Да вървим ведно с исус христос
Да бъдем осиновени от Него
Изтегляне 1.48 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Християнството има вечен характер
- ХРИСТОС, НАШИЯТ ВИСШ ПЪРВОСВЕЩЕННИК
Да бъдем осиновени от НегоНо това не е всичко. Ние бихме могли да получиме всичко, което беше споменато до сега и въпреки това да се озовем до Бога като роби. Ангелите също трябва да съответствуват на славата и светостта на Бога. Но: “като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа (стих 5). Тук имаме прецизно разрешение на това положение: връзката между бащата и децата му и на децата с техния баща. Божият Син, след възкръсването си, поради делото си на кръста, ни е възвел до собствееното си положение: направил ни е също Божии чада. В Еф. 1 виждаме, че Бог ни е предопределил за това още преди сътворението на света. Още тогава Бог е решил, че ние трябва да заемаме това положение. И какви са били мотивите Му ? Те са били “по благоволение на волята Му“. Единствено любовта Му е в основата на цялото това благословение. Християнството има вечен характерОт тези стихове можем да извадим едно още по-важно заключение: Той ни е избрал “в него (Христа) преди сътворението на света“. Това избиране е извън времето, актът му се ситуира преди времето да започне да тече и то е предназначено за вечността, а не за тази земя. След това стих 3 говори за духовно благословение в небесни места. Израилтянският е избраният за тази земя народ (Изход 19:5; Левит 25:2,23; Второзак. 7:6). Но в Мат. 25:34 и по-нататък на паството също се казва: “... наследете царството, приготвено за вас, още от сътворението на света“.. Това, следователно, е земният благослов (царството) и по такъв начин той се отнася и до “времето“ (още от сътворението на света). Това подчертава особеното ни положение. Ние принадлежим на една система (християнизмът) и на едно тяло (Църквата), които са извън времето. Тяхното основаване е отпреди сътворението на света, когато Бог ги учреди посредством Христа. Те не са от този свят (Йоан 17:14 и т.н.) и ще пребъдат и след него. Те имат един духовен, вечен характер. Това ни дава ясно понятие за характера на християнизма. В стихове 3-5 не се ли говори за отговорността и за нейните последици; и всичко това е започнало едва след създаването и поставяето на Адам в Едемската градина, и което трябва да свърши след съда пред големия бял трон (Откр. 20). В Едемската градина имаше две дръвчета: дървото за познавне на доброто и злото, което говореше за принципа на отговорността: “защото в деня, когато ядеш от него непременно ще умреш“, и дървото на живота, което говореше за принципа на живота. Адам отхапа от плода на първото дръвче, и вече не можеше да вкуси от този на второто, защото за наказание получи смъртта. На кръста намираме събрани двете дръвчета. Господ Исус пое върху Себе си последиците от отговорността за всички ония, които вярват, и, като възкръсна, в замяна им дари живот. Той е дървото на живота. Но всичко, което касае отговорността, е заело място “във времето“ върху тази земя, и в никакъв случай не е част от Божия завет. Но тъй като това беше необходимо, избирането се извърши “в Него“, в Христа и Словото, и Божиите завети се разкриха след кръста, когато последният Адам бе станал родоначалник на новото поколение, на Божиите чада. Какво чудо е да се съзерцава дълбочината на Божията промисъл и се адмирира нейната мъдпрост ! И можем да си припомним, че ние сме били обекти на тази промисъл. Сърдечни поздрави Ваш брат в Господа Исуса, Х. Л. Х. ХРИСТОС, НАШИЯТ ВИСШ ПЪРВОСВЕЩЕННИКСкъпи приятели, Когато някой е достигнал до познанието на това, което вярващият трябва да знае, а именно: че греховете му са опростени и че е в мир с Бога, че чрез новото рождение е получил нов живот, нова натура, т.е. един божествен живот, в който вече не може да има грях, че Бог е осъдил и снел посредством кръста тази греховна натура, така че сега Той вижда вярващия само в неговия нов живот и че следователно, за тези, които са в Господа Исуса повече няма да има наказание, че Светият Дух го обитава, което означава, че той е освободен от властта на Сатаната, на света и на греха, освободен, за да служи на Бога, че е станал приятен на Възлюбления и че сега вече може да се радва с надеждата за Божията Слава, защото знае че тя го очаква, той може да си помисли, че повече от нищо не се нуждае. Е, добре ! За вечността и за небето това е сигурно. Но защо вярващият в земния си живот има нужда още и от други неща ? Защото е Божие чадо и гражданството му е на небесата (Фил. 3:20), той е чужденец върху тази земя. И тъй като се отправя към небесата, той е странник. При това е освободен от властта на дявола и желае да служи Богу, защото такова е желанието на сърцето му. Но по такъв начин изцяло се противопоставя и на дявола и на непреживелите обръщение. Делото на дявола се състои именно в това да пречи на човека да служи на Бога. Следователно, той ще си послужи с всичката си мощ и с всичкото си лукавство, за да накара вярващия да не се подчинява на Бога и да греши. С невярващите това му е лесно. Те не желаят да се подчиняват на Бога. Сърцето им ги тегли към греха и когато грешат се чувствуват удовлетворени (Бит. 6:5; Марк. 7:20-23; Римл. 3:10-12). Това именно е основата, върху която светът въздействува, върху която хората живеят заедно. За да не зависят от Бога и за да могат да действуват според собствените си хрумвания, те са се обединили (Бит. 9:1 и 11:4-9). Но тъй като хората не можеха да бъдат независими, то те се преклониха пред дявола и след като отхвърлиха Сина Божи, те дори превърнаха дявола в свой бог (Йоан 12; 31; 2 Кор. 4:4). Следователно, стремежите на християнина напълно се противопоставят на светските въжделения. И поради това неверниците се отнасят към християнина като към някакво смешно и досадно същество и не изпитват към него приятелски чувства. В Йоан 7:7 Господ Исус казва на неверниците: “Вас светът не може да мрази, но мене той мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви“. Но за вярващия в Йоан 17:14 се казва: “... светът ги намрази, защото не са от света, както и Аз не съм от него“. А в Йоан 16:33 на следовниците си Той казва: “В света имате скръб“. Светът ще разпознае само християнина, който не се проявява като християнин, но който има стремежи като неговите и така на практика се поставя под властта на Сатаната. Но това означава проява на невярност към Бога. Днес такъв християнин бихме могли да наречеме “сътрудник“ (колаборационист - човек, който сътрудничи на врага). Точно от тук започва борбата на християнина. Сатаната се стреми отново да го вкара в грях. Той му вдъхва нечестиви помисли. Кара го да гледа с греховни очи; да слуша нечестиви слова и да спохожда съмнителни места. Отгоре на това - подстрекава света към враждебност. Всичко това причинява страдания на новия човек. Старата природа, (онази, която остава винаги привличана от греха и с която Сатаната е в досег) продължава да обитава вярващия. От там произтича голямата опасност Сатаната да победи и да вкара християнина в грях. Но и тук любовта към Бога е предвидила всичко.
Каталог: BULGARIA BULGARIA -> 1Уводни разпоредби 1Цел BULGARIA -> Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад BULGARIA -> Азия, австралия и океания BULGARIA -> Наредба №109 от 12 септември 2006 Г. За официалния контрол върху фуражите BULGARIA -> Житие и страдания грешнаго Софрония BULGARIA -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС BULGARIA -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” BULGARIA -> Уилиям макдоналд о м BULGARIA -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос BULGARIA -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър Изтегляне 1.48 Mb. Сподели с приятели:
|