ЗАДУШНИЦИ, ПАНАХИДИ И ПОМЕНИ ЗА „ БОГ ДА ПРОСТИ

Лъжлива надежда, която се дава на хората! Попът ще се помоли за умрелия, ще каже „Бог да прости”, ще сложат кръст на гроба и ще покръстят умрелия. Може би с раздаването на храна ще подкупят Бога и Той ще промени справедливото Си отсъждане за участта на душата, като я премести от ада в рая. И ако една задушница на годината не е достатъчна да Го убеди, може би три ще успеят.

На задушница ще видите по гробищата жито, вино, сладкиши и всичко, което се продава в супермаркета. Хората правят това, защото вярват, че в този ден душите на умрелите слизат от небето. Затова близките носят жито и обилна храна за „Бог да прости” и за очистване на душите.

Не разбирам защо тези, които слизат от небето, имат нужда да бъдат „простени” и нахранени, след като идват от присъствието на Бога. Ако пък те не са от небето, тогава някой се опитва да нахрани душите от ада. Но ако Словото казва, че душите на умрелите не могат да преминават от едно място на друго и не могат да ни посещават, тогава не е ли всичко това една безумица? Дали искат да нахранят осъдените в ада или праведните в небето, за които Бог може би не може да се погрижи?

В деня на Св. Спас на гроба слагат червени яйца и орехови листа, за да пазят сянка на починалия. Преливат вода, защото вярват, че в тоя ден горят дъските на умрелите и с водата ще се угасят. Хората усилено търсят начин да помогнат на душите в ада чрез езически практики. Дали от кандилата и свещите, които се палят за умрелите, ще стане по-светла тъмнината в ада или по-светла светлината в небето? Затова Господ казва: Не принасяйте вече суетни приноси: Тамянът е мерзост за Мен... (Исая 1:13).

Народът е затънал в езичество и духовно невежество. В една книга за православни обреди се дава следното наставление за погребение: „Гробарите да спуснат умрелия в гроба, след което да развържат краката на умрелия, за да може да върви към оня свят.” В дясната му ръка, под езика или до главата се слага монета, за да се изкупи, когато отиде в другия свят. Всички присъстващи хвърлят с двете си шепи пръст три пъти с думите „Бог да прости!” Не прилича ли това повече на магьосничество, отколкото на християнство? В Деяния 8-ма глава се говори за един мъж на име Симон, който бил магьосник. Когато видял, че с полагането на апостолските ръце, хората приемали Святия Дух, той им предложил пари като казал: Дайте и на мен тази сила така, че на когото положа ръце, да приема Святия Дух. Петър му отговорил: Парите ти да погинат заедно с теб, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари. Ти нямаш нито участие, нито дял в тази работа, защото сърцето ти не е право пред Бога. Затова покай се от това твое нечестие и моли се на Господа дано ти се прости този помисъл на сърцето ти; понеже виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда.

Думата изкупление означава „даване на откуп”. Исус даде откуп за нас – собствената Си кръв!

Словото на Бога казва, че само докато сме живи можем да се спасим чрез вярата в нашето сърце и с изповедта на нашата уста – не на някой друг: Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява (Римляни 10:9,10).

Йоан 3:18 категорично заявява: Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъден… А на тези, които не вярват в Него, Исус казва: Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; защото, ако не повярвате, че Съм Този, Когото ви казвам, в греховете си ще умрете (Йоан 8:24). Исус никога не даде надежда за спасение след смъртта. Какво става с тези, които умират в греховете си? Те отиват незабавно в ада, от където няма излизане.

Повечето от нас знаят какво каза Авраам на богаташа, който от ада го молеше за вода, за да разхлади езика си, защото се мъчеше в пламъка: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. И освен това между нас и вас зее голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.

