който постлал дрехата си и по молил хората да хвърлят върху нея златото. Придържайки се към този пример, взех едно одеяло от хотела и същата вечер призовах всички присъстващи да хвърлят онова, което са решили да дадат, върху одеялото. Залата беше огромна, с високи балкони. Хората се устремиха към подиума и хвърляха пари.

Онези, които седяха на балкона, само се надвесваха над перила и хвърляха пари долу върху одеялото. През цялото време всички пееха и екзалтирано хвалеха Бога, казвайки, че са се подчинили на волята Му. Някои дори хвърляха бижутата си и така ситуацията съвсем заприличваше на историята с Гедеон. Но най голямото вълнение настана, когато се оказа, че събраната сума възлиза на 25 000 долара, т.е. точно толкова, колкото е дадена в Съдии 8:26

Така телевизионната станция беше построена. Междувременно Рус Бикслър съобщи, че разполагат вече с 5 такива станции.

Това преживяване в Питсбърг не беше единичен случай. Имаше едно подобно боговдъхновено жертване в Англия, по време на Библейската конференция, когато хората струпаха всичко, което бяха решили да дадат, а след това пяха и танцуваха в огромно хоро. На пасторската конференция в Ероухед Спринг, Калифорния, трябваше да следваме примера от Деяния 4:37 и да положим парите "в краката на апостолите"  в случая, в краката на библейските учители. Методите биваха различни, но обикновено бяха драматични и пълни с действие, защото даренията изискват раздвижване от страна на хората  те излизат отпред пред всички и дават, а не си стоят пасивно на столовете в очакване край тях да мине дискоса.

Ако сме чувствителни към Святия Дух и ръководството Му, даренията ще станат най съществената част от живота ни. Често и ще получаваме в замяна на онова, което даваме. Както се обещава в Словото Божие: "Давайте, и ще ви се дава. Добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена, ще ви дават в пазухата, защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмеря " (Лука 6:38).