Данъчно право по новото допк по конспекта на проф. Стоянов Въпрос №2 Понятие за данъци. Функции за данъците

Обекти на данъка

Обекта на данъчно облагане не се посочва в ПН сама за себе си, а винаги се посочва и определена връзка на този обект със субекта, който трябва да плати данъците. Следователно цялата предпоставка, при наличието на която следва да се плати данъчен дълг има две части: някаква обективна даденост, годна за данъчно облагане и определена връзка на този обект с лицата, които трябва да платят данъка.

Обекта на данъчно облагане е материалната част на тази предпоставка. В правните данъчни системи съществуват най-различни обекти за данъчно облагане, защото всяка държава сама за себе си решава кои обективни дадености да облага с данък. Независимо от това разнообразие обаче, се забелязва тенденция към уеднаквяване на обектите за данъчно облагане в различните държави. Защото всяка държава се стреми да избере такива обекти на данъчно облагане, които най-добре да послужат за тази цел. За това най-често като обект за данъчно облагане се използват някои материални дадености; факти от стопанската дейност – приходи, доходи; опр. П отношения – наследствено правоотношение. Извън ПН, които посочват обекта за данъчно облагане в ДП съществуват и ПН, чието предназначение е да определят критериите и начините за оценяването на обекта на Д облагане. Това оценяване е необходимо, за да може да се изчисли какъв данък трябва да се плати за обекта, защото данъка трябва да бъде в парична форма. За това в ДП е въведено и понятието данъчна основа. Тя е онези показатели на обекта на дан. облагане, онази мярка, която да улесни да бъде оценен обекта на данъчно облагане – облагане на земя може да бъде изчислена, с данъчна основа обработваема площ. В мом. няма единнообщозначима данъчна основа, която да послужи за оценяване на всеки обект на д. облагане. Напротив понякога за един и същи обект нашите данъчни закони могат да посочат повече от една данъчна основа(ЗДОД).
Въпрос #13

Данъчно задължение(ДЗ)

Не е необходимо да има съгласие. При ДЗ държавата е едновременно и кредитор и сама може принудително да събере паричния дълг. За това не е необходимо държавата да доказва своето право, защото вземането на държавата срещу ДЗ се счита за безспорно, пълно изискуемо. В процедур. проц. отношение е това вземане на държавата се счита за изпълняемо без да се изисква да се доказва.

За пораждане на ДЗ има две становища:

1.Д. дълг се поражда след като се реализира държавния фактически състав. Този факт се констатира от държавните органи, данъкът се изчислява и се съобщава на задълженото лице.

2.Д. дълг се поражда автоматично от момента на реализиране на фактич. състав, посочен в ПН. Счита се, че не е необходимо да се осъществяват действия за възникване на ДЗ.

Установяването на момента за възникване на Д. дълг е важно, защото от този момент той става събираем и се изчисляват давности(срокове) за цените. По принцип надделява второто становище, което се счита по-благоприятно за данъкоплатеца и държавата. Нашите Д закони допускат при определени условия някои субекти да бъдат освободени от Д задълженост – по два начина – чрез освобождаване от облагане на Д обект и чрез освобождаване на субекта от Д задълженост.

При първият се освобождава и субекта на Д задължения. Д задължение се погасява чрез плащане. За да се поощри доброволното плащане нашите Д закони дават определени срокове в полза на данъкоплатеца, за тяхното улеснение. Плащането на данъка трябва да бъде пълно и изцяло, освен ако в закона не е посочено друго. В закона за местните данъци и текущи данъците се плащат на четири части. При ДОД се събират авансово суми предварително. Плащането на данъците след определените срокове се счита за нарушение. Самото доброволно плащане става в бюрата на НАП в брой или безкасово – банка или пощенска станция.

Ако данъкът не бъде платен доброволно в срока държавата може да пристъпи към принудително събиране. Освен чрез изплащане данъчния дълг може да се погаси и чрез прихващане.

