Да вървим ведно с исус христос
Самоосъждането е единственият начин за възобновяване на Общението
Изтегляне 1.48 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Несъзнателно сторени грехове
- Христос нашият застъпник
Самоосъждането е единственият начин за възобновяване на ОбщениетоТова е един основен принцип, за който се говори навсякъде в Писанието, както в Стария, така и в Новия Завет. Да разгледаме няколко типични примера от Стария Завет. В Левит 4 и 5, и отчасти в глави 6 и 7 виждаме какви напътствия се дават на някой Израилянин, който е сторил грях. Тук не става дума за покаял се грешник, въпреки че един евангелист би могъл добре да използува тези глави, за да изложи принципите на Евангелието. В тях Израел е представен като народ, който чрез жертвоприношенията в деня за омилостивяване (Лев. 16) е доведен пред Бога и всред когото Бог обитава, благодарение на постоянните приношения (Изх 29:38-46). Но сега, когато този народ е постигнал близост с Бога като Негов народ, когато най-сетне може да си почине, сигурен че Му е станал приятен посредством възлюбения (Ефес. 1:6; Лев.1 и 7:8); сега, когато е получил и нещо за сърцето си, което да му послужи при преминаването през пустинята (хлебният принос, Лев.2) и когато вече може да има общение с Бога чрез участието и ползуването на същото това нещо (приноса на благата, Лев.3 и 7:11-14), тогава трябва да се постави въпросът за ежедневното омърсяване. В Левит 5:1-4 пред нас са представени в три групи основните омърсявания, с които можем да се сблъскаме в ежедневието си: в стих 1, когато някой пропусне да се обади когато го питат за направено зло или за сторено добро. Такъв един пропуск също може да се счита за грях. В стих 2 се говори за омърсявания, поради допир с неща, които ни заобикалят, т. е. замърсявания произтичащи от факта, че в действителност не сме отделени от околния свят. Стих 4 говори за последствията от липсата на умереност и самообладание, т. е. за омърсявания, дължащи се на собственото ни сърце. Стих 15: Когато някой посегне на посветените Господу вещи. И най-сетне, от стих 20 нататък се говори за кражба или за задържане на нещо, принадлежащо другиму. Как е можел съгрешилият Израилтянин да се очисти ? Единственият начин за това е посочен в глава 5:5,6: “А когато стане виновен в едно от тези неща, нека изповяда онова, в което е съгрешил и нека принесе Господу жертва за сторения грях“. И още други неща е било възможно да се добавят (например, трябвало е да се притури една пета към върнатата вещ, когато е бивало взето нещо принадлежащо или на Йехова или на неговия брат, глава 5:16,23,24), но най-напред, основното условие е: да се изповяда греха и да се направи принос за изкуплението му. Самоосъждението - признаването на сторените от нас съгрешения, т. е. несъблюдението на забраните - е необходимо за всяко опрощение условие (виж например 1 Кор. 11:31 и 1 Йоан 1:9). За да ни подтикне към самоосъждане, което значи осъждане не само на извършеното, но и на състоянието, в което сме били, когато сме го извършили, както това прави Давид в Псалм 51:5-7 - Бог насочва погледа ни към кръста, за да почувствуваме какво е грях. Не че Христовата кръв трябва отново да ни очисти - това се е извършило само веднаж и завинаги - но за да видим колко отвратителни са греховете и този, който съм сторил току-що също, и всичко това, представяйки си какво само е трябвало да изстрада Господ на кръста заради нашите грехове. В Левит от 1 до 7 по-скоро ни се напомня за кръста. За смият кръст като основа на факта, че имаме възможност да бъдем в близост с Бога, четем в Левит 16 и в Изход 29. Само като размислим какво е трябвало да изтърпи Господ Исус на Голгота заради нашите грехове, само тогава можем да почувствуваме колко омерзителни са те. Там Той е бил изоставен от Бог, понесъл е Божията присъда и е умрял, защото “сам понесе в тялото си нашите грехове на кръста“ (1 Петър 2:24). Тогава чак охотно се самоосъждаме, изпитвайки дълбока мъка заради това, което сме извършили. Вече не искаме в никакъв случай нито да грешим, нито пък да забравим, че изповедта е единственият начин за възстановяване на общението ни с Бог, но след това и пред хората, които са се почуствували оскърбени.
А в Псалм 19 Давид моли: “Очисти ме от скритите прегрешения“. За да можем да изповядаме греховете си, най-напред трябва да станем бдителни. В Левит 4:23,28 се казва: “Посочи му се греха, който е сторил...“. Но кой ще го направи ако това са мисли, думи или действия, за които другите не знаят ? Кой ще ни посочи грешката, ако сме си въобразили, че имаме право ? Божията любов се е погрижила и за това: “Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме застъпник при Отца, Исуса Христа праведният“ (1 Йоан 2:1). Нека най-напред внимателно да прочетем този стих и да размислим върху него. Христос нашият застъпникГръцката дума “параклетос“, преведена тук като “застъпник“ се среща само в Йоан 14 и 16. Там тя е преведена като “утешител“ и се отнася до Светия Дух. Сега Господ Исус е нашият застъпник на небето, но не пред Бога, защото що се отнася до Бог, нашето положение бе напълно уредено на кръста, но пред Отца. В едно от предишните писма видяхме, че Господ Исус е нашият висш първосвещенник, който се застъпва за нас пред Бога, заради нашата слабост и заради обстоятелствата, при които се намираме на земята. Тук виждаме, че Господ Исус има отношение към всекидневните ни грехове. Когато съгрешим, той е нашият адвокат пред Отца. Той е такъв не само когато сме огорчени и изповядваме греховете си. В мига, в който съгрешавам, той вече се застъпва за мен на небето, той е Този, който ме защитава и защитава интересите ми пред Отца. Кой е този застъпник ? Това е Исус Христос, Праведният. Той напълно отговаря на спрведливостта на Отца, но същевременно той е справедливост и за мене (1 Кор. 1:30). И още повече. Той извърши дело, което е дотам съвършенно, че не е само изкупление за греховете ни, но изкупление и за целия свят. Той е, следователно, и като Личност и като деятел, обичен за Отца, такъв е и като мой застъпник, когато съгреша. Но преди това вече видяхме, че може да има опрощение само след изповед. Така че втората част от адвокатското дело на Господ Исус е да се грижи за нас и да ни подтиква да изповядаме грешките си.
Каталог: BULGARIA BULGARIA -> 1Уводни разпоредби 1Цел BULGARIA -> Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад BULGARIA -> Азия, австралия и океания BULGARIA -> Наредба №109 от 12 септември 2006 Г. За официалния контрол върху фуражите BULGARIA -> Житие и страдания грешнаго Софрония BULGARIA -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС BULGARIA -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” BULGARIA -> Уилиям макдоналд о м BULGARIA -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос BULGARIA -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър Изтегляне 1.48 Mb. Сподели с приятели:
|