Въпрос 44. Правен режим на акцизите

Въпрос 44. Правен режим на акцизите

По своята правна същност акцизите са републикански, косвен, еднофазен данък.

Акцизите са републикански данък , защото приходите от тях постъпват директно в републиканския бюджет, а не в бюджетите на общините.

Акцизите са косвен данък, тъй като задължението за внасяне на акциза в републиканския бюджет не се изпълнява директно от платеца на акциза(т.е. от купувача на стоката), а от трето лице(производител или вносител на акцизни стоки). При акциза данъчен длъжник е производителят или вносителят на стоката. Това е лицето, което подава данъчна декларация и внася данъка в републиканския бюджет. Като всеки косвен данък така и акциза се калкулира в цената на стоката и по този начин се проявява като фиксирано увеличение на цените на стоките.

Акцизите са еднофазен данък, защото се начисляват еднократно, при внос на стоката или при продажбата от производител на търговец. При еднофазната система за събиране на данъци търговците на едро и дребно са изключени от кръга на задължените лица. Предимство на тази система на облагане е в сравнително малкия брой данъкоплатци и относително ниските• разходи за събиране на данъка.

Облагането с акциз се характеризира със следните особености:

- облага се потреблението на стоки и услуги;

- облагат се сделките със стоки и услуги, извършени на територията на страната;

- облагат се само тези стоки и услуги, които са посочени в Тарифата за акцизите;

- акцизът се дължи еднократно за стоките и дейностите, посочени в Тарифата за акцизите;

- дължимият акциз се включва в данъчната основа за облагане с данък върху добавената стойност (ДДС ).

Обект на облагане с акциз са стоките и услугите, посочени в чл.1 от Закона за акцизите(ЗА).

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗА с акциз се облагат стоките и услугите от местно производство, посочени в Тарифата за акцизите, предмет на сделки на територията на страната, която включва географската територия на РБългария, континенталния шелф и изключителната икономическа зона, с изключение на свободните зони, свободните складове и търговски обекти, лицензирани за безмитна търговия.

Според чл.1, ал.2 от ЗА на облагане с акциз подлежат и внасяните в страната стоки, посочени в Тарифата за акцизите, както и внасянето на спиртни напитки, тютюневи изделия и течни горива в свободните зони, в свободните складове и търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия. На облагане с акциз подлежат и хазартните игри, посочени в раздел IV на Тарифата за акцизите (чл.1, ал.З от ЗА). Определението за хазарт е дадено в Закона за хазарта, където е посочено че хазарт е всяка игра, в която има залог и може да се получи печалба или да се загуби залогът. На облагане с акциз подлежат поотделно хазартните" съоръжения като стока и хазартните игри. При определянето на кои стоки да бъдат акцизни законодателната практика е възприела принципа на изчерпателното изброяване, т.е. принципа на листата. Най-често използваните критерии за определянето на кръга на акцизните стоки са:

- луксозност на стоките (облекла от естествени кожи, автомобили, въздухоплавателни транспортни и морски съдове, бижутерия, благородни метали и др.);

- вредност за здравето (алкохолни напитки, тютюневи изделия и др.);

стоки, цените на които се определят от държавата (течни горива: бензини, керосин, газьол)

- стоки, които не са от първа необходимост (еротични и порнографски издания, игри на щастието и др.)

От специфичния подбор на стоките и услугите, които се облагат с акциз е видно, че това са основно стоки и услуги, които имат широко потребителско търсене, поради което акцизите се наричат още данък на консумацията. Понятието консумация винаги се свързва с прекия потребител и затова се приема, че законодателят цели да обложи дохода на консуматора, т.е. до хода на данъкоплатеца. За това акцизите са приемливи от гледна точка на държавата, тъй като чрез тях могат да се контролират доходите на населението и да се осигурява бързо постъпление на парични средства в бюджета.

Не се начислява акциз: при износ;

- за стоки и услуги, за които акцизът вече е платен;

- на произведените ракии от физически лица от собствени суровини и материали за лично потребление в размер на 2000 алкохолни градуса годишно на семейство;

- върху сделките извършени от регистрирани производители на вина;

- на международни, пощенски и други пратки, както и на личния багаж, когато посочените стоки се внасят в рамките на разрешения безмитен внос;

- за временно внесени моторни превозни средства и ремаркета, които са противозаконно отнети или откраднати, ако са налице предвидените в ЗА условия;

- когато са налице основания за освобождаване от заплащане на акциза по силата на международен договор;

От 1.01.2005 г. се отменя акцизът за всички видове чай;

От 1.01.2006 г. се освобождават от облагане с акциз нефтения газ и другите газообразни въглеводороди, когато се използват за битово потребление.

В ЗА са определени като данъчнозадължени лица (ДЗЛ) всички лица, които произвеждат или внасят акцизни стоки или организират хазартни игри, посочени в Тарифата към закона, включително и чуждестранните лица, които извършват стопанска дейност самостоятелно или чрез място на стопанска дейност.

Регистрация

На задължителна регистрация за целите на облагането с акциз подлежат производителите и вносителите на акцизни стоки, както и организаторите на хазартни игри, посочени в Тарифата за акцизите. Срокът за изпълнение на това задължение е 14-дневен от започването на съответната дейност. В ЗА е предвидено, че регистрацията може да се извърши по два начина - по инициатива на ЗЛ и по инициатива на органа по приходите. Процедурата по регистрация за целите на ЗА започва с подаване от страна на лицето, което подлежи на регистрация, на писмена декларация за регистрация в ТД НАП, където то е данъчно регистрирано по реда на ДОПК. Необходимото съдържание на писмената декларация за регистрация включва данни на заявителя, видът на акцизните стоки, които лицето ще произвежда или внася или видът на хазартните игри, които то ще организира, датата на подаване на писмената декларация, длъжност на лицето, което я подава и подпис на подателя.След извършване на вписването в регистъра, ТД НАП издава на лицето Удостоверение за регистрация по образец.

Регистрацията по инициатива на данъчния орган се извършва в случаите, когато са налице условията за задължителна регистрация по ЗА, но лицето не се е регистрирало по своя инициатива. Тази регистрация се извършва по инициатива на данъчния орган с данъчен акт, като за дата на регистрация се счита датата на връчването на този акт.

Лице, което е регистрирано за целите на ЗА, когато преустанови производството или вноса на акцизни стоки, или организирането на хазартни игри трябва да поиска прекратяване на регистрацията си, като за целта подава декларация до ТД НАП. Преди да прекрати регистрацията на лицето по ЗА ТД НАП извършва данъчна ревизия и издава данъчен ревизионен акт. В данъчния ревизионен акт се посочват сумите на акциза, които подлежат на внасяне в републиканския бюджет. За да определи размерът на дължимия акциз, който подлежи на внасяне в републиканския бюджет се приема, че към датата на започване на данъчната ревизия регистрираното лице реализира наличните стоки по пазарни цени. Регистрираното лице е длъжно да внесе определения с данъчния ревизионен акт акциз в 14-дневен срок от връчване на акта. От момента на внасяне на акциза регистрацията на лицето по ЗА се счита за прекратена.Когато при данъчната ревизия не се установи дължим акциз, за дата на прекратяване на регистрацията по ЗА се счита датата на връчване на данъчния ревизионен акт.