Прихващане има тогава, когато задълженото лице има да взема от държавата суми поради надвзети или платени недължими данъци. Прихващане има и при други случаи, при които данъкоплатецът има да получава от държавата парични суми. Прихващането може да стане служебно, тъй като нашите закони предвиждат такива случаи, държавните органи да извършват прихващане и чак ако лицето на дължи суми към държавата да му бъдат върнати неговите суми и то с лихви. Друг начин за погасяване на един дълг е давността.

Съгласно действащото ни законодателство Д дълг се погасява с изтичане на 5 години срок. Този давностен срок не тече от момента на възникване на задължението, а от 01.01. на годината, която следователно е годината на възникналото задължение. Давността прекъсва със всички действия на данъчната администрация за събирането на този дълг. При всички случаи независимо от всички старания и прекъсвания данъчните задължения се погасяват след изтичане на 15г. срок. Д дълг може да се погаси и чрез опрощаване, което става на Д глава чрез специален опит.

Данъчните задължения е задължение по закон. Със закон обаче някои дан.S могат да бъдат освободени от данъчна задълженост. Тази правна възможност е засегнала в К-данъчни утежнения и данъчни облекчения се дават със закон. Най-често това са социалните индикации за справедливо законово облагане.

Правно-технически начини за освобождаване:

1)чрез освобождаване на обекта на данъчно облагане.

2)чрез освобождаване на конкретен S от данъчното му задължение.

3)чрез освобождаване на определени територии от действието на данъчните закони.

При освобождаване на S от данъчното задълженост се отчитат качествата на пасивни данъчни S. Поради негови качества или социални връзки, материални връзки, той се освобождава от законова задълженост.

Освобождавайки S от данъчно задълженост фактически и формално се освобождава от облагане и онзи данъчен обект, с който този S има предвид в закона връзка и то само когато сериозни социални и икономически процеси налагат това.

Трябва да се прави разлика между освобождаване от данъчни задължения и данъчно облекчение.

При данъчно облекчение има реализиран фактически състав и възниква данъчно задълженост.

По някакви съображения обаче Д и законод. Правят облекчение на опред S или О. Най-често това става чрез намаляване на данъчна основа на опред О или на връзката с опред S и О. Например: инвалидите.

При освобождаване на данъчни задължения не се реализира фактически състав, О или S е изключен от данъчни задължения.

По същият начин освобождаването от данъчна задълженост трябва да се разграничава и от опрощаването за заплащане на данъчен дълг. Освобождаването от данък за дълг става със законова ПН. Опрощаването става с акт на президента. При освобождаване не възниква данъчен фактически състав, а при опрощаването –той е възникнал, възникване на дълг, с акт на президента той се освобождава от този дълг.

От своя страна освобождаването могат да бъдат постоянни и временни, по някакъв повод, ограничено във времето и т.н.

Освобождаването от данъчно задължение могат да бъдат за ф данъци и такси, а могат да касаят само определени данъци и такси. Освобождавайки от всички видове данъци и такси е рядко явление, то не е в интерес на Д и тя много внимава. Освобождаването от такси става със самите закони.

Освобождаването от отделни данъци и такси се среща по-често и това става със специални норми от други области на правото. Затова и проследяването на тези изключения е много трудно-З н уреждащ обществените отношения най-често, земед. Стопани, читалища, училища.

Данъчните задължения възникват, когато се реализира целия фактически състав. За някои задължения обаче може да се предвиди, че ще възникнат при реализиране на допълнителни условия и предпоставки. Те се наричат условни данъчни задължения.

Както и в други клонове и в данъчното право условието може да се разгледа по два начина:

1.отлагателно-когато е предвидено, че данъчно задълженото лице ще възникне при наличието на определено условие до настъпване на условието данъчното задължение е висящо, отлага се данъчно изпълнение за определен момент.

2.прекратително-ако настъпи, реализира се определено условие, данъчното задължение ще отпадне или няма да възникне.

Данъчното право условието най-често се свързва с държавни актове. До решение на МС или до приемане на ДБю това задължение не настъпва.

