„Да не рискуваш е най-големият риск

„Рискът възниква в процеса на взаимодействието на човека с околната среда”, смята писателят У. Уортън, т. е. рискът е обективно явление. Той е неизбежен, не може да бъде премахнат. Развива се с еволюцията на човека, присъства във всяка негова дейност. Човекът, организациите, обществото, природата – всички са носители на риска.

Съвременната дума „риск” идва от арабското „risq”, означаващо нещо, което е дадено на човека от Бог и от което той може да извлече печалба, благоприятни възможности. В латинския език преминава като „risicum” - предизвикателство, което бариерните рифове поставят пред мореплавателите. В древността в Китай думата има аналогично значение, а китайските търговци за първи път разпределят риска помежду си, като разделят стоката на всеки един в различни лодки. В гръцкия език думата преминава със значение „случайно настъпване на някакъв резултат”, като акцентът е върху случайността. Във френския език думата носи главно негативен смисъл, но не изключва напълно възможността за положителен резултат. В английския „risk” има определено негативен смисъл. В българския език навлиза от френски и има три значения: възможна опасност; възможна загуба от търговска сделка във валута или от кредитни операции; действие наслуки с надежда за успех.

От етимологията на думата в различните езици може да се формулират елементите на риска, а именно: условност, външен характер на риска, влияние върху човека. Така най-общо рискът може да се дефинира като вероятно неблагоприятно отклонение от желания и очакван резултат от изпълнение на решение или действие вследствие на многовариантността и недетерминираността на факторите на средата, в която се осъществява индивидът, създаващи обективни предпоставки за възникване на рискови ситуации. Дали обаче най-големият риск човек не поема, отказвайки се изобщо да рискува? Защото факторите на средата наистина са многовариантни и недетерминирани, действително създават обективни предпоставки за възникване на рискови ситуации. Но все пак рискът е вероятно неблагоприятно отклонение от желания и очакван резултат от изпълнение на решение или действие, т.е. ако изобщо липсва изпълнение, решение или действие, то и вероятността за благоприятно развитие е сведена до нула.

Обективната основа на риска е в многовариантния, вероятностен характер на поведението на елементите в средата, в която са осъществява процесът на взаимодействие, а също и в липсата на обективна, еднозначна, своевременна информация за бъдещото поведение. Вероятностният характер на поведението на елементите на средата води до това, че повечето решения могат да имат няколко изхода.

Бернар Мароа дефинира риска „като вероятност за неблагоприятен изход”. Това твърдение отвежда към въпроса за възможните последици от евентуален недобър изход. В съвременното общество опасността от случване на нежелани събития с неблагоприятни или непоправими последици е изключително голяма. Все по-често при изграждане на взаимната връзка с обществото човешкото съзнание страда от липсата на сигурност, от увереност за отсъствието на опасност. В този смисъл да предложиш своите идеи, своите мечти и убеждения на другите, е риск да ги загубиш.

Понеже рискът възниква в процеса на взаимодействие на човека със създадените от него стопански и обществени организации, със заобикалящата го бизнес и природна среда с цел постигане на определени резултати, съществуват различни видове риск. Той може да се проявява и под формата на разминаване между действителните и очакваните и желани резултати, и то на различни равнища. Така че - да се надяваш, е риск да се разочароваш.

Особена тежест и влияние рискът има върху бизнеса. Когато става въпрос за пари, инвеститорите в повечето случаи преценяват цялата идея за риск отрицателно. Колкото по-малко са информирани как работи „светът на парите“, толкова по-предпазливи са по този въпрос. Рискът обаче е присъщ и на „безрисковите“ продукти. Той не може да бъде избегнат. Рискът е там, просто е в различна степен и под различна форма. „Единственото, което можете да направите относно риска, е да изберете един”, съветват експертите. Т. е. рискът не би трябвало да се разглежда като нещо лошо, защото без риск няма ръст. Затова икономистите наричат риска на действието, на адаптацията „динамичен” , а риска на бездействието – „статичен”. Спекулативният риск се поема доброволно, поради желанието за печалба, но сам по себе си съдържа възможност да спечелим или да загубим. Вероятността да загубим или да не загубим предполага т. нар. „чист риск”, който се поема се принуда, защото е неизбежен. Човекът, който не рискува нищо, не прави нищо, но и няма нищо.