Тогава богаташът го помоли да изпрати някой в бащиния му дом и да предупреди братята му, да не би и те да дойдат на това мъчително място, на което Авраам отговори, че те имат Моисей и пророците (Писанията) и трябва да слушат тях (Лука 16:22-29).

Не оставяйте да бъдете заблудени, но се погрижете за спасението си приживе, като започнете да изучавате Писанията и специално Новия Завет. Не разчитайте на молитвите на свещениците след като умрете! Именно в това се състои плана на дявола – да ви държи в невежество, за да погинете. Дава се лъжлива сигурност за вечен живот и хората нехаят да вземат най-важното решение – къде ще прекарат вечността. Невежеството струва много скъпо. Душите умират в незнание, както се казва в Осия 4:6: Народът ми загина от липса на знание; понеже ти отхвърли знанието, то и Аз отхвърлих теб да не ми свещенодействаш; понеже ти забрави закона на твоя Бог...

Кои са тези, които отхвърлиха знанието и поради които людете на Бога умират? Това са онези духовни учители, които дават лъжлива надежда, че „душите на умрелите, които не смогнали приживе да покажат достойни плодове на покаяние, могат да получат облекчение в своите задгробни страдания, дори и напълно да се освободят от веригите на ада и да достигнат до блажено възкресение по молитвите на членовете на земната църква за тях.” Тези молитви имали голяма сила „особено ако се съединят с принасяне безкръвната жертва – тялото и кръвта Христови, а също и чрез благотворенията, които се правят с вяра от живите за паметта на починалите” („Православен катeхизис и послание” 1991г.). Друг опит на православната църква да „извадят” душата от ада чрез дарения и вършене на „добрини”.

За безкръвната жертва използват символите на прободеното тяло и пролятата кръв на Исус – хляб и вино. Тези символи са дадени за живите, а не за мъртвите. Те се взимат лично и то само от тези, които са се покаяли (1 Коринтяни 11:23-29). Господната вечеря не е средство за прощаване на греховете – тя е за новородени личности! (Матея 26:26-28). Исус не изпрати апостолите Си да проповядват благовестието на умрелите в ада, но на живите в този свят: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден (Марк 16:15,16).

Тези, които не са повярвали и са умрели в греховете си, са вече осъдени! Каква е разликата между това вярване и вярването в несъществуващото място наречено „чистилище”? Почти няма такава. Тези вярвания звучат еднакво. Августин каза: „Има някои, които напуснаха този свят не толкова лоши, за да бъдат считани за недостойни за милост, нито толкова добри, за да им бъде дадено незабавно щастие.” Според него, тези които не са достатъчно „лоши” в този живот, за да заслужат да идат в ада, прекарват време на пречистване от всеки останал грях или недостойнство в „чистилището” по пътя към небето. Това изказване ни оставя с впечатлението, че са нужни дела за спасение в чистилището. Евреи 9:27 опровергава това вярване: И така, както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.

Ако Новият Завет ни казва, че след смъртта няма повече шанс за спасение и че се спасяваме единствено чрез вяра, а не чрез дела, че това е избор, който трябва да направим докато сме живи, тогава Августин и всеки, който вярва в шанса за спасение след смъртта, проповядват различно благовестие от това на апостолите (Римляни 4:4-6; 2 Тимотей 1:9; Тит 3:5).

Няма шанс за спасение след смъртта! Веднага след смъртта душата на починалия отива на мястото, на което й е отредено да бъде, според решението, което човекът е взел докато е бил жив. Ако някой вярва в спасение след смъртта, това означава, че не е наясно с библейската доктрина за изкупление и спасение. Тази лъжлива доктрина, която се намира в текстовете на апокрифите, е толкова опасна, колкото и тези на нехристияните, като свидетелите на Йехова, мормоните и други.

Да вярваш, че апокрифните книги са боговдъхновено Божие Писание означава измама и игнориране на благовестието, което ни е дадено от Исус и апостолите.

