Да вървим ведно с исус христос
Общение с Отца и Сина му Исуса Христа
Изтегляне 1.48 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Бог е светлина и никаква тъмнина няма у него
- НАШИЯТ ЗАСТЪПНИК ХРИСТОС
Общение с Отца и Сина му Исуса ХристаС какво е изпълнено сърцето на нашия Отец ? Не ли със Сина и с цялата слава на Личността му и на деянията му ? По времето, когато синът беше на земята, цялата Божия пълнота се бе вселила в него (Кол. 1:19). Както в началото (Лука 3:22), така и в края на мисията на Господ на земята (Мат. 17:5) Бог казва: “Този е моят възлюблен Син, в когото е моето благоволение“. А после дойде онова, което бе извършено на Голгота. Какво ли само е означавало то за Отца ! “Поради това ме обича Отец, защото аз се лишавам от своя живот, за да го подхвана наново“ (Йоан 10:17). Отецът обича този, който отиде доброволно на кръста и умря там в прослава на Божието име и изпълнявайки Божията воля; Този, който заради това прие да понесе в тялото си нашите грехове на кръста (1 Петър 2:24) и върху когото, когато олицетвори греха (2 Кор. 5:21), се стовари Божията присъда и когото Бог изостави; Този, който във всичките тези изпитания се показа съвършен: “Христос, който чрез вечния Дух принесе себе си неопетнен“ (Евр. 9:14). Бог ни казва: “Този е моят многообичан син“. Ние отговаряме: “Този е нашият многообичан спасител“. Бог казва: “От любов към мене (Изх. 21:5) той понесе на Голгота всичките страдания и довърши захванатото“, и ние отговаряме: “Христос ни възлюби и отдаде себе си за нас“ (Ефес. 5:2); а аз от своя страна казвам: “Божият Син, който ме възлюби и отдаде себе си за мен“ (Гал. 2:20). Тази тъй славна Личност, която изпълва сърцето на Отца, изпълва също и моето сърце. Отецът ни сочи славата на Сина, а ние откриваме в Отца всичко онова, което сме открили у Сина. Това е общението: общи чувства, общи интереси, една и съща Личност, която изпълва сърцата със задоволство и радост. Не е ли същото и за Сина ? Той ни разкрива Отца. Чуваме го да казва: “Авва, Отче“ (Марко 14:36). И ето че сега и ние казваме: “Авва, Отче“ (Рим. 8:15). Съществува ли нещо по-възвишено от възможността да разбираме и да познаваме Бога ? Да можем да се радваме не само на неговия благослов и на всички останали божествени неща, но и на самия Господ - Бог ? И същевременно да сме в общение с Бога, с Отца и със Сина ? Няма и не може да има нещо по-възвишено. Като проумява това, сърцето, още тук, на земята, се чувствува преизпълнено с щастие. И апостолът пише: “И това ви пишем, за да бъде пълна вашата радост“ (1 Йоан 1:4). Бог е светлина и никаква тъмнина няма у негоТова общение с Отца и Сина му трябва, естествено, да бъде в съгласие с Божията природа. Бог е светлина. Следователно, за да сме в общение, трябва да сме в светлината. Някога обаче самите ние бяхме тъмнина, но сега сме светлина в Господ (Ефес. 5:8). Ние крачим всред светлината и в нея сме в общение и помежду си - понеже кръвта на Исуса Христа съставлява основата на положението, което заемаме и доказателството за неговата състоятелност. В 1 Йоан 1:7 се говори не за “как“ вървим, а за “къде“ вървим. Когато говорим за вървене, успоредно със светлината, ясно е, че се касае за нашия житейски път. Но тук по-важното е да се знае къде вървим. Всички онези, които изново са се родили и които са освободени от властта на тъмнината, са “удостоени да участвуват в наследството на светиите в светлината“ (Кол. 1:12,13) и те вървят всред светлина. Кръвта, очистваща от всеки грях, е доказателство, че мястото, кокто ми се полага е там. Да си послужим с един пример: докато аз държа ръцете си потопени в съд със сапунена вода, те не могат да са мръсни. Свойството на сапунената вода, което се проявява в очистване на ръцете ми, не позволява те да бъдат мръсни. Та могат ли да бъдат нечисти, след като са потопени в разтвор с пречистваща сила ? По същия начин силата на кръвта, която властва всред светлината, е доказателство, че аз се намирам в съгласие със светлината. Но това с нищо не променя факта, че все още не съм се оттърсил от старата си природа. Ако го отричам и твърдя, че съм безгрешен, аз се самозаблуждавам и съм далече от истината; ако настоявам, че никога не съм вършил лоши неща, че не съм грешил, тогава изкарвам за лъжец Бога, защото той е казал: “Всички съгрешиха“ (Рим. 3:23). В 1 Йоан 1:10 не е писано “Ако речем, че не съгрешаваме“, но “Ако речем, че не сме съгрешили“; глаголът е в минало време. Никога Писанието не предполага необходимостта вярващия да греши. Ние притежаваме една нова природа, която не може вече да греши и обладаваме в себе си една божествена сила. Светият Дух - сила, която ни позволява да вървим в съгласие с новия живот. Нашето ходене е всред светлината, където веднага можем да съзрем всичко, което е в разрез с нея. За жалост трябва да си кажем: “Защото всинца в много неща грешим“ (Яков 3:2). Но затова нямаме никакво оправдание. Мисля, че ще развия този въпрос в следващото писмо. С най-сърдечни поздрави, Вашият приятел Х. Л. Х. НАШИЯТ ЗАСТЪПНИК ХРИСТОССкъпи приятели, Продължавайки писмото от миналия месец, бих искал да се спра на следния въпрос: Ако един вярващ съгрешиКогато ние, вярващите, съгрешим, какво става ? Променя ли това положението ни на Божии чада ? Биваме ли отдалечени в този случай от Бога ? Отговорът се намира в Евреи 9 и 10. Христос е получил вечното ни изкупление. “Защото само с едно приношение той завинаги е сторил съвършенни ония, които се освещават“ (Евр. 10:14). Връзката ни с Бога като негови създания е веднъж завинаги установена. Тя е същата като между децата и техния Баща. И тази връзка нищо вече не може да я промени. Това означава ли обаче, че нашият Отец приема със снисхождение греховете на своите деца ? Нашият Отец е Богът, който е светлина и в който няма тъмнина. Очите му са много чисти, за да гледат злото и той трябва да бъде почитан от всички, които се доближават до Него. Той може да понася греховете на невярващите, на нечестивия свят, но не и греховете на своите чада. Как Той, Светият, би могъл да бъде в общение с греха, или с някой, който се е омърсил като е съгрешил ? И нашето общение с Отца и Сина незабавно се прекратява при първата грешна помисъл, при първата грешна или излишна дума, при първото непокорство, т. е. - при първия извършен грях. Общението не се възобновява преди грехът да бъде премахнат според реченото от Бог: “Ако изповядаме греховете си, той е верен и справедлив, ще ни ги опрости и ще ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:9). Следователно можем да бъдем очистени само чрез изповед и самоосъждане.
Каталог: BULGARIA BULGARIA -> 1Уводни разпоредби 1Цел BULGARIA -> Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад BULGARIA -> Азия, австралия и океания BULGARIA -> Наредба №109 от 12 септември 2006 Г. За официалния контрол върху фуражите BULGARIA -> Житие и страдания грешнаго Софрония BULGARIA -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС BULGARIA -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” BULGARIA -> Уилиям макдоналд о м BULGARIA -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос BULGARIA -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър Изтегляне 1.48 Mb. Сподели с приятели:
|