Светът, в който живеем, е неспокоен. Това е свят на глобалните промени и проблеми. Сигурно е прав философът Освалд Шпенглер, като заявява: „Развитието на човечеството не е изкачване към един връх, а е вълнообразно движение.” В днешно време хората изгубват чувството си за индивидуалност. Всеки се стреми към реализирането на своя идея, която сам определя като мечта. Ала се оказва, че мечтите на повечето хора се събират в едно цяло, тъй като те търсят това, което е подчинено на материята. Човек иска не само да бъде като околните, но и околните да бъдат като него. Ако си различен, съществува рискът да не бъдеш разбран и приет, да бъдеш отхвърлен, да бъдеш наранен.

Историята разказва много сюжети за различаващи се, отличаващи се от общността хора и тяхната съдба. От средновековието до съвремието ни различията по етническа и верска принадлежност, раса, политически убеждения или научни схващания са били санкционирани от институциите на църковната или светската власт. Стремежът е само един: да се заличат уникалните личностни характеристики на дръзналия да се противопоставя; да се „осъди” демонстрираният модел на поведение, независимо дали става дума за промяна на общественото съзнание или съществуващото социално статукво.

 Да живееш, е риск да умреш. Не е лесен животът на човека, поел риска да бъде различен. Силната личност формира волята и калява духа си в изпитанията, които този избор ѝ поднася.  Не една силна личност е наказвана, убивана, изгаряна на клада, пращана в каторга или в изгнание заради своите прогресивни идеи за реформиране на обществените практики или наложените норми. Световната история ни дава много примери за това. Нима през средновековието Джордано Бруно не заплаща с живота си своите научни открития, които прави достояние на света? Осъзнавайки риска, той го поема, а с това доказва правотата на своя житейски избор. Обявен от църквата за еретик, той е изгорен на клада. Нима в Русия в началото на XIX век не са наказани с най - тежкото наказание, отсъждано само за политическите престъпници - доживотна каторга в Сибир, дръзналите да организират въстание срещу царското самовластие руски дворяни? Нима същата тази царска Русия не праща в изгнание заради свободно изразените в литературна форма либерални идеи свои творци като Пушкин, Лермонтов, Достоевски? Нищо че ХVІІІ век е известен като „века на Просвещението”, а ХІХ – като „век на промишлената революция”. Все пак „правилното поведение” си остава функция на обществената и личната сигурност във всяка една историческа епоха.

Сложният характер на света през ХХІ век изисква да търсим доминантата във всяка отделна област на човешкия живот, включително и по отношение на риска. Ако се съсредоточим върху смисъла на теологичната парадигма, следва да подчертаем няколко особено важни промени, станали през вече отминалото столетие. Именно през ХХ век приключва процес, чието начало можем да открием в зората на Новото време – процесът на секуларизация на обществения живот, т.е. на изтласкването на религията от него. Което означава, че религията (и като институция, и като мироглед) окончателно губи ролята и значението си при приемането на решения в политическата, социалната или културната сфери.

Съвременното общество се ориентира най-вече към конкретния резултат от всяко свое усилие и дейност при наличието на минимален риск за сигурността – социална, политическа, икономическа и т.н. Нещо повече - в него се е наложил своеобразен култ към ефективността и сигурността. Доминират ценностите на приложните науки: всяка идея се смята за ценна дотолкова, доколкото може да се реализира в производствената практика с минимален разход на енергия и ресурси, т. е. с най-ниска степен на риск от нежелан резултат или вреда.

Често се коментира утилитаризма на съвременния човек, загрижен единствено за материалната си печалба и воден от неудържимия стремеж към повече потребление. Определяща за обществото става ефективността на „машината” – икономическа, финансова, политическа, научна, социална и т.н. Тъкмо поради това в ценностната скала успехът стои над материалното благополучие, а водещ критерий за оценката на личността става капиталът, който тя е натрупала. Това е причината съвременният човек да се стреми да идентифицира опасността от възможни щети и да се опитва да изчислява вредните последици от тях. Именно възможността за претърпяване на щета или загуба Робин Кандал дефинира като „риск”.

Някои характеризират така създалата се ситуация с термина „дехуманизация”. Което означава, че днес професионалната дейност и социалният статус на индивида, по правило, не зависят от неговия мироглед, религия, нравствени ориентири, специфични таланти или лични пристрастия. А зависят най-вече от способността му да се „впише” успешно в съществуващите механизми на парадигмата. Способността на съвременния човек да идентифицира риска и да направи възможното за предотвратяване на опасността и последиците от нея води до формирането на едно „рисково общество”. В него шансовете за просперитет са на страната на онези, които не само рискуват, но и умеят да управляват риска.