В данъчното право използването на условията може да усложни практиката и да се засегнат конституционни регламентирани права на гражданите. Затова условията се ползват като изключения. Усложнението в данъчното право идва от това, че могат да възникнат спорове от кой момент възниква или не данъчното задължение, кои суми са настъпили или са били реализирани в даден момент.

Опасно е използването на отлагани условия.
Пораждане на данъчен дълг (ДД)

В момента, в който се поражда данъчния дълг е от голямо значение за опред. на р-ра, за опред на S, който трябва да го поеме.

Моментът на пораждане на данъчния дълг има значение и за определяне на показателите, по които ще се изчислява данъчният обект. Моментът на пораждане на данъчният дълг -начини за плащане, срокове в които този данъчен дълг трябва да бъде платен. Това е така, защото от момента на пораждане на ДД, до неговото плащане може да настъпят промени в закононод. В икономическа обстановка, може да има инфлац. процеси, които да повлияят върху р-ра на самия данък.

Данъчните системи се използват два начина за определяне на момента на възникване на ДД. Общото между тези два начина е, че ДД може да се породи само при наличие на ДПН, с която се определя конкретния данък и с която ПН се определя S на данъка, О на данъка и условията, предпоставките за изчисляване на ДД.

Оттук нататък тези 2 подхода се разграничават. Според едното схващане ДД възниква едновременно с реализацията на данъчния фактически състав. В този случай ДД не се поставя в зависимост от административните разпоредби на данъчната власт по повод на …

В този случай дан.S е оставен сам срещу закона. Той трябва да следи кога за него се реализира фактическо състояние и кога да плати дълга. В този случай говорим за т.нар. автоматизъм. ДПН действа автоматично. В този начин на възн. на ДД възниква?- кога е възникнал фактическия състав.

В тези случай не е необходимо намеса на органът по приходите. Те се намесват само ако има неизпълнение те само контролират реализацията на фактическия състав и изме.

Според другото схващане ДД възниква от момента на осъществяване на фактически състав, но това следва да е констатирано по съответен ред от органът по приходите. ДД да бъде изчислен и на данъкоплатеца да научи за р-ра на ДД.

Ясно личи разликата в този случай реализацията на фактическия състав е всъщност нов фактически състав за органът по приходите. От този момент те трябва да осъществят своите компетенции. Това става с констативен акт, с който констатират настъпването на правните последици.

Спорове-кой е по-благоприятен Но държавите използват смесено или избират един от двата.

В първият случай се казва, че е по-изгоден и по-лесен. Администрацията на НАП не се меси, фактическия състав се проявява в действителността видимо, няма спор по датите от кога почва да тече, по-лесно се уточняват критерии, оценки и р-р на ДД следователно се приема, че първият начин е по-удобен и за задълженото лице и за държавата.

Сериозни са аргументите и за вторият начин прави се сравнение с НП. НП престъпника осъществява фактически състав на престъпното деяние, но не се променя неговото правно положение, докато не започват не издирване.

За косвените данъци няма време данъчната служба да следи реализацията на фактическите състави, затова тук е по подходящ първият начин.

За преките данъци обаче като годишни, по-лесно за използване е вторият начин –т.е. проверка за реализиране на фактическия състав.

При всички случаи обаче при тези спорове има нещо неясно. Бърка се възн. на неговото задължение и плащането на ДД.

Данъчното задължение възниква с реализацията на фактическото състояние но данъчно задължение е общо и касае по всеобщ начин дан.S. Данъчно задължение ще бъде ДД след някои предпоставки, посочени в закона. В нашите закони:

1.ДДС задължение възниква на датата на възникване на данъчните субекти, доставка. На датата данъкът става изискуем и възн. задължения да се изчисли данъка и да го внесе (дан.S).

При косвените данъци, като динамични се плащат веднага след извършване на сделка и пр. За тях е характерно самоопределяне.

При преките данъци (не за всички) ДД не след вписване на обекта на дан. облаг., а след съобщаване на дан S-директно, лично или оповестено чрез средствата за масова информация. Тук от съществено значение е окончателно определяне на данъка. В ЗМДТ данък се определя спрямо данък оценка към януари. Данъчната оценка се осъществява от данъчни органи, а не от данъкоплатеца. Така е и по ЗДНасл.-данък наследство ДД не възниква със смъртта или реализацията на данъчното правоотн. Наследниците трябва да пуснат декларация за неговото изчисляване от данъчните органи-в определен срок и за всеки наследник поотделно и да бъде съобщено на всеки наследник поотделно. Считаме, че в този момент за тях се поражда ДД.
Платимост на данъчния дълг(публични задължения) и разсрочка

Публичните задължения се поражда при реализацията на фактически състав или чрез констатацията при настъпване на фактическия състав но за да настъпи неговата изискуемост (платимост) е необходимо да има наличие на някои допълнителни условия. В случаите когато публичните задължения трябва да бъде окончателно определен или изчислен, това трябва да е извършено, за да може да се претендира за платимостта на публичните задължения.

Ако пораждането е свързано с издаване на акт е необходимо той да е издаден и да са изтекли срокове, в които задълженото лице има възможност за защита на интересите си. Следователно тези актове трябва да са влезли във формална сила. Актовете на органът по приходите са констативни. Отделно от това ДОПК дава възможност на органът по приходите във всеки момент те да могат да променят тези актове ако са неточно изчислени.

Условно говорим, че след като са изтекли сроковете за обжалване на този акт, той е влязъл в сила и задълженията по него става изискуеми.

Между платимостта, изискуемостта на публични задължения и самото плащане обикновено има определен срок. Наличието на този срок е в полза на задължените лица. И в момента няма задължения в Б я, за плащането на който няма определен срок след настъпване на неговата платимост. При липса на срок изискуемостта и платимостта съвпадат.

Пр.последици за дан.S е че дългът е …

От изтичането на този срок длъжникът е в забава. Неговото вземане става принудително изискуемо, прилагат се предвид в закона санкции.

Самата платимост (плат) на публичните вземания може да бъде измествана напред или назад във времето, т.е. да се отсрочи или разсрочи публичните вземания.

Това изключение на принципа за плат. в определен срок, затова изместването на плат. напред или назад във времето се смятат за изключения при наличието на основателни предпоставки.

Изместване на плат. на публичните вземания напред във времето не е в интерес на длъжника. Такъв длъжник се явява в по неизгодно положение спрямо други. Но това изместване напред в времето е в интерес на държавата, затова и държ. поощрява доброволното изнасяне плат. на публични вземания напред. За целта данъчните закони поощряват плащането на дълга авансово като предвиждат това да стане с намаление.

Изнасянето напред когато е доброволно, не създава проблеми, но данъчните закони допускат това да стане и без съгласието на дан S; това са изключения и към такова изместване напред във времето държавата пристъпва тогава, когато съществува основателни опасения, че ако не се изнесе напред плат.на публичните вземания за определяне субект, съществуват основателни предпоставки, че може да бъде осуетено плащането на публичните вземания.

Затова при всички случай, когато съществуват такива опасения данъчните закони предвиждат плащане на публичните вземания предварително. Например: имотни данъци, всеки който прехвърля собственост върху недвижим имот трябва да внесе предварително данък върху имота без да е настъпила неговата плат.

В случая законът задължава нотариусите и лицата ”к” извършват изповядване на тези продажби да изискват внасяне на този дълг и отговарят солидарно с лицето, ако то не внесе публичните вземания.

Изтегляне на плат. на публичните вземания назад във времето е изгодно за длъжника, но не и за държавата и затова и това е изключение. Това отсрочване и разсрочване се предвижда само когато О основни принципи за това.

Данъчните закони най-често свързват от разсрочване със сериозни материални затруднения на длъжника или с настъпване на природни бедствия. В случая преценката на тази причина е в компетенцията на определени данъчни закони “к” действат на принципа на операт. самостоятелност като опред срокът за това.

Отсрочването – плащане на публичните вземания изцяло на определен краен срок. Разсрочването-плащане на публичните вземания на части, съгласно утвърден от органът по приходите погасителен план. Другото изискване е органът по приходите да установят, че затрудн. са временни и дан S все пак ще може да си плати публичните вземания. Отсрочването и разсрочването обаче включва и дължимата лихва за срока на отсрочката. Разрешението се издава от:

1. териториалния директор на НАП- за задължения до 100 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на разсрочване;

2.изпълнителния директор - за задължения с изключение на акцизи задължителни осигурителни вноски от 100 001 лв. до 300 000 лв., или ако се иска разсрочване за срок до две години;

3. министъра на финансите - за задължения за данъци или за задължителни осигурителни вноски с общ размер над 300 000 лв., или ако се иска разсрочване за повече от две години.

При всеки случай отсрочката и разсрочката не могат да бъдат по-големи от 2 години и ДОПК изрично сочи в кои случаи данъчните органи не могат да дадат отсрочка и разсрочка:

1)търговец,който е в процедура по ликвидирания или за к” е открита процедура по несъстоятелност или производство по оздравяване на предприятието.

2)не може да се отсрочи или разсрочи дълг, след като е започнало принудително събиране.

3)Не може да се разсрочат задължения произтичащ от ДДС и акцизи.
Отговорност за заплащане на данъчният дълг – публичните вземания (ДД)

Отговорността за заплащане на публични вземания е лична или съвкупна. Личната отговорност е принцип в нашето данъчно право. Съвкупната отговорност е въведена като изключение.

Личната отговорност за заплащане на ДД е пряка и неограничена, т.е. задълженото лице отговаря лично и неограничено за ДД. Такава отговорност носят всички пасивни субекти, за които и по отношение на които се е реализирал фактическият състав по ДОПК.

За лична отговорност на друго лице, за които не е настъпил първоначален фактически състав се говори, к” има правоприемство на правата на др. субект.

По начало правоприемството в плат. на задълженията за данъчни и осигурителни задължения е възможно и допустимо. Трябва обаче да се има предвид, че това правоприемство и пр. по след от него се уреждат от принципите на ДП, а не на ГП. Така например в ГП правоприемство може да има по-закон или по договор. В ДП правоприемството е предвидено в данъчния закон.

Отговорност за заплащане на публични задължения не може да се прехвърля с договор от един субект на друг. В ГП може цесия, встъпваща в правата на К, но в ДП е недопустимо.

Такъв договор може да има отрицателни последици за лицата, които го сключват, защото за Д лицето си остава длъжник и ако има договор с друго лице, най-много да завлече и другия.Първоначалният длъжник отговаря за дълга и санкциите са за него.

Правоприемство в ДП-дан S изчезва (физическа или юридическа смърт) тогава правоприемство се извършва на база ТЗ-юл, а за ФЛ-ЗНасл.

Затова всеки наследник е правоприемник и на задължения данъци и осигурителни вноски за онази част от насл., която трябва да получи. В ДП в случай на правопр. могат да възникнат усложнения –липсва яснота, кои данъчни задължения се прехвърлят.

При такива усложнения:

1)ако срокът за обжалване на глобата е изтекъл преди смъртта на лицето и то не я е обжалвало следва да се дължи глоба.

2)ако срокът за обжалване на глобата изтича след смъртта на праводателя.

1.да се удължи срока на правоприемниците за оспорване.

2.да се освободят, защото санкцията е лична.

Отговорността за заплащане на данъчни и осигурителни задължения възниква и при правопр. за преобразуване и прекратяване на субект (особено при ТП). Затова ДОПК предвижда, че ако се започне преобразуване на колективен субект преди преобразуването да бъде уведомена администрацията на НАП в срок и тя да направи ревизия, за да не се скрият пасивите и активите на предприятието.

Съвкупната отговорност за заплащане на данъчни и осигурителни задължения е отговорност при която няколко лица отговарят за заплащането на един и същ данъчен дълг. Тази отговорност може да бъде в два вида:

1.чрез включване на допълнителни лица, които да отговаря като пасивен субект.

2.чрез въздигане на солидарна отговорност за един и същ ДД.

