Обжалване на данъчния ревизионен акт по административен ред

Обжалване на данъчния ревизионен акт по съдебен ред

Непроизнасянето на решаващия орган в 45 дневния срок се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част.В тези случаи жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред окръжния съд по местонахождението му. Решаващият орган не може да постанови решение след изтичането на срока за изпращане на преписката в съда.

В 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на компетентния за разглеждането й съд,а ако това не е направено жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата направо до съда. Съдът изисква преписката служебно.

Обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение. Изпълнението може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може да се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда. Към искането се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер.

Съдът се произнася в 14-дневен срок от подаването на искането за спиране с определение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Свидетелски показания се допускат само в случаите,когато се установяват факти възприети от трети лица.

Съдът разглежда жалбата с участие на страните. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо, в защита на държавен или обществен интерес.При разглеждането на жалбата се призовават решаващият орган и жалбоподателят.

Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Съдът се произнася с определение в 30-дневен срок.

Със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя. Отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се поиска по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Когато жалбата е просрочена, съдът я оставя без разглеждане. Ако не са изпълнени изискванията за съдържанието на жалбата, съдът уведомява жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато недостатъците по жалбата не са отстранени в срок, производството се прекратява.

Въпрос #36

Събиране на данъчните вземания. Общи правила на производството за обезпечаване и събиране на данъчните вземания

Държавните и общинските вземания са публични и частни.

Публични са държавните и общинските вземания: 1. за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета; 2. за други вноски, установени по основание и размер със закон; 3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон; 4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; 5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата; 6. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините; 7. по влезли в сила наказателни постановления; 8. лихвите за вземанията по т. 1 - 6.

Публичните вземания се установяват и събират в левове.

Публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго.Частните държавни и общински вземания се събират по общия ред.

Публичните вземания се събират от публичните изпълнители при Агенцията за държавни вземания, освен ако в закон е предвидено друго.

Актът за публично общинско вземане се обжалва по административен ред пред кмета на общината, а за публично държавно вземане - пред ръководителя на съответната администрация по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Ръководителят на администрацията може да упълномощи органи, горестоящи на органа, издал акта, които да разглеждат по същество и да се произнасят по жалбите против актовете за публични вземания. Заповедта за упълномощаването се обнародва в "Държавен вестник".

Публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение и осъществява действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на ДОПК. Публичните изпълнители са:

1. служители на Агенцията за държавни вземания;

2. органи на Националната агенция за приходите.

Публичното вземане се погасява: 1. когато е платено; 2. чрез прихващане; 3. по давност; 4. при опрощаване; 5. при смърт на физическото лице - след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение; 6. след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение; 7. при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение.

Публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски.Разсрочените и отсрочените публични вземания се погасяват в последователност: главница, лихви, разноски. При наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно.Задълженията за данъци се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява.

Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. Вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. Не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок

За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат.

Неплатените в срока за доброволно изпълнение задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, глоби и имуществени санкции, установяването на които е възложено на Националната агенция за приходите, се събират чрез изпълнение върху паричните средства на длъжника, включително в банките, и паричните му вземания от трети лица. Събирането се извършва от публичните изпълнители на Националната агенция за приходите в 6-месечен срок от изтичането на срока за доброволно изпълнение

Публичните задължения се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка. Ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането, съответно публичният изпълнител при Националната агенция за приходите, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок. Едновременно със или след поканата органът може:

1. да уведоми длъжника по телефона и/или с посещение на място за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай че не изпълни доброволно определените задължения;

2. ако задължението е по-голямо от 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите, да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи:

а) да не се разрешава на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи напускане на страната, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница;

б) да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на публичните задължения.

В случаите, когато задължението не бъде изпълнено в срока за доброволно изпълнение, органът, установил вземането, може и:

1. да постави на видно място в съответната администрация съобщение за длъжниците, неплатили в срок задълженията си;

2. да разгласява чрез бюлетин или чрез средствата за масово осведомяване списъци на длъжници с неуредени публични задължения, включително техния размер, когато общото задължение надвишава 5000 лв.

Данъците върху доходите са един от основните източници на постъпления в бюджета. В данъчната теория те се възприемат като "справедливи данъци", защото отчитат сравнително точно платежоспособността на данъкоплатците и възможността им да понасят определени данъчни задължения. Данъците върху доходите са неутрални по отношение на цените ( за разлика от косвените данъци), защото не променят тяхното равнище пряко, а само косвено чрез търсенето и предлагането. Друг важен довод в подкрепа на съществуването на подоходните данъци са ниските разходи при тяхното събиране. Разбира се, подоходните данъци влияят върху поведението на стопанските субекти, върху тяхната инвестиционна активност и върху избора им между поемането и избягването на определен стопански риск. Тук възниква въпросът за оптималното равнище на данъчните ставки и за намирането на баланса между икономическата ефективност и социалната справедливост на данъчното облагане. Фискалното на подоходните данъци е неоспоримо, но фискалните съображения в никакъв случай не са единствените при моделирането на данъчната система за облагане на доходите. При моделирането на такава система не може да се взема предвид само размера на данъчната ставка, без да се обръща внимание на начина, по който се формира данъчната база за облагане на определен вид доход. В този процес е необходимо да се прави обстоен анализ на структурата на данъчното облагане, на облагането на доходите в условията на инфлация, на данъчните утежнения и данъчните облекчения, както и на възможността данъчните субекти да плащат определено данъчно задължение при неблагоприятни икономически условия. При този анализ данъците като вземане на държавата не трябва да се разглеждат отделно от онези вноски за бюджета, които определена категория данъкоплатци е длъжна да плаща на държавата. Независимо дали се нарича данък определено държавно вземане, то е за сметка на дохода, който данъкоплатецът е реализирал за определен период от време и трябва да се вземе предвид при определяне на данъчното бреме с оглед възможността на този данъкоплатец за плащане на определен данък.

