Данъчно право по новото допк по конспекта на проф. Стоянов Въпрос №2 Понятие за данъци. Функции за данъците

Въпрос №3

Данъчната политика на държавата може да се разглежда като водещи начала и идеи, к” служат на Д за изграждане на конкретна данъчна система. Тези начала служат за определяне и установяване на отделните видове данъци, да се изберат най-ефикасните средства за събиране на данъци. Данъчната политика на Д е елемент от общата политика на Д. Всяка държава свободно избира основни идеи и принципи, к” да залегнат в нейната данъчна политика. Това право произтича от суверенитета на Д. Тази свобода на Д не е абсолютна. Това е така, защото изборът на определената данъчна политика е зависима от конкретни социални и икономически програми на Д. Зависят от това какво влияние ще окажат данъците върху икономиката, националното стопанство и отд. гражд.

Несъобразяването с тези начала (идеи) може да доведе до прекомерност на данъчното облагане, а оттам и до несъбираемост на отделните данъци. Историческият опит сочи, че прекомерното данъчно облагане руши мотивацията за труд. Прекомерното данъчно бреме могат да доведат до изчерпване и унищожаване на източника, от к” ще се събира съответния данък. Прекомерната данъчна тежест е била в основата на редица социални сблъсъци, политически сблъсъци.

За да не се стига до неблагоприятни последици, науката е израб., а практиката внедрила основни принципи, на базата на който трябва да се гради съответна политика на данъчната система. По начало лежат принципите на Адам Смит, при изграждането на съвременни принципи са взети предвид влиянието на данъците върху нар. стоп., върху правосъзнанието на гражданите, съвременните организационни възможности за облагане и събиране на данъците.

Съвременните принципи на данъчната политика:-четири начала

1.финансови стопански начала

2.народно-стопански начала

3.начала на справедливостта

4.юридически начала

Финансовите стопански начала включват изисквания за достатъчност и продукт. На дан. Освен това тези начала изискват дан. да са лесно приспособими към изменящата се обстановка и да са удобни и лесни за събиране.

Затова при установяване на данък трябва да се отчитат главно реалните нужди на бюджета от данъци, за да могат да покрият тези нужди в достатъчна степен.

Прих. В ДБю се планират на базата на предполаг. Р-ди. Те се планират така, че да не се обвързва определен данък с определен разход на Д.

Изискването за достат. На данъците предполага да са установени в такъв вид и р-р, че да се осигурят осн. р-ди на Д. Целта е да не се налага, да се предвиждат и опред. р-ди за покриване год. р-ди на Д.

Народностни-начала изискват изборите на данъците да са съобразени с източниците, на основания на които тези данъци ще се събират. Основно изискване е данъците да се установяват така по вид и р-р, че да дават възможност за възпроизводство на източниците на данъците.

Началата на справедливостта основно изискват опред. дан. да са съобразени с имущественото състояние на данъкоплатеца. Не трябва данъчната система да позволява един данъкоплатец да бъде притеснен отколкото друг. Материално, съобразно имуществ., с което разполага. От разраб. От финансовата наука принципи за данъчна политика за правото основно значение имат изискванията за определеност и съразмерност. На база тези изисквания правото закрепва някои от тях с всеобщата държавна принуда. Намесата на правни принципи в държавната политика е необходимо, защото понякога реализацията на други начала може да става на осн. на произволност на конюктурни стопански решения, к” е особено опасно.

Даването на предпочитания на един или друг принцип може да доведе до нестабилност. Това може да се получи при инфлация или дефлация. За да не се стига до това правото въвежда два основни принципа:

1.изискване за законоустановеност на данъците.

2.изискване за справедливост на данъчното облагане.

Данъчните плащания са безвъзмездни и имат не еквивалентен характер, няма насрещна престация. От икономическа гледна точка това е едностранно движение на парите, което няма пазарен характер. Данъчно задължените лица не могат да се отклонят от плащането на данъци тъй като няма да получат насрещна престация. Тяхното задължение е задължение по закон и е скрепено с държавна принуда.

Осн. право на всеки гражданин е правото на собственост.

Частната собственост е неприкосновена, а данъкът-на границата на нарушение на основното право на човека (собств.).

Най-важният принцип е законоуст. На данъка. В К е казано, че гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установено със закон Чл.84, К-сочат се правомощията на НС-определя данъците със закон.

Освен изискванията за законосъобр., чл.60, К-принцип на справедливостта-данък съобразно имотното състояние на платците чл.60 (3) данъчни утежнения и облекчения могат да се въвеждат само със закон.

Доразвит, този принцип за законоуст. На дан.следва

1.всеки данък да се установява със закон, приет от НС

2.всеки данък може да е само на осн. на действащ закон, и то само в рамките на действането на закона.

3.данъчно задължение на конкретния субект може да възникне само, ако такова е предвидено в закон

4.данъчни органи могат да извършват действие по определено изчисляване и събиране на данъци, но само в рамките на правомощията им, дадени със закон.

5.данъчните органи могат да извършват действия, по определяне и събиране на данъците по ред, определен в закона.
Въпрос #4

Устройство и правомощия на НАП.

