Да вървим ведно с исус христос
Човешкият син, който е на небето
Изтегляне 1.48 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Човешката същност
- Ако човек се не роди изново, не ще види Божието царство
Човешкият син, който е на небетоВ стихове 11 и 13 от глава 3 Господ разкрива кой всъщност е Той. Той е човешкият син, който е на небето. Тук виждаме чудното тайнство на триединството. В Йоан 1:1 ни се казва, че той е самият Господ - Бог. Но в стих 14 четем: “И словото стана плът и пребиваваше между нас“. - “Бог бе явен в плът“ (1 Тим. 3:16). Бог и човек в едно Лице - какво тайнство само ! Господ Исус е Всевишният Бог. И сам той се сниши като се превърна в човек. Но това съвсем не означава, че междувременно бе престанал да бъде Бог. Това би било невъзможно. Той е от обща плът и кръв с Него (Евр.2:14) и все пак действително е станал човек (Гал. 4:4; 1 Тим. 2:5); но Той, който беше човек, бе същевременно и всевишният Бог (Исай 9:6). Малко детенце, положено в яслата, той бе същевременно и опора и съхранение за всяко нещо. И когато уморен от пътя, огладнял и ожаднял, той помоли за водица самаритянката, пак бе Всемогъщият, Този, който е Светият Дух, Всевишният, който можеше да открие живота на тази жена. Като истински човек той спеше в яслата, а после ставаше и се понасяше по вятъра и вълните. Произнасяше името си и войните се струполяваха на земята. Но веднага след това същите тези хора го овързваха, храчеха в лицето му и Му се подиграваха. И когато тук, на земята, говореше с Никодим, той беше същевременно и на небето. И можеше да каже: “Говорим за това, което познаваме“ (Йоан 3:11). Той знаеше, защото само Бог може да знае в тоя пълен смисъл на думата “знам“. Никой човек никога не е бивал на небето. Следователно, никой не може да се изказва за небесните неща. Но Той, Човешкият син, бе слязъл от небето. Да, Той още беше на небето. И когато говореше за небесните неща, той споменававше това, което беше видял и което продължаваше да вижда още. Говореше за това, което познаваше, защото това бе неговото небе и неговата слава. В него Бога и човека се сливаха в едно, понеже той беше Бог и човек в една и съща Личност. И затова в деня на неговото раждане ангелите можеха да изрекат: “Мир на земята, благодат Божия в хората“ (Лука 2:14) ! Той познаваше Бога и неговата слава, Той познаваше също и човека. Човешката същностВ Йоан 2:23-25 виждаме как точно Господ познава хората. Там той не се намираше сред неблагочестивци, готови да го отхвърлят с открита враждебност. Те го признаваха и благоговееха пред него, убедени бяха от чудесата които бе извършил, че пред тях се намира Месията. Те “повярваха в неговото име“. Един по -повръхностен прочит може да ни наведе на мисълта че са били от онези люде, за които се казва в глава 1:12, че им е било дадено правото да станат Божии чада. Но за тях между впрочем се казваше: “Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше людете и не беше необходимо някой да му разказва за човека, защото сам знаеше добре що се крие в човешкото сърце“. Това бяха хора убедени, но още не преживели обръщение. Бяха повярвали в неговото име, но не го бяха приели (1:12). Бяха видяли чудесата му; разумът и сърцето се бяха убедили от тях, че това е Месията. Такива тогава ги имаше мнозина, както ги има и в наши дни. Те не подхвърлят под съмнение постулатите на християнството. Сърцето и разумът им помагат да почувствуват логичното и възвишеното, които се съдържат в тях и по такъв начин те възприемат християнството. На природния човек това му се нрави, защото по такъв начин той се поставя над истината и над бога. Ласкае се от мисълта, че е схванал истинното. Вярва в онова, което разумът и (или) сърцето му са счели за добро. Но колко по-разлиично става всичко, когато нечие съзнание се изпълни с Божията светлина ! Тогава човек съзира и своето гибелно погубление и вината си. И вече не дръзва нито да преценява Бога, нито да преценява онова, що Той е разкрил. От всичко това му остава единствено самопреценката и молбата: “О, Боже, бъди милостив към мене, грешния!“ Природният човек с готовност приема, че езичниците и грешните люде се нуждаят отново да се родят. Но че всеки изново трябва да се роди, дори и Евреите, дори и фарисеите, дори и тези, които охотно приемаха Господ и които вярваха в Неговото име, дори Никодим, фарисеят, юдейският началник и израилев учител, който отдаваше на Господ Исус най-голямата почит, която може да бъде оказана на човека, като му казваше: “Учителю, знам че от Бога си пратен да ни поучиш, защото никой не може да върши тия чудеса, които ти вършиш, ако Бог не е с него“, че дори този човек изново трябваше да се роди (стих 7), това вече естественият човек не можеше да го разбере. Но този, който заявява това, е този, който говори за онова, което е видял (стих 11); Той е Всевишният Бог. И това, че той го изисква не само от враговете си, но и от тези, които го признават, не сочи ли достатъчно ясно цялостното човешко погубление, пълната неспособност на природния човек да се доближи до Бога. Ако човек се не роди изново, не ще види Божието царствоГоспод говори тук за царството такова, каквото то се разкриваше по онова време. Когато той скоро отново ще се появи сред слава, тогава цялата земя ще го съзре. Но сега, в това, което ще нарека християнски характер на царството, каквото ни се рисува в множество притчи, то има едно друго състояние. Когато Господ Исус се появи на земята, царството дойде в Него. И само онези, които го разпознаха такъв, какъвто беше в действителност, а именно като Сина Божи, само те съзряха царството. Само те изново бяха родени. Не ни ли е поразявал винаги фактът, че братята на Господ Исус не вярваха в Него ? Да, дори в Марко 3:21 се казва: “И близките му, чувайки това, излязоха за да го хванат като говореха: Той не е на себе си“ (Вижте също и в Йоан 7:5). А при това те познаваха Господ ! И бяха наблюдавали в Назарет, в продължение на толкова години, неговия съвършен и свят живот. Ден по ден и час по час. Нима Мария и Йосиф не им бяха разказали за ангела, известил рождението му, и за онези чудесни неща, които, например, ни се описват в Лука 2 ? Нима не бяха чули свидетелството на братовчед им Йоан Кръстител ? Слепи ли оставаха за неговите чудеса ? Йоан пише: “И тогава видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца“ (Йоан 1:14). И докато небето се отваряше над Него и Божият глас Му твърдеше: “Ти си моят възлюблен Син, в тебе е моето благоволение“ (Марко 1:11), близките му считаха, че той не е на себе си и искаха да го заловят. Какво само доказателство, което подкрепя истината в славата на Господ Исус: “Истина, истина ти казвам, ако човек се не роди изново, не ще види Божието царство“. Каталог: BULGARIA BULGARIA -> 1Уводни разпоредби 1Цел BULGARIA -> Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад BULGARIA -> Азия, австралия и океания BULGARIA -> Наредба №109 от 12 септември 2006 Г. За официалния контрол върху фуражите BULGARIA -> Житие и страдания грешнаго Софрония BULGARIA -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС BULGARIA -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” BULGARIA -> Уилиям макдоналд о м BULGARIA -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос BULGARIA -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър Изтегляне 1.48 Mb. Сподели с приятели:
|