Най-краткия път към знаменитостта

Януари 1935 г. Вечерта е студена, но времето не ги възпира. Две хиляди и петстотин мъже и жени се тълпят в голямата зала на хотел „Пенсилвания” в Ню Йорк. В седем и половина всички места са заети. В осем продължават да прииждат нетърпеливи тълпи. Широкият балкон скоро е претъпкан.
Не след дълго и мястото на правостоящите става дефицитно и стотици хора, уморени след цял ден работа, стоят прави час и половина, за да видят ..... какво?
Модно ревю?
Победителят в шестдневната велосипедна обиколка или появата на Кларк Гейбъл?
Не. Тези хора са се отзовали на едно вестникарско съобщение. Два дни по-рано те са прочели следното съобщение, заемащо цяла страница в нюйоркския „Сън”:
НАУЧЕТЕ СЕ ДА ГОВОРИТЕ ПРЕД ПУБЛИКА ПОДГОТВЕТЕ СЕ ЗА РОЛЯТА НА
ЛИДЕР
Нищо ново? Да, но ако искате вярвайте, в най-светския град, по време на депресия, когато 20% от населението живее на социални помощи, две хиляди и петстотин души излизат вечерта и се отправят към хотела, примамени от тази реклама.
Хората, които се отзовават на нея, са от висшите делови слоеве – ръководни кадри, работодатели, специалисти.
Те са дошли да видят откриването на свръхмодерния, свръх практически курс по „Ефективно словесно общуване и упражняване на влияние върху другите в бизнеса” – курс на Института „Дейл
Карнеги” по ефективно словесно общуване и човешки взаимоотношения.
Защо са там тези две хиляди и петстотин души?
Защото изведнъж са почувствали нуждата от още малко обучение заради депресията?
Явно не защото същият курс се е провеждал с голям брой участници през последните двайсет и четири години. През това време повече от петнайсет хиляди бизнесмени и професионалисти са били обучени от Дейл Карнеги. Дори големи, скептично настроени, консервативни организации като електрическата компания „Уестингхауз”, издателска къща „Макгроу-Хил”, бруклинската „Юниън Газ
Къмпани”, Американския институт по електроинженерсатво и Нюйоркската телефонна компания са организирали такова обучение в собствените си предприятия, със своите служители и ръководен състав.
Фактът, че тези хора, които са завършили училище, гимназия или колеж десет-двайсет години по-рано, с готовност се включват в това обучение, е красноречиво свидетелство за смайващото несъвършенство на образователната ни система.
Какво всъщност искат да учат възрастните? Това е важен въпрос. За да намери отговор на него,
Чикагският университет, Американската асоциация за обучение на възрастни и Обединените училища на Християнската младежка асоциация провеждат двугодишно изследване.
То показва, че най-голям интерес за възрастните представлява здравето. На второ място застава интересът им към придобиването на умения за общуване – те искат да усвоят принципи, с помощта на които да се разбират добре с другите и да са в състояние да им влияят. Тези хора не искат да стават оратори и не им се слушат високопарни лекции по психология. Те искат съвети, които могат да приложат непосредствено в работата си, в социалните си контакти и в семейството си.
Това значи искат да учат възрастните, така ли?
„Добре – казват организациите по проучването. – Така да бъде. Щом това искат, ще им го дадем.”
Когато започват да търсят учебник, установяват, че никога не е написван подобен наръчник, който да помага на хората да решават делничните си проблеми в човешките си взаимоотношения.
Ама че работа! В продължение на стотици години са писани томове за гръцкия, латинския и висшата математика – теми, за които повечето от хората пет пари не дават. Но по единствената тема, по която жадуват да научат нещо, където наистина имат неимоверна нужда от съвет и помощ – нищо!

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: