Пречки за изпълнението на молитвата

Да се молим съблюдавайки волята Му

Но за да сме сигурни, че ще получим това, за което се молим, трябва да се молим, съблюдавайки волята Му. Но как можем да узнаем каква е волята на нашия Отец ? Той ни е разкрил своите помисли в Словото си и ако живеем във всекидневно общение с Него, ние ще се научим да ги отгатваме в Словото Му, в Светия Дух. Ето защо всекидневното изучаване на Словото му е от голямо значение. Как Бог би могъл да отвърне на една молитва, в която го молим за нещо, което отдавна ни е дал ? Например изблика на Светия Дух, когато Писанието изрично посочва, че той повсеместно се е разпространил и сега е на земята, в Църквата като цяло и във всеки вярващ поотделно! Или освобождението от греха, който обитава в нас, когато Бог го е осъдил в Исуса Христа на кръста (Римл. 8:3; 2 Кор. 5:21).

Чрез Словото и при всекидневното общение, ние се научаваме да познаваме Божията воля. И така можем да се молим в съгласие с волята му и да вярваме, че молитвите ни ще бъдат изпълнени.

Да се молим непрестанно

За щастие не ! Та нима родители биха наредили на детето си повече нищо да не им иска преди да порастне, защото то все още неясно се изразява и иска понякога безмислени неща ? О, разбира се, че не! Те се радват, че детенцето идва при тях с молбите си. Това за тях е доказателство, че детето вярва, че те са неговите родители и че без тяхна помощ то няма да може само да се оправи.

Бог, нашият Отец, с голяма радост се вслушва в молбите ни когато отиваме към Него. Ние сме неговите чада. За Павел, който току-що се беше покръстил, Господ дума: “Ето, той се моли“. На Солунците, които едва-що се бяха покръстили, той също пише чрез апостол Павел: “Молете се непрекъснато“. И този велик апостол, благодарение на чиито проповеди, на времето вероятно милиони хора са се покръстили, и който имал особени видения, в които Бог го бе съветвал, да, той, който бе отнесен на третото небе и бе чул неизразими думи (2 Кор. 12,2:4), този апостол бе толкова убеден в силата на молитвите на тези новопокръстени, че им говореше непрестанно: “Братя, молете се за нас“ (1 Солун. 5:17:25). Доказателство за напредването на християнина е все по-силната му вяра в безспорната сила на молитвата, без която всичко се обезсмисля.

Бог, нашият Отец, ни казва: “С молитви и молби изказвайте прегрешенията си на Бога с благодарствени действия“. И ако Му поискаме нещо, което неговата любов не е склонна да ни даде, той въпреки това обещава: “И Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса“ (Филип. 4:6,7).

Нека Господ ви помага, на вас и на мене, все повече да чувствуваме значението на молитвата, за да си служим все повече с тази наша огромна привилегия. С какво щастие ще се изпълват само сърцата ни и с какъв пример ще бъде животът ни !
С най-сърдечни поздрави

Ваш приятел в Господа

Х. Л. Х.

КРЪСТЕНИ ЛИ СТЕ  ?

Това е въпрос от огромно значение. Божието слово сочи: “Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен“ (Марк. 16:16). И в 1 Петър 3:21 във връзка с кръщението се казва: “Която в образа на кръщението и сега ви спасява“. Иначе казано, в тези пасажи, а и на други места, се говори за спасението, което е свързано с кръщението.

Тази мисъл вероятно ви изглежда странна и сякаш противоречи на всичко, което вече ви изложих относно необходимостта да се покаем пред Бога и да имаме вяра в Господ Исус Христос, за да бъдем спасени. Трудността идва от там, че през по-голямата част от времето, когато се говори за “спасение“, мислим просто, че това означава “отиване на небето“ или “преживяване на обръщение и получаване на опрощение за греховете“. Но в Светото Писание с думата “спасение“ се свързва и една друга мисъл. Това става напълно ясно още в Деяния 2:40 : “Избавете се от това порочно поколение“. Тук е видно, че смисълът съвсем не е “отиване на небето“ и “получаване на опрощение за греховете“.

Кръщаването няма нищо общо с отиването на небето. Нашата вечна връзка с Бога, положението, което ще заемем във вечността, зависят от изповядването на греховете ни пред Бога и от вярата ни в Господ Исус. Разбойникът на кръста не бе кръстен и въпреки това Господ му рече: “Днес ти ще бъдеш с мене в рая“. И след него хиляди хора са преживявали обръщение върху смъртното си ложе и са отишли при Господ Исус, въпреки че и те не са били кръстени.

Но по отношение положението ни на земята, кръщаването е от първостепенно значение. Евреите, които повярваха в Словото оповестено от Петър на Петдесетница, чрез кръщението, външно се разделиха от еврейският народ, който беше отхвърлил Христа, и оставаше с Божията присъда. И тя се стовари върху му по времето на Тит, в 70 - те години на нашата ера, посредством римските армии. Но Божието слово и днес е приложимо към неговия народ. Гневът на небето съвсем скоро ще се стовари върху този виновен свят. Тези, които вярват и са кръстени, се отделят от грешния свят и над тях не тегне същата присъда. Водата в образа на кръщението и сега ни спасява, както това се казва в 2 Петър 3:21.