Управлението на риска се дефинира като процес на целенасочено третиране на риска за неговото минимизиране. Благодарение на съществуващата обективна причинно-следствена връзка върху риска би могло да се въздейства при определени условия. Целта е да не се допуска настъпване на нежелано събитие или да се ограничат и неутрализират вредните последици от него. Избягването на риска се свързва с отказа да се извърши едно или друго действие. Неутрализирането на неблагоприятните последици се осъществява чрез прехвърляне на риска. Съкращаването на риска е свързано с ограничаване на негативните последици при възникване на нежелано събитие. Прилагането на Закона на Шелфорд води до ограничаване на риска, т. е. постигане на безопасност при максимално съответствие с обективно действащите природни и обществени закони. Да се надяваш, е риск да се разочароваш.

Когато потърсим да изясним същината на нормите, които уреждат взаимните отношения в обществото, стигаме до началата на справедливостта. Тя отбелязва границата на свободата в сферата на действие на членовете на дадено общество, при която това общество става възможно с всичките взаимни отношения на своите членове. Чувството за справедливост или нагласите, близки до това чувство, са тези, които определят границите на свободата на отделния човек в неговите емпирични отношения, като са съобразени с безграничното разнообразие на интереси у всеки един. Същината на системата от норми, според принципа на справедливостта, винаги ще изразява това убеждение като основно изискване към духа на човека. Същината на правото се определя от практическата необходимост взаимно да се ограничават сферите на свободата във взаимните отношения на хората. В този смисъл всяко рисково решение, касаещо взаимовръзката между отделния индивид и обществото, в частност неговата правна уредба, би следвало да се разглежда като екзистенциален проблем. Защото възпроизводството на човека е не само биологично, но и социално и всяка възможност за появата на опасност в резултат на собствено решение или изпълнението му следва да се разглежда като заплаха за обществената памет. Да протягаш ръка към друг, е риск да се обвържеш.

Освен психологическата нагласа, формирана във взаимодействието на човека с обществените норми, влияние имат и ирационални фактори. Това е рискът на тълпата – множество без собствени цели, без реална оценка на вероятността да се случи или не дадено събитие, действащо хаотично. В подобни условия индивидът променя отношението си към риска, а способността за калкулация на вероятността за настъпване на рисково събитие се променя значително. За личността е особено важно да установи свое индивидуално ниво на толерантност към риска, т. е. в каква степен вероятността от възможна непосредствена опасност или вреда е приемлива за нейната ценностна система и материално благополучие. Но понеже в света рискът не може да бъде напълно елиминиран, може само да се избере степента, която личността е готова да поеме и да приеме свързаните с това особености. Т.е. налага се необходимостта да се поемат рискове.

Често в социално-икономическата сфера рискът се свързва и с възможната възвръщаемост – на позиции, ресурси, пазари, средства и др. Реалната нужда от обратно връщане на вложеното обаче предполага установяване на начини за въздействие върху риска или ограничаване на опасността. Ръководният принцип при възвръщаемостта е един - колкото повече и по-бързо се стремим към елиминиране на опасността от възможна вреда, толкова по-голям риск трябва да поемаме.

Рискът е фактор, условие, комбинация от фактори и условия в реалния живот, при които има вероятност от загуба, от нежелан изход. За да има риск, не е задължително тази вероятност да може да се измери. Достатъчно е, че тя съществува. Неблагоприятният резултат е отклонение от желания изход, от този, който очакваме и се надяваме да настъпи. И тъй като всяко явление протича при известни условия, оказва се, че всяко явление протича и при наличието на риск. Ние определяме само някои условия за протичането на дадено явление, което наричаме събитие. При реализирането на тези условия събитието може да се сбъдне, а може и да не се сбъдне. Човек обаче не трябва да се страхува да рискува, защото, превръщайки се в роб на страховете си, той губи шанса да спечели. С всеки риск ние правим крачка напред. Така решаваме сами съдбата си. Вървим към целите, които сме си поставили, въпреки опасността от провал. Ако не рискуваме, поемаме най-големия риск – да не променим нищо и да нямаме шанс за успех.

Рискът лежи в бъдещето, а не в миналото. Рискът е пред нас, а не зад нас. И само човек, който рискува, е истински свободен.