Данъците, които регламентира ЗКПО, могат да бъдат дефинирани като:

- данъци, свързани с облагането на печалбата - корпоративен данък;

- данъци, удържани при източника - данък върху дивидентите и ликвидационните дялове съгласно чл.34 от ЗКПО;

- данък, удържан при източника на доходите на чуждестранни лица без място на стопанска дейност в страната;

данъци върху разходите - данък върху представителните разходи и разходите за дарения и спонсорство;

- данъкът върху социалните разходи;

- данък върху разходите за вноски за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или застраховка"Живот";

- приходни данъци - данък върху застрахователните премии и приходи, данък върху стойността на получените залози при хазартни игри;.

ЗКПО урежда облагането на печалбата и доходите на местните и чуждестранните юридически лица (ЮЛ), включително бюджетните предприятия, местните и чуждестранните дружества, които не са ЮЛ (неперсонифицираните дружества), както и доходите на местни и чуждестранни физически, лица (ФЛ), посочени в този закон. Печалбите се облагат с корпоративен данък, а доходите се облагат с данъци, установени по този закон. Местните ЮЛ и местните неперсонифицирани дружества се облагат за печалбата им от всички източници в страната и в чужбина с карпоративен данък, а когато осъществяват дейностите, посочени в ЗОДФЛ и при условията на този същия закон, се облагат с окончателен годишен данък (патентен данък). Чуждестранните ЮЛ и чуждестранните неперсонифицирани дружества се облагат с корпоративен данък за стопанската им дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност. Бюджетните предприятия, за целите на този закон се смятат за ЮЛ и се облагат с данък върху приходите от стопанската си дейност. Организаторите на хазартни игри вместо с корпоративен данък се облагат с окончателен данък върху стойността на получените от всяка игра залози.

В сегашната данъчна теория е възприето виждането, че данъчните субекти са лицата, които понасят данъчното бреме. По принцип данъчните субекти или данъкоплатците са лицата, които по закон са длъжни да внесат данъка в приход на фиска.Те са относителни на данъчно задължение.

Според правния си статут данъчните субекти се делят на:

- физически лица (ФЛ);

- юридически лица (ЮЛ);

- неперсонифицирани дружества;

Според формата на осъществяване на стопанската им дейност законът дели данъчните субекти на търговци и нетърговци.

Според националната им принадлежност - на местни и чуждестранни лица.

Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) дефинира още една данъчна категория - данъчнозадължени лица (ДЗЛ). ДЗЛ това са платците на и вносителите на дължимия данък.

Разграничението между категориите данъчни субекти и ДЗЛ е обусловено от вменените на ДЗЛ функции по определянето, удържането и внасянето на данъка, произтичащи от идеята за облагане на част от доходите от данъчните субекти при източника на тяхното фирмиране. Така например когато едно търговско дружество изплаща дивиденти на съдружниците или акционерите си, данъкът който то е задътаено да определи, удържи и внесе в бюджета се налага върху дохода от дивидент, който отделните съдружници или акционери получават. В този случай дружеството, разпределящо дивиденти е ДЗЛ, а съдружниците или акционерите са данъчни субекти.

От гледна точка на обхвата на данъчно регулиране за разлика между данъчни субекти и ДЗЛ можем да говорим единствено при облагане с данъци

при източника. За местните ФЛ и ЮЛ, които не са търговци това са случаите на облагане на доходите от дивиденти и ликвидационни дялове. За чуждестранните лица това е облагането при източника на доходите от: дивиденти, ликвидационни дялове, лихви, авторски и лецинзионни възнаграждения, доходи от използване на движимо или недвижимо имущество и др. В тези случаи задължения и отговорности възникват за лица, които не са данъчни субекти, защото в тяхно лице не е реализиран данъчния фактически състав - те не са реализирали облагаемо имущество. Възможно е данъчния субект да е и ДЗЛ.

Обхват на ДЗЛ.

Местни юридически лица - към местните ЮЛ спадат търговските дружества, които имат седалище в България и са регистрирани от Търговския закон, както и кооперациите, кооперативните предприятия и междукооперативните предприятия създадени по Закона за кооперациите. Неперсонифицираните дружества се приравняват на ЮЛ по отношение на данъчната регистрация, данъчното облагане, събирането на вземанията, обжалването и административно-наказателната отговорност.

Макар, че ЗКПО предвижда облагане на определени доходи на физически лица при източника на тяхното формиране, този факт не трябва да заблуждава, че ФЛ независимо дали са чуждестранни или местни, са данъчни субекти по ЗКПО. За облагането на ФЛ съществува отделен материалноправен закон - Закона за облагане на доходите на физическите лица (ЗОДФЛ).

Не е данъчен субект по ЗКПО и едноличния търговец (ЕТ)., макар че основата му за облагане и основата за определяне на авансовите вноски се определят по предвидения в ЗКПО ред. След формиране на данъчната си основа ЕТ се облага по тази данъчна ставка, предвидена в ЗОДФЛ, която съответства на облагаемия му доход.

По принцип данъчните субекти по ЗКПО са търговските дружества, кооперациите и ЮЛ, които не са търговци. Изключение от това правило въвежда нормата на чл.2, ал.4 от ЗКПО, съгласно която местните ЮЛ се облагат по реда на ЗОДФЛ, когато осъществяват дейности, облагани с окончателен годишен (патентен) данък по реда и при условията, предвидени в ЗОДФЛ. В същото време ако тези лица извършват и друга дейност, която е извън обхвата на патентния данък, то резултатите от гази дейност ще се облагат по реда на ЗКПО. На практика тези лица за данъчно задължени както по ЗКПО, така и по ЗОДФЛ.

Наличието на регистрация по ЗДДС е неотносимо към патентното облагане. Местните ЮЛ, които не са търговци, са носители на данъчно задължение само когато извършват стопанска дейност. В тази връзка данъчната администрация изразява категорично становище, че осъществяваната дейност е стопанска, когато приходите се формират на пазарен принцип.

Организациите на бюджетна издръжка, както и организациите с нестопанска цел , дължат данък за осъществяваната от тях стопанска дейност. Чуждестранните ЮЛ и неперсонифицирани дружества, когато осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност, се облагат по реда на ЗКПО за реализираните от тях печалби и доходи.
Въпрос 42.Данъчна основа (облагаема печалба) при корпоративното подоходно облагане. Общи и специални правила за определяне на данъчната основа. Данъчни размери.