Свещениците служат на преданията и традициите, вместо на Бога. Исус реагираше остро на фарисеите и садукеите, защото обичали правилата и наредбите и проповядвали човешки поучения. Когато те отидоха при Исус и обвиниха учениците Му, че престъпват преданията на старейшините, Исус в отговор им каза: Защо и вие, поради вашето предание, престъпвате Божията заповед?... Така заради вашето предание вие осуетихте Божията заповед. Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал: „Тези хора (се приближават до Мен с устата си и) Ме почитат с устните си; но сърцето им стои далеч от Мен. Обаче напразно ми се кланят, като преподават за поучение човешки заповеди” (Матей 15:3-9).

Човешките заповеди са квасът, с който заквасиха Христовото учение и изопачиха благовестието.

Кои са тези, които отхвърлиха знанието и поради които людете на Бога загиват? Това са онези, които учат, че като се поменуват покойниците в продължение на 40 дни, душите на тези, които са умрели в грях, ще получат облекчение в скръбта си и даже ще се очистят. Това прилича на 40 дневна „програма” за спасяване на умрелия грешник. Всяка сутрин до 40-я ден от смъртта семейството посещава гроба, за да се „грижи за душата на умрелия”. Първата сутрин се палят свещи, кадят и преливат вода с вино като мълчат през цялото време. На третия ден се умолява Троицата да прости на починалия всичките му грехове и тогава душата на починалия получава от своя ангел-хранител облекчение в скръбта, която чувства от разделянето с тялото. На третия ден Христос повелява на „скитащата се като птица” християнска душа да се издигне на небето. На деветия ден не се работи нищо, не се бръснат, не си мият косите, защото това е денят, в който завинаги ще се разделят с душата. На деветия и дванадесетия ден църквата се моли и извършва безкръвната жертва за починалия, та душата му да бъде причислена към лика на светиите. И така на 40-я ден Бог определял присъдата. Този ден бил много важен за душата. Забележете, че с обединените усилия на свещеника и близките, душата на починалия е „християнизирана” и „спасена”. Голямо усилие се полага от църквата за спасяването на душите от ада. Не е ли със закъснение? Ако само разбираха благовестието на Новия Завет, щяха да си спестят всичкия този напразен труд.

А какво става с тези, за които няма кой да се моли 40 дни, за да бъдат „избавени” от ада? Дали другите, за които се молят, са „привилегировани” или „късметлии”? Не правят ли Бог да изглежда подкупен и несправедлив?

В същата книга, в която се описва реда на този православен обред, е вписано и едно православно поверие, че ако при смъртта по невнимание, тялото на умрелия бъде прескочено от котка или кокошка, то се превръща във вампир. Нощем вампирът идва в къщи, разхожда се по тавана, хлопа чинии, безпокои близките. Немирствата му продължават 40 дни, след което настъпва тишина и душата на умрелия се прибира.

Ако не знаех, че чета православната книга „Мила ми вяра българска”, със сигурност щях да помисля, че съм попаднала на някаква окултна литература. Има толкова тъмнина и безнадежност в тези обреди. Защо? Защотo хората нямат сигурност за спасение.

В 1 Солунци 4:13 Павел ни казва да не бъдем в неизвестност за онези, които умират в Исус и да не скърбим за тях както другите, които нямат надежда. Тези, които са преживяли покаяние и прощение на греховете си и са познали Бога, знаят къде ще прекарат вечността. Господ ни е дал тази сигурност за спасение още тук на земята.

Безполезно е да се полагат усилия, чрез спазване на обреди, да се осигури и „изработи” спасението на умрелите. За тези, които са починали в Исус, ние скърбим, но не без надежда, защото дълбоко с духа си предвкусваме славата и тържеството на преминаващата душа у дома и знаем, че един ден ще бъдем пак заедно. За съжаление не можем да направим нищо за тези, които не са се покаяли и са умрели в грях и без Бога. След издъхването душата се взема веднага или от ангелите на Бога, или от падналите ангели на дявола и се занася на отсъденото й място.

Когато Исус беше на кръста, обеща на покаялия се разбойник: Още днес ще бъдеш с Мен в рая, което значи, че както Исус, така и покаялият се разбойник отидоха в рая същия ден.

В Лука 16:22 се казва: Умря сиромаха Лазар и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Ангелите не чакаха 40 дни, но веднага го заведоха при Авраам. Колко повече ние, новозаветните вярващи отиваме направо в обятията на Исус. Там няма скръб, а само радост в Святия Дух!

Това учение за спасение след смъртта води до смърт и заблуда тези, които го вярват и практикуват! То няма място в Църквата на Бога!

Поради масовото обръщение към Христос по времето на император Константин, в църквата били внесени както езически обичаи, така и много суеверия. Императорът пръв внесъл провеждането на церемонии в гробищата, молитва за умрелите, даване причастие на мъртъвци и наредил в служенията да се внесат каденето и свещите.

Само решението на човека, докато е жив може да го спаси! Хиляди хора отиват в ада, поради това, че в някои църкви се проповядва изопачено благовестие. Може ли да сме безразлични към това?

ПОКЛОНЕНИЕ И МОЛИТВИ, ОТПРАВЕНИ КЪМ СВЕТЦИ И ИКОНИ
Поклонението на светии е еднo „друго евангелие”, което идва направо от ада и веднага ще ви кажа как самите светии се чувстват относно това.

В Деяния 14-та глава се говори как апостолите Павел и Варнава проповядваха благовестието в езическия град Ликра и един куц човек, немощен в краката, който никога не беше ходил, ги слушаше като говореха. Павел видя в него вяра и му каза: „Стани на краката си!” и той скочи и започна да ходи. Когато народът видя какво Павел извърши, започна да вика със силен глас, че боговете са слезли между тях. Жрецът на Зевското капище донесе телета и венци и заедно с народа се канеше да им принесе жертва. Но как реагираха апостолите на това? Те раздраха дрехите си, скочиха всред народа и извикаха: О, мъже защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог.

Когато Корнилий срещна апостол Петър и падна пред него, за да му да се поклони, Петър го вдигна и каза: Стани; и аз самият съм човек.

Ако светиите не позволиха да им се поклонят тогава, какво основание имаме да мислим, че биха позволили това днес? Светиите, които обитават в присъствието на Бога и в небеса изпълнени със славата Му и откровение за величието Му, днес с още по-голямо дръзновение ще заявят, че поклонението принадлежи единствено на Бога.

В молитвата „ Отче наш” се казва: ...да бъде Tвоята воля, както на небето, така и на земята! Ако на небето всички оттдават слава и почит единствено на Бога (Откровение 5:11-14), тогава и на земята трябва да бъде така! На нас не ни е позволено да се покланяме на ангели (Откровение 22:9), колко повече на човека, който е направен по-долен от ангелите (Евреи 2:6,7).

Във Второзаконие 18:10-12 Бог забранява да се контактува с умрелите. В тази забрана Той не прави разлика дали умрелият е грешник или праведен. Както виждаме Господ не прави изключения за светиите.

Учението, че светиите могат да ходатайстват за нас пред Бога, не е нищо друго освен еднo лъжливо благовестие, което няма никаква библейска основа! Никъде в Словото не се споменава, че някой се е молил на светиите, докато са били живи, нито след като са починали, нито се казва, че те могат да ходатайстват за нас пред Бога. И ако това учение не се намира в Словото на Бога, с какво право някой може да канонизира и да определя областта, в която светията функционира като застъпник и покровител? Как може хората така сляпо да се доверят на човешки правила и норми? Не допускайте да бъдете подведени от духа на заблуда, но търсете потвърждение за всяко нещо в Библията! Светиите са достойни за уважение, но те нямат ходатайствена позиция между Бога и хората!

