Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

Това обяснява присъствието на две хиляди и петстотин души, тълпящи се нетърпеливо в голямата зала на хотел „Пенсилвания” в отговор на обявата във вестника. Очевидно, ето го най-сетне онова, което отдавна са търсили.
Никога, в гимназията, и в колежа, те са се ровили в книгите, вярвайки, че знанието и само знанието е път към финансовия и професионален успех.
Но след няколко години в борбите на деловия и професионален фронт ги е обзело остро разочарование. Пред очите им най-големи успехи постигат хората, в добавка към знанията си притежават умението да говорят добре, да печелят хората на своя страна и да „налагат” себе си и идеите си.
Не след дълго откриват, че ако човек иска да носи капитанска фуражка и да управлява кораба, личността му и умението да говори са много по-важни от познаването на латинските глаголи или дипломата от „Харвард”.
Рекламата в нюйорксият „Сън” обещава срещата да бъде много забавна. И наистина е.
Осемнайсет души, преминали курса, един след друг застават пред микрофона – и петнайсет от тях имат точно седемдесет и пет секунди да разкажат историята си. Само седемдесет и пет секунди, в които да говорят, после – „дрън” – удря чукчето и председателят извиква: „Край на времето!
Следващият!”
Всичко се развива със скоростта на стадо бизони, препускащи през прерията. Зрителите стоят прави час и половина и наблюдават със затаен дъх представлението.
Ораторите представят най-различни области на живота: няколко търговски агенти, ръководител на верига магазини, хлебар, президент на търговска асоциация, двама банкери, един застрахователен агент, един счетоводител, един зъболекар, един архитект, един аптекар, дошъл в Ню Йорк чак от
Индианаполис, за да премине курса, адвокат от Хавана, дошъл да се подготви за произнасянето на една важна триминутна реч.
Първият оратор носи келтското име Патрик Дж. О’Хеър. Роден в Ирландия, той ходи четири години на училище, заминава за Америка, работи като монтьор, после като шофьор.
Но сега е вече на четирийсет години, семейството му расте и са му нужни повече пари, затова е започнал да продава камиони. Тъй като страда от комплекс за малоценност, който, както сам се изразява, го яде отвътре, му се налага да кръстосва дълго пред офиса на клиента, преди да събере смелост да отвори вратата. Толкова е обезсърчен от работата си като търговски пътник, че мисли да се върне на работа като механик в автосервиза, когато един ден получава писмо-покана за организирано събиране на курса на Дейл Карнеги по ефективно словесно общуване.
Не му се иска да отиде. Страхува се, че ще се наложи да общува с разни възпитаници на колежи и присъствието му ще е неуместно.
Отчаяната му съпруга настоява да отиде: „Може да ти помогне, Пат. Бог ми е свидетел, ти имаш нужда от това.” Той отива до мястото, където трябва да се състои събирането, и стои пет минути на улицата, преди да събере достатъчно самоувереност да влезе в залата.
Първите няколко пъти, когато се опитва да говори пред другите, му се вие свят от страх. Но седмиците минават, той се освобождава от страха си от публиката и не след дълго открива. Че обича да говори – и колкото е по-голяма тълпата, толкова по-добре. Освен това загубва страха си от хората и от по-високостоящите. Представя пред тях идеите си и скоро го повишават и изпращат в отдела по продажбите. Той става ценен и симпатичен служител на всички в компанията. Онази вечер в хотел
„Пенсилвания” Патрик О’Хеър застава пред две хиляди и петстотин души и разказва веселата и забавна история на своите успехи. Вълни от смях разтърсват публиката. Малцина професионални оратори биха могли да се мерят с него.
Следващият оратор, Готфри Майър, е побелял банкер, баща на единайсет деца. Първия път, когато се опитал да говори пред курса, буквално онемял. Умът му отказал да работи. Историята му е красноречив пример как лидерската роля естествено получава онзи, който умее да говори.
Той работи на Уолтстрийт и в продължение на двайсет и четири години живее в Клифтън, Ню
Джърси. През това време не участва активно в обществения живот и едва ли се познава с повече от петстотин души.

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: