Дали животът ще смаже един човек или ще го шлифова, зависи от това, от какво е направен той. Един диамант не може да бъде шлифован без търкане. Нито един човек не може да бъде усъвършенстван без изпитания

ВЕНЕЦЪТ НА РАДОСТТА

Сега стигнахме до третата част на тези серии от лекции - Венеца на Радостта, венеца на този, който печели души. Тази корона е отделна и различна от Венеца на Славата, който Исус ще даде на тези, които е призовал да пасат стадото Му. Понякога ние си мислим, че единственият човек, който печели души, е проповедникът - този, който стои зад амвона. Това не е така. Всеки християнин, всеки човек, който се е новородил, духовно съживен от силата на бог, ще бъде отговорен за печелене на мъже и жени за Господ Исус Христос точно толкова, колкото и този, който стои зад амвона. Всеки християнин е призван да печели души. Да, много често служителят на Евангелието е използван да води хора при Христос, но той е и призован да пасе стадото, да дава духовна храна на хората от своята църква и да тълкува Словото на Бог.

Помисли само за минута за нещо, което чувствам, че е особено важно. Това е фактът, че да доведеш една душа при Исус е най-голямото възможно постижение в човешкия живот. На един прочут и високо уважаван човек му бе зададен следния въпрос: „Според теб кое е най-великото нещо, което един човек може да бъде или да направи?” Без да се колебае, той отвърнал: „Най-великото нещо не е да бъдеш учен, колкото и важно да е това, нито пък да си държавник или теолог. Най-великото от всичко за един човек е това, да доведе някой друг при Исус Христос.”

Със сигурност той говореше мъдро и правилно. Най-голямата амбиция на всеки член на една църква, за всеки човек, който е християнин, трябва да бъде да доведе някого при Христос. Ако си християнин, Бог те държи отговорен да доведеш някой друг при Неговия Единороден Син. Най-великият начин да бъдат водени хора при Христос може да бъде видян в историята на Андрей, който доведе своя брат Симон при Исус. Ето защо най-великият начин за печелене на света, е личният метод. Това е планът на Христос и Бог очаква всеки едни, който е новороден, да даде най-доброто от себе си, за да печели други на страната на великото служение на Исус.

Деяния 1:8 гласи: „…и ще бъдете свидетели за Мене, каза Исус, както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.” Ранната църква разбра. Римската империя във времето на ранната църква беше езическа и егоистична сила, гниеща отвътре. Все пак в едно кратко поколение тази ранна църква разтърси Римската империя от центъра до периферията и запали светлината на Евангелието във всяка част на това огромно царство. Как го направиха? Направиха го по личния метод. Мъжете, жените и децата, които обичаха Христос, излязоха навсякъде, говореха за Христос, свидетелстваха за Христос и слушателите ги последваха и откриха за себе си реалността на новорождението. Но ти не можеш да бъдеш свидетел, ако преди всичко не го живееш. Как ще свидетелстваш на своя съсед, как можеш да работиш по личния метод и да му говориш за нещата на Бог, ако твоят живот не е едно живо свидетелство? Всички се усмихваме на прочутата фраза: „Делата говорят много повече от думите.” Това е причината много християни да прехвърлят отговорността за печелене на души за Господ върху проповедника или някой друг. Те се опитват да се извинят пред задължението да печелят души, защото знаят, че тяхното свидетелство няма никаква сила - че те не живеят ежедневен, постоянен християнски живот.

Най-великото постижение, което една майка може да има, е да спечели своето семейство за Господ. Това е най-великата благодарност и комплимент, който може да бъде отправен. Искаш ли да знаеш защо? Защото нейният син, нейната дъщеря, нейният съпруг са уверени в нейния живот като християнка. Тя трябва да го живее пред тях по 24 часа на ден. Най-великата благодарност, която може да бъде отправена към един баща, е за това, че синът му е приел Исус за свой Спасител заради християнския живот, който бащата живее пред него.

Павел говори за това в Първо Солунци 2:18-20 „Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един-два пъти, но сатана ни попречи, понеже коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим?” Павел задава въпроса: Коя е нашата надежда? Коя е нашата истинска радост? Кой е нашият венец на радост? След това продължава, като отговаря: „Не сте ли вие пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие? Защото вие сте наша слава и радост.” Тук Павел говори за тези, които са били спечелени за Господ Исус Христос чрез неговите усилия, тези, които са били доведени при Христос чрез неговия труд.

