Дали животът ще смаже един човек или ще го шлифова, зависи от това, от какво е направен той. Един диамант не може да бъде шлифован без търкане. Нито един човек не може да бъде усъвършенстван без изпитания

НЕТЛЕНЕН ВЕНЕЦ

Този пети венец, Нетленният Венец, е последният от тази наша поредица. Тъй като човек не може да извади един стих от Писанието вън от Неговия контекст, защото рискува да наруши Неговата цялост, нека да отворим на І Коринтяни 9:24-25 „Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите. И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние нетленен.” Павел не само е избрал надбягването като илюстрация, но и казва защо го е направил. Всички знаем, че когато човек участва в маратон или какъвто и да бил друг вид надбягване, в края на състезанието победителят получава някакъв трофей, награда.

Част от твоята подготовка за надбягването е да се тренираш да пазиш самообладание. Дисциплината е много стриктна. Нито едно препятствие не е твърде голямо. Всичко, което получава победителят, е тленно - награда, която ще избелее и ще изчезне. Тя не е нещо, което той ще вземе в бъдещия живот. Тя ще изсъхне, защото е временна и преходна, не е вечна и трайна.

Но ние сме състезатели в едно надбягване, в което ще получим нетленна награда. Венецът, който ще получим в бъдещия живот, не е тленен венец. Венецът, който ще получим в края на надбягването, е траен, венец на вечно благословение. „И така, аз така тичам” - казва Павел - „не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха; но уморявам тялото си (изтощавам тялото си) и го поробвам (правя го роб), да не би като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен (да не съм в състояние да издържа изпитанието).” (І Коринтяни 9:26-27).

Нека спрем и помислим върху това. Нуждаем се да размишляваме известно време върху това. Какво казваше всъщност Павел? То е дълбоко. То е изразително. То е мощно и е свързано точно с всекидневния живот. Какво имаше предвид? Общоприета истина е, че Павел беше един от най-великите светии, които някога са живели. Тогава, ако Павел е намерил за необходимо да държи своето тяло в подчинение, ако е намерил за нужно да се бори с плътта, тогава колко ПОВЕЧЕ ти и аз трябва да имаме тази ежедневна битка, този ежедневен стремеж да държим плътта в подчинение! Това е нещо, за което си струва да се помисли.

Павел продължава, като казва нещо повече по този въпрос, което е записано в посланието към Галатяните 5:17-18 „Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът - противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да можете да правите това, което искате. Но, ако се водите от Духа, не сте под закон.”

Какво се има предвид? Павел признава, че съществува една постоянна битка, която ти и аз като Божии деца ще имаме. Тук той не пишеше за невярващите или за тези, които не са новородени. Той отправя своите думи към братята и сестрите (Галатяни 5:13).

Мога ли да бъда наистина искрена и пряма с теб? Ако нямаш никакви трудности с плътта, ако нямаш битка с плътта, нещо не е наред. Ти или не си бил новороден, или си мъртъв, но не го знаеш! Знаеш ли защо твърдя това? Защото Божието Слово учи, че ще има непрекъсната борба между плътта и Духа… и това наистина е така! Но Павел казва: „Аз поробвам плътта.” Желанията са там. Изкушенията са там. Въпреки всичко Павел казва, че поробва плътта чрез силата на Святия Дух. Не чрез своята собствена сила, не чрез своята воля, но чрез силата на Святия Дух Павел можеше да владее над своята плът. Ние можем да правим това по същия начин! Ти знаеш, че врагът на твоята душа е триединен: съществуват светът, плътта и дяволът.

Честно ти казвам, светът въобще не ме привлича. За нищо на света не бих си сменила мястото с неспасен човек. Не мога да видя как мъжете или жените в грях могат да спечелят каквото и да било. Никой от тях няма това, което аз искам. На стария пияница от улицата се гледа с презрение и отвращение. Нито пък човека на най-високото стъпало на социалната стълбица, който се занимава с толкова празни неща, има нещо, което аз искам. Нямам никакво желание нито за неговия начин на живот, нито за неговото плитко съществуване. Той не притежава нищо от това, което аз искам. Аз работя за нещо, което е вечно. Аз имам цел. Не, аз не се страхувам от света, защото той изобщо не ме привлича. Аз не се страхувам от дявола, защото зная, че нито един човек не трябва да бъде победен дори с една единствена точка от дявола, освен ако той не се съгласи с поражението. Защо? Защото ти и аз можем за използваме същото оръжие, което използва и Исус: „Писано е…” (Матей 4). Ти ще откриеш, че сатана и неговите малки подчинени демони ще изчезнат доста бързо, ако използваш меча на Духа, който е Словото на Бог (Ефесяни 6:17). Исус използва това оръжие и Той ни учи и ние да Го използваме. Но ще ти призная, че се страхувам от плътта. Аз зная моите слабости. Аз все още съм дъщеря на Джоу и Ема Кулман. Аз съм наследила слабостите на плътта от татко и мама. Аз съм все още в плътта. Дори въпреки че съм се новородила, тези слабости са все още там и не са напълно изкоренени. Ако слабостта на плътта можеше да бъде изкоренена в момента на новорождението, Павел никога нямаше да каже, че има постоянна и непрекъсната борба между Духа и плътта.

Въпреки този факт, аз имам добри новини за теб. Ти и аз можем да имаме победа над нашите слабости. Ние не само можем да бъдем победители над слабостите на плътта, но повече от победители чрез Исус Христос. Ние сме родени със свободна воля. Като грешници ние сме абсолютно свободни да приемем или да отхвърлим Христос като наш Спасител. След като се новородим, ние продължаваме да имаме свободна воля. Ние можем да избираме дали да позволим на Учителя да ни даде власт над плътта и да живеем ежедневен, постоянен, победоносен християнски живот, или да изберем да живеем живот на компромиси. Ако избера да държа моето тяло в подчинение, Той ще даде силата и ще направи това възможно.

Това, което се опитвам да кажа по много прост начин, е: има едно място в Господ, където можеш да Му предадеш не само душата, където можеш да Му предадеш не само духа, но има едно място, където можеш да посветиш своето тяло на Христос като жива жертва. И Павел описва това като „вашето духовно служение” (Римляни 12:1), когато даваш всичко на Този, който толкова те е обикнал, че е дал Своя живот и тяло за теб. Той не само проля Своята кръв за теб, Той изцяло предаде Своето тяло за теб. Тъй като е дал Своето тяло и е пролял Своята кръв, на теб и мен е дадена силата да имаме ПОБЕДА над душата, духа и плътта. Един ден, когато застанем в Неговото славно присъствие, този нетленен венец ще бъде даден на тези, които са държали плътта в подчинение на Неговата съвършена воля.