Данъчната основа за облагане с данък по ЗКПО зависи от вида на съответния данък, а именно:

А) За данъците, свързани с облагането на печалбата - корпоративен данък;

Съгласно чл.21 от ЗКПО данъчната основа за определяне на корпоративния данък е облагаемата печалба като положителна величина, определена на основата на финансовия резултат (счетоводната печалба/загуба), установен като разлика между приходите и разходите преди определяне на данъците за сметка на печалбата и преобразуван по реда на ЗКПО.

Очевидно е, че финансовият резултат се формира според нормативните изисквания на Закона за счетоводството и подзаконовите актове по неговото прилагане. За целите на данъчното облагане така формираният финансов резултат подлежи на преобразуване чрез извършване на увеличения и намаления по реда на чл.23, ал. 2 и 3 от ЗКПО. Увеличенията се отнасят предимно за признати от счетоводните нормативни актове разходи, които обаче данъчните закони за целите на данъчното облагане не ги признават като такива (разходи). Намаленията от своя страна се отнасят до изразходвания на имущество или за определени от счетоводството приходи, чието включване във финансовия резултат, а от там и в данъчната основа, би довело до непостигане на определени икономически или социални цели.

Така формираният по счетоводен път финансов резултат се преобразува чрез увеличаване или намаляване за целите на данъчното облагане. Преобразуването се осъществява чрез прибавяне или намаляване на приходи или разходи, които се признават,, съответно не се признават от действащото данъчно законодателство за целите на определянето на корпоративния данък. Корпоративен данък се дължи в случаите, когато след преобразуването на какъвто и да е счетоводен финансов резултат (положителен или отрицателен) при извършените увеличения и намаления се получава положителна величина -облагаема печалба.

При определянето на финансовия резултат за данъчни цели възникват разлики между счетоводното и данъчното законодателство. Разликите се явяват при сравняването на финансовия резултат (установен съгласно разпоредбите на счетоводното законодателство) с данъчната основа поради това, че: приходи или разходи, участващи при определянето на финансовия резултат, се изключват при определянето на данъчната основа за текущия период; приходи или разходи, които не участват при определянето на финансовия резултат, се включват при определянето на данъчната основа за текущия период.

Разликите между данъчното и счетоводното законодателство при определяне на данъчната основа, съответно финансовия резултата са временни и/или постоянни. Временни са разликите между отчетната стойност на един актив, пасив, приход, разход и неговата данъчна основа. Постоянни са разликите, които намират отражение в съответните суми, които се прибавят или отчисляват при определяне на облагаемата печалба само през текущия период. Данъчната ставка за корпоративния данък е 15%.

Б) За данъците, удържани при източника - данък върху дивидентите и ликвидационните дялове ( чл.3"4, ал.1 от ЗКПО); данък, удържан при източника на доходите на чуждестранни лица без място на стопанска дейност в страната (чл.34, ал.4 от ЗКПО).

Данъчната основа за облагане на дивидентите и ликвидационните дялове е брутния размер на тези доходи. Този данък е окончателен и той се удържа при източника на тяхното формиране с данъчна ставка 7%. Облагане не се извършва, когато се разпределят дивиденти под формата на нови дялове или акции, т.е. когато дивидентите се капитализират. Това има своето обяснение, тъй като удържането на данък при всяко разпределение на дивидент би довело до акумулиране на данък и следователно до частично двойно облагане. С окончателен данък, удържан при източника, се облагат доходите на чуждестранни лица, изчерпателно изброените в чл.12, ал.2 от ЗКПО, а именно: доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги, възнаграждения по договори за управление, доходи от използване на движимо или недвижимо имущество и др. За да възникне данъчнооблагателен фактически състав, е необходимо да са налице две условия: тези доходи да са начислени в полза на чуждестранни лица и не трябва да са реализирани от място на стопанска дейност. Печалбите, реализирани чрез място на стопанска дейност, се облагат само с корпоративен данък.- Данъчната ставка за този данък е 15%. Данъчната основа за тези доходи е брутния им размер, а за доходите от прехвърляне на недвижим имот е положителната разлика между продажната цена и актуализираната цена на придобиване. За доходите от продажба на дялови участия, ценни книжа и финансови активи, основата за облагане е положителната разлика между продажната им цена и тяхната документално доказана цена на придобиване.

В) За данъците върху разходите - данък върху представителните разходи и разходите за дарения и спонсорство (чл.35,ал.1 от ЗКПО); данъкът върху социалните разходи (чл.36,ал.1 от ЗКПО); данък върху разходите за вноски за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или застраховка"Живот" (чл.36,ал.4 от ЗКПО), данък върху разходите за леки автомобили, когато с тях не се осъществява дейност по занятие (чл.36, ал.2 от ЗКПО).

Данъчната основа при определяне на тези данъци е стойността на извършените и отчетени такива разходи, а данъчната ставка е 17%. От 2006г. се въвеждат диференцирани ставки за данъците върху отделните разходи, именно: по чл.35, ал.1 - 10%, по чл.36, ал.1 - 15%, по чл.36, ал.2 - 10%, по чл.36, ал.4 - 12%. Не се облагат даренията, направени в полза на здравни, социални, образователни, бюджетни и др.организации, посочени в чл.35, ал.2 от ЗКПО и когато са налице следните условия: с даренията не се облагодетелстват ръководителите, които са ги направили или тези, които се разпореждат с тях и са налице доказателства, че предметът на дарението е получен.

Г) За приходните данъци - данък върху стойността на получените залози при хазартни игри (чл.2а от ЗКПО);.данък върху приходите от стопанска дейност на бюджетните организации (чл.2в от ЗКПО).

Организаторите на хазартни игри прилагат специфичен ред за облагане по реда на ЗКПО. Съгласно чл.2а от ЗКПО организаторите на хазартни игри се облагат с окончателен данък върху стойността на получените за всяка игра залози, а именно:

8% върху направените залози се облагат тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития;

12% върху направените залози, съответно върху увеличената цена на телефонния импулс, се облагат следните хазартни игри: лотарийни игри, бинго и кено и хазартни игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонните импулси.