Ако някой не знае главното послание на Новия Завет, че има само един ходатай между Бога и човеците – Човекът Христос Исус... (1 Тимотей 2:5), той не познава благовестието!

Ако Новият Завет известява, че Исус е единствения ходатай и че Той може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него, тогава учението за посредничеството на светиите е лъжа. Исус казва:

Ако сте се опитвали да идете при Бога в името на някой светец, сега разбирате, че постъпката ви е била незаконна. Бог е готов да ни даде това, от което се нуждаем, но ни оставя само една алтернатива – да поискаме в името на Сина Му.

Православният календар е пълнен с имена на светии, които се честват – вместо да празнуват Исус. Изнамериха светии за всяко нещо. Свети Николай – покровител на моряците, Свети Георги – защитник на армията... А псалмопевецът възлага упованието си само на Бог: Моята защита е в Бога, Който избавя онези, които са с право сърце. Уповавай на Него народе, по всяко време... Само Той е канара моя и избавление мое, и прибежище мое... (Псалм 7:10; 62:2,8).

Словото ясно заявява, че битката принадлежи на Господ: ...боят не е ваш, а Божий...; ...Господ не избавя с меч и копие; ...защото боят е на Господа; Господ на силите преглежда войнството Си за бой; ...изходът на боя е от Бога; ...с нас е Господ, нашият Бог, да ни помогне и да воюва в боевете ни (1 Царе 17:47; 1 Летописи 5:22; 2 Летописи 20:15; 32:8; Исая 13:4).

Светиите не могат да воюват за нас! Горко на такава армия, която разчита на умрели светии. Наричат светиите „спасители” и „ходатаи” и ги почитат повече от Исус. Принасят им жертвоприношения като на богове. Отклониха хората от единствения Спасител и Ходатай – Христос. Насочиха ги да търсят спасение и помощ там, където няма.

Бог заявява: Освен Мен няма спасител (Осия 13:4); и Словото Му декларира: Чрез Бога ще вървим смело, защото Той е, Който ще стъпче противниците ни (Псалм 60:12); Той е Господ на войнствата! (Исус Навин 5:15). Тази титла Господ на множествата (армиите) е спомената повече от десет пъти в Библията.

Бог е, Който води битката за нас! Той е, Който всеки ден носи бремето ни. Той е наша канара, избавление и прибежище. Блажен онзи човек, който възлага упованието си на Господа. Блажени онези хора, чиято сила е в Него (Псалм 40:4; 62:2; 68:19). Ако уповаваме на Бога, Той ще направи за нас път в морето и в пустинята, пътека в буйните води и реки в безводната земя. Той ще ходи пред нас и ще изравнява неравните места, ще разбие медните врати и ще строши железните лостове (Исая 43:16,19; 45:2). Да заменим ли такъв Бог с умрял човек, който нито може да ни чуе, нито да ни помогне?

Чувала съм православни вярващи да казват, че се молят в съгласие със светиите в небето. Но Исус обеща да отговори на молитвата на двама души, които се молят в съгласие на земята: Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, Който е на небесата. Защото където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях (Матей 18:19,20).

Понеже ние всички вярващи от Христовата Църква, сме наречени „светии” (1 Коринтяни 1:2; Ефесяни 5:3), значи ли това, че можем да се молим на тези от нас, които са умрели? „О, това е глупост” ще каже всеки. Но ако е глупост да се молим на починалите съвременни светии, защо да се молим на тези преди нас? Защо хората са слепи да видят глупостта на цялата доктрина за поклонение на светии? Колко християни днес живеят героичен живот на вяра и пример. Те са преследвани при ежедневна заплаха за живота им. В Азия, Китай, Близкия Изток и на други места вярващи са затваряни и убивани жестоко, заради вярата си в Христос. Да ги провъзгласим ли за мъченици (каквито са) и да нарисуваме образите им на парче дърво, за да им се молим, защото точно това е, което православната църква прави?

