Данъчно право по новото допк по конспекта на проф. Стоянов Въпрос №2 Понятие за данъци. Функции за данъците

Данъкът е сложна икономическа и правна система. Той е основно понятие в данъчното право (ДП). Затова данъкът се изучава от финансовата наука и от учебната дисциплина ДП.

Финансовата наука изучава данъка като основен приход в бюджета на данъка. В тази наука се разглеждат основните принципи на данъчното облагане, изследва се влиянието върху социалният живот в страната.

Правната дисциплина изследва ПНи, с които се установяват данъците, елементите, установяват се начините, процедурите за събирането, изчисляването на данъка.

Отделя се внимание на правните средства и възможности за спазване на данъкоплатците и процедурите по обжалване.

Между тези две следва тясна връзка и взаимоотношения. От икономическа гледна точка данъкът се разглежда като част от доходите на гражданите, въобще на данъчните субекти, която част безвъзмездно се изземва и се предоставя на държавата.

Това икономическо определение е непълно, защото в него в недостатъчна степен се изразява връзката между държ. и данък. В това определение Д се разглежда като пасивен кредитор, който чака да му се внесат данъците.

Отношението между данък-държ. Е много по-сложно. Там където има държава, организираното общество има и данъци. Без данък Д не може да съществува, остава само фикция, политическа организация. Затова и до този момент се спори как и кога са възникнали данъците, не се спори по това, че без данъци не могат да функционират полиция, армия, администрация, не би отстоявала и своя суверенитет. Затова тази връзка се счита за неотменима и някак си очебийна.

Данъкът възниква с възникване на Д. Това е вярно дотолкова доколкото с възникването на Д се е нуждаела от парични средства, но едва ли обаче данъкът в този си вид е възникнал с Д.

Исторически са познати много способи за събиране

-военни интервенции

-свои частни държавни имоти

-приходи от т.нар. …

Тези средства постепенно се изчерпват. Монарсите започват да подаряват на свои близки земи и имения. И нуждата за пари води до по-груби събирания следователно финансов гнет. Главен проблем при финансовия гнет е липсата на контрол на владетеля върху неговите харчения. Разходите му става основата да се събере основен приход.

Първите демократични идеи се зараждат с идеята да се наложи контрол върху владетеля и неговите харчове, както и събирането на тези приходи. Този лозунг създава парламентаризма.

Тези мисли са изразени от Адам Смит-“ плащането на данък да стане признак на свобода”. Той въвежда четири принципа. Според него:

1.принцип на равенството и съизмеримостта на данъка спрямо обектите на данъчно облагане.

2.принцип за предварително и точно определяне на данъчното задължение.

3.принцип за удобство на данъка-означава данъкът да се определя и събира в удобно за данъкоплатеца време.

4.принцип за икономичност на данъка-организацията за събиране на данъците, трябва да бъде икономична, за да постъпва от държавата толкова, колкото се взема от данъкоплатеца. Т.е. да няма повече разходи отколкото приходи.

Независимо от всичко съвр. данък води до отнемане на част от доходите на данъкоплатците, до намаляване на тяхната платежо-способност. Това е така, защото вземането е безвъзмездно следователно обосновка.

Осигурителна теория-държавата има право да получи безвъзмездно парични постъпления, защото осигурява спокойно ползване на техните имоти.

Теория на дълга-данъкът е една доброволна жертва на данъкоплатеца, която те плащат, за да живеят спокойно.

Теория за дължимостта-данъкът се дължи, защото Д пази границите от чуждо влияние.

От правно гледище икономическите теории могат да се сведат в две групи-теории, изградени на осн. на ЧП. Най-общото е, че те считат данъка се дължи на базата на договор между данъкоплатеца и държавата, според който данъкоплатеца доброволно се задължават да плащат данъци, а Д-да изразходва данъците за колективните нужди на обществото.

Възникналите въпросни-кога и как гражданите дават съгласието си за събиране на данъци.

Другата група теории, през призмата на ПП, те са по-ясни. Данъкът се дължи, защото това е елемент на общия суверенитет на държавата. Без данък няма Д и държавен суверенитет.

Анализ на елементите:

1.безвъзмездно вземане-държавата не поема никаква конкретна престация. Така и трябва, защото могат да се въведат …

2.невъзвръщаемост-взетият данък не се връща. Данъкът не е заем или облигация.