Бюджетните предприятия се облагат с данък върху приходите, получени от сделки по чл.1 от Търговския закон, извършвани по занятие, включително от отдаването под наем на движимо или недвижимо имущество. Данъкът е окончателен и е в размер на 4%, а за общините 3% върху приходите, произтичащи от осъществяване на тези дейности.
Въпрос 43. Производство по изчисляване и внасяне на данъка при корпоративното подоходно облагане.Срокове. Авансови вноски..

Производството по облагане с данък по ЗКПО зависи от вида на данъка, който следва да внесе ДЗЛ в зависимост от упражнявана дейност. Определянето на данъчната основа при облагането с данъците по ЗКПО и данъчната им ставка са разгледани в предходната тема. Тук ще се разгледат сроковете за внасяне на дължимите по ЗКПО данъци.

Преди да се извърши годишно облагане с корпоративен данък в чл.56 от ЗКПО' е регламентиран ред и начин за определяне на авансовите вноски. ДЗЛ са длъжни Да правят месечни авансови вноски за корпоративния данък на основата на една дванадесета част (1/12) от годишната облагаема печалба, декларирана за предходната година, коригирана с коефициент, отразяващ промените в икономическите условия за текущата година. Коефициентът се утвърждава със Закона за държавния бюджет на РБ за съответната година. ЗА 2005 г. коефициентът за авансовите вноски по чл.56, ал. 1 от ЗКПО е 1,1. За периода от 01.01. до 31.03. база за определяне на месечните авансови вноски е облагаемата печалба за годината преди предходната. За периода от 01.04. до 31.12. база за определяне на месечните авансови вноски е облагаемата печалба за предходната година. Месечните авансови вноски се правят до 15 число на текущия месец при данъчна ставка 15%.

Данъчните субекти, приключили с облагаема печалба - отрицателна или нулева величина през предходната година, правят тримесечни авансови вноски на база на облагаемата печалба за съответния период на текущата година с натрупване. Тримесечни авансови вноски правят и новообразуваните през годината лица, считано от датата на регистрацията им. Тримесечни авансови вноски правят и ДЗЛ, които през предходната година не са имали задължение да формират облагаема печалба по реда на ЗКПО, както и тези които прекратяват с ликвида-ЦИя или поради несъстоятелност. ДЗЛ, които правят тримесечни авансови вноски ги изплащат до 15-число на месеца, следващ тримесечието, като за четвъртото тримесечие не се прави авансова вноска.

Съгласи чл.56, ал.6 от ЗКПО ЮЛ и неперсонифицираните дружества уведомяват с декларация по образец ТД НАП по данъчната си регистрация за намаляване на авансовите вноски за периода от 01.01. до 31.12., ако считат, че те надвишават или ще надвишат дължимия годишен данък. По този ред могат

да намаляват авансовите си вноски и лицата, които формират данъчната си основа по реда на чл.21, ал.1 от ЗОДФЛ. В случай, че действително дължимият годишен доход надвиши с повече от 10% дължимите авансови вноски, определени по реда на чл.56 от ЗКПО се дължи лихва, определена по реда на чл.58, ал.2 от ЗКПО.

На лицата, на които се преотстъпва корпоративен данък се преотстъпва и съответна част от дължимите авансови вноски, пропорционално на размера на преотстъпването. За целта ДЗЛ следва да уведомят ТД НАП с декларация по образец в сроковете за внасяне на авансовите вноски. Данъчната ставка за авансовите вноски е 15%.

Годишната облагаема печалба (загуба), дължимият годишен корпоративен данък и всички други алтернативни корпоративни данъци и данъците, удържани при източника, установени по реда на ЗКПО се посочват левове в годишната данъчна декларация по чл.51, ал.1 от ЗКПО. ДЗЛ по ЗКПО внасят данъците по този закон в приход на републиканския бюджет. Корпоративният данък за съответната година се внася в срок до 31 март на следващата календарна година, след като се приспаднат сумите на платените авансови вноски. Надвнесеният корпоративен данък може да се приспада от следващите авансови и годишни вноски за същия данък, считано от януари за отчетния период, следващ периода за който корпоративния данък се явява надвнесен.

Платците на еднократни данъци при източника по чл.34, ал.1 от ЗКПО са длъжни да удържат дължимите данъци и да ги внесат до края на месеца, следващ месеца през който е взето решението за разпределяне на дивиденти и ликвидационни дялове.

Платците на еднократни данъци при източника по чл.34, ал.4 от ЗКПО, т.е. върху доходите на чуждестранни лица са длъжни да удържат дължимите данъци и да ги внасят в бюджета в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването. В случаите, когато получателят на дохода е длъжен сам да внесе дължимия данък, срокът за внасянето му е 30-дневен от датата на получаването на дохода. Дължимият данък се внася в ТД НАП по място на данъчната регистрация на платеца на дохода. Лицата, удържали данък при източника на чуждестранни лица, декларират това обстоятелство със специална декларация по чл.55, ал.4 от ЗКПО.

Платците на еднократни данъци при източника по чл.35 и 36 от ЗКПО, т.е. алтернативните данъци върху разходите са длъжни да начисляват дължимите данъци и да ги внасят в бюджета до 15-число на месеца, следващ месеца на начисляването.

Данъкът върху приходите от стопанска дейност, дължим от бюджетните предприятия се внася ежемесечно до 15 число на следващия месец и е окончателен. Бюджетните предприятия са длъжни да подават тримесечна данъчна декларация за извършваната от тях стопанска дейност. Данъкът върху направените залози при организираните игри: тото, лото и залагания върху резултатите от спортни състезания ,се декларира преди определяне на резултатите от всяка игра (Декларация по чл.2а,ал.1,т.1 от ЗКПО) и се внася в следните срокове:

за игри със седмичен цикъл - в срок три работни дни след определяне на резултатите, но преди определяне на резултатите от следващата игра, а при ежедневно провеждане на игрите - в срок от три работни дни след определяне на резултатите за предходните седем календарни дни;

за игри с по-голям цикъл - в 7-дневен срок след определяне на резултатите. Данъкът за лотарии, бинго и кено се декларира до 10-число на месеца, следващ месеца на провеждане на игрите (Декларация по чл.2а, ал.1,т.2 от ЗКПО). Данъкът се внася преди получаване на документи за участие. Предприятията, които отпечатват или внасят документите за участие предоставят документите само след представяне на документ за платения данък. Когато организаторът на посочените игри е прекратил дейността си, събраният данък върху неизползваните документи за участие се връща от ТД НАП въз основа на данъчна проверка, която се извършва в 30-дневен срок след подаване на заявление за прекратяване на дейността.