Има и такива вярващи, които не се молят на светиите, но мислят, че е добре (от уважение към тях и заради примера им), да сложат образите им в Божия дом. Не е ли това поставяне на спънка и съблазън на слабите във вярата, които се молят на икони? Римляни 14 глава ни учи да търсим онова, което е за назидание на брата ни и да не правим нищо, чрез което той се спъва или съблазнява. Да съгрешим ли пред Бога заради уважение към светиите? От опит знаем, че поради учението на православната църква, иконите не могат да бъдат отделени от доктрината за поклонение към тях. Аз не знам такава църква, която има икони, но не се моли на тях. Не мога да разбера как човек може да се моли на парче дърво? Защо църквата на Бога да прилича на езическо капище с нарисувани и накачени образи на хора, изображения от човешка фантазия и изкуство. Няма нищо грешно в изкуството, това, което е погрешно е мотивацията. Господ вижда това като духовна изневяра спрямо Него: Народът Ми се допитва до дървото си ...защото блуден дух ги е заблудил и те блудстват и въстанаха против властта на своя Бог (Осия 4:12).

Исая писа за безумството на идолопоклонниците, които се молят на „нещо станало от дърво”: Кой е онзи, който прави... изваян идол, и то съвсем безполезен?... Дърводелецът опъва връв, начертава идола с тебешир, изработва го с длета, начертава го с пергел и го създава по човешки образ, според човешката красота... Отсича си кедри и взема бор и дъб...взема от него и се топли, още го пали и пече хляб... И от останалото от него прави...изваяния си идол... Коленичи пред него и му се кланя, и му се моли... Те не знаят, нито разсъждават; защото очите им са замазани, за да не гледат, и сърцата им – за да не разбират. И никой не взема на сърцето си, нито има знание или разум, за да каже: Част от него изгорих на огън, още и хляб изпекох на въглищата му, опекох и месо и ядох; и да направя ли от останалото от него гнусота? Да се поклоня ли на нещо, станало от дърво? (Исая 44:10-19). За този, който прави това, се казва: Той се храни с пепел; измаменото му сърце го заблуждава... (Исая 44:20).

Псалм 115:4-6 описва тези „творения на човешките ръце”, на които хората се покланят така: Уста имат, но не говорят; очи имат, но не виждат; уши имат, но не чуват; ноздри имат, но не миришат; ръце имат, но не докосват; крака имат, но не ходят; нито издават глас от гърлото си.

Има предупреждение за последствията от греха на тези, които се надяват на тяхната помощ: Подобни на тях ще станат онези, които ги правят, както и всеки, който уповава на тях.

Псалмопевеца призовава хората да погледнат на Бога, Който е единствената помощ и избавление: Израелю, уповавай на Господа; Той е тяхна помощ и щит. Доме Ааронов, уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит. Вие, които се боите от Господа, уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит (Псалм 115:9-110).

По иконите ще видите храна, дрехи, венчета... Дали с тленните си дарове ще задоволят нетленните светии в небето? Дали ще ги нахранят, облекат или може би ще успеят да ги подкупят с даровете си, за да им направят някоя услуга? Каква е разликата между тези практики в православната църква и тези в езическа Ликра? Не виждам да е голяма...

Да толерираме ли езичество в църквата на Бога? Да насърчаваме ли хората да се надяват на несъществуваща помощ?

Наричат вярата в Бога „религия”, а вярващия „религиозен”. Вярата не е религия! Вярата е убеждение, увереност, становище, доверие, сигурност, очакване и упование, основани на Божието Слово и обещания (Евреи 11:1). Тя идва от слушане, а слушането от Христовото слово (Римляни 10:17). Това значи, че когато четеш Словото на Бога или слушаш някой да го проповядва, чрез четене или чрез слушане, то влиза в ума ти, където се приема и произвежда вяра, основана на Божиите истини, не на човешки предания. Такава вяра е угодна на Бога! За разлика от вярващия, религиозният човек иска да достигне Бога и да Му се хареса с вършене на добри дела, изпълняване на човешки наредби, правила и традиции, които имитират покорство. Но без вяра не е възможно да се угоди на Бога (Евреи 11:6); ...а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда (Римляни 4:5).