При 1 отговорност с включване на трети лица отговорността си остава първоначална за лицето, за к” е възникнал данъчен фактически състав. Ако това лице не изпълни или не е в състояние тогава за отговорността за плащане на ДД се включва и други лица. Тук отговорността на трите лица е вторична, субсидиарна, защото отговорността по начало е към този S, за когото е възникнал фактическия състав и защото тя започва оттам, откъдето е прекратена отговорността на първоначалното лице и по обем и обхват е само за остатъка от неизпълненото от първоначалното лице. Ако първото лице плати изцяло за трите лица отпада отговорността за плащане на ДД.

В ГП, когато едно лице плати чужд дълг се субротира в правата на К и отговорността на І длъжник е към третото лице, като нов К.

Как да третираме третото лице, което по закон сме го задължили да плати чужд дълг?-ясно е, че това лице не може да се субротира в правата на К (тук това е държ.) следователно отношението между лицето, платило чужд данъчен дълг(ДД) и истинския данъчен длъжник са на границата-правна основа. Няма и уникални правни възможности той да бъде третиран като кредитор. Ако е доброволно-да му е мислел. Ако е по принуда –законът.

Другата солидарна отговорност-всички лица отговорни за този дълг, те са си първоначални длъжници.

Спорно е в ДП да се допуска ли солидарна отговорност или не. Все пак данъкът е личен, но има сметка държавата да вземе от всички, по-бързо ще си събере вземането. Но това е неизгодно за данъчните длъжници. Но нашето ДП прие солидарна данъчна отговорност. Вторичната отговорност се замени със солидарна отговорност в нашето законодателство.
Погасяване на данъчният дълг (ДД)

Данъчният дълг – Публичните вземания се погасява чрез доброволно плащане, чрез прихващане, по давност и при опрощаване. При смърт на ФЛ, ако няма наследствен имот или имуществено е изчерпано и той се погасява след разпределение на имуществото при обявяване на търговец в несъстоятелност. При заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация.

Процедурата по несъстоятелност приключва с осребряване на имуществото. Не винаги имуществото да стигне от край, т.е. да не достигне за погасяване на дълга. Първо се плащат такси, на синдиката заплатите и други плащания и ако не стигне за ДД – той се погасява.

Погасяванията протичат в следната последователност – първо главницата, лихвите, разноски.

Вземанията, отнасящи се за различни години-по-поредността им. Първо най-старата.

Давността е фактически състав, право на държавата да иска

Давността за погасяване на публични вземания е 5 годишна. Разлика има в момента, от който започва да тече срока. В ГП-от падежа, в ДП-от 1.01. на следващата година, през която е следователно да се плати задължението.

Втори давностен срок - 10 годишен. Той е окончателен независимо от спиранията и прекъсванията щом изтече срока се погасяват.

Давността спира:

1)когато е започнало производство по установяване на публичното вземане – до издаване на акт, но за не повече от една година.

2)давностния срок спира, когато изпълнението на акта бъде спрян за срока за който е спрян акта.

3)давността спира, когато е дадено разрешение за разсрочване и отсрочване, за сроковете, за които е позволено.

4)давността спира когато актът, с който е определено задължението, се обжалва.

5.давността спира с налагането на обезпечителни мерки.

6.давността спира когато е образувано наказателно производство до изчакване на изхода от делото.

Давността при прекъсване започва да тече нова.

1)с влизане в сила на акта за публично вземане.

2)с налагане на обезпечителни мерки.

3)с предприемане на действия по принуда изпълнявания на публично вземане.

Прихващането-способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото. Спорове дали е допустим способ за публични вземания.

Новата тенденция е допускане на прихващането. И в нашето законодателство се използва. – чл.128 от ДОПК. Прихващане или възстановяване може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Като за целта се прихващат недължимо платени суми за данъци и осигурителни вноски и подлежащи на възстановяване суми с изискуеми публични вземания подлежащи на събиране от НАП.

Лихви по пуллични задължения – за неплатени в законоустановените в срок публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон.