Да видиш невидимото
Изтегляне 4.03 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Левит 4:6,7 /
- Римляни 14:12
- /Левит 9:24/. Този огън трябваше да гори непрекъснато и само от него
- /Откровение 8:3 /
| /Колосяни 2:8,9 /
Сега да се спрем на третия предмет, който имаше специално място в първото отделение на светилището. Това беше златният кадилен олтар, който стоеше точно пред вътрешната завеса, отделяща Светая от Светая светих, непосредствено пред Божието присъствие. Това беше най-важният предмет в това отделение. Върху него свещениците трябваше да изгарят тамян всяка сутрин и вечер, а освен това да оставят отпечатъци от кръвта на жертваното животно върху роговете на олтара: ”...и свещеникът да натопи пръста си в кръвта, и от кръвта да поръси пред завесата на светилището седем пъти пред Господа.Свещеникът да тури от кръвта й върху роговете на олтара за благоуханно кадене, който е пред господа в шатъра за срещане.” /Левит 4:6,7 / Кръвта на принесеното в жертва за грях животно символизираше греха на самия човек. Чрез поставянето на отпечатък от тази кръв по роговете на кадилния олтар, символично този грях сега се пренасяше там. И точно така, както отпечатъците от нашите пръсти са индивидуални и неповторими, така и грехът на всеки отделен човек стоеше върху роговете на кадилния олтар, без опасност да бъде смесен с нечий друг. По този начин Бог желаеше да запечата в умовете на хората истината, че “всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.” /Римляни 14:12 / В някои случаи кръвта не се внасяше в Светая, но тогава свещеникът задължително трябваше да яде от натовареното с грях месо на животното. Така грехът от животното преминаваше върху свещеника, а когато той влизаше в светилището, символично го пренасяше там. Така и двете церемонии представляваха символичното пренасянето на греха от покаялия се човек в светилището. На този олтар също всяка сутрин и вечер свещениците слагаха малки парчета от специално приготвен тамян, като въглените, върху които поставяха тамяна, се вземаха от олтаря за всеизгарянето. Последният се намираше в двора и неговият огън беше запален по свръхестествен начин лично от Бога /Левит 9:24/. Този огън трябваше да гори непрекъснато и само от него можеше да се вземат въглените, необходими за благоуханното кадене в Светая. Ако някой свещеник не се съобразеше с изричната заповед на Бога, той трябваше да бъде убит. В Библията е докладван такъв случай на непокорство и незачитане на Божия авторитет, при който и двамата синове на Аарон загинаха трагично. Преданието твърди, че този огън продължава да гори от времето на Моисей до момента, в който Навуходоносор разрушава храма в 586 г. пр. Хр.-общо над осемстотин години, съобразно библейската хронология. Защо Бог беше толкова взискателен при установяването на тези правила? Защото и тук всичко говореше за Исус. Дори и най-малкото изменение на тези правила би изопачило същността на спасителния план и би представило погрешно Христовата мисия. Да обясним това. Кадилният олтар беше поставен пред завесата, зад която беше сам Бог. Тамянът, който се принасяше на него, символизираше две неща: Първо: Христовият свят живот, съвършената Му правда и великата Му жертва сега трябваше да застанат като защитна стена между святия Бог и грешния човек и да служат като умилостивение. Завесата, която отделяше Светая от Светая светих не стигаше до покрива, така че димът от тамяна, издигайки се нагоре, преминаваше и във второто отделение на светилището, разнасяйки своя неповторим аромат. По този начин тамянът представяше символичо ходатайствената служба на Христос за грешния човек. Сега вече ни става ясно и защо той трябваше да се прави от специална смес, която никой от еврейския народ под страх от смъртно наказание не трябваше да дублира.Защото Христос е уникален и неповторим и никой не може да го наподобява. Второ: Освен това тамянът символизира молитвите на всяко съкрушено сърце, които Христос приема и представя пред Своя Отец. “И друг ангел дойде, та застана пред олтара, държейки златна кадилница; и нему се даде многа тамян, за да го прибави при молитвите за всичките светии над златния олтар, който бе пред престола.” /Откровение 8:3 / А защо въглените трябваше да бъдат взети единствено и само от жертвения олтар в двора? Защото само върху тези въглени беше текла кръвта на изгаряните животни, които символизираха Христовата жертва. По този начин те ставаха много ценни и изпълняваха своята особена роля в символичната служба, която свещениците извършваха. Така със специалния тамян и специалните въглени се представяше великата истина, че само и единствено Христос може да извършва службата на ходатай между грешния човек и Святия Бог.”Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус. Изтегляне 4.03 Mb. Сподели с приятели:
|