3.Д едностранно определя данъка. Никакви договори, никакви съгласия не търси. Реши ли, определя данъка

4.Д го определя по един общ начин-валиден и еднакъв за всички

5.данъкът е винаги паричен. Исторически са събирани дан. в натура

1: Данъкът е едно парично невъзвръщаемо и безвъзмездно плащане, установено едностранно и по общ начин от държавата, в тежест на данъкоплатците.

Не може да се изясни същността на данъка, ако не се вземе предвид предназначението и функциите им. Всички, които анализират данъците са единодушни, че основното предназначение на данъка е фискална т.е. да бъде приход в бюджета на държавата. Анализът на данъчното задължение дава основание да се обособят други функции на данъка. Това е така, защото поради своята същност данъците изпълняват икономически, социални и други ф-ии.

Съвр. Д и данъците се използват като регулатор, като инструмент за стопанско стимулиране или ограничаване. Главно данъкът се използва като регулатор в сферата на стопанския живот. Чрез по-гъвкава данъчна система Д е в състояние да насърчи производството на определени стоки като ги обложи с по-малки данъци. От друга страна Д често използва дан., за да се ограничават вредни за здравето и околната среда производства и дейности. За тази цел главно се

В социален план данъците могат да бъдат използвани успешно за едно по-справедливо преразпределение на социалния доход на държавните парични фондове. Не трябва обаче да се забравя, че наред с посочените функции данъкът може да изпълнява и други социални и икономически функции. Но главната му функция е фискалната-90-95 % от бюджета.

Другите функции на данъка са вторични, производни

Данъкът е основен паричен приход в бюджета, но не е единствен. Парични приходи в ДБю постъпват от такси, приноси, глоби, конфискации. Всички опити обаче да се намерят точни и ясни критерии за отграничаване на дан. от други парични приходи от бюджета не са задоволителни. Спорове относно разграничаване на данъка от таксата. За тези спорове способства и нашето законодателство-не винаги точно и ясно са определени елементите, които да разграничат данъка от таксите. Определените приходи от такси се включват към данъците.

Пр: данък върху МПС, такса-регистрационна плащат се заедно. Спорно е и данък наследство

В теорията се използват различни критерии за разграничаване.

Според най-разпространеното становище разликата се състои в това-срещу платената такса се получава конкретна услуга, а срещу плат. данък не се. Привържениците на това разбиране твърдят, че таксата се плаща заради ползата, к” платецът на таксата получава. Тази полза е в резултат на някаква административна дейност или друга юридическа дейност на държавата. Орган срещу тази такса органът извършва дейност за платеца.

В живота има и случай, когато гражданите са задължени да платят такса без да получат услуга. Има дори и случай, когато гражданите са принудени да плащат такса, когато вместо полза имат и вреда от административния орган.

Критерият полза не е общозначим за разграничение. По тези сочи се по искането на платеца на някаква престация за … . Този критерии не е универсален, често таксата се заплаща служебно.

Най-правилен критерии за разграничаване е този, при който таксата е установена от закона плащане във връзка с някаква конкретно развивана дейност. Тази дейност засяга гражданина, има последици за него. При разграничаване данък-такса-не трябва да се забравя, че те имат еднаква природа и възниква парично задължение в полза на държавата. И в двата случая това задължение възниква по закон щом са се реализирали предвидените предпоставки в съответния закон. И ако трябва да се търси различие-то е във фактическия състав, въз основа на който възниква паричното задължение.

Данъчното задължение възниква от фактически предпоставки, които …

Фактически предпоставки за възникване на задължението за плащане на такса винаги са свързани с някаква дейност на държавния орган.

Други парични приходи в ДБю са т.нар. парични приноси. В момента няма в нашето законодателство. Приносът е парично задължение за определени лица. Тези задължения възникват за тези лица поради изгодата, ползата, когато тези лица получават от провеждани от Д общи мероприятия. Затова тези, които имат полза се задължават да платят на Д. Разликата между принос и данък е ясна. При приносите зад възниква заради реална осезаема полза на лицето, което трябва да плати. А се различава от таксата-заради общо мероприятие (приносите), а таксите се дължат за конкретно развита дейност на платеца.

Други парични постъпления в ДБю постъпват от глобите. Те се различават по функциите, които изпълняват. Основната функция на данъка е фискална, а на глобата-не да бъде приход в ДБю, а да притесни правонарушителя материално, да ги превъзпита. Да накаже правонарушителите и да не допуска правонарушение. С други думи значението на глобата е санкционно.

Конфискацията има санкционно действие или обезщетителна функция.