Данъчно право по новото допк по конспекта на проф. Стоянов Въпрос №2 Понятие за данъци. Функции за данъците

Източници на ДП.

Данъчният закон трябва ясно да е определил обекта на данъчното облагане, размера на данъка. Технически обаче размера се определя опосредено, чрез други елементи. За това закона трябва да определи данъчната основа и начина на нейното оценяване, да бъде посочена данъчната ставка, данъчния период, а така също и срока и начините за плащане.

Посолените елементи трябва да се приемат за съществени, без наличието на които могат да се създадат затруднения в прилагането на данъчния закон. В данъчните закони съществуват и някои несъществени елемента. Това са начините за връщане на неправилно удържани данъци, отговорности за данъчните ел-ти на данъка и НС не може да прехвърли това свое задължение на друг орган. Фактическите предпоставки на данъка се обособяват в две групи:

Фактическите предпоставки за възникване на данъчно задължения субект, обект на облагане, връзка между тях и факт-ки предпоставки за определяне на изискуемостта и ликвидността на данъка(елементите на данъчната ставка).

Тези фактически състави могат да бъдат дадени в една Н, но най-често се дават в различни ПН. В момента на действие на данъчните закони по време, място и спрямо лицата данъчните закони действат от тяхното приемане до тяхното изменяне. По отношение на влизането в сила – 3 дни след обнародване в ДВ, ако в НА не е казано друго. Данъчните закони обаче засягат определена стопанска дейност, определени имуществени отношения, за това и влизането им в сила следва да се съобразява с хар-ка на стопанската дейност и периодите, на които тя се подчинява. Много често данъчните закони посочват датата, от която те влизат в сила, съобразена с особеностите на онези отношения, от които зависи възникването на данъчните задължения. Най-често това е отчетната стопанска година.

Данъчните закони трябва да се публикуват и да се даде възможност на стопанските субекти да се запознаят с тях. Това налага да се даде един по-голям срок на влизане в сила на данъчния закон, за да могат стопанските субекти да съобразят своята стопанска дейност с условията, налагани от данъчния закон.

Данъчните закони имат за цел да осигурят постъпления в бюджета. За това тяхното действие и влизане в сила се съобразява и с бюджета – година на съставяне, приемане, изпълнение. В ЗУДБ изрично се казва, че промените на данъците във всички елементи не трябва да влизат в сила по-рано от изменението на ЗДБ или от влизането в сила на ДБ на следващата година.

По време данъчните закони действат за напред. Те нямат обратно действие. Ако данъчен закон трябва да има обратно действие това трябва изрично да бъде посочено в закона. За данъчните закони не се предвижда обратно действие, не е справедливо да се въздигат задълженията за минало време и за факти настъпили в миналото, за което данъкоплатеца не е знаел, че ще бъде обложен. По отношение на място важи териториалният принцип, т.е. данъчните закони действат в пределите на България(само на нейната територия) и те действат до факти, които се реализират в границите на територията. Това произтича от сигурността на данъчния суверенитет, който е елемент на общия суверенитет на държавата. Да се допусне обратното значи да се наруши суверенитета на др. държава. От този териториален принцип има изключения:

1.Възможно е данъчните закони да не действат върху цялата територия, а само на част от нея.

2.Възможно е в изключителни случаи наш данъчен закон да действа извън границите на РБ.

В 1. обикновено роля играят някои социални фактори. Поради бетствия, природни стихии законодателят може да изключи данъчните области от данъчния закон. По-съществени са безмитните зони. В тях се изключва изцяло или от части действието на данъчните закони(закон за акцизите на цигарите).

2. може да се получи само в случаите при някои митнически нарушения.

По отношение на лицата данъчните закони действат по отношение на онези лица, намиращи се под общия суверенитет на държавата. Въпросът за това срещу кои лица действат данъчните закони и въпрос за данъчния режим на местните и чуждестранни лица.

Действащите данъчни закони се разделят на три групи:

1)Общи данъчни закони, които се отнасят за всички видове данъци.

-Закон за събиране на държавните вземания;

-Закон за лихвите върху данъци, такси и др. подобни вземания;

-Закон за данъчната администрация;

-Данъчно осигурителен процесуален кодекс;

2)общи нормативни актове са нормативните актове от другите области на производството, в които се съдържат данъчни разпоредби – много и най-различни:

-Закон за читалища;

-Закон за политически партии;

Дават се преференции или облекчения на някои П субекти.

3)Специалните данъчни закони, в които се регламентират отделните видове дънъци:

-Закон за акцизите;

-Закон за корпоративното подоходно облагане;

-Закон за облагане доходите на физически лица;

-Закон за ДДС;

-Закон за местните данъци и такси.
Данъчният закон - основен източник на данъчното право. Елементи на данъчния закон.

Данъчни закони са всички закони, които създават данъчни задължения или уреждат събирането на данъците. Той може да урежда и други общи отношения заедно с данъчни отношения - напр. Закона за митниците.

Важността и значението на създадените с данъчните закони правила се определят от съотношението между различните видове данъчни закони.

Най-често това е съотношението на общи към специални данъчни норми. Съотношението на данъчните закони към другите закони може да се разглежда в две хипотези: 1) Ако другите закони не създават специални данъчни правила по отношение на другите данъчни правила, действа правилото от предшестващи към последващи. 2) Ако други закони са специални по отношение на данъчни закони, ще се приеме правилото от общ към специален закон.

Данъчният закон определя данъчното задължение по основание и размер. Липсата на един от тези елементи прави данъчният закон противоконституционен. Данъчният закон има сложна структура. Той трябва да е точно определен, категоричен и ясен. В него да е безпрекословно определено основанието на конкретния данък.

Общите елементи на данъчните закони са яснотата и точното определяне на субекта на данъка и на обекта, на връзката между субекта и обекта, която води до възникването на данъчното задължение. Данъкът се определя на базата на обекта на данъчно облагане.

Несъществените елементи в данъчните закони са - начини на плащане, срокове, данъчни нарушения и отговорността за тях, начини за връщане на неправилно удържани данъци. Те могат да се посочат и в подзаконов акт.
Въпрос #09

Данъчноправни норми.

Разпоредбите на кодекса се прилагат на територията на РБ по отношение на всички данъчни субекти. Задължение на данъчните органи е да установят всяко данъчно задължение и нарушение възникнало върху територията на РБ. Когато е предвидено със закон или с международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за РБ разпоредбите на ДОПК могат да се прилагат и за действия или събития извън територията на страната. Когато в международен договор влязъл в сила за РБ е предвидена някаква друга процедура за установяването на данъчни и осигурителни задължения и нарушения се прилага редът предвиден в този договор. В случаите на действия спрямо лица ползващи се с имунитет по отношение на гражданската и административна юрисдикция на РБ процесуалните действия предвидени в ДОПК могат да бъдат извършени само в съответствие с нормите на международното право. По отношение на такива лица, разпоредбите на кодекса се прилагат в случаите когато: 1.Доброволно са се отказали от имунитета си; 2.Реализират доходи от източници или притежават имущество в РБ, различни от доходите и имуществото, за които се ползват с право на имунитет.

Заобикаляне на данъчните закони. По своя характер стопанската дейност е един от основните обекти на облагане. Държавата наблюдава стопанската дейност и черпи от нея приходи за себе си. Стопанската дейност обаче е свободна. Тази свобода се изразява в свободния избор на обекта на стопанска дейност, нейния предмет, местонахождението за извършването й; свобода при избора на организацията й, и отношенията между субектите на тази дейност. ДП се стреми тази дейност да стане прозрачна, за да й се наложи данък. ДП се интересува от стопанската дейност, за да я изследва като източник на приходи от две страни - да не се обложи прекомерно голямо и да не се обложи малко.

При избора да се започне една стопанска дейност всеки би преценил какви са възможностите и рисковете от нея. Търговците се стремят към най-голяма печалба. Това означава за някои да платят по-малко данъци. За ДП възниква въпросът - до каква степен предприемачът е свободен да подбира формите си на стопанска дейност, които понякога пречат да се породи данъчното задължение? Всяко неплащане на данък е израз на пестеливост за стопанина. Заобикалянето на данъка неморално ли е? Неплащането на данъка означава да не се изпълни това, което иска държавата от всички. Самото неплащане има някаква неправомерност.

Някои определят, че гъвкавите субекти не плащат данъци, а те са най-богатите. Предлага се автоматично да се считат за нищожни сделките, с които се заобикалят данъчните закони. Това разбиране се основава на публичноправния прочит на ДП.

Обратни становища приемат, че действията, с които се заобикалят данъчните закони, са сделки, които са допустими по ГП. Тъй като тези сделки са валидни по ГП, те не трябва да бъдат унищожавани. От гл.т. на ГП такива сделки са предпочетени, но ГП приема, че със сключване на сделката се поема рискът по нея. Затова с допустими сделки данъкоплатците могат да постигнат по-малко данъчно облагане. Заобикалянето на данъчните закони започва там, където данъчният закон е непълен или не дава възможност за тълкуване.
Въпрос #11