Няма по-велика радост тук на земята от това, да доведеш една душа при Христос и най-великата радост в бъдещия живот е, когато застанеш в прекрасното присъствие на Исус, да има някой, който да те погледне в лицето и да каже: „Аз съм тук заради твоето свидетелство. Аз съм на Небето днес заради живота, който ти имаше. Аз съм тук на Небето, защото ти ме научи, защото ти ме доведе в присъствието на Исус.” Тогава ще бъде твой Венецът на Радостта!

Да доведеш една душа при Исус е възможно най-високото постижение за един човешки живот и Венецът на Радостта е венецът на този, който печели души и той е обещан в бъдещия живот на тези, които са довели мъже и жени при Христос.

ВЕНЕЦЪТ НА ПРАВДАТА

Нека да започнем с четвъртия венец, Венеца на Правдата, като видим какво казва Божието Слово във ІІ Тимотей 4:1-8. Разбираш ли, ние трябва да получим основа за този четвърти венец, преди да можем изцяло да разберем пълното значение на това, което апостол Павел казва: Заръчвам ти пред Бог и пред Исус Христос, който ще съди живите и мъртвите, и предвид явлението Му и царуването Му: Проповядвай Словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и непрестанно поучаване. Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение, но понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти, и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните. Но ти бъди разбран във всичко, понеси страдание, извърши делото на благовестител, изпълнявай службата си. Защото аз вече ставам принос и времето на отиването ми настава. Аз се подвизавах в доброто войнстване, попрището свърших, вярата опазих, от сега нататък се пази за мене венецът на Правдата, който Господ, праведният Съдия ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление.

Сега, като прочетох това Писание, трудно ми е да продължа да пиша. То е толкова славно и вълнуващо! Помни, Павел говори за последните дни - времето, в което ние живеем! Той каза, че в тези последни дни ще има фалшиви пророци и ние ще ги виждаме и чуваме, че ще има и такива, които няма да търпят здравото учение, и днес има много такива хора. Много, които ходят на църква и не могат да търпят да се проповядва за ада. И ако техният проповедник застане на амвона и проповядва за ада, те ще направят така, че това да бъде неговата последна проповед от този амвон. Има и такива хора от дадена църква, които не биха понесли да се проповядват дори десетте заповеди. Защо? Защото „не прелюбодействай” е все още част от заповедите. Днес много служители проповядват повече това, което хората искат да чуят, отколкото това, което се нуждаят да чуят. Но Божието Слово казва: „Проповядвай Словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и непрестанно поучаване.”

Павел не спира до тук. Той продължава да предупреждава, че ще има такива, които ще се обърнат от истината и ние виждаме това със собствените си очи. Прочети 8-ми стих отново: „От сега нататък се пази за мен венеца на правдата, който Господ, праведният Съдия ще ми даде в оня ден.” До тук ли спря Павел? Не. Като говори за този Венец на Правдата, той продължава: „и не само на мен, но и на всички, които са обикнали Неговото явление.” Това е един точно определен венец и той казва на кого ще бъде даден този Венец на Правда.

Позволи ми да спра за минута, за да анализирам нещо, което намирам за много интересно. Не знам как е с теб, но за мен няма друга част от Божието Слово, която да ми харесва толкова много, както книгата Откровение. В първата глава Йоан писа за това, което видя и чу, като се опитва да убеди тези, към които пише, че неговото откровение е автентично, че е бил свидетел на тези неща. Но знаеш ли защо? От всичко, което Йоан видя и чу, това, което най-много го развълнува, беше фактът, че той видя Исус да се връща на земята отново! Когато разбрах това, направо не можех да стоя на краката си и осъзнах защо Йоан не можеше да овладее своето вълнение и сам прекъсна своите поздравления, за да каже: „Ето, иде с облаците; ще Го види всяко око и ония, които Го прободоха; и всички земни поколения ще възридаят за Него. Така е. Амин. Аз Съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, който е, и който е бил, и който идва, Всемогъщият.” (Откровение 1:7-8). От всичко, което Йоан видя, от всичко, което чу, това, което го развълнува най-много, беше славното идване, прекрасното явление на Господ Исус Христос!

И искаш ли да знаеш нещо? Аз все още твърдя, че само тези, които живеят живот, отделен и посветен на Бог, само тези, които живеят живот без компромиси, само тези, които живеят изцяло осветен живот, които живеят изцяло според светлината, която са получили, са тези, които с радостно нетърпение очакват идването на Господ. Защо? Защото те знаят, че са готови да Го посрещнат. Бог иска ти да бъдеш готов за Неговото славно явление и да бъдеш сред тези, на които ще бъде даден Венецът на Правдата.