Данъкът за хазартните игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличена цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка, се удържа и внася от лицензирания от държавата телефонен или телекомуникационен оператор.

Приходите от спомагателна дейност по смисъла на Закона за хазарта се облагат с окончателния данък върху стойността им в размер, съответстващ на данъка за определения вид игра. Внася се до 7-число на месеца, следващ месеца през който са получени приходите от нея.

ЗКПО третира еднакво ликвидацията на дружествата и несъстоятелността и по­точно нейния заключителен стадий - разпределението на осребреното имущество.

В процеса на своята активна стопанска дейност дружествата, които са в процес на несъстоятелност, са създали множество правни отношения, които трябва да се прекратят, а имуществото им да бъде осребрено. Като последица от прекратяването е преустановяването на търговската дейност и промяната на целта - от стопанска дейност, с цел постигане на печалба, в цел, без да влизат в нови правоотношения, постепенно да ликвидират съществуващите и да заличат всички следи от тяхното съществуване като правни субекти. Осъществяването на тази цел се извършва в заключителния стадий от процедурата по несъстоятелност - разпределението на осребреното имущество. През този стадий се осребряват активите и се погасяват всички задължения. По силата на чл.61в, ал.2 от ЗКПО корпоративният данък се преотстъпва на юридическите лица, чието производство по несъстоятелност е прекратено с влязло в сила съдебно решение за утвърждаване на план за оздравяване. Преотстъпването се отнася за корпоративния данък върху частта от финансовия резултат, възникнала в резултат на оздравяването. Преотстъпеният данък се отчита като резерви.

Според чл.261, ал.1 от Търговския закон търговските дружества могат да се преобразуват чрез: вливане, сливане, разделяне, отделян, отделяне на еднолично търговско дружество, промяна на правната форма. От изброените случаи на специалното данъчно третиране подлежат случаите на преобразуване чрез: разделяне, сливане, вливане, прехвърляне на имуществото на ЕООД върху едноличния собственик, когато той е физическо лице и е вписан като едноличен търговец. Специалното данъчно третиране се налага от обстоятелството, че за разлика от случая на преобразуване чрез промяна на правната форма (напр. СД в ООД, ООД в ЕООД и т.н.) се извършват значителни имуществени промени и се създават нови данъчнозадължени лица. Затова според изричната разпоредба на чл.42, ал.З от ЗКПО е необходимо преобразуващите се ЮЛ да се разчетат с държавата за дължимия корпоративен данък от началото на годината до датата на преобразуването. Формирането на данъчното задължение е окончателно и то се декларира в 30-дневен срок от датата на вписване на преобразуването. Като дата на преобразуване за данъчни цели се приема датата, регламентирана в чл.263ж, ал.1 от ТЗ, т.е. деня на вписване на вливането или сливането от съда по седалището на приемащото или новоучреденото дружество, съответно от деня на вписване на разделянето от съда по седалището на преобразуващото се дружество. Това е датата, на която възникват нови правни субекти и съответно нови ДЗЛ. За целите на данъчното облагане всички действия до деня на вписване на преобразуването в съда се считат за извършени от преобразуващите се дружества.

Независимо, че данъчната декларация е подадена от името на прекратеното търговско дружество, данъчното задължение се поема от новоучреденото или приемащото търговско дружество, което внася разликата между начислените данъци с натрупване и направените авансови вноски. За останалия период до края на годината корпоративния данък се установява и внася от новоучредените или приемащите дружества. При прехвърляне на имуществото на ЕООД върху едноличния собственик, когато той е ФЛ и е вписан като ЕТ, за целите на данъчното облагане то се третира като ликвидационен дял в полза на едноличния собственик и се облага с еднократен данък в размер на 15% по реда на чл.34, ал.1 от ЗКПО.
Въпрос 44. Правен режим на облагането на доходите на физическите лица. Субекти и обекти на данъчно облагане

Законът за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) урежда облагането на:

доходите на физическите лица; доходите на предприятията на едноличните търговци; доходите на някои предприятия, които са юридически лица.

Субекти на облагане по реда на този закон са местните и чуждестранните физически лица (ФЛ) и местните юридически лица (ЮЛ), посочени в ЗОДФЛ. По смисъла на чл.6 от ЗОДФЛ местни лица са лицата, чието постоянно местоживеене е в България или пребиваването им в България е повече от 183 дни през всеки 365-дневен период. Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни по смисъла на чл.6 от ЗОДФЛ. Местните ФЛ са данъчно задължени за доходи, произхождащи от източници в България и от чужбина. Чуждестранните ФЛ са данъчно задължени за доходи от източници в България. Чужди граждани, пребиваващи в България единствено с цел обучение или лечение, са данъчно задължени за доходи от източници в България, независимо от срока на пребиваването им. Когато такива лица получат статут на постоянно пребиваващи, се считат вече за местни лица и се облагат като такива за доходите им, получени в България. Предприятията - местни юридически лица, с годишен оборот за предходната година до 50 хил.лв. се облагат с окончателен годишен (патентен) данък за доходи, произхождащи от източници в България, по реда на глава XIV от ЗОДФЛ, когато извършват дейностите по чл.31 и 32 от ЗОДФЛ.

Съгласно ЗОДФЛ отговорността за данъка върху дохода на физическите лица е лична. Задължението за данъка върху доходите е на физическите лица, получатели на доходите, включително и в случаите, когато задължението за начисляване, удържане и внасяне на данъка е делегирано на платците на доходите.

Данъчните субекти са задължени да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен ако заплащането се извършва по банков път. До настоящия момент регистрирането и отчитането на извършените продажби на стоки и услуги се осъществява по реда, определен с Наредба №4 от 16.02.1999г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти.

Обекти на облагане

Съгласно чл.10 от ЗОДФЛ подлежат на облагане доходите, произхождащи от:

- трудови правоотношения и от приравнени към тях правоотношение;

- дейност като едноличен търговец, независимо дали е регистрирана по ТЗ;

- занаятчийска дейност;

- упражняване на свободна професия;

- извършване на услуги с личен труд извън случаите по т.З и 4;

- дейности в областта на селското, горското и водното стопанство;

- продажба и замяна на недвижимо имущество, пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства;

- продажба на акции, дялове и други участия в търговски дружества, в неперсонифицирани дружества и други форми на съвместна дейност;

- прехвърляне на предприятие на едноличен търговец;

- наем, рента и аренда;

- временно отстъпване отстъпване ползването на права по догово за лизинг, франчайзинг, факторинг и др. подобни;

- авторски и лицензионни възнаграждения;

- обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер;

- лихвите извън случаите по чл. 12, т.З и 5 от ЗОДФЛ;

- възнаграждения за положен личен труд в дружества и в кооперации и производствени дивиденти от кооперации;

- дивиденти, доходи от дялово участие и тантиеми;

- премии и награди от спортни състезания;

- други доходи, които не са определени като необлагаеми или не са освободени от облагане по закон.

От облагането по реда на ЗОДФЛ са изключени следните доходи:

- Доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, начислени в полза на местни и чуждестранни лица; доходите на чуждестранните лица, осъществяващи дейност в свободните зони; доходите на чуждестранните физически лица по чл.12 от ЗКПО; социалните придобивки, предоставени на работниците и служителите от работодателите.. Изброените доходи се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

- Необлагаемите доходи на физическите лица, изброени като такива в ЗОДФЛ или други закони.

- Облагаемият доход от дейност като едноличен търговец се формира по реда на ЗКПО.

- Печалбата и доходите на юридическите лица се облага по реда на ЗКПО. Изключение от облагането на тези лица е установено за лицата по чл.6, ал.1, т.1 и 4 от ЗКПО, които се облагат с окончателен годишен (патентен) данък, когато осъществяват дейностите, посочени в ЗОДФЛ и при условията на същия закон. За останалите дейности тези лица се облагат по реда на ЗКПО.

Източници на доходи

Местните ФЛ са данъчно задължени за доходи, произхождащи от източници в България и от чужбина.

Според чл.9, ал.1 от ЗОДФЛ доходът от стопанска дейност, извършвана от физическо лице на територията на страната е доход от източник в България.

Счита се, че лице извършва стопанска дейност на територията на страната, когато:

има място на стопанска дейност или определена база на територията на България;

възлага или изпълнява поръчки на територията на България лично или чрез пррокурист, търговски пълномощник или по друг начин.

Съгласно чл.9, ал.З от ЗОДФЛ трудов доход и доход от предоставяне на услуги е от източник в България, когато трудът е положен или услугите са предоставени на територията на България без оглед на източника на заплащане на труда или на услугите. Независимо от тази разпоредба следните доходи, платени от местно лице или от място на стопанска дейност на чуждестранно лице на територията на България се считат, че са доходи от източник в България:

- възнагражденията на лица, работещи на свободна практика - при условие, че сумата на възнаграждението се приспада при изчисляването на печалбата или дохода на платеца или би се приспаднала, ако платецът не бъде освободен от данък върху печалбата или от данък върху дохода;

- възнаграждения, различни от работната заплата, изплащани на: служител или член на управителен или контролен орган на българско ЮЛ, клон на чуждестранно лице, ръководител, пълномощник или служител в търговско представителство на чуждестранно лице;

- пенсии;

- дивиденти и разпределения на печалба от персонифицирани и неперсонифицирани дружества, вкл. договори за съвместна дейност;

- наеми, възнаграждения по договори за лизинг, факторинг и др. подобни;

- авторски и лицензионни възнаграждения;

- анюитети;

- обезщетения и неустойки;

Доходи от селско и горско стопанство, доходи от използване на недвижимо имущество и положителни разлики от продажби на недвижимо имущество, намиращо се на територията на страната, са доходи от източници в България. Доходите от сделки с дялове в местни дружества, както и сделки с български държавни и общински ценни книжа, издадени от държавата, общините и местните ЮЛ са доходи от източник в страната.

Доходи от прехвърляне на предприятие на едноличен търговец са доходи от източник в страната, без оглед дали приобретателят е местно или чуждестранно лице.

Въпрос 45. Данъчна основа при облагане на доходите на физическите лица. Начини за определяне на данъчната основа

Данъчната основа е облагаемият доход за съответната година, намален с разходите за дейността и предвидените в този закон вноски и облекчения. Годишното данъчно задължение се определя върху данъчната основа, представляваща сбор от данъчните основи, определени по правилата за различните източници на доходи.

Данъчната основа при облагане на доходите от трудови правоотношения и приравнените към тях правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл.19, ал.1 от ЗОДФЛ за календарния месец се намалява с вноските за пенсионните, здравни и други осигуровки, които работникът или служителят по закон е задължен да прави за своя сметка. Облагаемият доход по чл.19, ал.1 от ЗОДФЛ включва всички плащания, вкл. награди в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, получени от данъчно задължените лица за календарния месец. Съгласно чл.20, ал.2 от ЗОДФЛ облагаемият доход се намалява с внесените през месеца за сметка на лицата лични вноски за:

- доброволно пенсионно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица в общ размер до 10% от облагаемия доход по чл.19, ал.1 от ЗОДФЛ

- доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" в общ размер до 10% от облагаемия доход по чл. 19, ал. 1 от ЗОДФЛ. Годишната данъчна основа за тези доходи е сбор от месечните данъчни основни и същата се намалява с облекченията за дарения, в размер на: 10% за направените дарения по реда на чл.28, ал.1, т. 1, букви "а"- "м" от ЗОДФЛ и 50% за направените дарения за център "Фонд за лечение на деца", свързан с финансиране на лечение на деца в чужбина.