Специализиран държавен орган за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания е Национална агенция за приходите. Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Органи на управление на агенцията са управителният съвет и изпълнителният директор. Агенцията се ръководи и представлява от изпълнителния директор.

Управителният съвет се състои от министъра на финансите, управителя на НОИ, директора на НЗОК, заместник-министър на финансите, определен от министъра на финансите, и изпълнителния директор на агенцията.Председател на управителния съвет е министърът на финансите.

Агенцията се състои от централно управление и териториални дирекции. Централното управление подпомага дейността на изпълнителния директор по планирането, организирането, ръководството и контрола на цялостната дейност на агенцията, както и в изпълнението на предоставените му правомощия по този закон. Териториалните дирекции установяват, обезпечават и събират публичните вземания за данъци, за задължителни осигурителни вноски, както и други публични вземания, възложени им със закон.

Към изпълнителния директор се създава Главна дирекция "Инспекторат по контрол и сигурност", която осъществява контрол за законосъобразност върху дейността на органите и служителите на агенцията, за спазване на финансовата дисциплина в агенцията, както и осигурява вътрешната сигурност.

В централното управление на агенцията могат да се създават дирекции, в това число главни дирекции, отдели и сектори, а в териториалните дирекции - дирекции, отдели и сектори.Функции на агенцията:

1. обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията;2. установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и по размер; 3. обезпечава и принудително събира публичните вземания; 4. събира доброволните плащания на публичните вземания;5. установява административни нарушения и налага административни наказания по данъчните закони, както и по законите, регламентиращи задължителните осигурителни вноски; 6. разглежда жалби срещу издадени от нейни органи актове или срещу откази за издаване на актове, както и срещу действия или откази от действия на нейни органи или служители; 7. води регистър на лицата, подлежащи на регистрация по реда на ДОПК, лицата, които работят по трудово правоотношение, създава и поддържа бази данни за тях, необходими за осъществяване на дейността й и за нуждите на задължителното социално осигуряване, на Министерството на финансите и общините; 8. анализира приходите и приходната практика; 9. осигурява и разпределя материално-техническата база за осъществяване на дейността си; 10. осъществява и други дейности, възложени й със закон.

Управителният съвет по предложение на изпълнителния директор разглежда и одобрява:1. стратегическия план на агенцията;2. отчета и анализа на изпълнението на плана за приходите от публични вземания;3. годишния отчет за дейността на агенцията;4. проекта на бюджета на агенцията;5. териториалния обхват, седалищата и обхвата на дейността на териториалните дирекции;6. структурата на централното управление и на териториалните дирекции;7. стратегиите за развитие на човешките ресурси, на информационната система и на осигуряването на сградния фонд и материалната база на агенцията;8. обхвата на информацията касаеща регистъра на лицата подлежащи на регистрация съгласно ДОПК, както условията и реда за нейния обмен между агенцията, МФ, НОИ, НЗОКи общините;9. решения за отписване на вземания, събирани от НАП, за задължения до 100 лв., разходите за събирането на които надхвърлят размера на задължението.

Изпълнителният директор на агенцията:

1. организира, ръководи и контролира цялостната дейност на агенцията;2. планира, разпределя и контролира средствата и ресурсите за осъществяване дейността на агенцията;

3. анализира изпълнението на ежегодния план за приходите от публични вземания;

4. дава задължителни указания на органите на агенцията за единното прилагане на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията;5. утвърждава методически указания и процедури за осъществяване на дейността на агенцията, задължителни за нейните служители;6. решава спорове за компетентност между органи на агенцията;7. утвърждава задължителните формуляри и образците на други документи, свързани със събирането на приходите;8. определя числеността на централното управление и териториалните дирекции в рамките на общата численост на агенцията;9. осъществява общо ръководство по управлението и квалификацията на служителите;10. организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията;11. подготвя проекти на международни данъчни спогодби;12. дава становища по проекти на международни договори, съдържащи данъчни разпоредби;13. дава становища за промени в данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията;14. упражнява други правомощия, предвидени със закон.

1. териториалната дирекция;2. обслужването и подпомагането на задължените лица при изпълнение на задълженията им по данъчното и осигурителното законодателство;3. приемането и обработването на данъчни и осигурителни декларации, подлежащи на подаване или подадени в съответната териториална дирекция;4. възлагането и извършването на проверки и ревизии;5. обезпечаването, събирането и отчитането на данъчните вземания и задължителните осигурителни вноски, както и на глобите и имуществените санкции, наложени от органите на агенцията.

1. издава предвидените в ДОПК актове;2. разглежда и изпраща до съответния съд жалбите против актовете и отказите за издаване на актове на органите на агенцията, както и против действията или бездействията на органи и служители на агенцията на територията на региона по реда, установен със закон;3. издава наказателни постановления в предвидените от закона случаи;4. осъществява контрол върху дейността на органите и служителите на агенцията в съответната териториална дирекция;5. отчита се за дейността си пред изпълнителния директор;6. упражнява други правомощия, предвидени в закон.