Някои хора мислят, че трябва да правят дарения, да се „трудят” и „работят”, за да заслужат вниманието на светиите и оправданието от Бога. Единственият начин да бъдем оправдани е не чрез нашето, а чрез Неговото дело. За да бъдем оправдани, от нас се изисква точно обратното – да признаем греха си и да се покаем за себеправедността си; да възложим упованието си само на Христовата благодат, защото Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме извършили, а по Своята милост, чрез окъпването, т.е. новорождението и обновяването на Святия Дух, Когото изля изобилно върху нас чрез Исус Христос, нашия Спасител, така, вечния живот (Тит 3:5-7).

Нито носните кърпички, нито чорапите по иконите могат да задвижат сърцето на Бога (освен, че предизвикват съжалението Му), но сърце, изпълнено с вяра в Него. На тези, които имат такава вяра, Исус ще каже: „Синко, дъще, прощават ти се греховете”. Господ търси хора с вяра. Той не се нуждае от земни дарове, защото среброто и златото са Негови (Агей 2:8), улиците на небесния град Йерусалим са от злато, портите му от бисери и стените му от скъпоценни камъни (Откровение 21:18-21).

Чувала съм още да казват: „Aз не се кланям на иконата, но като гледам образа по-лесно правя връзка със светеца.” Питам се дали такъв човек, като говори с някой по телефона, не гледа и снимката му за „по-добра връзка”?

Почитането на светии е поклонение. Покланям се означава „почитам като божество, като висша сила”. А значението на думата икона е „изображение на божество или светец, предмет на религиозно поклонение и почитание”. Т.е когато се покланяш на иконата ти я почиташ като висша сила. Не е ли точно това, което Бог забранява на хората да правят: И така, внимавайте добре за себе си (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня, вие не видяхте никакъв образ), да не би да се отклоните и да си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или жена...да не им се кланяш, нито да им служиш; защото Аз, Господ твоят Бог, съм Бог ревнив... (Второзаконие 4:15,16; 5:9).

Какво правят тези, които се молят на икони? Разпалват ревността на Бога, защото Той не дава славата Си на друг (Исая 42:8).

Обърнахте ли внимание как Бог нарича образа, направен за поклонение и почитане – идол? Бог вижда поклонението на светии и целуването на рисувани изображения като идолопоклонство и култ. А зад всяка форма на идолопоклонство стоят демонични сили. Думата култ произлиза от латинската дума cultus, която буквално означава „да се покланям и да показвам почит към нещо”. Всяко друго поклонение, освен на Троицата – Бог Отец, Исус Христос и Святия Дух – е култ!

През Средновековието в християнството намерили място езичеството и суеверията. Те навлезли в църквата наред със светските неща и тя възприела множество езически образи и идеи. Обичаите като свещи, тамян и лаврови венци, които в началото се избягвали, по-късно били „християнизирани”. Между християните се разпостранявала псевдоепиграфска-апокрифна литература. Християнското вероучение било опорочено с нови догми. Почитането на мощи, реликви и икони (с които започнали да украсяват храмовете) се превърнало в идолопоклонство. Бързо нараснал култът към светците и мъчениците – още един пример за преплитане на християнство и езичество. Стигнало се до там, че църквите и параклисите започнали да се строят върху гробове на мъченици. Надпреварата за телата на светиите се превърнала в суеверно търсене на реликви. Твърдяло се, че някои светии изцелявали безплодие, други предсказвали бъдещето. Така се започнало езическото християнство.