Механизмът на ползване на данъчното облекчение за направените вноски/премии по договори за доброволно осигуряване и животозастраховане и за дарения е поставен в зависимост от начина на извършване на дарението: чрез работодателя или лично. Данъчното облекчение ще се ползва при годишно преизчисляване на дохода от основния работодател само ако сумите са преведени чрез работодателя. В случай, че вноските са направени лично, данъчното облекчение се ползва единствено чрез подаване на годишна декларация по чл.41, ал.1 от ЗОДФЛ.

Формиране на данъчната основа за доходите от дейност като едноличен търговец.

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗОДФЛ физическите лица, извършващи дейности като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по ТЗ, извършват данъчно преобразуване на формираните от тях доходи по реда на глава втора от ЗКПО. Това означава, че счетоводно отчетеният финансов резултат, формиран на база начислени, а не действително получени приходи или изплатени разходи следва да се увеличи с данъчно признатите разходи, посочени в чл.23, ал.2 от ЗКПО и да се намали със сумите, посочени в чл.23, ал.З от ЗКПО. След формирането на облагаемия доход на едноличния търговец по реда на глава II от ЗКПО, той се намалява с:

-вноските за пенсионни, здравни и други осигуровки, които едноличните търговци са задължени да правят за своя сметка;

-направените лични вноски за пенсионно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица в общ размер до 10% от облагаемия доход, формиран по реда на чл.23, ал.2 и 3 от ЗКПО, както и с внесените през годината за сметка на лицата лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки Живот", в общ размер до 10% от облагаемия доход, формиран по реда на чл.23, ал.2 и 3 от ЗКПО. Това означава, че при едновременно извършване както на доброволни осигуровки, така и на застраховки "Живот", при формиране на данъчната основа може да бъде приспадната обща сума до 20% от облагаемия доход. Посочените намаления се ползват единствено годишно - при подаване на годишната данъчна декларация.

-вноските за пенсионни, здравни и други осигуровки, които едноличните търговци са задължени да правят за своя сметка;

-направените лични вноски за пенсионно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица в общ размер до 10% от облагаемия доход, формиран по реда на чл.23, ал.2 и 3 от ЗКПО, както и с внесените през годината за сметка на лицата лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки Живот", в общ размер до 10% от облагаемия доход, формиран по реда на чл.23, ал.2 и 3 от ЗКПО. Това означава, че при едновременно извършване както на доброволни осигуровки, така и на застраховки "Живот", при формиране на данъчната основа може да бъде приспадната обща сума до 20% от облагаемия доход.

Изброените намаления могат да се ползват както при авансовото облагане на лицата, така и годишно при подаване на годишната данъчна декларация. За да се ползват при авансово облагане, те следва да са внесени чрез възложителя. - дарения, извършени в съответствие с чл.28, ал.1 от ЗОДФЛ в размер до 10% от облагаемия доход след приспадане на нормативно признатите разходи за дейността и личните вноски/премии за задължително и доброволно осигуряване и животозастраховане. Даренията в полза на "Фонд за лечение на деца" е в размер до 50%. Облекчението за дарение се ползва единствено годишно - при подаване на годишната данъчна декларация.

-цена се определя по реда на чл. 16 от ЗКПО. Доходът във валута се преизчислява в левове по курса на БНБ към датата на придобиването му.

Авансово облагане по реда на ЗОДФЛ. Съгласно чл.36, ал. I от ЗОДФЛ лицата:

упражняващи свободна професия и други дейности и услуги по извънтрудови правоотношения, извършващи срещу възнаграждение управление и контрол, отдаващи под наем движимо и недвижимо имущество дължат авансов данък в размер на 15%. Авансовият данък се внася върху брутния размер на получения доход, намален с нормативно признатите разходи при определяне на данъчната основа за отделните доходи, след като облагаемият доход от всички източници превиши годишния необлагаем доход. За удържаният авансов данък на лицето се издава "Сужебна бележка", а в предприятието остава "Сметка за изплатени суми". Авансовите плащания се правят всяко тримесечие до 15 число на месеца, следващ тремесечието. Физическите лица, извършващи дейност като еднолични търговци и формиращи данъчната основа на реализираните им доходи по реда на ЗКПО, правят авансови вноски през годината по реда на ЗКПО. Не дължат авансово облагане по този ред лицата, които извършват дейности, облагаеми с патентен данък. Данъкът за доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения се заплаща ежемесечно съгласно таблицата по чл.38, ал.1 от ЗОДФЛ. Този данък се удържа месечно от работодателя или възложителя и се внася ежемесечно в приход на републиканския бюджет едновременно с тегленето или с банковия превод на сумите за заплати, а за касовите плащания до 10 число на следващия месец. Основният работодател прави годишно преизчисление на данъка върху доходите на лицата от трудови и приравнени на тях правоотношения на годишна база в срок до 31 януари на следващата данъчна година, независимо дали лицето работи или не по други трудови договори.

Данъчно задължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход, вкл. и за обложените с патентен данък доходи, в срок до 15 април на следващата година. Физическите лица, формиращи облагаем доход по реда на ЗКПО, заедно с годишната данъчна декларация представят и годишен финансов отчет с приложенията към него, а когато са одитирани представят копие от доклада по Закона за независимия финансов одит. Лицата, подлежащи на облагане с патентен данък, декларират осъществяването на дейността за данъчната година в срок до 31 януари на текущата година, а при започване на дейност през годината - непосредствено преди започването й. Всяко предприятие, изплащащо доход на физическо лице през годината, различен от дохода от трудови правоотношения и пенсии, е длъжно да представи справка по образец за изплатените доходи в ТДД по седалището си, в срок до 15 април на следващата година.
Въпрос 47. Правен режим на данъка върху недвижимите имоти

Данъкът върху недвижимите имоти (ДНИ) е основен имуществен данък както предвид значението му за местния бюджет, така и от гледна точка на широкия кръг от български и чуждестранни физически и юридически лица, за които възниква задължение по повод плащането му.

С данък върху недвижимите имоти по силата на чл.10 от ЗМДТ, се облагат разположените на територията на страната:

- сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания;

- поземлени имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначчението по чл.8 от Закона за устройство на територията, а именно: жилищни, производствени, складови, курортни, вилни, спортни, общественообслужващи и други функции.

Основното правило, заложено в закона е, на облагане подлежат всички недвижими имоти, разположени на територията на страната, независимо от техния вид, предназначение и използване, освен изрично изброените.

Новата сграда се явява облагаем обект по смисъла на закона след окончателното й завършване. Изключение от това правило са случаите, когато сградата не е завършена, но е започнало нейното използване.

Изрично са изключени от облагане с ДНИ земеделските земи и горите. Данък се плаша само в случаите, когато същите са застроени - за действителни застроената площ и прилежащия й терен.

Задължението да се плаща данък за облагаем недвижим имот по правило не е поставено във връзка с използването на имота,т.е. независимо от това дали един облагаем имот се използва или не - за него се заплаща данък.

След като се установи дали един недвижим имот е облагаем обект, следващият съществен момент, свързан с данъка е определянето на лицето, което е длъжно да извършва предвидените във връзка с облагането действия, включително и да плаща данъка.

Физическо или юридическо лице придобива качеството на данъчно задължено за данъка върху недвижимите имоти, когато е: собственик/съсобственик на облагаем имот; вещноправен ползвател /съползвател на облагаем имот;

собственик на сграда, която е построена върху държавен или общински поземлен имот;

концесионер на имот - публична държавна или публична общинска собственост.

По правило данъкът за един облагаем имот се дължи от неговия собственик. Когато правото на собственост е притежание на няколко лица, всеки дължи данък, съответстващ на притежавана част.

1.Общините и държавата се освобождават от данък за имотите -публична общинска или държавна собственост. Освобождаването е единствено за имоти - публична собственост и то при условие, че не се използват със стопанска цел.Публичният характер на собствеността върху имота изрично е определен със съответния акт за собственост. Всички имоти, частна държавна

или общинска собственост, подлежат на облагане с годишен имуществен данък, освен ако са освободени по силата на изрична разпоредба.

2.Читалищата - за всички недвижими имоти, използвани за пряката им дейност, с нестопански характер.

3.Българският Червен кръст - за притежаваните сгради, които не се използват със стопанска цел, несвързана с пряката му дейност.

4.Висшите училища и академиите - за собствените им сгради, използвани за учебен процес и научна дейност;

3.Законно регистрираните в страната вероизповедания- за молитвените домове;

Всички изброени дотук освобождавания не се прилагат при условие, че имотите се използват със стопанска цел, несвързана с пряката дейност на субектите.

4.чуждите държави - за притежаваните от тях сгради, в които се помещават дипломатически и консулски представителства, при условията на взаимност.

Освобождаване, в зависимост от вида, предназначението и начина на използване на облагаемия имот

1.Сградите, паметници на културата, когато не се използват със стопанска цел;

2. Парковете, спортните игрища, площадките идруги подобни имоти за обществени нужди;

3.Музеите, галериите, библиотеките;

4.Имотите, използвани непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт;

5.Използваните за селскостопанска дейност стопански сгради на земеделските производители;

6.Временните сгради, обслужващи строежа на нова сграда или съоръжение до завършването и предаването им в експлоатация;

7.Поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии;

8.Поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.

Освобождавания с оглед състоянието на имота и възможността да бъде използван

1.Сградите, обявени по съответния ред за застрашени от самосрутване или вредни в санитарно-хигиенно отношение се освобождават от данък за 5-годишен период, считано от датата на издаване на първоначалното удостоверение;

2.Недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани, за период от 5 години.

Освобождаване с оглед характеристиките за енергийна ефективност на имота

Не се дължи данък за:

1.Сградите, получили сертификат категория А, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност и наредбата за сертифициране на сгради - за 10 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;

2.Сградите, получили сертификат категория Б, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност и наредбата за сертифициране на сгради - за 5 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;

За имот, който е основно жилище на данъчнозадълженото лице се полза 50% намаление на данъка. За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100% - данъчното облекчение за намалението на данъка е 75 на сто. Данъчното облекчение може да се ползва от ДЗЛ, независимо дали то е собственик или ползвател на имота.

Оценяването на сградите и земите на гражданите за целите на облагането с данък върху недвижимите имоти се извършва по нормите на Приложение №2 към ЗМДТ. Законът предвижда в случай на промяна в данъчната оценка на облагаем недвижим имот през годината данъкът за него се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. При промяна на границите на зоните в населените места, категориите на вилните зони или на функционалния тип на населените места, данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 01.01. на следващата година.

Законът установява единен пропорционален размер на данъка върху недвижимите имоти - 1,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

Задължението за подаване на данъчни декларации по утвърден образец имат ДЗЛ. Декларирането е задължително дори в случаите, когато съответния имот е освободен от данък. ДЗЛ отразява в данъчната декларация основанията за освобождаване от данък. Данъчният орган е този, който преценява обстоятелствата и решава дали имотът следва да се освободи.Декларация, подадена от един от съсобствениците/съползвателите ползва останалите съсобственици/съползватели.

Кога следва да се подаде данъчната декларация за недвижим имот: В двумесечен срок от придобиването на недвижим имот или съответното право на ползване;

В шестмесечен срок от откриването на наследството - за недвижим имот, придобит по наследство;

В двумесечен срок от промяна на всяко обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка.

За данъчния субект възниква задължение двукратно да декларира данни -веднъж характеристиките на имота/земята за целите на оценяването и втори път - самата оценка, за целите на данъчното облагане. И двете декларации следва да се подават в законоустановения срок. Декларациите се подават в ТДД по местонахождение на съответния недвижим имот. При недеклариране, недеклариране в предвидения срок, както и за деклариране на неверни данни, ЗМДТ е установил съответните административни наказания на ДЗЛ. Законът дава възможност за заплащане на годишния данък (ДНИ) на четири равни вноски в рамките на годината, за която е дължим. Сроковете, в които могат да се правят вноските са : до 31 март, до 30 юни, до 30 септември е до 30 ноември. При плащане на пълния размер на данъка в рамките на първия посочен срок, се ползва отстъпка от 5%.